ВЪЛЧАН ПЕТРОВ СЕ ГОТВИ ЗА ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА

Автор: Няма коментари Сподели:

                          Интервю на Ирина Кирилова

Роденият в Хисаря художник винаги ще остане за гражданите „нашият Вълчан“. За пловдивчани е пловдивският художник Вълчан Петров, а за Марково – техният почетен гражданин. Но като стана дума за почетен гражданин, да не забравяме, че когато кмет на общината беше инж. Вълко Макавеев, Вълчан Петров стана почетен гражданин на Хисаря.
Дълъг е списъкът на наградите, които Вълчан Петров получава през целия си живот от изложби в три континента. Повечето от тях са от чужбина. Но както се случва в България, държавна награда няма.
Може би ще се учудите, че световно известният художник има връзка с Царичина, но точно там беше изграден параклис и семейството на Вълчан Петров направи своето дарение – изписа иконите в него. Синът му, чийто първо образование е от художествената гимназия в Пловдив – специалност иконопис, а после завърши ВИТИЗ и стана режисьор, е работил най- активно по изписването. Внучката Сибила, която прилича на дядо си по талант, също се е включила.

– Там, под един от върховете има 400 годишен оброчен камък и там решили да вдигнат параклисче. Аз нарисувах „Света Богородица“, а синът ми нарисува Исус Христос- започна разговора Вълчан Петров.

– Ами ти имаш опит от твоите картини. В твоите картини библията е разтворена книга!

– Нали знаеш, че съм завършил монументални изкуства. Имам огромни стенописи на мокра стена, на суха стена, имам витражи, имам мозайки, имам в София в Дом на архитектите монументални работи 200 кв. м. и т. н.

 – А сега някои богаташи не идват ли при тебе да ги рисуваш?

 – Идват да си поръчат картини.

 – А онези картини, за които ми беше казал, че никога няма да ги продадеш, продаде ли ги?

 – Някои от тях не съм. Изпълнявам си обещанието и ще ги покажа на юбилейната изложба. Тя трябваше да бъде тази година, но я отложихме за догодина.

 – В София ли ще я направиш?

 – В Пловдив, където мина живота ми с най- изявените художници на България – Йоан Левиев, Димитър Киров, Иван Кирков, Христо Стефанов… Тук беше пулса, духа на изобразителното изкуство на страната.

 – Смяташ ли, че Господ още ти праща творческа енергия?

 – Човекът е инструмент в божиите ръце, но не на истинския Бог, а на космическия бог. Сега ни втълпяват, че Бог е извън нас, а Бог е в нас. Ние сме един кръстопът. Не знам точно къде е кръста, но пътят е безкрайно далечен. Космосът е безкрайно голям като време, като пространство , като надежда и някъде по средата сме ние. Като един кръст.

 – Последната картина, която си нарисувал коя е?

 – Няколко рисувам наведнъж, защото тук, в ателието в Марково имам пространство. Като дойде времето, довършвам една от тях, а другите отлежават.

 – Като попитах за теб, всички в Марково те знаят.

 – Аз съм една щастлива присадка, добре се присъдих след 25 години.

 – Къде е последната ти картина?

 – В Созопол в една обща изложба, която откриха на 15 август.

 – Наскоро бях на една конференция в галерия „Тракарт“ в Пловдив. Ти си правил изложба там.

 – Да, Жорж е млад колега, много добри приятели сме, помагам му с много уважение. Една галерия трябва да има духовен живот – срещи с поети, писатели, конференции, концерти и други неща. Той прави точно това.

 – С кого поддържаш контакти?

 – С Иван Маразов, с Аксиния Джурова… Аксиния направи един невероятен подвиг. Издаде седем тома с много хубави очерци за художниците от по- старото поколение, някои от които вече са починали. Това е една памет, която ще се съхрани и за следващите поколения, и след нея, и след мен. Тя подари тези томове и на мен, защото и аз съм и подарявал картини.

 – Да! Такива томове са цяло съкровище!

