А, да, пропуснах едничката полза за народа от тъпите и нагли управници – учат хората да се оправят сами…

Като за „добро утро“

Вече трети ден някой ни се кара, че сме били безсърдечни. Един баща изгубил дете пред очите си!… „Умират хора!“ А по-долните и от най-долните подчовеци не носим маски, не се ваксинираме и отказваме да коленичим пред култа към нечия смърт, за да вземем първо причастие в поредната ново-ненормална религия с нейните „светци“ и „светици“, пò мъченици и от истинските.

Извинете, това с маските и ваксите май беше една друга история, в която „умират хора!“. В тази, за която ще си говорим, умря само един „невинен“ човек, ама все едно бил умрял цял народ. И старият Ковидален култ, и чисто новият Дугинов култ опитват да ни работят по най-елементарния начин, като изнасилват чувствата. Затова ми е малко трудно да ги различа в същината им и ще прощавате.

Съвсем нарочно ги сравнявам, за да изтъкна и един привиден абсурд:

Тези, които сега се стичат в Дугиновия култ, бяха и продължават да са първи противници на Ковидалния култ. Тези, които воюваха с „аргументите“ на пандемиците, сега използват същите „аргументи“. И със същата цел – да покоряват хора, като интересът тук не е инжектиране с „ефективни и безопасни ваксини“, а с „мъдра и спасителна идеология“ от горните етажи на ГРУ и адаптирана в един вариант за Русия, във втори за украинските диванета, а в трети – за славянските братя от периферните губернии.

Има и такива, които не ни се карат. Просто ни обясняват как всеки има право на живот и „никой не може да бъде убиван заради мислите си“. Така си е, всеки живот е безценен, като дори не важи само за човешкия.

Но безчет милиони хора са били убивани заради мислите си, пък и заради самото си съществуване – от памтивека. Дъщери и синове пред бащи. Бащи пред децата им. Родители и децата им на мегдана пред цяло село…

Историята познава всякакви сценарии! Нещо, което „не може“, всъщност е възможно и си се случва. И ще се случва, защото не всеки споделя мирогледа и морала на други.

В случая смъртта, която сякаш изисква от нас некрофилска фиксация и езическа идолизация,

е на една сценаристка, която разпространява сценариите на своя баща. Баща, който е минал през комунизма, през фашизма, преди десетилетия обясняваше на мъжете, че не са мъже, ако не носят бради като на днешните либерали, а сега той си има и „четвърта политическа теория“. С нея уж се отрича от първите три идеологии, от които му остават само срамни архивни снимки. Но и заради новата му теория вече умират и тепърва ще си умират бащи пред децата им, деца пред бащите им, бащи и деца заедно в домовете, по улиците и мобилизационните пунктове…

Не ги разбирам двойните стандарти. Не съм длъжен да приемам нещо, което не разбирам. А ако го разбирам и ме отвращава, съвсем пък не съм длъжен да го приема и да се включвам в общия хор на оплаквачите. Да повторим заради умишлено натъртване, защото такива като Иво Христов обичат да манипулират на тая основа:

1) никой не е длъжен да приема нещо, което не разбира;

2 ) а дори и да го разбира, пак не е длъжен да го приеме.

Ама какво е това моето „его“, че изобщо си позволявам да мисля по тия въпроси?!

Някой като мен, който не бил свършил нищо в живота си и само се почесвал, не трябвало и да помисля да противоречи на Дугин. Защото – дръжте се да не паднете – нямал съм неговите тиражи и не съм бил мъдрец и водач със светли мисли на цял народ и цяла раса. Тези глупотевини май трябваше да свършат просто със субективното мнение, че може би нищо не разбирам!

Сравнението на „тиражи“ (на некомерсиални книги, разпространявани основно онлайн) с тиражите на Дугин вече е опит за превръщане на мнението във факт чрез „аргумент“, който клони към идиотизъм. И като казвам, че само „клони“, проявявам любезност. Все пак не искам да обиждам и напъждам дори тия „неутрални“, чието най-голямо житейско постижение ще бъде и утре да ми напомнят по друг повод, че съм „самовлюбен“ с „наежено его“ (няма място за „аз“ в секта на уеднаквените)…

…след като ТЕ са почнали да сравняват мен и тиражите ми с един „мъдрец“ и „водач на цял народ“, вместо малко по-адекватно да сравняват Дугин, да речем, с Толстой. Но те знаят, че при едно такова сравнение на Дугин с антитезата му Толстой ще капитулират и количествено (защото Толстой е много по-четен в Русия и по света), и качествено (защото Толстой е по-уважаван навред, и има защо).

