Често, за да скриете истината възможно най-добре, трябва да я поставите на най-видно място

Автор: Няма коментари Сподели:

Човек или гражданин
Евгений Пупырин
2017 г.

Предупреждение
Често, за да скриете истината възможно най-добре, трябва да я поставите на най-видно място.
Достатъчно дълго се чудих дали да предупредя читателя за възможните последици от притежаването на на знанията, съдържащи се в тази книга. В крайна сметка според мен това е нещо, което всеки разумен човек трябва да знае и използва.
Единствената уловка е, че степента на здрав разум на част от днешното общество не е толкова висока, колкото би трябвало да бъде и не достига високи показатели. Повече от 10 години “колония на строг режим” (градина, училище, институт, работа) обезкуражава в мнозинството от хората всякакво желание за по-нататъшно саморазвитие и познаване на околния свят. И все пак той е пълен с невероятни загадки и възхитителни открития.
Не напразно “двойкаджиите” често са най-успешните в самореализацията си и са по-приспособени към съвременните реалности на “пазарната икономика”.
Това не са просто думи. Аз самият съм учил доста добре и много добре си спомням колко трудно беше да се пречупят онези глупави нагласи и стереотипи, които несъзнателно ни бяха набивани от роднини, приятели, колеги и учители. Всички онези, които в определен момент от живота си сме смятали за свои авторитети.
Опасността от това познание се крие във факта, че то напълно разрушава обичайната представа за реалността. То разчупва модели, принципи, стереотипи и нагласи.
И аз предупреждавам!
“Отговорността е изцяло ваша – за остатъка от живота ви и за всички действия, които ще предприемете след изучаването на тази книга.
Горещо препоръчвам да не се чете на деца, бременни жени и хора с нестабилна психика.
Помислете 10 пъти, преди да продължите. Но ако изведнъж ви се стори много трудно да се изненадате от нещо, просто продължете да четете…

Физическо и юридическо лице
Нека да надникнем малко в дълбините на подсъзнанието си и да си припомним още една фраза с изненадващо значение:
“Както е наречен корабът, така ще плава”
Удивителното в тази фраза е колко точно отразява настоящата ни реалност.
Надявам се, че всеки знае или поне осъзнава, че един правен документ (закон, указ, договор или дори инструкция) не трябва да съдържа излишни думи или определения. Всяка фраза, словосъчетание или отделна дума има значение и функция.
Поради тази причина ви препоръчвам да прочетете възможно най-внимателно всички договори, които ще подпишете. Това ще ви спести огромно количество усилия и енергия в бъдеще и ще предпази милиони нервни клетки от унищожаване. Междувременно нека поговорим за това…
Ако започнем внимателно да изучаваме правната (законотворческата) литература, скоро ще открием думи като човек, гражданин, персона, лице, служител, работник, физическо и юридическо лице и т.н., независимо от това кой законодателен акт сме отворили.
Сега предлагам просто да се замислим върху въпроса:
“Наясно ли сте с основната разлика между тези определения?”
От преводача: ще забегна напред и ще вкарам още повече интрига, като това ще ви взриви мозъка още повече, като ви кажа, че когато човек се ражда и той има само името, дадено му от майката, той е жив човек – свободен, без задължения. Или си мислите, че той е подчинен на някой? Да не мислите, че е роб или подчинен или пък произлязал от маймуните? Как става така, че едно родено живо дете, свободно – човек, става гражданин, физическо или юридическо лице, с зъдължения, права и други ограничения? Нима човекът умира и се превръща в друго лице?
Мислите ли за това? Не бъдете мързеливи, фантазирайте малко. Опитайте се да си представите разликите например между гражданин и юридическо лице.
Нека сега обясня накратко.
Когато се издава определен законодателен акт, той се издава за някого и в самия акт трябва да бъде посочено ясно за кого се отнася.
Да кажем, че ако има права и задължения, записани на хартия, трябва да има и лице (личност), което ще притежава тези права и задължения.
Ако бъде издаден нов закон, в него задължително ще бъде обяснено към кого точно е насочен, на кого предоставя права и/или задължения и за кого се прилага.
Възможно е гражданите на Руската федерация /тук може да е всяка държава но е написана книгата от руснак и за това примера е такъв/ да бъдат задължени да спазват този закон. Много е вероятно да се наложи да се спазва и от юридически лица или от Министерството на вътрешните работи. Възможно е също така законът да засяга само водачите на моторни превозни средства и ако нямате автомобил или шофьорска книжка, той да не се отнася за вас.
Получаваме приблизително следното. За да може даден закон, споразумение или дори инструкция да ни засегне, ние трябва да присъстваме в документа под формата на правен /юридически/ термин. В края на краищата, ако законът предоставя права и задължения на гражданите на Гваделупа, какво значение има за нас? В крайна сметка ние сме руснаци /българи, турци и т.н./.
Ето и един конкретен (образен) пример, за да разберете напълно тази тънка граница.
Когато отидете в банкова институция и искате да внесете пари по сметката, да речем, на фирма (тя не приема пари в брой и трябва да ги преведете по банка), ви задават въпроса:
“Като физическо лице ли ще плащате или като юридическо лице?”
Точно в този момент в ума се задейства определен мисловен процес:
“Има ли изобщо някакво значение? Кое е по-изгодно за мен? Не е ли по-добре да платя от името на моята компания? Къде има по-малко комисионни? Където не ми начисляват данък? И къде трябва да платя допълнително ДДС?
И така, защо започваме да мислим за тези неща в главите си? Отговорът е много прост:
“Физическите и юридическите лица имат напълно различни права и задължения. Съвсем естествено е те да се подчиняват на различно законодателство”.
Всичко, което се отнася за физическите лица, може да не се отнася за юридическите лица и обратното.
Когато окончателно вземете решение, в зависимост от взетото решение от вас ще бъде поискана различна информация и различни документи (паспорт или удостоверение за регистрация на фирма или предприятие).
Още веднъж, имайте предвид факта, че законодателството засяга само тези, които са посочени в него, и никой друг.
Това е много важен момент, върху който ще бъдат изградени следващите няколко глави от тази книга. Разбирането за това кои точно сме в този свят, играе много важна роля в живота ни.
Обърнете внимание и на нещо друго, а именно на оскъдния избор на персонажи, от чието име можем да платим. Защо да не плащате като човек? Или като, да речем, гражданин? В края на краищата тези термини присъстват и в правната литература и имат определени права и задължения, но по някаква причина, щом се стигне до използването им, започват да възникват определени трудности. И какъв е този странен термин – физическо лице? Определението е доста широко (според Wikipedia).
Често чуваме от “служителите на народа”, че гражданинът и физическото лице са едно и също нещо. Но в това твърдение има само половината истина…
Пресилено е да се твърди, че правата на гражданина и на физическото лице съвпадат. Но в обратната посока този процес изобщо не работи. Не може да се каже със сигурност, че физическите лица и гражданите имат еднакви права, дори защото физическо лице може да бъде и лице без гражданство…
В крайна сметка знаем със сигурност, че правата на гражданите и на лицата без гражданство са различни.
Ако разгледаме отново примера с плащането в банката, когато бяхме изправени пред избор, лесно ще се досетим, че можем да бъдем едновременно физическо и юридическо лице, да имаме шофьорска книжка и да сме на държавна служба. И това по никакъв начин не ни пречи да останем човеци и да носим гордата титла гражданин.
Но, както вече сте разбрали, има известна уловка. Всяко от тези определения има напълно различни права и задължения и съответно различна правна рамка.
