МУЗИКАТА – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ? Таня Доганова -Христова пред журналистката Ирина Кирилова

Автор: Няма коментари Сподели:

 

Тя е преживяла пепелищата на съсипания си роден град София. Живяла е по времето на социализма, посрещнала е с възторг 10 ноември 1989 година и продължава да пише, да чете и да търси нови факти от миналото на тази страна. Наскоро издаде книгата си „ Трънливият път към славата“, в която разказва истината за хор „Йоан Кукузел“, създаден и дирижиран от нея.

Тя е потомка на два прочути рода и когато се каже Таня Доганова – Христова, трябва да търсим дълбоко във времето корените на дедите и, направили много, за да има тази страна история. Тя е достолепна, образована, всеки ден свири на пиано, пее, чете на английски, италиански, руски и търси музикалните ноти в глаголицата.

– Г-жо Христова, знае се, че още в утробата детето започва да се възпитава. След това, когато се ражда, първото , което чуваме е неговия плач, което е музика. А след това, когато започнем да го люлеем с какво трябва да започнем? Със „Зайченцето бяло“, със „Седнала в градинка под дърво Калинка“, или с българска народна песен?

 – Категорично с българска народна песен. Аз знам една такава, която се пее в моя род от няколко поколения. Моят внук е седмото поколение. Тази песен е от лелята на Райна Княгиня. Българският народ, дори когато е бил унижен и стъпкан, има голям нрав и сила. Затова тези прелестни песни, които народът е съчинил, които са изпели и Вълкана Стоянова , и Надка Караджова, и Борис Машалов, и Гюрга Пенджурова , а и други, са ги пеели нашите майки и баби, когато са ни възпитавали. Защото без българската народна песен, без българската народна приказка не е възможно българинът да прекрачи първите си стъпчици.

 – Кое оформя музикалния вкус – семейството, средствата за информация, песните в интернет- пространството, училището?

 – Най- голямо значение има семейството. Но днес на децата от мънички им връчват мобилни телефони, оставят ги пред компютрите без особено внимание към възпитанието им. Те са осакатени от звуковата ни същностна среда. Аз останах във възторг, когато в едно музикално предаване младо момиче спечели наградата с българска народна песен.

 – Да, така беше! И то с бавна българска народна песен. Тогава повярвах, че българският народ, който гласува за това момиче, все още е с жив корен. Известно е, че в България по радиостанциите звучи музика на чужди езици, липсва хубава българска музика, текстовете нямат никаква художествена стойност. Тогава какво да се прави, за да има правилна насока за изграждане на музикален стил?

 – За изграждането на музикален стил трябва да се обърне внимание на децата и подрастващото поколение. У нас голяма част не знаят за българските народни приказки на Ангел Каралийчев, на Елин Пелин…

– Четат ги, има ги в списъка, който децата получават в края на годината за четене през лятото.

 – Но майките разказват ли им ги?

 – Не, те нямат време.

 – Тридесет годишните не знаят кои са художниците Милев, Майстора, Стоян Венев, не знаят коя е Фани Попова- Мутафова, не знаят Недялка Симеонова… Може би са чували някога имената Владигеров, Христов, Големинов и други. Какво значи това? Значи, че ние трябва целенасочено още от най-ранна възраст да имаме програма за възпитание в началното образование. Не става въпрос за първи и втори клас, а да се започне още от детската градина. Защото родителите на днешните деца много малко познават нашата богата култура, която е толкова разностранна и народностна по дух.

 – Ако ви чуят родителите, ще ви кажат, че нямат време, че са оставили децата в ръцете на учителите.

 – Какво да се прави? Как трябва да тръгнем? Мисля си, че българските деца не са запознати с историческите паметници на нашата страна. Не знаят прочутите географски места на нашата страна. Аз съм изумена от този факт.
Значи трябва да търсим връзката на историята, литературата и географията с музиката?

  – Да! Едно стихотворение, създадено с любов и след това претворено в музика, ще въздейства емоционално на децата. За съжаление те не знаят кои са авторите на музиката и текста на националния ни химн! Аз съм изумена, когато съм отивала някъде и вляза в час, как не се обяснява, че песента, която пеят, е по стихотворение на български автор, или създадена по исторически факт. Трябва да знаят стихотворението „Жив е той…“ да го рецитират, за да може да го пеят. Кога започват да учат Ботев? Помислете си!