Никак не им изнася да са честни. Затова са просто лицемерни и нечестни. Като се почне от самата им претенция за „неутралност“!

Вчера някакъв „тихомирен безпристрастник“ изби рибата за „добър вечер“

Той пък разправяше, че някои хора нищо не разбираме от скромността на Дугин. Дори не трябвало да помисляме, че е идеолог на Путин, защото… нямал снимки с Путин. (Не се смейте на „аргумента“, защото ще става все „по-сериозно“.)

Дугин дори нямал кой знае какви тиражи, ами се изявявал с непопулярните си идеи в маргинални медии. Което, разбира се, автоматично го изключва като водач на цял един народ. И така в общи линии бяха заличени всички досегашни версии на другите „безпристрастни“, описани в предишните абзаци.

Има и още: Дугин бил ползван като плашилище, което олицетворява Путинова Русия – предимно за пред западния свят. Понеже бил англоезичен и много словоохотлив. Само дето и тука работата отива на „леко противоречие“ (да не кажем пълен абсурд). Някой, който нямал и една снимка с Путин, трудно може да е плашещо момче от плаката на Путинова Русия.

Ако Дугин няма общо с Путин, с руската политика и изобщо е едва ли не произволен дърдорко от маргиналните медии, защо изобщо обсъждаме смъртта на дъщеря му и я политизираме? Защо на терористите би им хрумнало да се целят в щерката на едно плямпащо плашилище за света и маргинално нищожество в самата Русия? Ако случаят беше такъв, първата версия за убийството на Дугина можеше да бъде, да речем, че е жертва на ревнив ухажор.

Бих препоръчал на драгите „неутрални“ и „безпристрастни“

да сверят версиите си, да се обединят около една и да излъчат един говорител,

който да ни се кара или да ни назидава. Не бъдете терористи като ония терористи, които осъждате заради взривяването на Дугина! Или ако ще бъдете същите сектанти като пандемиците и жълтопаветния умнокрасивитет с атлантическите „ценности“, поне поставете ясни искания в какво ТРЯБВА да вярвам. Джендърите поне знаят какво искат, колкото и да е ненормално: по-скъп газ „не от Русия“ или да ходим хем некъпани, хем брадясали… като Дугин, хем маскирани…

Съмнявам се, че смъртта на Дугина е била толкова бавна и мъчителна, колкото това, на което ни подлагате вече трети ден с недомислените, противоречиви и откровено фактологически абсурдни теории. А ако сте напълно честни и утрото наистина е по-мъдро от вечерта, един съвет за „лека нощ“:

Свалете престорените баджове „неутралитет“

и кажете точно това, което всички описани дотук казвате единодушно и неуспешно скрито между редовете ви:

„Краят на един млад живот на име Дугина е ТРАГЕДИЯ, защото имаме пристрастие към политическа Русия. А например краят на 200 млади животи при един ракетен удар връз мобилизирани украински безименници са просто СТАТИСТИКА. Защото отново имаме пристрастие към политическа Русия и притъпяваме съвестта си с термините от руските военни сводки, че са унищожени „азовци“, „националисти“, какви ли не, но не и млади човешки животи, с нищо по-малко ценни от този на Дугина. Даже може и да се порадваме, ако измират още врагове на Русия…“

Честните поддръжници на Путинова Русия не ме дразнят. Те са си те и са непресторени в своето си. Приемам ги като напълно естествена част от пейзажа по света и у нас.

За някои неща са точни. За някои неща съм ги подкрепял и отново бих ги подкрепил. Защото Русия не е крива за всичко, а както съм показвал, лицемерието на Запада ме дразни дори повече, когато се представя за добродетел.

В случая фалшивите „неутрални“ по казуса Дугин повече ми приличат на психодесните сектанти,

но са още по-зле.

Непоследователните и противоречивите „неутрални“, бъдете честни като другите почитатели на Кремъл! Можете да използвате ТРАГЕДИЯТА, както направи Дугин, за да призовете СЪВСЕМ ОТКРИТО като него за ОЩЕ ВОЙНА ДО ПОБЕДАТА И ПОДВИЗИ В ИМЕТО НА МОМАТА НА ЖЕРТВЕНИЯ ОЛТАР…

…Или каквото там бяха родили болната му глава и „опечаленото“ му сърце при съешаването си с Антихриста още в първите часове след загубата. Загубата, която би оставила истинските любящи бащи и достойните водачи на народите… какви? – Безмълвни, вглъбени в себе си и в дълъг, мъчен процес на вътрешно пречистване!

