Сдружение ВЕЛИКА БОЛГАРИА и Патриция Кирилова канят съмишленици!

Автор: yy Няма коментари

Скъпи приятели, свидетели сме на ежедневно нарушаване на човешките ни права. В държавата с най-много болници и с най-висока смъртност в Европа вече трета година ни внушават колко ги е грижа за здравето ни, като ограничават човешките права и нарушават законите на страната ни.

Благодарение на адвокат Расташки имаме подготвена жалба, която трябва да подпишем и да внесем в съда, за да изпълним гражданския си и обществен дълг да не допускаме институциите да нарушават законите по такъв брутален начин.

Целта е да стане голямо колективно дело иначе нямаме шанс.

Имаме срок от 30 дни от приемане на заповедта, за да я депозираме в съда – остават около 15 дни. В прикачен файл е обосновката, като моля да върнете на този имейл съгласие да бъдете вписани в колективното дело.

ДО

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД

ЧРЕЗ

ДИРЕКТОРА НА СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ

ЖАЛБА

от

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Чрез пълномощник и процесуален представител:

Адвокат Христо Расташки от САК

с адрес на дейност в гр. София ул. „Сердика“ №23 Тел: 0878 103330

Срещу:

Заповед РД-01-248/ 03.08.2022 на Директора на СРЗИ, във връзка с навлизане в Етап 2 от Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, приет с Решение № 474 на Министерския съвет от 14.07.2022 г. и съгласувано с главния държавен здравен инспектор

Уважаеми Г-н/жо Съдия,

В законоустановения срок обжалваме Заповед РД-01-248/ 03.08.2022 на Директора на СРЗИ, във връзка с навлизане в Етап 2 от Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, приет с Решение № 474 на Министерския съвет от 14.07.2022 г. и съгласувано с главния държавен здравен инспектор (Наричана накратко Заповедта). С посочената Заповед се въвеждат временни противоепидемични мерки на територията на област София-град за 15 (петнадесет) дни, считано от 04.08.2022 г. Съгласно разпоредбата на параграф I, т. 1 от Заповедта, част от тези мерки са свързани с поставянето на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, при условията, предвидени в Заповедта. Считаме, че Заповедта в частта, въвеждаща мерки по чл. 1 е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Налице са следните пороци на процесната Заповед, съгласно чл. 146 от АПК – липса на компетентност; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Поради това посочената Заповед като Общ административен акт е нищожна, както и незаконосъобразна.

На първо място обосноваваме правният ни интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, поради качеството ни на граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени и застрашени от него и за които той поражда задължения. Това е подробно развито и в изложението.

Считаме, че на първо място посоченият акт е нищожен. Според АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 72 състав по дело № 8381 по описа за 2018 година „Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт.“

По отношение на нарушението на материалната, предметна компетентност за издаването на Заповедта. Считаме, че Директорът на СРЗИ не е компетентният орган да издава заповеди, създаващи задължение за гражданите да носят защитна маска. Компетентността има различни измерения, като в случая е нарушена именно материалната или предметната компетентност. Директорът на СРЗИ като начело на администрация може да издава заповеди на своите подчинени служители. Съгласно Конституцията и законите на Република България държавата няма право на намеса в частноправната сфера на лицата, освен при специално обоснована нужда и на изрично законово основание. Считаме, че държавата и който и да е държавен служител или ръководител на администрация не може със заповеди да нарежда на свободните граждани, да не могат да се придвижат свободно в пространството, да не могат свободно да упражняват професионална дейност и да работят, да не могат да преценяват свободно с кого и по какъв начин да се виждат, на какво разстояние да стоят един от друг и т.н. Като условие за всички посочени дейности на закрито Заповедта изисква поставяне на защитна маска. Това ограничава извършването на всички дейности на закрито.

Както през обявеното извънредно положение, така и след него, всички закони, които не са изменени, остават да действат такива, каквито са. В тази връзка, чл. 2, ал. 1 от Законът за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ) гласи, че „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“ Чл. 4 от ЗОНОПСЛ дефинира маската като облекло: „Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.“

Чл 3, т. 1, б. а) от ЗОНОПСЛ съдържа няколко изключения, едно от които е, че може да се носи облекло скриващо лицето, ако здравословното състояние го налага. Здравословно състояние е термин в правото, широко развит в Закона за здравето и Кодекса на труда. В цялата съдебна практика, здравословно състояние е безспорно състоянието на едно лице – конкретно лице, с конкретен здравословен проблем. В случая с процесната Заповед обаче това правило е накърнено, понеже задължението за носене на маска не е диференцирано според различните субекти, а е адресирано до всеки правен субект, без изключение. Има граждани със здравни противопоказания да носят маски, но съгласно Заповедта задължението важи и за тях, съответно санкциите при неизпълнението му. Не са предвидени законови процедури за установяването на здравословно противопоказание и съответните документи за доказването му. Това води материална незаконосъобразност на разпоредбата на параграф I, т. 1 от Заповедта.

