ЕДНА БЪЛГАРКА НА КОНЦЕРТA НА ДИМАШ

Видеото е ОТ ОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА ДИМАШ КУДАЙБЕРГЕН

Интервю на журналистката Ирина Кирилова
с Красимира Танкова

– Вие сте били в Алмати – един град, който е най- големият в Казахстан с 1 720 000 жители. Това е старата столица на Казахстан , градът е побратимен с Варна, а вие сте от Варна. Бяхте там специално за концерта на Димаш Кудайберген. Бих искала да ви попитам присъствали ли сте на друг негов концерт?

– Аз съм фен на Димаш от около три години. До миналата година не бях присъствала на негов концерт и не го бях виждала на живо, но тази година бях на концертите му в Дубай, в Прага и сега в Казахстан, Алмати.

– Какви са впечатленията ви от града, защото това е икономически, културен и спортен център на Казахстан? Какво ви направи най- голямо впечатление?

– Най-голямо впечатление ми направи стремежът на казахстанците да бъдат съвременни, модерни. Има всичко – сградите са и ултрамодерни и не толкова модерни. Чувствахме се много добре, като че ли бяхме у дома. Почувствахме се на място, говорихме на руски. Много държат на културата. Строят театри, музикални театри, музеи…По препоръка на д-р Ралица Димитрова- администратор на българския фен-клуб, посетихме Музея на народните инструменти – малък, компактен музей , в който са съхранени техните народни инструменти: домбра, кобъз и други. Може да се види интересна фотографска изложба на техни известни музиканти. В няколко зали са разположени инструменти, подарени от други държави и ни стана драго, че там са и нашите гайда и кавал.

– Имаше ли нещо, което да ви впечатли като слязохте от самолета, което да показва, че предстои грандиозен концерт?

– Имаше огромни билбордове на Димаш на кръстовищата в целия град.

– Концертът се проведе на стадион, който събира 35 хиляди човека. Как се чувства човек в такава атмосфера?

– В Алмати има няколко клубове с фенове на Димаш. Бяха организирани отделни чатове за чуждоезични фенове, осигуриха подкрепа за закупуването на билетите за концерта и за срещата на феновете, както и интересни екскурзии. В тези чатове човек научава много неща за предишни концерти. Ние искахме да бъдем близо до артиста, а това значи – правостоящи. Купих си едно разтегателно столче и го отрязах така, че да мога да бъда около два метра и да гледам колкото може по- отблизо. Бях със сина ми, който е на 18 години и също е фен на Димаш и е висок 1.88 см.

– Концертът беше на огромна сцена.

– Да, сцената беше четири метра висока. Имаше стъпала за слизане, загражденията бяха високи. На нея имаше три екрана и средният беше висок колкото десет етажна сграда. Справихме се, виждахме добре.

– А охраната как се справяше?

– Охраната на концерта беше много добре организирана. Имаше цели поделения от полиция, негов приятел беше организирал 400 доброволци. Отвориха вратите на стадиона около три часа по- рано. Най- напред имаше малко натиск на публиката, но после всичко се регулира. Имаше охрана между сцената и загражденията, за да не допускат хора до артиста.

– Което означава, че не можехте да поднасяте букети!

– Ние занесохме букети, не ни позволиха да стигнем до артиста, но ги взеха и му ги дадоха. Аз видях моя букет как след концерта го носеха на Димаш.

– От 68 страни е имало хора на този концерт – от Австралия до Аржентина.

– Да, така е. Ние си комуникираме в социалните мрежи и се познаваме визуално. Срещаха ме хора, които знаеха името ми, това може да ви даде представа колко сме близки ние, които сме фенове на творчеството на Димаш и колко е голяма обичта ни към самия Димаш.

– Тридесет и една песни е изпял за почти четири часа, нещо, което рядко някой певец в света може да издържи. Дали се е подготвял веднага след концерта в Прага денонощно, но той заяви, че всеки ден е пял по четири часа, за да може да поддържа форма, да издържи музикално, но как издържа физически? Усетихте ли да се уморява?

– Да ви кажа, г-жо Кирилова, и аз се чудя как издържа, защото едно е репетиция, друго е да е пред 35 хиляди души и всеки да го гледа със светнали очи, с почуда и да очаква от него максималното ниво. Аз мисля, че емоционално той издържа лесно, защото получава енергия и зареждане от хората, които са дошли специално за него. Тя се чувстваше тази енергия между артиста и хората, които толкова много го обичат. По- скоро тези четири часа могат да го изморят физически, но това в никакъв случай не си пролича.

– Доста голямо физическо натоварване имаше, останах с впечатление, че не спря да тича по тази огромна сцена!

– Да, основно концертът беше на голямата сцена, идваше и на страничното удължение, но по-рядко. Накрая на концерта той си позволи да слезе сред публиката. От нашата страна мина като фурия, но натискът на публиката беше много голям, щяхме да съборим оградата. Всеки искаше да го пипне, да е близо до него.