Така че, казано възможно най-просто и образно, имате определен набор от маски (маска на гражданин, маска на юридическо лице, маска на шофьор и т.н.).
За да могат хората около вас да знаят точно каква маска носите (в даден момент), има определени документи. И те се наричат документи за самоличност.
И ако, да речем, сме в съда и поискаме от съдията да удостовери самоличността си, той ще ни покаже личната карта на съдията, а не паспорта на гражданина (който по закон не е длъжен да показва).
Отново: защо се случва това?
Съдията и гражданинът имат съвсем различни права и задължения и ако съдията представи паспорта си, естествено е, че в момента ще бъде в съдебната зала като гражданин, докато правото да правораздават в нашата страна засега е дадено само на съдиите.
Докато един автомобил със специални светлини може да мине на червено, обикновеният шофьор може само да го изгледа мълчаливо.
Досега всичко изглежда достатъчно просто. Подобни примери има безкрайно много, в живота си ги виждаме на всяка крачка. Можем да вземем още един, за да укрепим това.
Да кажем, че шофирате автомобил и отстрани на пътя стои пътна полиция, служител на КАТ. Той ви спира и иска да види документите ви, а вие в отговор го молите да покаже своите. Вие, както и вашият опонент, няма да бръкнете в джоба си за гражданския си паспорт, а най-вероятно ще представите шофьорската си книжка, в замяна на удостоверението от КАТ на полицая. Участниците са определени, както и правата и отговорностите. Диалогът вече ще се води въз основа на на съответното законодателство.
Именно поради съответното законодателство служител на пътната полиция не може да обвини депутат с личния му имунитет (освен ако, разбира се, депутатът не представи шофьорската си книжка вместо мандата си).
Някак си “слугите на народа” са забравили да дадат на пътната полиция правото да спира “слугите на народа”:) Не е ли забавно?! И това не е най-забавната част…
Човек или гражданин
Колкото повече се занимавате с четене и изучаване на законодателството, толкова повече се възхищавате на тези невидими хора, които са имали пръст в произведенията на юридическото изкуство.
Но това е само отклонение… За да разберете разликата между правните термини възможно най-фигуративно, спомнете си документа, наречен Всеобща декларация за правата на човека. Доста солиден международен законодателен акт. Мисля, че никой не е чувал за Всеобщата декларация за правата на гражданите, нали?
Поради тази причина в много конституции, включително тези на Руската федерация и Република Беларус, се прави ясно разграничение между понятията “човек” и “гражданин”. Правата и задълженията на тези два субекта могат да съвпадат или да не съвпадат изобщо.
От преводача:
Чл. 4. От КОНСТИТУЦИЯ РБ
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона.
…………………….
Хора – свободни се раждат
Граждани – закон, ограничения, задължения
……………………..
Човек, да речем, получава правата и свободите си по рождение и не е особено обременен със задължения. Докато гражданинът придобива своите права едва с влизането си в определено гражданство и получава цял товар (и малка каруца) задължения, както и санкции за нарушаването им.
Спомнете си неотдавнашния ни случай в банката, защото, както се оказа, можем да бъдем едновременно физическо и юридическо лице. В определен момент обаче трябва да направим избор за това кого представляваме сега, тъй като нямаме възможност да плащаме от повече от едно лице едновременно.
Правейки този избор, ние поемаме определени задължения: да спазваме законите за тези лица (поемат права и задължения), в полза на които е направен този избор. Както се казва в една добре позната поговорка:
“Ако се наречете ябълка, ще трябва да влезете в кошницата”.
Нека сега се върнем към човека и гражданина. Нека да разгледаме Конституцията на Руската федерация и се убедим в абсолютната разлика между тези две определения. Член втори…
“Човекът, неговата е най-висшата ценност. Признаване, спазване и защита на правата и свободите на човека / същото както във Конституцията на РБ/
„Гражданин“ – правата и свободите е задължение на държавата”. / същото както във Конституцията на РБ/
Подчертах специално буквата, защото тя отделя един предмет на правото от друг. И обърнете внимание, че именно правата на човека са с най-висока стойност, докато правата на гражданите не могат да се похвалят с такъв термин. / В Конституцията на РБ е записано пак така, прочетете/.
Пак повтарям, ако човекът гражданин имаха еднакви права и отговорности, нямаше да има смисъл да ги разделят на две съставни части…
Защо не ни научиха на това?
Необразованите хора са гаранция за демокрация
Във връзка с гореизложеното една фраза на известен поет и драматург придобива съвсем друг цвят:
“Целият ни живот е игра, а хората в нея са актьори”.
Само че по някакво “невероятно стечение на обстоятелствата” никой не си е направил труда да ни каже правилата на играта…
Сега картините започват да се подреждат все повече и повече. Спомням си известния монолог на Герман Греф за това, че не трябва да се дават знания на хората. В края на краищата, когато човек се самоопредели и осъзнае кой е в действителност – той не може да бъде управляван…
линк към изказването на Греф в youtube
Или https://www.youtube.com/watch?v=Ep81z1tlupE
Всичко, което се разказва, не е взето от главата ми, тя е служила само като натрупващо устройство и е в състояние да рационализира постъпващите знания (благодарение на активната си употреба). Всичко, което следва, е почерпено от много правна и параюридическа литература, от личната ми практика, от собствения ми опит, от опита на моите приятели, колеги и ученици.
Правното основание за моите заключения се съдържа в римския, британския, търговския, морския, континенталния, каноничния и други правни кодекси. В конституциите на Република Беларус, Руската федерация, Украйна, Полша, Германия, Съединените щати, както и в многобройни други правни актове на различни страни и народи. Във Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и др.
Това в никакъв случай не е пълен списък на използваната литература, но както се казва, той е най-основният.