Иван Стаменов
24.08.2022 г.

Царевич

Дугин е просто продължител на визията и идеологията на Екатерина Велика за Третия Рим. Тук е важно да се отбележи, че тази идеология е възприета от Русия чрез символа на двуглавия орел. А това се случва много преди някой да е чувал за Дугин. Двуглавия орел е бил семейния герб на византийските владетели от династията на Палеолозите (последната династия преди падането на Византия). Разбира се този символ присъства много отдавна, в това число още в древния Шумер, но избора на Русия да възприеме този символ в своя национален герб е свързано с концепцията за Третия Рим и претенцията на Русия да бъде духовния наследник/правоприемник на Византия (Източната Римска Империя).

Важно е да се отбележи, че късната Римска империя, не е онзи древен Рим със своите пантеони със стотици богове. Късния Рим това е „християнския“ Рим, или по-правилно да се каже похристиянчения Рим.

Християнска империя, която владее над света, като изражение на Божието царство на Земята. Като представител на самия Христос.

Това е претенцията на „светата Римска Империя“, това е и претенцията на Византия. Именно за правоприемничеството на тази претенция се борят Запада (контролиран от Ватикана) и Русия. Всякакви либерализми, демокрации, глобализми и прочие са просто параван пред дългата ръка на Ватикана, която е най-древната и могъща корпорация, скрила в своите хранилища цялата уж изгорена Александрийска библиотека, Вавилонските мистерии и всички исторически и научни тайни на света.

От другата страна е Русия с нейния православен империализъм, на когото Дугин е просто средно-разряден представител. Политическото разделение на Римската империя на западна и източна, а след това и духовното й разделение през 11-век на католическа и православна е древен разлом, който продължава да диктува световните събития. Ако някой мисли, че сегашните проблеми и конфликти са плод на съвременни процеси, ще бъде в грешка.

Подобен разлом има и в юдаизма, там противопоставянето е между ортодоксалните юдеи (консерватори) и франкистите (либерали). В исляма отново имаме две противопоставящи се крила – сунити и шиити.

Както юдаизма, така и християнството и исляма са месиански религии. Сиреч имат визията за владичество над света и трансформирането му във царството на Бога на земята. Ето защо конфликта между Запада и Русия е месиански по своето естество.

Някои казват – няма такъв конфликт, всичко е театър. Ако всичко е театър, това означава, че ТЕ вече са победили. ТЕ обаче нито са победили, нито някога ще победят. Просто Бог ги използва да разтърсва света чрез непрестанните конфликти, за да не се успиват народите, но да се пробудят и да Го търсят.

Там където започва държавата там свършва свободата за човека.

Това твърдение също се базира на идеология, и тя даже си има име – анархизъм.

Българската дума „държава“ е старата българска дума за „власт, управление“. Какво ще се случи с децата в едно семейство, ако родителите им ги пуснат на пълна свобода и се откажат да упражняват власт над тях? Децата просто ще загинат.ова е

Проблема не е с властта, и никога не е бил. Проблема е в неспособността на повечето хора да боравят с власт. Властта може да накара човек да се самозабрави, да се възгордее, да се освирепи. Затова човек за да борави с власт, трябва да е обучен за да не направи поразии с нея, точно както без обучение не се дава право на някой да кара кола, още по-малко пък военен самолет.

Властта е нож с две остриета, тя решава определени проблеми, но създава възможност за появата на други. Затова хората от зората на своето съществуване са търсили форми на управление в които да се намери баланс между ползите и опасностите от властта. Републиката е една от сравнително успешните като замисъл форми, при която властта се разделя на 3 части за да се избегне концентрирането на цялата власт на едно място и тези 3 части се поставят конституционно в положение на баланс една спрямо друга. Такава система може да функционира само при условието на бдителността (eternal vigilance)на населението. Без бдителност ще стане това, което стана с американската Република, което стана и с нашата „народна“ или сегашната не народна Република България.

Анархизма приема презумпцията, че човека по своето естество е добър. Следователно злото, което идва от държавата, не идва от самите хора, а от самата държава. Затова държавата трябва да бъде премахната. Тази концепция стъпва на същата логическа грешка, според която трябва да бъдат забранени оръжията защото те убиват хора. Никое оръжие не убива никого само по себе си. Нужно е човек да вземе и използва това оръжие, за да бъде убит някого. По същия начин държавата не върши зло на никого, хората които контролират държавата вършат зло. Проблема е с човешкото естество.

