Аз мога да науча нещата, които се преподават в Харвард, и тук, но в западните университети важна е средата, казва един от лауреатите на наградите “Джон Атанасов” за 2022 г.
Радостин Чолаков е роден в родопското село Барутин в семейство на дърводелец и шивачка. Сега е ученик в XI клас в Математическата гимназия “Акад. Кирил Попов” в Пловдив в паралелка по системно програмиране. Занимава се с програмиране от 9-годишен.
През 2018 г., когато е още на 12 години, получи награда от Google за създадените от него приложения за платформата Google Assistant. Наградата е от 2400 долара във вид на ваучери.
Ради е единственият ученик, който е получил две награди от клуба “Отличниците на България”, създаден от в. “24 часа”. Талантливото момче влезе в клуба още като шестокласник в основното училище “Никола Вапцаров” в Барутин.
Лауреат е на Националната олимпиада за информационни технологии за 2020 и 2021-а. Получава младежка награда от Българската асоциация по информационни технологии. Той е и съорганизатор на няколко технологични събития.
Негов проект е АзБуки.ML, който прави корекция на граматични и пунктуационни грешки, генерира текстове, синтезира гласов прочит от написан текст, и то на български език.
Тази година Радостин става най-младият българин с награда в двата най-престижни научни конкурса – EUCYS и ISEF. Той е един от избраните млади лидери от “FORBES България” в селекцията “30 под 30”, категория “Наука, технологии и здравеопазване”.
Преди дни получи за втори път награда на името на Джон Атанасов, която се присъжда в 5 категории на ученици, студенти и млади български учени в областта на компютърните науки. Инициативата се провежда за 20-а поредна година.
– Здравейте, Радостин, след толкова много награди и още само на 16 години ви наричат Българския Стив Джобс. Пресилено ли е това и как вие определяте себе си?
– Радвам се, че ме сравняват с успели хора и ми възлагат големи надежди, но аз искам да бъда себе си, не Българския Стив Джобс. А защо не да стигна и дотам някой ден да оприличават други хора на мен? Иначе не обичам да се хваля, ако нещата, които правиш, са полезни и добри, те говорят сами за себе си.
– Последните ви отличия са за разработки в областта на машинното обучение. Какви точно са те?
– Става дума за анализ на таблични данни и изготвяне на прогнози. Ако например имаме едно лабораторно изследване, то има различни индикатори – цифрени показатели. И може да имаме някакъв етикет – примерно дали сте болен, или не. И
когато се съберат данни от изследвания на много хора, алгоритъмът ги анализира
и вижда кои стойности допринасят за това човекът да е болен или здрав. И когато му дадете ново изследване, той ще определи точно дали имате заболяване, или не.
На тази база може да се правят и прогнози. Това е само един пример за приложение, иначе алгоритъмът може да обработва и данни, свързани с финанси, образование и др.
– Работите и върху изкуствен интелект, свързан с българския език. Остаряло ли е схващането, че технологиите са най-безсилни в областта на речта?
– Да. Смята се, че технологиите не са в състояние да създадат човешка комуникация или да творят, но в последните няколко години алгоритмите, които работят с езика, вече могат да анализират какво сте казали и сами да генерират реч.
И са станали доста добри и вече са сравними до голяма степен с нас.
Има текстове, написани от компютър, които трудно може да се различат от подготвени от човек. По-интересното е, че това се пренася и в изкуството. През
миналата година излезе програма, на която можеш да напишеш какво искаш да ти нарисува и след малко картината е готова
И е сравнима с творба на художник, въпреки че е чисто нова, програмата не търси подобни изображения, а рисува.
– Може ли да дойде време, в което компютрите ще пишат и книги, но не просто някакви текстове, а големи и разтърсващи романи като класиката на XIX век?
– Мисля, че да. Вече се правят опити да се пишат книги на английски и са успешни, макар да не могат да се сравняват с класиците.
– Не са засенчили Дикенс?
– Не са стигнали до това ниво, но като цяло все повече и повече се доближават. За българския език е по-трудно, защото имаме много по-малко данни и алгоритми, но в световен мащаб се работи и някой ден ще има успешни книги, продукт на изкуствен интелект.
В “Гардиън” бяха публикували статия, написана от компютър, и тя не се различаваше от другите материали на изданието. Това е и малко плашещо.