Създателят
В процеса на дълги размисли и придобиване на опит човек достига до пълното разбиране за това кой всъщност променя заобикалящата го действителност и защо е необходимо такова масово промиване на мозъци.
Съвременната система е изградена така, че да ни отдалечава максимално от наистина необходимите, важни и полезни знания. Ефирът на нашето съзнание е постоянно атакуван от различни телевизионни програми, сериали, музика, новини, социални медии, роднини и приятели, напълно зомбирани от общественото мнение и от собственото им обкръжение.
Ако погледнете безпристрастно днешната новинарска емисия, можете спокойно да видите колко много болка и страх ни изсипват ежедневно. Медиите умеят да превръщат и най-незначителната новина в трагедия от световен мащаб. Само за да се опита, поне за известно време, да влоши настроението ни. Според тях животът е убийство, насилие и безкрайна купчина бедствия, за които трябва да следим всеки ден. Създадената илюзия за “скапан свят” често напълно ни демотивира да го изследваме. Това, от своя страна, играе в полза на нашите информационни кабалисти, за които ще говорим по-подробно малко по-късно. В края на краищата, когато човек изпитва постоянен страх, става изненадващо лесно да го контролираш…
След като свалих оковите на емоционалната тревога за целия огромен свят, най-накрая успях да погледна пространството, което ме заобикаляше през всичките тези години. В него имаше огромен екип от мрънкачи, пияници, емоционални вампири и невежи хора. Несъзнателно и съзнателно ме повличаха със себе си в бездната на деградацията.
Най-лесният начин да се отърва от оковите на невежеството беше изненадващо прост. Като начало трябваше само да се откажа от пиенето и да изхвърля телевизора. След това, с течение на времето, започнах да изучавам само информацията, която ме интересуваше, а не тази, която настойчиво изтичаше от “висшите класи”.
Но най-важното в този момент беше, че най-накрая разбрах:
“Аз създадох този свят със собствените си мисли и действия. Бях привлякъл тази среда към себе си. Работех на работа, която мразех от цялото си сърце. Аз самият пиех и гледах телевизия. Играех игри, които не бяха мои, и крадях ценно време от живота си.
Аз бях създател на собствената си реалност, така че от мен зависеше да променя всичко…