Анархизма разчита, че човешкото естество е добро, и ако няма власт всички ще правят каквото трябва и ще живеят в хармония. Good luck with that! И един исторически пример. Когато пада турската власт на България след освобождението, минава време преди българите успяват да организират своя власт. Настъпва времето мечта за анархиста – няма държава. И какво се е случило тогава? Чудовищен бандитизъм. И какво стана с добрите човеци, които вършели каквото трябва, когато няма държава? Бандитизма е бил толкова чудовищен, че е трябвало да се приемат драстични мерки – линчуване на момента на всеки дори заподозрян за бандитизъм за да се изкорени. И да сигурно са линчували и не малко невинни хора, за да се избегне това е нужна справедлива съдебна система. Но за тази цел е необходима държава. Ето защо анархизма е утопия.

В приемливия вариант, управниците се боят от народа и народа контролира управниците. В идеалния вариант управниците/държавата/властта се боят от Бога и треперят пред Него да управляват справедливо, знаейки че всяка истинска власт произлиза от Бога и трябва да върши Неговата воля и да работи по Неговите стандарти.

Това стъпва на предразсъдъка, че родителите винаги са грижовни и винаги са по-зрели от децата си. Не винаги е така. В наши дни спокойно мога да кажа и че при новите поколения е рядкост да е така.

Отделно, че аналогията между държава и граждани, и родители и деца, е погрешна, неуместна и… богохулна.

Примера беше даден във връзка с властта и как без нея, идва разруха, като в случая дадох пример със семейството без да правя аналогия, между държава и семейство. Примера е относно социална единица с наличие на власт и такава без наличие на власт. Не съм имал за цел да правя паралели между семейството и държавата, те са различни по естество. Едното е органично тяло създадено от Бога, другото е механично тяло (корпорация) създадено от хората.

Излиза, че управниците са вредители и трябва да ги плашим, за да не нанасят прекалено сериозни щети. И защо са ни такива управници? По презумпция? Щото без тях по-зле? Проверявайте си презумпциите!

Управниците са в позиция на изкушение да злоупотребят с поверената им власт. Има употреба на власт има и зло-употреба на власт. По същия начин шофьора е в позиция на изкушение да не спазва правилата, да минава на червено, затова са необходими механизми той да бъде обуздаван. Това не означава, че на никого не му трябват шофьори, щом са способни да блъскат и убиват хора с колите си, защото това излиза от вашето съждение. Проверявайте си логиката!

Републиката е супер, ама само на хартия.

Това е презумпция. Републиката върши работа, ако има кой да бди и да я опази от инфилтрация на властовите й структури. По същия начин и охраната на един обект върши работа ако охранителя не спи. Това не означава, че охраната върши работа само на хартия. Отново погрешна логика.

И за чудовищния бандитизъм след освобождението – хората без държавата си се организират и с много насилие си решават проблема.

Не, новосформираната власт в София, разрешава на хората да ловят и избиват бандитите без съд и присъда. Тя не е можела да го направи защото още не е имало нито полиция, нито съдебна система. Но идеята и разпространението й идва точно от властите.

А за чудовищния бандитизъм последните 30 години в нашата страна? Нещо за този официален държавен чудовищен бандитизъм? Който възниква при наличието на всичките му там държавни структури, а не въпреки тях и не заради липсата им – значи липсата на държава не е необходимо условие.

Без бдителност, това е което се случва. Държавата се слива с мафията. Затова Томас Джеферсън е казал:

The two enemies of the people are criminals and government, so let us tie the second down with the chains of the Constitution so the second will not become the legalized version of the first.

Двата врага на хората са престъпниците и правителството, така че нека вържем втория с веригите на Конституцията, за да не се превърне вторият в легализирана версия на първия.

Както се вижда Джеферсън е разбирал опасността държавата да се превърне в разбойник, но неговото решение не е да се откаже от нея, а да я окове с веригите на Конституцията.

И да се върнем към началото – с какво са полезни едни нагли и тъпи управници на народа? За какво му е на народа тая държава? Да не би държавата да се подразбира сама по себе си и да съществува, защото така, и народът да има грижата за крепенето ѝ, защото трябва да я има? Или държавата абсолютно трябва да е изцяло полезна и да работи за народа?

Презумпция е да се счита, че щом някой е управник, непременно е нагъл и тъп. Ако в нашето село всичките кози са черни, това не означава, че не съществуват други кози освен черни. Библейската концепция за управник е някой, който служи. Христос каза на учениците си, че въпреки, че те го наричат Учител и Господар, той им изми нозете и им показа, че господарите трябва да служат.

