“Човек се ражда с достойнство. И никой няма нужда от почестите, с които ще го удостои една кралица!”
През 1997 г. Усман Сембен беше удостоен със специалната почетна награда на британското кралско семейство. 74-годишният писател присъства на церемонията и в присъствието на кралица Елизабет II той произнесе следната реч, която шокира света, след което напусна залата, без да вземе наградата:
“Извинявам се на всички вас, че няма да продължа речта си на английски. Намирам се във вашата страна и съм оценен от вас в системата, която притежавате. Основната ми реч обаче ще бъде на родния ми език. Тези, които са любопитни, могат да намерят английския превод на речта в креслата си…
Когато британците дойдоха, те държаха в ръцете си Библия, а ние имахме земя. Научиха ни да се молим със затворени очи. Когато отворихме очи ние държахме Библия в ръцете си, а те притежаваха нашата земя…
Научихме религията и езика на британците. Новият език и религията от един далечен свят ни направиха послушни роби, които през цялото време трябваше да работят. Всеки път, когато се застъпвахме за свободата си, те ни убеждаваха да се бием помежду си и ни даваха оръжие.
Преди да дойдат британците по нашите земи се водеха само битки. Свещената религия на британците използва нашата войнственост и направи децата ни воини. Диви воини, които се бият със собствените си братя и смятат, че светът се състои от английски език и Библия…
Разпространиха болести… Направиха ни болни и слаби с напитки, които не познавахме. Отведоха предците ни оковани във вериги като роби в техните големи градове. Построиха онези велики сгради, улици, тунели и църкви върху човешка плът… За да се изчистят, накараха художниците и мислителите си да направят човешки определения, които описваха само тях.
Изсипаха лекарства върху земята ни, по която растеше всякаква храна. Убиваха ни заради запалителната черна адска кръв (петрол) под земята. Посяха големи болки и смъртоносни мъчения… От всеки идващ кораб до бреговете ни доплаваха лодки, разделени на две. Тези, които дойдоха първи, постъпиха жестоко с нас, а приятелите им, които дойдоха след тях, с обещания да спрат тази жестокост, ни завладяха. Тези, които идват днес, все още продължават окупацията със същата система…
Не искаме лекарите ви – доброволци да опитват върху нас новите си лекарства, биологични оръжия и болести! Не приемаме вашата хранителна помощ, която всъщност е експлоатация с рециклиращата ви империалистическа икономика! Отхвърляме бедния ви език, който ни затруднява да се разбираме и ни кара да забравяме нашите песни и приказки!
Противопоставяме се на повърхностните ви теории за изкуството, съдържащи се в поканата ви за един съвременен свят, които ни оформят насила. Декларираме свободата си, раждаме се като африканци и прогонваме цяла Европа от нашите земи, за да умрем като африканци!
Африка ще се бори с вас, докато не изтрие расизма, на който ни научихте, за да се избиваме един друг, плитките думи на запада, които ни представяте в името на философията, целия ви шовинизъм в името на закона и всичките ви естетически учения, които наложихте като изкуство по африканските земи!
Дори и да не сте съгласни, навсякъде по света африканецът е толкова достоен, колкото и всеки западен човек. Човек се ражда с достойнство. И никой не се нуждае от честта, с която ще го удостои една кралица!”
Сембен е роден през 1923 г. и умира през 2007 г. Той е най-известният писател, сценарист и режисьор в историята на сенегалското изкуство. Но това, което го прави много специален човек, не са нито талантът, нито книгите, като God’s Bits of World, Xala, Black Docker, на които е автор, нито десетките филми, които е режисирал. Само тази реакция, този акт на протест го направи световно известен и специален човек на изкуството.
Мелих Шенджан