Човекът е ръководител на всичко
Не знаеш как да постъпиш? Постъпи като човек!
В предишните глави разбрахме, че всеки етикет, който съзнателно си слагаме или несъзнателно позволяваме на другите да ни слагат (било то гражданин, физическо, юридическо лице и т.н.), е просто маска, която си слагаме в определен момент от живота. Това означава, че ако има маска, трябва да има и актьор, който да поеме нейната роля.

Единственият герой в тази игра, на когото от раждането му са предоставени неотменими права и свободи, залегнали в множество декларации, конституции и други законодателни актове – е човекът.
Той е този, който има право на свободно движение и свободен избор на местоживеене в рамките на всяка държава (член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека).
Човекът е този, който има право на гражданство и не може да бъде произволно лишен от него или да му бъде отказано правото да промени гражданството си (член 15 от ВДПЧ).
Още веднъж, отбележете за себе си.
Основният носител на суверенитет, управител на своя живот, създател на държави и закони е човекът. Той е този, който може доброволно да си сложи различни маски и да се съгласи или да не се съгласи с определени условия…
Би отнело много време да изброим правата, които лицата, различни от човека, нямат… и в този контекст това не би било съвсем уместно.
Основното, което исках да кажа, е схемата, по която се осъществява нашето поробване.
Целият “трик” се състои в това, че не можеш да носиш 10 маски едновременно и така или иначе една от тях ще бъде по-напред от останалите, което е начинът, по който ще бъдем идентифицирани. Взаимодействието ще се осъществява с предната маска. Но има и друга възможност. Възможно е да захвърлите или скриете всички съществуващи маски и да се появите, така да се каже, в първозданно състояние.
Както беше споменато в един от примерите, за да бъдем идентифицирани и да започнем да взаимодействаме, първо трябва да разберем кои смятаме, че сме в момента и коя област на правото може да се приложи към нас. С други думи, ние сме поканени да се представим.
Това може да стане или с думи, ако вече сте се идентифицирали като човек, или с документи за самоличност (като паспорт, удостоверение за раждане, свидетелство за регистрация на фирма, шофьорска книжка, документ за пътуване и т.н.).
Когато се обърнем към съда и искаме да защитим правата си като човешки същества, но се идентифицираме като граждани (представяйки лична карта, наречена паспорт), за никакви човешки права не може да става дума. И всичко това само защото в момента в съда присъства не човешко същество, а гражданин с ограничени права, или дори по-лошо. Но за това по-късно…
Добър пример за тези взаимодействия са ежегодните жалби на много руснаци и европейци до международните съдилища по правата на човека. Системата, както обикновено, играе по свои собствени правила и фактът е, че от тях се изисква да докажат самоличността си, да попълнят формуляр (писмо или формуляри на уебсайт), в който предоставят данните си като граждани (много умно, нали?), а след това искането се отхвърля, защото лицето не е намерено. Тъй като тази схема не е публично достояние, разбира се, никой няма да опише истинската причина. Ще има някои завоалирани отговори, като например “Не беше намерен съставът на престъплението”.
Това е все едно да отидете на карнавал с маска на мечка, а под нея да носите маска на заек и да предполагате, че всички ще се отнасят с вас като със заек. Трябва да признаете, че това би изглеждало доста глупаво.
Но интересното е, че го правим и в реалния живот…
Законодателство
Непознаването на закона не ви освобождава от отговорност. Но знанието го прави!
Като цяло, ако прочетете внимателно конституцията на някои държави, включително на Руската федерация, можете да видите следното: гражданинът, разбира се, няма същите права като човек. Но все пак те не са в толкова лошо положение. Дори и да не му е дадена възможност да се движи свободно на дадена територия, гражданинът има “примитивни” права. Например правото на живот, на жилище, на защита, на социална сигурност и т.н., както и непрекъснатото подобряване на всички тези условия.
Но има едно голямо “НО”.
Както мнозина може би са забелязали, често се говори за нарушения на правата на гражданите в постсъветското пространство.
От друга страна, съществува интересен парадокс. Тук вече се представяме изрично като граждани на определена държава, но правата ни все още се нарушават, а съдилищата не желаят да ги удовлетворят възможно най-скоро. Защо това е така? Какво, по дяволите, се случва?
За пореден път сме изправени пред избор: или да започнем да разбираме тънкостите на проблема, или да действаме като обикновения потребител. В края на краищата най-лесно е да забравим, да го наречем беззаконие и да прехвърлим отговорността за нашия живот, права и свободи на системните юристи и адвокати, които с удоволствие ще бъдат осигурени от предварително подготвената “държава”.
Ако все още не знаем как точно да стартираме автомобила, това не означава, че той не може да се движи. По-скоро само шофьорът има знанията и практиката да се качи в колата и да потегли към хоризонта…
Нека се върнем към законодателството.
В много конституции, ако вземем за пример най-близките до нас, има доста интересни членове, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени и не привличат вниманието ни. Докато не започнете да четете малко по-внимателно.
Да вземем за пример член 8 от Конституцията на Република Беларус, в който се съдържат общопризнатите принципи на международното право. Какви са те? Знае ли някой? Може би ще четете в свободното си време? / такъв член има и в българската конституция под друг номер/.
Подобни членове се съдържат и в конституциите на Руската федерация, Украйна и много други държави. Те са написани по малко по-различен начин, но имат едно и също значение. Законодателството на тези държави не дава приоритет на собствените си закони или на волята на народа, а се позовава на международното, “универсално признати” принципи.
Така че държавите, които не поставят на първо място собствените си закони и интереси (можете да сравните написването на тази статия с подобен член от Конституцията на СССР – там нямаше такъв член), а дават предимство на “чужди”, както се оказва, общоприети принципи, които все още не са ни известни, се наричат колонии и имат статута, който подобава на това име.
Голямо твърдение, нали? А за да бъде едно твърдение на високо ниво, трябва да има поне доказателства на високо ниво. Именно на това ще посветим следващите няколко глави от тази книга.
Най-лесните доказателства виждаме много често в ежедневието. В следващите глави ни очакват тежки артилерийски доказателства…
Общоприети принципи
Преди да преминем директно към темата за нашия статут и конкретната правна рамка, нека да поговорим за общопризнатите принципи на международното право. Много важна роля за доказване на самоличността ни играе не само наличието на определен документ, но и това кой точно ни го е издал. И най-важното – как точно са посочени личните ни данни в него.
Спомнете си как обикновено са представени президенти, държавни глави, актьори, режисьори и други известни личности. Невъзможно е да го сбъркате, защото винаги е на устата на всички:
Владимир Владимирович Путин.
Дмитрий Медведев
Александър Лукашенко
Барак Обама
Ангела Меркел
Доналд Тръмп и т.н.
Трябва да признаете, че това е доста странно, защото от малки ни учат на точно обратното. като създаваме навика да се представяме чрез ФИП-фамилия, име, презиме/в личната карта така е записано/, а не чрез име, презиме фамилия. Такова съкращение дори звучи необичайно и при изписването и произнасянето на данните за човека то или изобщо не се използва, или се използва рядко.
Според общоприетите принципи на международното право, когато се представяте като човек, трябва да напишете и произнесете първо първото си име, след това второто си име и след това фамилията си. Първата буква във всяка дума се изписва с главна буква, а останалите се пишат с малки букви:
Човек – Име Презиме Фамилия
Имаме пълен набор от права и минимални ограничения, тъй като единственото нещо, което човек не може да прави, е да нарушава правата на други хора.
Когато се удостоверяваме като граждани, се прилага обратният принцип. Фамилното име се изписва първо, следвано от първото име и бащиното име. Отново първата буква във всяка дума се изписва с главна буква, а останалите се пишат с малка буква.
Гражданин – Фамилия Име Презиме /вижте в личните си карти, например/
Вече има специфични недостатъци и много отговорности. Но все пак има доста права и цял набор от инструкции, наречен Конституция.
Съществува и понятието за юридическо лице. В обичайния смисъл на думата това се отнася само за всички дружества, фирми или организации, но може спокойно да се приложи и за обикновените хора, нека вземем за пример едноличен търговец. В края на краищата името на индивидуалния предприемач (юридическо лице) съответства на вашето ФИП /ЕТ Иванав Иван Иванович/ – в РФ така се записва, за разлика от България:
Фирмата на едноличния търговец /от Търговския Закон на РБ/
трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което
лицето е известно в обществото (чл. 59 ТЗ). Възможно е наред с тези задължителни
елементи да фигурира и свободно избрана добавка, означение за предмета на дейност и
др. (например): ЕТ “МТ-студио – Михаил Танев”
Сега помислете внимателно. В края на краищата, когато се представяме като юридическо лице или едноличен търговец, сме подложени на пълна липса на права като човек и гражданин. За нас се прилагат нормите на закона за юридическите лица. Това означава, че започваме да бъдем третирани като източник на печалба за “държавната” машина.

ОБОБЩЕНИЕ ДО ТУК: Значи, ние можем да се представяме като:
Човек
Гражданини
Физическо лице
Юридическо лице
Надявам се схемата да е повече или по-малко ясна, тъй като ще се връщаме към нея често. След като вече познаваме основите, можем да разберем кого точно удостоверяваме. (взаимодействие с полицията, съдилищата, банките и други публични органи). В крайна сметка основният документ за самоличност в нашата страна е паспортът – Л.К..