Най-големия изпит за нас като човешки същества родени на тази земя е как боравим с властта. Защото всеки от нас има някаква форма на власт. Било като собственик на фирма, или като глава на семейство или като модератор на форум или блог.

Ето например Стопанина като собственик на този блог действа от позиция на власт. Трие коментари, гони хора, кастри и прочие. Означава ли непременно, че щом е в позиция на власт значи е нагъл и тъп? Подобни презумпции са несъстоятелни. Властта е навсякъде, и ние неизбежно боравим с нея под една форма или друга и няма как да избягаме от това. Това е задължителна част от нашия изпит като човешки същества на земята. Дори бих казал, че най-важната причина да сме тук е да се научим да боравим с властта праведно, без злоупотреби. С търпение, милосърдие и мъдрост.

Даже ако ще е само това или free-for-all бандитизъм, предпочитам второто.

Бъди сигурен, че свободния народен бандитизъм ще те ликвидира много по-бързо от инжекциите на Гейтс и климатичния тероризъм на Шваб.

Защо вместо това не се хванем да си изградим обществено устройство, със съответните държавни структури, които да са по наша мярка? И не с тъпите презумпции за себеотрицателните държавници.

Нещо не става ясно, ти не искаш да има държава, но искаш да изграждаш ДЪРЖАВНИ структури? И кой ще работи в тия структури? Няма ли това да са поредните управници? Аз никъде не съм казвал, че държавниците са себеотрицателни. Напротив, виж по-горе за веригите на Конституцията.

Човешкото естество изисква тези вериги. Управника трябва да бъде поставен в позицията на служещ и слуга, без значение дали му харесва или го иска.

В ранните години на Американската държава е нямало желаещи за държавни служители, защото всеки си е имал или стопанство, или бизнес, а държавния служител наистина е бил натирен в позицията на слуга, и никой не му се е занимавало с такава работа.

„Правителството / държавата е болест, която се представя за лекарство срещу себе си.“
– Робърт Лефевър

Държавата е болест само ако хората които я съставляват са болни. Държавата е инструмент, а държавната система е вида на инструмента. Дори най-калпавия инструмент в добри ръце ще върши полезна работа, а и най-съвършения инструмент в калпави и некадърни ръце ще служи само за разруха. Истинския проблем са хората, злото тръгва през тях и се разпространява чрез тях. Без зли хора не може да има зла държава. Държавата е нещо механично, тя не е жива и не може да бъде нито добра или зла. Тя е просто една хартиена корпорация. Хората я правят добра или зла.

И преди да съдим другите как боравят с властта, ние трябва да проверим себе си, как ние боравим с властта, която ни е поверена. И дали ще сме по-добри от тях ако имаме по-голяма власт.

Проблема при държавата и въобще йерархичните структури идва от факта че винаги най-лошата част от нас хората взима власта.

При сегашната система това е почти напълно вярно. Но в други времена и епохи нещата далеч не са били така. Например при българските царе – най-лошите българи ли са ставали български царе? Ни най-малко. Имало е добри царе, лоши царе, силни царе, слаби царе и прочие. Но и най-лошите от тези царе са били по-добри и от най-добрите днешни политици.

В крайна сметка този който (наистина) вярва в Бога знае, че Бог държи истинската власт, Той владее и царува над народите. И злите управници са плод на злите дела на народа. Има една вярна поговорка, че „всеки народ заслужава управниците си.“ Ние се оплакваме от държавата, от управниците или от „международното положение“ – но проблема е в нас. Бог ни въздава според делата ни. Има и друга поговорка – „за криво колело, прав път няма“. Не може да има добра държава или добри управници за зъл и развратен народ.

Ако искаме решение на проблема, няма да стане с кастрене на листата или клоните на дървото, те се захранват от корена. Ние трябва да търсим корена на проблема и той не е в държавата или дори в системата. Да, те понастоящем са зли, и стават все по-зли, и причината за това сме самите ние, начина по който ние живеем и ние постъпваме. И индивидуално и като народ. Всичко в този свят принадлежи на Бога, всичко което ние имаме и ползваме, ни е поверено от Него, и ние сме настойници на поверените ни блага. Как управляваме тези блага? Добри настойници ли сме? И ако не сме, как очакваме управниците ни да бъдат добри настойници на поверената им власт? Каквото посее човек, това и ще пожъне. И ако такъв е плода, който жънем, то трябва да се замислим какво всъщност сеем.

 Leo