– А има ли душа в тези текстове и картини? Изкуството не е само подреждане на думи или комбиниране на цветове.
– Това е въпрос на интерпретация, защото алгоритмите анализират човешките творби и после се опитват да ги имитират. Но още не са перфектни, затова и литературните критици казват, че написаните от човек текстове повече докосват душата.
– Кои професии ще изчезнат в обозримо бъдеще заради развитието на технологиите според вас?
– Още от индустриалната революция насам изчезват едни професии и се появяват други.
Първи ще изчезнат механичните професии,
в които някой упражнява тежък физически труд
и прави нещо на ръка. Когато стане достатъчно евтино даден бизнес да си купи робот, който да върши тази работа, вместо да се плащат заплати, няма да има нужда от такива работници. В по-развитите държави професиите с тежък физически труд почти са изчезнали, има ги само в по-бедните страни, в които работната ръка е евтина.
– А в сферата на интелектуалния труд?
– Изкуственият интелект може да замени копирайтърите и някои дейности в дигиталния маркетинг – например рекламните кампании онлайн.
Но говоря за по-ниските нива, машините не могат да изместят експертите, които измислят щури неща, за да привличат клиенти. Лека-полека хората ще бъдат изместени от ниските нива и във физическия, и в интелектуалния труд.
– Какво мислите за работата и обучението онлайн и от дистанция, на което бяхме принудени да преминем заради пандемията?
– Личният контакт е друго нещо, макар в сферата на програмирането човек да може да работи и сам. Но при липсата на социални контакти малко издивява, става непродуктивен, скучно му е. Ценно е да се видиш с колегите, да обмените идеи.
– Приемате ли понятието “новото нормално”, част от което е работата и ученето от дистанция?
– Промените в ежедневието ни, наложени от ковид, бяха много драстични, но като се замислим, животът днес е много различен в сравнение с преди 20 години.
Интернет и социалните мрежи също са новото нормално, така че промени е имало и ще има.
– Остават по-малко от 2 години, докато завършите гимназия. Къде ще учите след това?
– Идеята ми е да кандидатствам в Европа или в Щатите, още не съм избрал конкретен университет. А и наистина има 2 години, в което време много неща може да се променят, включително и желанията ми.
– А защо в чужбина, няма ли български вуз, който може да ви даде търсеното ниво?
– Ценното на университетите вече не са преподавателите, които могат да те научат на висша математика например, а средата.
Аз мога да науча нещата, които се преподават в Харвард или Станфорд, и тук в България. Записвам се в Софийския университет и в свободното си време карам курсовете на американските университети онлайн, материала ще го усвоя.
Но важното са хората в големите западни университети, включително приятелствата, които човек ще завърже там, колегите, с които ще прави общи проекти.
Това е една среда, в която нормалното е да си най-добрият от своята страна или поне от своята сфера, и е незаменимо да работиш и да обменяш опит с такива хора.
В България има преподаватели на световно ниво,
има и такива, които са доста зле, но материала все ще го научиш. Но я няма тази среда, в която да комуникираш с най-изявените в дадена сфера.
– Още по-далечно е, но след ученето на Запад планирате ли да се върнете в България, или виждате живота си в чужбина?
– Наистина е много напред във времето това, а и при тези технологии географското положение вече не е толкова важно. Още докато живеех в село Барутин, си правех проекти на лаптопа, същото е и сега, когато уча в Пловдив.
Така че, ако работя за някоя софтуерна компания или компютърна научна група, мога да прекарвам голяма част от времето си онлайн, мога да си идвам в България или изцяло да се установя тук.
– Ставате на 17 години през декември и все още нямате право да гласувате, но интересувате ли се от политика?
– Да, следя какво става в държавата и какво правят политическите партии.
Мисля, че е хубаво младите хора да се интересуват от политика,
защото виждаме колко ниска е избирателната
активност и колко често се казва: “Защо да гласувам, като нищо не мога променя?”.
Не е така, ако повече мотивирани хора излязат и направят своя информиран избор, ситуацията ще е друга.
– Очаквате ли партиите да се разберат и да имаме редовно правителство, или политическата ситуация е твърде сложна за това?
– Ако се разберат, ще е някаква безпринципна коалиция, така че може би пак ще ходим на избори.
Източник: 24chasa.bg