 – Тогава как ще слушат Верди, Вагнер , Пучини, Дворжак?

 – А, хубав въпрос! Има време за Вагнер, и за Верди и за Пучини. Трябва да ви кажа, че в изследванията на всички големи музиковеди се изучава творчеството на Бах във връзка с народностната музика, която е влязла в мелодиката и в ритмиката , в композицията на Бах, на Дворжак. Ако ние проследим Верди, проследим Пучини, ще видим, че във всичките им опери има не малко канцонети и различни песенни мотиви от тяхната народностна италианска канцонета. Същото се намира и при Шуберт, в Бетовен, Владигеров и Големинов. Ние имаме най- богатия фолклор, за който проф. д-р Джуджев преди много години направи едно уникално изследване, и се оказа, че в творчеството на Кукузел най- устойчиви части на музикалните фрази са идентични с невероятно много народни песни. Професор д-р Джуджев беше награден с Херберова награда, след това с държавни награди. Беше представен в ЮНЕСКО Йоан Кукузел- първият български композитор.

 – И в края на краищата не разбрах децата как ще слушат Верди и Пучини, след като слушат по- фолк музика.

– И тази музика има място. Има някакво предаване „Култура“ по първи канал на БНТ. Двама души канят едни такива… Много рядко се появяват наши големи музиканти, които да изпълнят нещо, да говорят и да обяснят. А що се отнася до Пучини, Верди, Бетовен, Бах, Моцарт и всичките тези музиканти, постепенно трябва да се обяснява и да се пуска оркестрова оперна музика, камерна музика на малки произведения. Но когато разкажеш на децата кой е Моцарт, в каква обстановка се е родил този гениален човек, децата ще пожелаят да го слушат.

 – Да, да им разкажат как Моцарт, който на пет години изпуснал в реката нотите, съчинени от баща му, седнал и написал нови, които се оказали съвършени. Аз писах за неговата гениалност в една статия за Димаш.

 – Димаш пее божествено. Изпълнява всяко едно произведение така, че какъвто и човек да го слуша, не може да не му се поклони. Щом едно дете тича и го прегръща с такава любов, значи и то е разбрало неговата гениалност.

 – Да не забравяме, че в България Димаш Кудайберген не звучи никъде!

– Това е жалко. Аз съм напълно възмутена от този факт. Възмутена съм от гилдията на работещите в различни институции, на интернет, радио и т. н. Освен в сайта „Тракийски свят“ в лицето на журналистката Ирина Кирилова, не е представено творчеството на Димаш. Намираме го в Ютуб, но това не е достатъчно. Как е възможно в този век човек, който е роден, възпитан и израсъл в една изконна, бих казала, по пътя на България земя – Казахстан, никой от тези оторизирани, образователни, културни институции да не прояви интерес, да не покажат Димаш, да не го поканят в България? Сега виждаме, че президентът на Казахстан отива в Америка, президент, владеещ седем езика. Вие сте писали, че Римският папа е бил в Казахстан, че е връчил медал на Димаш… Ах защо ние нямаме такива президенти! Атанас Буров правилно е написал, че на всеки четиридесет години България започва от началото. България е унизена, страда, ограбена е, изоставена е. Нас ни управляват отвън, г-жо Кирилова, макар че не ми се искаше да го казвам.

– Сега да се върнем към оперната музика! Значи постепенно, израствайки, детето трябва да отвори вратата за операта.

 – Да, точно така.

 – Аз пак се връщам на Моцарт, защото в статията „ Димаш- кой е той ?“ аз правя сравнителен анализ между гениалността на Моцарт и гениалността на Димаш.

 – Абсолютно сте права. Гениални са.

 – Моцарт е казал: „музиката не е в нотите, а в тишината помежду им.“ Как да разгадаем това?

 – Музиката, за да се възприеме, трябва да има мир и спокойствие. Помислете си само! Една майка или една баба пее много нежно, много внимателно на детето си някаква приспивна песничка. После му пее поп- музика. Тишина и запява една ария. Детето само ще определи кое е по- красиво. Аз съм правила филм за това. Децата усещат красотата. Защото паузата дава възможност да се съберат умствените клетки, които възприемат красивото. То не може да бъде сбъркано с грубото, нахалното тропане, крещене в тези „модни парчета“ , както неграмотно се изразяват някои медийни звезди, на които промотират песните.