 – Много ти благодаря, че си поговорихме. Да сме живи здрави, когато има нещо, ще разказвам пак!

 – Да си жив и здрав и ти! Благодаря ти, че ме уважаваш като журналистка!

 – О, това е от много отдавна.

 – Още от галерия „Сезони“ в София, когато направи там изложба и тя беше открита от Владимир Свинтила те отразявам. И на изложбата в стария град Пловдив, и в галерията на „Сахат тепе“, в голямата ти изложба в пловдивската градска галерия , в Хисаря, хайде, спирам до тук.

 – Да, така е, за което ти благодаря! А бай Владо беше голям човек!

 – Тогава той спря пред една твоя картина и ми каза, че си гениален художник и си на върха на славянския барок.

 – Докато мога, ще рисувам!

Това беше половин час от живота на художника, чийто картини украсяват музеи и частни галерии в Бразилия и Мексико, Франция и Великобритания, Белгия, Нидерландия, Полша и Чехия, Сърбия и Унгария, Германия, Испания и Австрия, Швейцария и Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония… Един български художник, който няма орден от своята държава.
Ще дойде ново правителство. Кой ли ще управлява културата? Дали ще се сети, че предстои юбилейна изложба на Вълчан Петров?

                                                                      Ирина Кирилова за“ Тракийски Свят“

 

Вълчан Петров има над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия Негови работи са собственост на колекциите на Национална галерия-София,
Градска галерия-София и Градска галерия- Пловдив Шеснайсет галерии на български градове притежават също негови творби.

Биографични данни

  • 1947 – роден град Хисар, България
  • 1966 – завършва художествена гимназия, София
  • 1975 – завършва художествена академия, специалност стенопис при професорите Георги Богданов и
    Мито Гановски- София
  • 1979 – член на СБХ и IAA
  • 1980-84 – преподавател в художествена гимназия, Пловдив
  • 1984-93 – директор на Държавна художествена галерия, Пловдив от
  • 1993 – художник на свободна практика

Самостоятелни изложби

  • 1976 – Монтана, България
  • 1979 – Пловдив, България
  • 1980 – София, България
  • 1990 – Торонто, Канада – галерия “Dell Bello”
  • 1992 – Малта– Национален музей на изящните изкуства, март Национален исторически музей , март галерия”100″, юни-юли
  • 1992 – Антверпен, Белгия– “Galerij de Lelie”
  • 1992 – 99 – “Europ’ Art”, Женева, Швейцария
  • 1993 – София, България – галерия “Кати”
  • 1994 – Пловдив, България, галерия “Жанет”
  • 1995 – София, България, галерия “Сезони”
  • 1996 – София, България, Национален парламент
  • 1996 – Будапеща, Унгария, Дворец на културата
  • 1997 – Пловдив, България, галерия ” Ромфея”
  • 1997 – София, България, Национална галерия за чуждестранно изкуство
  • 1997 – 2008 – Пловдив, България, арт панаир “Импресия”
  • 1998 – Каруж, Швейцария, “Galerie de la Fontenette”
  • 1999 – Пловдив, България, галерия “Дяков”
  • 2000 – София, България, Национален дворец на културата-Салон на изкуствата
  • 2000 – Пловдив, България, галерия “Бараците”
  • 2000 –Барселона, Испания, арт панаир Барселона
  • 2001 – Сент Кугат дел Валес, Испания, галерия “Mercantic”
  • 2003 – Пловдив, България , галерия“Жорж Папазов”
  • 2004 – Пловдив, Блгария, Къща НАТО
  • 2005 – Пловдив, България, есенни изложби, старинен Пловдив-почетно участие
  • 2006 – София, България, галерия “Арте”
  • 2007 – Пловдив, България, Градска художествена галерия – юбилейна изложба
  • 2007- София, България, Национален дворец на културата- Салон на изкуствата – юбилейна изложба
  • 2007- Мол, Белгия, център ’tKristallijn
  • 2007 – Хисар, България, Дом на ултрата
  • 2008- София, България, галерия “Сезони”
  • 2008- Пловдив, България, галерия “Дяков”
  • 2009 – Почлам, Австрия
  • 2009 – Пловдив, България, галерия “Дяков”