– Наистина ли е толкова красив? Все пак е обявен за най- красивия мъж на Азия!

– На другия ден имаше среща с феновете и се случи няколко пъти да го видя съвсем отблизо. Дадох му букет, ръкувах се с него и видях, че отблизо е много красив, изящен – и лицето му, костната му структура, ръцете. Много е красив Димаш!

– Казахте, че сте била на концерта с 18-годишния си син. Как този 18-годишен младеж започна да слуша музиката на Димаш? Тя е високо интелигентна, тя е елитна музика, тя е култура…

– Аз, като фен на Димаш, проглуших ушите на цялото семейство. Тази душевност, тази музикална култура, това предпочитание към хубав текст се оказа най- близо до душевността на моя син. В началото харесваше по-бързите песни, но постепенно неговата душевност прие и други песни и се оказа, че на концерта в Казахстан той плакал на песента S.O.S. Музиката на Димаш му въздейства на емоционално ниво. Аз плача на „Аве Мария“. А когато пее само вокала на песента „Знай“, толкова силно въздействие има , че сълзите ми потичат сами.

– Той беше обещал да представи клипа „Историята на едно небе“ на срещата на феновете, но я изпя и на концерта. А на екраните показаха ли кадри от клипа?

– За концерта той беше направил снимки, които бяха специално за концертно изпълнение. Цялото видео видяхме на срещата с феновете. Идеята на песента е, че светът не отива на добре. Водят се войни, а ние имаме един-единствен дом – живеем под едно небе, на една земя и животът ни се дава един път и трябва да се пази, да живеем задружно в мир, да се обичаме и да се уважаваме. Втората част на този реквием е с религиозни молитви на различни народи и музиката на Димаш и изпълнението му беше поразително.

– Режисьорката Алина Верипя, която е заснела клипа на песента „О, кей“, чудесно е изпълнила сюжета на Димаш. А позволи ли си да изпее „Война и мир“ на концерта?

– Не. Не я изпя. Но новата песен достойно я замени като апел за мир.

– Колко костюма смени на сцената Димаш?

– Пет-шест. Разбрах, че задачата е възложена на стилистка от Алмати. За всеки образ имаше специално създаден костюм. Много впечатляващ беше първият костюм в алено-червено и златно, който се асоциира с известна историческа фигура – Златният човек (Altyn Аdam). Златният човек е намерен при разкопки през 1970 година и е станал национален символ на Казахстан. Ние бяхме в историческия музей и видяхме този Златен човек, облечен в златни червени дрехи. Димаш обича дрехите му да са в бяло и черно, но в неговия роден край – Актобе обичат много блестящи елементи, така че във всеки костюм имаше такива елементи.

– Той се спусна отгоре в началото на концерта. Как беше спускането? Впечатляващо ли беше?

– О, направо ми се сви душата. Бяха го закачили много високо, той пееше с микрофона и нямаше възможност да се държи за някаква опора; беше на много метри височина.

– Димаш предварително беше казал, че ще дойде от небето.

– Някои хора предполагаха, че ще скочи с парашут, но, слава Богу, нямаше такива крайности.

– А как въздейства върху публиката моментът, когато се появиха на видеостените трите образа на Димаш – в бяло, в черно, в червено, а той долу на сцената в блестяща камизола пее?

– Това беше нещо изключително, защото очакванията, че пее сам със себе си се оказаха верни и се показаха три образа на Димаш. Неговите испано-говорящи фенове от няколко години чакат той да пее на испански.

– Той обеща да отиде в Южна Америка.

– Да, вероятно следващата година ще го очакват неговите почитатели от Латинска Америка. За песента са потърсили консултации с испанското посолство, за да е издържан текстът на песента на испански. Песента беше в класически стил. Както знаем е завършил класическо пеене при проф. Марат Айтимов.

– Да, тя е записана със симфоничен оркестър в Москва.

– Искам да добавя, че в началото на концерта участваха лауреати от детския конкурс „Щастливи деца“ (Baqytty Bala) в Актобе, организиран от неговото семейство, от него и от местната община и Министерството на културата. Имаше изпълнение на Рухия Байдукенова, която спечели конкурса „Славянски базар“, после имаше изпълнение на негов приятел- Айсултан. Беше поканен националният ансамбъл за народни инструменти „Курмангазъ“, двама виртуозни домбристи – Абалай и Танат. На пиано и на китара беше поканил да свири брат си Мансур, композирал една от новите песни, които чухме на този концерт.

– Иска ли ви се отново да посетите Казахстан, за да видите още от тази огромна страна и, разбира се, да бъдете на концерт на Димаш Кудайберген в друг град?

– Концертът на Димаш в Алмати ни хареса много, страната и хората също много ни харесаха. Много хубава природа и култура имат и имаме желание някой ден отново да бъдем на концерт в Казахстан, защото си заслужава.

– Благодаря на Красимира Танкова, която от петте българи, посетили този концерт, се съгласи да ми даде интервю!

 

https://www.youtube.com/watch?v=1Psjws97FoA

Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“