2 септември 2022
Заключи устата ми да не изричам думи красиви.
Върза ръцете ми да не искам от тебе прегръдки.
Изпрати ми толкоз забрани горчиви,
заложи преграда желязна пред моите стъпки.
Въздъхна и каза: ще живея вече спокойно!
Но защо ли сърцето ти трепетно бие?
Но защо ли моето име за теб е достойно?
Но защо ли моите думи паметта ти не трие?
В някой ден, в някой час, в някой миг
ще те удуша с косата си дълга и черна
и ще литна нагоре в звездите.
Ще усетиш как душата ти бавно умира
и ще викаш: Боже, защо ми открадна мечтите?
Ирина Кирилова