Други участия

  • 1989 – Четвърти годишен конкурс и изложба за миниатюра, Торонто, Канада, галерия”Dell Bello”
  • 1990 – Първи международен конкурс за живопис, галерия “Henry Tanas” Торонто, Канада
  • 1992-93 – Sosiete des Artistes Francais, Гранд пале, Париж, Франция
  • 1993 – Sosiete des Beaux-Art, Гранд пале, Париж, Франция
  • 1993 – Българско изкуство, Стразбург, Франция
  • 1993 – Българско изкуство, UNESKO, Франция
  • 1993-94 – Europe Art, Авиньон, Франция
  • 1994 –галерия “Prista” , Вашингтон, САЩ
  • 1994-95 –галерия”Orama” , Солун, Гърция
  • 1994 – Университетска галерия, Синсинати, САЩ
  • 1994 -международен конкурс-стенопис, Пескара, Италия
  • 1998 –галерия “Възраждане”, Пловдив, България
  • 1999 –галерия “Дяков”, Пловдив, България
  • 2002 –галерия “L’Union”, Пловдив, България
  • 2003 –галерия “Филипополис”, Пловдив, България
  • 2003-2004 – пленер, остров “Свети Ахил”, Гърция
  • 2004 –галерия “Жорж Папазов”, Пловдив, България
  • 2005 – участва и е допуснат след предварителен подбор в 1 световен конкурс за съвременна живописна творба на фондация “Онасис”, Гърция
  • 2005- галерия “Жорж Папазов”, Пловдив, България
  • 2006- галерия “Сезони”, София, България
  • 2006- галерия “Жорж Трак”, Пловдив, България
  • 2006- галерия “Лаврен”, София , България
  • 2008- галерия “Жорж Папазов”, София

Награди

  • 1989 – Голямата награда – Четвърти годишен конкурс и изложба за миниатюра, Торонто, Канада, галерия”Dell Bello”
  • 1990 – Голямата награда – Първи международен конкурс за живопис, галерия “Henry Tanas” Торонто, Канада
  • 1993 – Първа награда за живопис- Sosiete des Beaux-Art, Гранд пале, Париж, Франция
  • 1994 – Втора награда международен конкурс-стенопис – Academia D’Abruzzo, Пескара, Италия
  • 1994 – Сребърен медал за живопис- Prezident region Provence-Alpes Cote D’azur, Авиньон, Франция
  • 1996 – Първа награда за живопис – Forum Flandro-Bulgaricum, София, България
  • 1994-96 – Първа награда –Годишен конкурс за миниатюра, Art Addiction Gallery, Стокхолм, Швеция
  • 1997 – Първа награда- конкурс “Expression de L’Ineffable “- Orva Foundation – Холандия и Национална галерия за чуждестранно изкуство
  • 2000 –Голямата награда на Петият салон на изкуствата, Национален дворец на културата, София, България
  • 2004 – Първа награда на първия национален конкурс на “Галерия Todoroff” на тема “Философията на виното и живота” София, България
  • 2004 – Специалната награда Стара Загора на Първо квадринале на Балканите на тема “Мит и легенда”, Стара Загора, България
  • 2007 – Златното перо, галерия Макта и радио FM Classic, София, България
  • 2008 – Специална награда на галерия “Дяков”, Пловдив България
  • 2009 – Извънредна специална награда на община Почлам, роден град на Оскар Кокошка, Австрия

Вълчан Петров има над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия Негови работи са собственост на колекциите на Национална галерия-София, Градска галерия-София и Градска галерия- Пловдив Шеснайсет галерии на Български градове притежават също негови творби.

Творби на Вълчан Петров са собственост на музеи и частни коликции в : Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Щвейцария.

https://valchan.com/biography_bg.php

Предишна статия

Групата Орион и техните съюзници атакуват командването на лунните операции

Следваща статия

Проф. Иво Христов за “излишните хора”

Други интересни