 – Човек възприема по различен начин музиката, когато е сам и когато е в група. И се връщам пак на въпроса какво да се прави. Има 30 ученици на разположение в група, имат съвременни средства за преподаване на музика. Но учениците имат телефони и там търсят…няма да споменавам имена, за да не ми пада нивото на интервюто. Но музиката за мен е разум. Как този разум да влезе в главите на децата?

 – Не един композитор е казал, че там, където думите не стигат, продължава музиката. Има моменти, в които човек е напълно развълнуван. И ако вие, за да се успокои този развълнуван човек му пуснете един романс, или му изпеете една много нежна песен, той непременно ще се успокои. Това се отнася в еднаква степен и за малкото дете и за голям човек. Ако пуснете симфонията на Шостакович за Ленинград, в него ще се създаде дух и той и сам да е, и с много хора, въздействието ще бъде усетено. Защото вътре е трагедията на Ленинград по време на блокадата. А ако им се кажат две- три думи преди това, децата ще го почувстват. Аз съм правила филм за това с 5 до 9 годишни деца. За да почувстват музиката, децата трябва да започнат от семейната среда. Вместо да им пускат страшни филмчета, да им се пуска нежна музика. Винаги трябва едно минимално въведение, когато са повече деца. И като им разкажеш, че малкият Павароти е бил келнер, но после става велик тенор, те ще поискат да го слушат.

 – Така ми въздейства музиката на Димаш – успокоява ме и дава полет на чувствата ми.

 – Боже господи, когато Димаш пее народна песен, милиони хора подскачат и пеят с него, викат, ръкопляскат, искат да го прегърнат, искат да го пипнат, защото той е нещо невиждано, нечувано, божествено! Това е екстазът, който човек получава от музиката и от душевната нагласа на изпълнителя.

 – Да си представим, че сте министър на културата! Имате ли програма, която да накара децата да обичат българската народна песен, да слушат музика с хубава мелодика, с текст с високо художествено съдържание?

 – Ако съм министър на културата, аз ще попитам децата от кой край са, какво са научили за този регион, кои са героите на този местност и кои са песните на тази област.

 – А как ще накарате радиостанциите да не пускат пошла музика?

 – Ще издам заповед и ще ги глобявам. Ще им кажа в програмата си да имат българска народна музика, да представят оперното изкуство на Франция, на Италия… Трябва да има ред, а не да звучи цял ден рок, поп и т. н. Сега е пълна бъркотия.

 – Значи няма да станете министър на културата. Но затова пък никой не може да ви отнеме правото да бъдете горда на 1 октомври – международен ден на музиката.

 – И по предложение на България този ден е обявен от ЮНЕСКО и за ден на Йоан Кукузел. Те приеха да се чества композитор, който е толкова отдалечен във времето. Умрял е в 1360 година на 80 години.

 – Дали тази 2022 година някой ще си спомни за това?

 – Не мисля, че нещо ще се направи за Кукузел. Мен ме боли за факта, защото Европа и света преди повече от половин век /преди 56 години/ научи името на първия български композитор – Йоан Кукузел. Милионите слушатели чуха великолепните негови творби, изпълнени от състава, който създадох и ръководих двадесет години.

 – Как си представяте музиката на бъдещето?

 – Хората ще се върнат към красивото, към мелодиката, към ритъма, към танца. Не мога да си представя, че музиката на бъдещето ще се прави от крясъци и думкане.

 – И какво да се прави за постигане на тази цел?

 – В училищата да продължат екскурзиите за опознаване на традициите и героите, за да се създаде патриотичен дух, да се прави всичко възможно за опознаване на песните в различните краища на страната, защото музиката е разтваряне на душата, но и отваряне на ума.

 – Благодаря ви, г-жо Христова! Желая ви здраве, дълголетие и денят ви, както до сега и в бъдеще да започва с музика! Музика за родния край, за Родината ни България!

                   Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
                                                                              19 септември 2022 година

Предишна статия

Kунг-фу

Следваща статия

Сляпо правосъдие 1994 уестърн

Други интересни

Вашият коментар