Паспорт- Л.К.
Нека разгледаме паспорта на гражданин на Република Беларус и на гражданин на Руската федерация. В паспортите на гражданите на Украйна и на много други държави всичко изглежда по един и същи начин. Сигурен съм, че ще останете изненадани. Преди да продължите да четете, ви препоръчвам да имате под ръка собствения си паспорт и интернет, за да не вярвате на думите ми, а да проверите “официалното” законодателство…
Ако вземете паспорта си в ръка и отворите страница 31 за РБ и втората страница за РФ, веднага можете да забележите следното несъответствие:
“В съответствие с образеца, фамилното име, името и бащиното име трябва да се попълват с първата главна буква, а останалите да са малки (т.е. малки)”.
Същото попълване трябва да има и в другите формуляри “Място на раждане” и т.н.
Вижте си личните карти, там всичко е написано с големи букви! – в България
От юридическа гледна точка това е много грубо нарушение, а най-честото оправдание за тази святост е софтуерът, използван за въвеждане на тези данни в паспорта. По някаква неизвестна причина той може да печата само с главни букви. Но както виждаме, няма такава връзка с образеца на самия паспорт. Те се отпечатват в съответствие с моделите и инструкциите в законодателството.
Ако си спомняте, този начин на изписване на личните ви данни – първо ФАМИЛИЯ, след това ИМЕ и ПРЕЗИМЕ (когато всички букви са с главни букви) – съответства на формата на юридическо лице. Това означава, че идентифицирайки се с този документ, вие напълно се лишавате от правата на гражданин, а още повече – от правата на човек. По този начин приканвате публичните органи да се занимават с вас като с дружество.

Кои са тези РФ и РБ?
Има истина, има и неистина. Истината е скрита, а неправдата е разделена на няколко части. Трябва, уж да си изберем от това, което имаме…
Република Беларус и Руската федерация са само пример, но и при много други така наречени “държави” като Полша, Германия, САЩ, Украйна, Естония и др., нещата са същите. Единствените истински граждани, които сме открили досега, са в Холандия, Швейцария и няколко други страни…
Достатъчно е да прочетете отново Конституцията и да прегледате собствения си паспорт, за да се убедите сами.
Всички тези субекти не са държави в буквалния смисъл на думата. Всяка от отделните “държавни” институции се регистрира в международния регистър като юридическо лице и се дублира в “националния” регистър. Това означава, че в този случай правилата се определят от регистриращия орган. Този, по чиито закони са се съгласили да проведат тази игра…
Какво е държава? Най-просто и образно казано, това е сдружение на хора на определена територия с определени цели, идеи и светоглед.
Ако перифразираме малко, можем да кажем, че държавата е фирма или социална организация, която има учредители (народа) и учредителен договор (устав). В нашия случай конституцията може да се разглежда като такава. Държавата е апарат, който обслужва онези, които не могат или не искат да се обслужват сами. В замяна на месечен членски внос (данъци, военна служба, ДДС и др.).
Фирмата, или по-скоро нейните учредители, избират компетентен ръководител или ръководители и сключват с тях договор (в който са посочени всички възможни условия на сътрудничество). Договор се сключва и с всеки отделен човек, който желае да стане член на тази организация, неин представител под формата на гражданин (колективен или индивидуален договор).
Първоначално фирмата не разполага с нищо; нейният капитал, движимо и недвижимо имущество, е натрупан от вноските на нейните учредители и участници.
Опитайте се да разберете едно нещо. Всичко, което виждате около себе си, първоначално принадлежи на човека. А всяка държава се гради върху желанието на човека да взаимодейства с нея. Няма народ, няма граждани, няма държава.
Още веднъж: отворете конституцията и вижте кой всъщност притежава цялата земя, природните ресурси и т.н. тук.
Държавата е персоналът (служителите на народа), който поддържа цялата тази красота и с който трябва да има двустранен договор. Тоест трябва да има отговорни лица. Формата на организация, целите и задачите трябва да бъдат разписани в нейния устав (да кажем конституция). Ако целите на държавата са да подобри стандарта на живот на отделния човек или гражданин, това ще бъде записано в нейната конституция.
Държавата може да се занимава и с търговска дейност, но тогава печалбите от тази дейност трябва да се разпределят поравно между членовете, тъй като те са осигурили съоръженията и собствеността за тази дейност. Това трябва да бъде предвидено в устава на организацията или в договора, който предстои да бъде сключен.
Ако държавата (фирмата) продава собственост на физическо лице или граждани, да речем природни ресурси (вече разбрахме кой наистина притежава всичко тук), първо, тя трябва да има разрешение (договор) за това и второ, печалбата или част от нея също отива при човека или гражданина. Всеки сам решава как да се разпорежда с нея или, например, става член на фирма (държава) и поверява управлението на печалбата. И отново въз основа на споразумение.
В идеалния случай това трябва да се прави така.
И ето какво се случва в действителност. Създава се частна фирма с общото име на Руската федерация. Тази фирма се състои от отделни структурни елементи като президентската администрация, министерствата, съдилищата, националната банка и др. Всеки от тези елементи се регистрира отделно в международния регистър на юридическите лица, който, между другото, е публично достояние и не е скрит за никого.
Именно поради вписването в международния регистър, чието териториално подразделение се намира в САЩ (чиято валута, долара, използваме като резервна валута), в конституцията има клауза, която дава приоритет на общопризнатите принципи на международното право /в Конституцията на РБ е записано точно това/. В края на краищата трябва да се подчиняваме на правилата на органа, в който кандидатстваме за регистрация.
Всяка структура, всички от които са юридически лица, има ръководител (пълномощник), който е вписан в учредителните документи и е упълномощен да действа без пълномощно от името на новосъздадената организация.
За съжаление, не мога да приложа извлечения от единния “държавен” регистър на юридическите лица, тъй като всяко от тях е около девет страници интересна информация. Те могат да бъдат изтеглени свободно от уебсайта на данъчната служба.
И така, фирмата е създадена, всички структурни елементи са регистрирани, сега идва следващият етап. Трябва да намерим “агнета”, които ще се съгласят да се регистрират в регистъра на самата частна фирма (Руската федерация). да се регистрират като юридически лица (да получат паспорт) и да предадат в управление себе си, своята собственост, земя, природни ресурси и т.н.
Фирмите (РФ и РБ), съгласно техните устави (конституция), се създават под много благовиден предлог: непрекъснато да подобряват условията на живот на човека и гражданина в Конституцията на РБ има и такъв текст/. Претекстът е правдоподобен, но напълно неизгоден от гледна точка на финансовия компонент.
Ако поканим дадено лице (собственик на земя и природни ресурси) да участва в даден проект, предложим му гражданство или вземем под наем собствеността му, ще трябва да сключим договор с него, да си поделим печалбите и да зачитаме неговите неотменими права и свободи (а това е много голяма отговорност). Международните съдилища по правата на човека също не си вадят хляба даром. Затова за бизнесмените не е никак изгодно да го правят. Не за това са регистрирани…
Единственият начин фирмите да извлекат максимална полза от човешките взаимоотношения е хората сами да заемат позиция и да поискат да бъдат вписани в регистъра на Руската федерация. Или пък ще се съгласят да сътрудничат при нейните условия. В този случай правилата на играта са се променили и ние от господари сме се превърнали в подчинени. Не харесвам особено думата “роб”, тъй като тя не отговаря напълно на действителността.
Още веднъж, обърнете внимание за себе си: за една търговска фирма, да речем Руската федерация, не е никак изгодно да ни регистрира като граждани. В този случай ще трябва да споделим печалбата със собствениците. За да заобиколят този правен нюанс, те спокойно ни регистрират като юридически лица, като ни издават документи (паспорти), съответстващи на статута ни.
Поради тази причина не преминаваме през никакви законови процедури за напускане на едно гражданство и за влизане в друго.
В този случай паспортът съответства на удостоверението за регистрация на едноличен търговец или акционерно дружество. И името на компанията – е нашето ФАМИЛИЯ, ИМЕ и ПРЕЗИМЕ – поредността на изписване и заглавни букви в Л.К. и ПАСПОРТА.
Следователно, дори и в най-ярките цветове на човешките и гражданските права, те няма да имат нищо общо с нас. В края на краищата, в своето невежество ние нямаме никаква представа за това, за кого се представяме.
Моля, обърнете внимание, че създаденото юридическо лице изобщо не е собственост на нас (хората). Собственикът е фирма (регистратор) Руската федерация или Република Беларус. Ние, от своя страна, като хора (човешки същества) сме само собственици и пълномощници, представители на юридическото лице в различни случаи. Надявам се, че не е необходимо да се обяснява разликата между владелци (тези, които използват) и собствениците (тези, които притежават)…
Владелецът е лицето, на което държавата (собственикът) дава разрешение да използва няколко права на юридическо лице. Ролята на довереника, от друга страна, заслужава да бъде обяснена малко по-подробно.
Най-просто казано, довереникът е човек, който поема ролята на представител на юридическо лице (управляващ директор). Дойна крава, която глупаво изпълнява всички задължения, наложени на юридическо лице, като плащане на данъци, сметки за комунални услуги, глоби, работа с “държавни” служители, които представляват юридическото лице в съда. Но проблемът е, че, както вече разбрахме, за юридическите лица не съществуват неотменими права и свободи.
Докато човекът изпълнява задълженията на довереник, т.е. посяга към паспорта си, когато бъде помолен да докаже самоличността си, държавата може да спи спокойно, тъй като в този случай тя напълно се освобождава от всякаква отговорност за структурата (юридическото лице), която е създала, защото Тя се прехвърля изцяло на управляващия директор, т.е. на човешко същество.
Внимание, този въпрос е много важен и ако не го разбирате напълно, прочетете главата отново.
След това, ако имате паспорт на Република Беларус, извадете го и намерете фразата:
“Паспортът е собственост на Република Беларус”.
/във българският паспорт пише същата фраза Паспортът е собственост на Република България, на корицата от вътре, най-горе/.
Юридическото лице (паспортът) не е ваше и следователно не ви принадлежи… Защо този момент е толкова важен? Защото следващата стъпка след регистрацията и издаването на съответните документи е да се попълни балансът на организацията или, с други думи, да се привлекат чужди активи.
Мога да нарека този процес с нескрито възхищение “страхотен”…
Кой е собственик на “нашата” собственост?
Ако процесът на покупко-продажба се регулира от законодателството, първото нещо, което се купува и продава, са самите законодатели.
В днешния свят съществува такова нещо като частна собственост. Имаме пълното право да смятаме, че апартаментът, къщата, парцелът, хладилникът или колата, които купуваме, принадлежат единствено на нас.
Ако обаче сте проучили внимателно предишните глави, вече можете да направите интересно заключение:

“Всичко, което регистрираме с паспорта си ( РФ, РБ и РБ т.н.), не е наше!”
По същество механизмът е следният. Когато купуваме големи неща, като например автомобил или апартамент, първо сключваме договор за покупко-продажба, в който посочваме паспортните си данни.
Именно тук се крие основната грешка, тъй като в този случай не купувате стока на свое име като човек, а директно на името на юридическо лице, т.е. на паспорт (на който не сме собственици).
—————-
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)
Чл. 1.(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Български лични документи по смисъла на този закон са:
1. документи за самоличност;
2. свидетелство за управление на моторно превозно средство;
3. документи за пребиваване.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи са собственост на държавата.
———————
Тъй като паспортът е собственост на Руската федерация /отнася се и за България/, както изяснихме в предишните глави, а вие като човек сте само притежател на този документ, следователно, купувайки, да речем, автомобил с паспорта, ние сме помогнали на Руската федерация /Р България/ да попълни баланса си с друга придобивка.
Колкото и просто и образно да изглежда на пръв поглед (а то наистина е безумно просто), повечето хора няма как да разберат такова очевидно нещо. По-точно, те дори не се опитват да го разберат.
Това е много по-просто. Ако купите нещо с документ, който не ви принадлежи, купеното нещо също няма да ви принадлежи. Това означава, че не сте го купили за себе си, а за някой друг (собственика).
Интересното е, че ако се откажете от “гражданството” си (което, разбира се, е рядкост), ако не извършите определени процедури предварително, цялото ви имущество може да ви бъде отнето “законно”. И сега можете да разберете защо…
Това е все едно да бъдете назначен за директор на голяма компания и да закупите автомобил (за служебни пътувания) чрез пълномощник от нейно име. Директорът ще може да използва автомобила само докато напусне поста си. В този случай директорът е меценат, защото автомобилът е купен не с парите на компанията, а от собствената му кесия. Той е закупен не с пари на компанията, а от собствения му джоб.
“особено цинична, подла и нагла лъжа”, “върхът на цинизма и арогантността, парализираща опонента”, “лъжа, която е толкова нагла, че чак смущава”. Това е терминът, който бих използвал, за да опиша всичко, което се случва.
Има и друг интересен момент. В момента на сключване на договора за покупка никой не уведомява фирмата за новата покупка. Докато при дребните покупки това не е толкова важно, тъй като те нямат дълъг живот (чайник, телевизор и т.н.), при недвижимите имоти или автомобила това не е така.
В случай на покупка на къща или апартамент ни канят да оформим покупката си. Да се регистрира и да уведоми компанията за новата си покупка. Предаване на документите и придобиване на правото на собственост. В този случай Държавата все още е собственик, но ни предоставя правото да се разпореждаме с имота от нейно име.
Изглежда, че ако е наша собственост, тогава за каква регистрация и права можем да говорим? В края на краищата вече разполагаме с всичко необходимо, а именно с документи, потвърждаващи придобиването му. Но, както виждаме, без правото на собственост, което може да даде само истинският собственик, ние тук сме второстепенни.
Освен това плащате данъка върху недвижимите имоти и всички “държавни” такси за обработка на документите, а някои плащат и за услугите на адвокати. С каква друга дума освен наглост може да се нарече целият този цирк?
Поради тази причина в случай на нарушаване на инструкциите или “законите” за юридическите лица този имот може спокойно да премине в ръцете на Държавата, тъй като вие притежавате само правото на собственост, а истинският собственик, след като ви предаде документа си, спокойно наблюдава как балансът му се попълва.
Подобна е ситуацията и с автомобилите: купуваме собственост за Държавата и тя ни призовава да я регистрираме. След това ни продават цял пакет от данъци, застраховки и свързани услуги за регистрацията.
По същество автомобилът ни е даден на лизинг и докато плащаме този лизинг – преминаваме годишните сервизни тестове, купуваме застраховка, плащаме данъци и глоби – не ни засягат много. В края на краищата ние активно работим в полза на нашите кабалисти.
Фирмите, които ни заобикалят, включително Руската федерация, четете и България, в определен момент просто ни връчиха документите си, регистрирайки ни като юридически лица и поемайки ангажимент да бъдем техни директори (пълномощници).
“Човек не се ражда, човекът се формира.”

                             Васил от Бургас е направил превода и коментарите в текста!

Предишна статия

В този гръцки град посегнаха на българското

Следваща статия

Светли умове : Преподобна Стойна- дарба и съдба

Други интересни

Вашият коментар