„Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест!
Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.“
Това са думи на Неврокопския митрополит Борис, от първата половина на миналия век.
Падението, заради което душата му боледува, днес се е превърнало в генератор на прогрес.
И сякаш напук на потребността за справедлив и светъл живот, народът ни става все по-равнодушен към подобна генерация на мухъл и ръжда във всяка една сфера.
Забелязали ли сте коя е основната тенденция в правоохраняването ни, наложена в последната четвърт на 2009 г., продължаваща със срамно, кичозно тунинговане до ден днешен.
Невежието и глупостта родиха кухата, урудлива максима:
„Само мутра може да се справи с мутрите в страната.“
И тази максима не беше резултат единствено на ограничено мислене, а продукт на манипулация и страх, капитулирал пред изкривената представа за справедливост.
Мнозина тарикати прокламираха през годините тази низост на духа и убеждаваха хората в нея.
Така невежието се превърна в тотален проблем на дните ни, а хората без вътрешна съпротива на разума, станаха заложници на мащабни нестихващи манипулации.
Съсипията на образованието доведе до умиране на реалната представа за свободата и независимост.
Няма по-бърз, скоростен път, за обезверяването и обезличаването на един народ от този.
Страната ни се превърна в землище, което се пълни с полицаи и частни охранители и на тях се гледа като на светая светих, къде от страх, къде от ялово очакване, къде от тясна лична заинтересованост.
От една древна държава на просветители се превърнахме в уродлив израз на страна на пазванти.
На всичкото отгоре пазвантинът , постоянно е недоволен от заплащането си.
Той трябва да е по – платен от учителите, повече от докторите, и на по-голяма висота от духовниците, защото обезпечава обществения ред и сигурността на народа.
Поредното ограничено, шаблонно твърдение.
А как един тъп пазвант с интелект, деформиран от нивото на образователната ни система, осигурява точно сигурността.
И каква е точно представата му са сигурност.
Как е формирана тя?
Дали реалното обезпечаване на сигурността в страната е наистина по силите му или в един момент, както се вижда, той остава само с голите си претенции за по-висока заплата.
Лично аз се срамувам, когато видя служител на реда с навити ръкави, а оголените му ръце са белязани с безобразни татуировки.
Още по-неприятно е, когато видиш униформен служител, с претенции за респект, а с мазна брада на муджахидин. На всичкото отгоре позиращ със самочувствие пред обективите на масовите медии.
За правоохранителя има едно необоримо историческо правило, останало от римско време, което наред с перфектната професионална подготовка изисква едно:
„Agere cum dignitate e venustate“ – Дръж се с достойнство и изящество!
Къде е това достойнство и изящество, когато тези които стоят начело на правоохранителните ни структури, а и тези, които ги избират, смятат, че да гледаш страшно, да ходиш тежко и да говориш заплашително е признак на професионализъм.
Няма да го намерите и в другата крайност на мушморока, който сам не си дава сметка къде е, но е със свръхнарцистични претенции за значимост.
Той постоянно изпада в методически транс, воден от безумните си представи за обществен ред и сигурност.
Напъва се да изглежда като непоколебим свръхнадарен интелектуалец и Джон Уейн едновременно, а сърцето му – заешко.
Важното е да е силов, независимо че никога не е правил разлика между силово и сила.
Силов може да бъде и най-големият некадърник, нагаждач, послушник още повече, ако е наглец, когато се докопа до властта.
Виж, силен да си, е друго.
Това не е нито физически, нито административен или наказателен акт.
Силата е състояние на душата.
Тя дори не е достижение на характера.
Когато някой постоянно се оправдава за грешките си с липса на пари, оборудване, екипировка, той е олицетворение не само на посредственост, но и на болестно състояние на ума, които бърка отдадеността с получаването.
С други думи, опитва се да говори за саможертвата, която сам не познава, която насища не с достойни дни, а с морален пиетизъм.
Извращение е, когато в един самоотвержен, морален акт, катализатор е заплатата.
Колкото по-сервилен тип си, толкова по-отворен е за теб пътят, заменил достойното със службогонството. .
Днес все по-малко хора избират да са учители, да се занимават с научна и изследователска дейност.
Взимането на тапията за висше образование е срамно двуличие, платен процес, носещ в себе си поквара, а не уважение.
За духовен възход и дума не може да става.
Да сте чули някой, който си е платил, да не е завършил висше образование.
Няма такъв.
Търгашът на знание е с тапия, той се надсмива над дипломата и на този, който искрено се е отдал на познанието.
А знаете ли колко търгаши са се настанили в правоохраняването ни?
Да, „ама има и много свестни“, казват някои и „на тях се крепяла системата“.
Свестен до търгаш не вирее.
Проумейте това!
Казано е: – не унижавай сакатите, защото в ада всички ще идем равни по чест.
Затова не бих си позволил да давам оценка и да съдя, когото е да било, но това не означава, че трябва да ограничаваме разсъдъка си.
Напротив!
Не приемам, че може да се говори за „свестни“, когато се арестува бивш министър – председател и след една вечер се пуска на свобода, превръщайки се в мъченик.
Дори и към най-значимият мафиот, сериен убиец, корупционер, насилник, превърнал се в звяр, не може да се постъпва така.
Къде са „свестните“ тук?
Имат ли право на дума, а още повече на действие?
Защо се заблуждавате?
Какво правят „свестните“, когато „силовото“ на дните отнема бизнеси – както дребни, така и за милиони – търси своите проценти, излизайки от призванието на обществен защитник, превръщайки се в долнопробен рекетьор.
Ако подобни деяния са пропити със сложни зависимости и носят белег на изнудване, а ние ги омаловажаваме, това какво е?
На всичкото отгоре, ако подобна дейност, се развива пред погледа на охрана и не остава незабелязано по оперативните канали на службата за сигурност, чиито заплати се плащат от народа, за какви „свестни“, а още повече нравствени типове в правоохраняването говорите?
Да е налице ясна злоупотреба с власт и да си обръщаш глава на другата страна, правейки се че нищо не се е случило, това ли е да си „свестен“?
Как реагират „свестните“, когато са налице СРС-та, за които експлоатиращият ги оперативен работник заявява, че са достоверни, а други ги квалифицират като манипулация.
Когато водеща или друга политическа фигура продава националния интерес на България и за това има не просто признаци, а явни постъпки, посочете какво правят при такива случаи „свестните“ в правоохраняването?
Къде бяха „свестните“ в казуса КТБ?
Със златни кюлчета и чекмеджета, пълни с евро, „свестните“ въобще не се занимават.
Те са над тези неща.
Как се чувства съвестта на тезе „свестни“ след случая Лясковец… след последния инцидент в Бургас?
Къде са „свестните“ в злоупотребите в енергетиката, в измамите съпътстващи настоящата газова криза?
И за това ли е нужно по-висока заплата и ресурс?
Парите няма как да заменят разума, правилния, справедлив избор, решителността и моралитета.
Парите винаги носят със себе си продажност.
Ефективността в много случаи има належаща нужда от тях, но не бива да бъде погълната от покваряващата им сладост.
Подобна сладост е зараза.
Допусне ли се това, вече няма правоохраняване.
Позорът, казва Менциус е като белег на дърво, което времето вместо да изтрие, само помага да се увеличи.
Ничие мълчание, на когото и да било, не оправдава честта на пагона, напротив – извращава я в тишината на угодничеството си.
За призвания да служи има едно желязно библейско правило: – търпение против всяка почест и телесен покой.
Милеещият за почест и устроен живот, не може да е правозащитник, може да бъде самомо една отрепка, угаждаща на всяка власт.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