Заповедта на Директора на СРЗИ е издадена на основание на чл. 63 от Закона за здравето, като в чл. 63, ал. 4 от Закона изрично е посочено, че “Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.” Считаме, че посочената разпоредба се отнася и до настоящия случай. Следва да е налице корелативност между задълженията, които вменява Директора на СРЗИ и условията, които се създават, благоприятстващи изпълнението им. Това означава, че разпоредбата на I, т. 5 от Заповедта не може да действа пряко върху гражданите, ако за тях не е осигурена възможност, безплатно да изпълнят предпоставките за спазването й. Не са предвидени процедура и ред за снабдяване с безплатни маски в закритите помещения, не е вменено задължение на държателите на подобни помещения, като управители на магазини, аптеки и други подобни да предоставят при нужда маски за защита. В случай на спешност – при посещение в болница/аптека, се оказва, че животът и здравето на гражданите и тяхното опазване и защита са по-маловажнни от задължението да се носи маска.

На следващо място, Директорът на СРЗИ е посочил единствено, че следва да се носят „защитни маски“, като не е задал никакви критерии за техните характеристики, уточняващи понятието „защитни“ и по този начин гражданите са поставени в невъзможност същата да бъде спазена, понеже не са наясно на какви критерии трябва да отговаря маската, за да се нарече „защитна“.

По отношение на целесъобразността на акта – според Препоръките на Световната здравна организация носенето на маска не само не е необходимо, а даже е непрепоръчително. Медицинските маски за лице се препоръчват като средство за контрол на източника за лица, които са симптоматични, за да се предотврати разпространението на респираторни капчици, произведени при кашлица или кихане. Дихателният етикет (т.е. покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне) също има за цел да ограничи разпространението на инфекция от заразено лице. Доказано е, че прилагането на медицински маски за лице като контрол на източника на инфекция намалява освобождаването на респираторни капчици, носещи респираторни вируси, и се препоръчва за намаляване на случаите на заразяване с ковид19. По отношение на здрави лица обаче носенето на маски е излишно и противопоказно. Процесната Заповед обаче вменява задължение именно за всички здрави лица, което нито е необходимо, нито е полезно, а също така крие и здравословни рискове.

В “неизвънредна обстановка”, директорът на РЗИ няма правомощията да нарежда на обикновените граждани да носят маска. Съгласно чл. 63, ал. 10 от Закона за здравето, „С цел преодоляване на последиците след отмяната на обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 и/или предотвратяване на последващо епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, както и за контрол на епидемичния риск министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да въвежда временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област за определен период от време в съответствие с мерките и сроковете, определени в националния план по ал. 3а.“ В тази връзка съгласно ал. 11 и 12 на същата разпоредба, „Временните противоепидемични мерки по ал. 10 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време в съответствие с мерките и сроковете, определени в националния план по ал. 3а.“ „Временните противоепидемични мерки по ал. 10 и 11 не може да включват: 2. ограничаване придвижването на територията на страната; 3. спиране работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите;

Считаме, че посочената мярка носене на маска попада в посочените по ал. 12 мерки, които не могат да се налагат в извънепидемична обстановка. Те представляват ограничаване придвижването на територията на страната, както и препятстване работата на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Още повече, съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията, „Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.“ а съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията, „ Всеки има право свободно да се придвижва по територията на страната. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.“ Конституцията има пряко действие. Тя гарантира на българските граждани определени права и свободи, сред които са и невъзможността някакъв държавен служител да разпорежда на свободните граждани как да се обличат, какво да носят /маски/, от къде да работят и т.н., все едно са му подчинени. Противното би означавало да зачеркнем всички основни стълбове на Демокрацията и Правовата държава и да се оставим в ръцете на един държавен служител и на административния произвол на всеки управляващ.

Допустими мерки могат да бъдат например – да разпореди в болниците и обществените места да има дезинфектанти, да проведе информационна кампания, да промени организация на работа на лечебните заведения. Да налага обаче мерки, характерни за “Извънредна ситуация” по нормално време, това той не може.

Още нещо в тази насока – Заповедта се позовава на “Плана на правителството”. Интересно е да се отбележи, че “Планът на правителството” няма нормативен характер. От неговото съдържание не могат да се извличат задължения за никого и те не могат да бъдат инкорпорирани в Заповедта на Директорите на РЗИ.

Особено искане:

Молим на основание чл. 180, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 4 и ал. 2 от АПК да допуснете спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповедта, поради това, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, свързана с нарушаването на конституционните права, както е подробно изложено в настоящата жалба.

С оглед на гореизложеното, Ви молим:

Да отмените Заповед РД-01-248/ 03.08.2022 на Директора на СРЗИ, във връзка с навлизане в Етап 2 от Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, приет с Решение № 474 на Министерския съвет от 14.07.2022 г. и съгласувано с главния държавен здравен инспектор, поради липса на компетентност; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Поради това посочената Заповед като Общ административен акт е нищожна, както и незаконосъобразна.

Претендираме направените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.

Приложения: