В предаването „Марков. Нищо лично“ гостува:
Андрей Безруков (псевдоним Дональд Ховард Хитфилд) – руски нелегален разузнавач, заедно със съпругата си Елена Вавилова (под името Трейси Лий Ан Фоли) живели извън Русия повече от 20 години, занимавайки се с нелегална разузнавателна дейност. Двамата им синове са родени в Канада и не са знаели, че родителите им са руснаци.
Пенсиониран полковник от Службата за външно разузнаване от 2010 г.
Понастоящем съветник на президента на Роснефт, професор в катедрата по приложен анализ на международните проблеми в МГИМО, водещ политолог, експерт на дискусионния клуб „Валдай“, член на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, член на Съвета на настоятелите на ДОСААФ РФ, съпредседател на руската обществена организация „Аналитичен комитет“.
Марков: [00:00:22] Андрей Олегович, добър вечер.
Безруков: [00:00:23] Добър вечер.
Марков: [00:00:24] Радвам се, че сте в нашето студио.
Безруков: [00:00:26] Взаимно, благодаря ви.
Марков: [00:00:27] През последните две години нашият телевизионен канал по същество се превърна във фабрика за производство на разследващи филми. Шпионаж, предателство, конспирации. Дори получихме топ място в телевизията за цяла поредица от такива филми, но това е наследството от 2020 г. Вярно е, признавам, че за първи път в моята програма има истински разузнавач. Тук животът ви е като приключенски роман в няколко тома. Но за нашия зрител можете ли да опишете тази приключенска сага само с няколко изречения?
Безруков: [00:01:01] Знаете ли, работата на разузнавача изобщо не прилича на роман. Джеймс Бонд например не е разузнавач. Не знам какво прави между мартинито и баловете. Разузнавачът работи. Това означава, че разузнавачът има ежедневни задачи, много често те са рутинни, изискват концентрация, отнемат време и никой не ги вижда. Това е едно постоянно, постоянно изкачване от най-ниското ниво на обществото до най-високото, до секрето-носителите. И след това, много бавна работа с хората, за да ги разберете, да се сближите, да преговаряте с тях и т.н., която изобщо не се вижда. И тук нищо Джеймс Бондовско няма. Все пак тя е нужна.
Марков: [00:01:52] Добре, може би трябва да си спомним не за Бонд, а за Щирлиц.
Безруков: [00:01:55] Да, това е по-близо.
Марков: [00:01:57] Помните ли тази фраза: „Щирлиц никога не е бил толкова близо до провал“? А спомняте ли си поне един момент, в който Андрей-Доналд – наричаха ви Доналд, нали? – едва не се провали.
Безруков: [00:02:10] Да ви кажа, не. Ще ви разочаровам, защото всъщност нали разузнаването не се прави, за да се провали. Разузнаването, още повече нелегалното разузнаване, там няма нищо авантюристично, всичко е подготвено. И то се прави така, че да защитиш себе си, центъра, страната и т.н. Защото никакъв скандал не е от полза. Не си спомням нищо, с изключение на такива неща – просто минаваш границата, на някой нещо не му харесва, канят те да поговорят с теб, това е рутина. Тук няма нищо нередно. Държите се както трябва, имате правилния външен вид, правилния паспорт, правилния акцент и всичко е наред. Вижте, всъщност нещата, които не са част от нормалната рутина, както казвате, близки до провал, обикновено не са по вина на разузнавача. Те или са по вина на обстоятелства, които е било напълно невъзможно да бъдат планирани, или са резултат от някакъв провал в цялата система, което произлиза едно от друго. Разбирате ли за какво става дума? Това е нормално. Разузнаването и контраразузнаването винаги са си играли на котка и мишка още от времето на Адам. Това винаги ще продължава, винаги ще има провали и предателства, защото такава е човешката природа. Виждате ли, това е разузнаване, това не е просто противостояние на държави, това е противостояние на идеологии, на хора, на характери, на сърца. И тук врагът винаги търси най-слабото звено, и понякога го намира.
Марков: [00:04:00] И така, през 2010 г. сте бил разменен като част от 10 други разузнавачи-нелегали, срещу четирима, да ги наречем, шпиони, които са работили в Русия. При това сред тези 10 души беше Анна Чапман, вие, нали, а от другата страна беше известният Сергей Скрипал.
Безруков: [00:04:18] Беше.
Марков: [00:04:19] Това е просто като разяснение, пък след това всеки, който иска да търси информация.
Безруков: [00:04:24] Това е исторически факт.
Марков: [00:04:25] Да. Но преди 2010 г. децата ви не знаеха, че са руснаци.
Безруков: [00:04:31] Разбира се. И откъде можеха да знаят, кой ще им каже?
Марков: [00:04:35] Успяхте ли да им внушите уважение към Вашата Родина или американската мечта окончателно завладя съзнанието им?
Безруков: [00:04:43] Виждате ли, те не можеха да уважават Родината по принцип, защото не знаеха къде е тази Родина, преди да се върнат в Русия през 2010 г., нали, не върнат, а дойдат в Русия. Те не са могли да знаят къде е тяхната Родина. Тяхната Родина беше Канада по паспорт и по това, къде са родени. И като цяло, разбира се, те се чувстваха като най-нормални канадци, може би не като американци, защото има доста голяма разлика между американците и канадците, и тя беше в мозъците им. Ние разбирахме какво ще се случи, ако те станат съвсем нормални американци. За тях, разбира се, разкритието, че ние не сме американци, а нещо повече, сме представители на руското разузнаване, щеше да бъде много сериозен удар. И естествено, ние ги подготвихме за това. На първо място, опитахме се да разширим кръгозора им, за да не се чувстват само граждани на Съединените щати, а да видят останалата част от света, включително ги изпратихме във френскоезично училище, където изучаваха два езика – английски и френски, и европейска история. Така че те имаха кръгозор, който включваше, освен Съединените щати и много, много разни неща,. Те пътуваха по света, те видяха, че има живот и извън пределите на Съединените Щати, може би дори по-добър. Нещо повече, те се влюбиха и в Азия, те разбраха Китай, научиха китайския език и т.н. Така че въпросът не е в това. Въпросът е, че, разбира се, вие сте напълно прави, ако те бяха израснали, рецитирайки всеки ден клетва на знамето, ние щяхме да ги загубим, разбира се. И именно това спаси нас и тях. Те останаха наши приятели.
Марков: [00:06:36] Андрей Олегович, прогнозите са неблагодарна работа. Ние с вас знаем това, особено от бивш офицер от разузнаването. Но все пак, каква е прогнозата ви за специалната операция на Русия в Украйна?
Безруков: [00:06:47] Знаете ли, аз съм човек много далечен от тази тематика. Бих оставил този въпрос на военните. За мен прогнозата е съвсем различна. В крайна сметка това не е война с Украйна.
Марков: [00:07:00] Безусловно.
Безруков: [00:06:36] Това е война в Украйна, за съжаление. Това е война на територията на братски народ. Това е война със Запада. Това е война с онези на Запад, най-вече с елитите в САЩ и Великобритания, които създадоха тази криза от тяхна гледна точка, за да отстранят Русия като голям играч, независим играч, който представлява опасност за тях, за да запазят контрола върху системата. А за нас това е основно освободителна война. Това е война за независимост. Това е антиколониална война, защото преди 30 години Западът ни наложи колониална система. У нас се изгради колониална финансова система, у нас възникна колониална култура. И именно от това сега се отказваме. Но за съжаление, се налага да го направим по военен път, защото те никакъв друг начин не разбират. Те не искаха да преговарят, не искаха да дадат на Русия минимума сигурност, който изискват за себе си. Не ни оставаше нищо друго за правене.
Марков: [00:08:10] Виждам, че вече сте разчупили малко рамките. Нека поговорим за това. Вие сте руснак, въпреки че сте живели в Америка в продължение на 20 години като американец. Тоест да се вживеете в американското Ви бе необходимо по-дълбоко, отколкото на всеки друг мигрант. Затова днес да засегнем тази американска тема, но да я засегнем по-дълбоко, по-глобално. Ако не можете да проумеете Русия с ума си, то Америка е по-лесно е да я изчислите и да я разложите на атоми. Какво стратегическо пропускат американците в плановете им за Русия според Вас?
Безруков: [00:08:47] Виждате ли, американците гледат на останалата част от света от гледна точка на проекта, който са приели преди 100 години. Те възприемат света, говоря за техните елити, преди всичко за политическите, като борба между доброто и злото. И така, в своята идеология те са добри, те носят уж демокрация, ред и т.н. А всички останали им пречат. И така, тези, които им пречат – от индианците до мексиканците, до всички останали и т.н., които периодично се появяват, които понякога са много карикатурни персони или от които правят карикатурни персони – са тези, с които трябва да се справят. И ето сега ние се превърнахме в персонаж, който им пречи, и те се опитват да обединят всички, за да изградят тази система срещу нас. Ако у Америка с времето се появи разбиране, че вместо тази месианска роля на Съединените щати, които освен това, че са велика нация, а те действително са велика нация, те са и много оптимистична, много динамична и много умна нация, не трябва да слагат в главата си такива неща, че са единствени на този свят като източник на истината, като източник на доброто и като източник на всичко. За съжаление, защото страната е започнала като проект, и то религиозен проект. Помните пилигримите, нали? – Те избягали от Европа, за да изградят нов, различен свят. В онзи свят имаше борба на доброто срещу злото и те бяха добрите. И така, тяхната мисия беше да разширят тази зона, зоната на доброто. Е, вижте докъде води това сега? Това е напълно контрапродуктивно. И мисля, че сега, когато Америка ще престане да бъде глобален хегемон, ще започне да се опомня, ще започне да се осъзнава като такава без тази месианска роля. Защото има толкова много народи, и всички останали живеят много добре без месианска роля. Е, Тази месианска роля, тя не е просто… Тя се подкрепя и от елита, който иска да доминира в света по отношение на финансите, бизнеса и всичко останало. Това, разбира се, е елитен проект, който обаче е завладял американската култура. Не мисля, че това ще продължи много дълго, защото всяка страна, която някога е била начело, независимо дали става дума за Рим или за всички останали, в крайна сметка е достигала до някакво повече или по-малко умиротворено положение в света, където е можела да работи с всички останали, без да прави от себе си фетиш.
Марков: [00:11:43] Ами, знаете ли, хванах се за вашата формулировка. Дори не го поставяте под въпрос, Вие не казвате ако тя престане да бъде хегемон, а когато престане да бъде хегемон. Значи вече сте абсолютно сигурни в това?
Безруков: [00:11:55] А, разбира се, погледнете в историята, имало ли е някоя държава, която да е доминирала някога някъде и да е продължила да доминира?
Марков: [00:12:03] Ами не.
Безруков: [00:12:04] Това ще мине. Както се казва, млади сте, но това ще мине. Това е много млада нация. Всъщност с гигантски потенциал, която е направила много за света във всяко отношение. Но това ще премине.
Марков: [00:12:16] Винаги ми е харесвал израза, че преди 300 години не е имало американци, не е имало, нали. Но сигурни ли сте, че инстинктът за самосъхранение все още действа у американците по отношение на Русия? Ключовата дума е засега. И в какъв случай този инстинкт ще откаже и всичко ще тръгне по друг сценарий?
Безруков: [00:12:38] Знаете ли, надявам се да не откаже, защото разбирам какво намеквате. Става дума за това, че елитът на Съединените щати, разбира се, се свива, за съжаление засега се свива. Мисля, че на следващия цикъл от развитието на власт ще дойдат по-адекватни хора. В момента обаче в САЩ имаме застаряващ елит, който се опитва да реши вътрешнополитическите си проблеми чрез отвличане вниманието на собствения си народ, който е разделен 50 на 50. За сметка на външен враг. Всъщност човек може да се смее дълго време, но елитът там се заседя за известно време. И нещо повече, това, което виждаме сега, самите американци ще започнат да си задават въпроси за това накъде вървим, дали хората, които ни ръководят, са адекватни? Знаете ли, страната е много голяма, тя е много, много добре умееща да вижда своите национални интереси. Там има много центрове на власт, които винаги са поддържали повече или по-малко реалистичен подход. Може би в момента не се вслушват в тях, но ги има и има отговорни политици, особено отговорни хора, от които зависи съдбата на световното оцеляване, имам предвид военните. Военните професионалисти, разбира се, са наясно, че има граница, отвъд която се стига до самоунищожение. А те, като професионалисти, никога не биха искали да стигнат до там. За съжаление, има безотговорни хора, които могат да подтикват в това отношение, но мисля, че ще им покажат границата.
Марков: [00:14:19] Добре, ако трябва да говорим за лидерите – Байдън, неговата, меко казано, непълноценност, тя е видима за целия свят, най-напред му се смеят, на неговата немощ, на неговата склероза, на неговото слабоумие. Илон Мъск – президент на Съединените щати, това е заглавието на една от последните ви лекции. Колко време остава на този американски поданик, Байдън? Нямам предвид като човек, а като президент.
Безруков: [00:14:51] Нека, най-напред да не се смеем на човек на тази възраст, който му се наложи поради липса на други демократични кандидати, които да могат да обединят партията, да се заеме сам. Той спечели изборите, което няма да поставяме под съмнение. Но въпреки това той е човек на години. Трудно му е. Той, разбира се, е много интелигентен и опитен политик, но силите, които стоят зад него от различни страни, както и възрастта, му нанасят поражения. И разбира се, неговите проблеми не са проблеми на администрацията на Байдън или на самия Байдън, те са проблеми на Америка. Факт е, че в момента Америка изпада в дълбока преходна криза, такава, каквато е между епохите, нали? Това се случва на всеки около 100 години. Случи се така, че тази администрация, както и предишната администрация на Тръмп, се намират в този преходен период. И знаете ли, и преди съм използвал тази алегория – който и да седне сега на американския Мустанг, Мустангът ще го хвърли, защото Мустангът е болен. Мустангът има болки в стомаха. Той не понася, когато някой седи върху него. А американците искат бързи решения, искат да върнат социалните помощи. Те настояват нещата да се нормализират бързо. Никоя администрация не може да направи това, и тази няма да го направи. Още повече, че кризата се задълбочава. Но на хоризонта има два мандата, т.е. осем години. След десет години кризата със сигурност ще отмине. В обществото ще се появи нов консенсус. Ще дойде ново поколение политици. А това поколение, както казах, е колективен образ на Мъск. И най-вероятно това ще бъде някой, който прилича на Мъск.
Марков: [00:17:04] При това не е задължително да е той, но е възможно.
Безруков: [00:17:07] Той е възможен, защото, знаете ли, те казват: да, той не може да бъде президент, защото не е роден в Съединените щати. Кризисните времена пораждат кризисно решение. Ами ако изведнъж? Малко ли неща могат да се случат, може би да изменят закона. Тук малко се шегувам, може и да не го изменят. Не в това е въпросът. Нуждаете се от човек, който да въплъщава надеждата. Защото американската мечта се обезсмисля. По-младото поколение иска надежда. И така, Мъск е едновременно надеждата за полет към звездите и надеждата за забогатяване. Това искат хората. Те искат да се възприемат като Мъск. И той не е от вашингтонското блато, той е човек отвън, той е човек от медиите. Американците обичат медийни личности, както обичат Тръмп.
Марков: [00:18:03] Как го обичаха!
Безруков: [00:18:05] Разбира се, това е човек, който вече е направил нещо с ръцете си, вече е постигнал нещо. Американците уважават постиженията. Това е човек, който е доказал, че може.
Марков: [00:18:16] Разбира се, самоизградил се.
Безруков: [00:18:19] Сам, с помощта на държавата, де, все пак сам, разбира се. И точно такъв човек иска Америка, за да я преведе в следващия технологичен цикъл и да изгради нова Америка. Но не и сега. Сега това е невъзможно.
Марков: [00:18:34] И през коя година трябва да се случи това?
Безруков: [00:18:36] Америка трябва да премине през болката на перестройката. Точно както Русия премина през болката на перестройката.
Марков: [00:18:42] Андрей Олегович, добре, конкретно Байдън, може ли сега да си тръгне сам?
Безруков: [00:18:46] Може.
Марков: [00:18:47] Тоест, защото е уморен?
Безруков: [00:18:48] Разбира се, може би защото здравето му се влошава, поради различни причини.
Марков: [00:18:53] И ще доведе ли това до промяна в политиката спрямо Русия и Беларус?
Безруков: [00:18:57] Не мисля. В момента не той определя политиката, а консенсусът. Там наистина се води борба. Що се отнася до конфликта с Русия, все пак има консенсус, че Русия е врагът. И да се договаряме сега, преди да настъпи някаква сериозна промяна в САЩ, която ще покаже или границите на властта, или границите на възможното, или ще открие някакви нови опасности, може би дори военни, кой знае, едва тогава американците ще трябва действително да се върнат назад и да се запитат – накъде изобщо отиваме ние? Има ли светлина в края на тунела? Или ако продължим с тази политика, ще се препънем в невъзможното и немислимото, имам предвид ядрената война. Никой не иска това, а американските елити не го искат повече от всички останали по света.
Марков: [00:19:58] Е, добре, тъй като вече говорим за личности, преминахме към тях. Знаете ли, аз винаги задавам един въпрос на онези, които са недоволни от правителството. Ако не харесвате Лукашенко или Путин, покажете ми пример от сегашните политици в света. И все пак, когато се опитат да отговорят на този въпрос, всички се сбъркват, почти всички. Вярно, че може би не използвам много телевизионни термини, но те не пасват – нито на сдържания Макрон, нито на одиозния Щолц, нито на странния, меко казано Джонсън за лидери на нацията. Харесвате ли Лукашенко? И в кои страни днес са еталонни хора на власт.
Безруков: [00:20:41] Нека го кажа по този начин. Навлизаме в много труден период. Този период на дълбоко преструктуриране ще продължи с години, ако не и с 10-летия. И сега ще се реши кои държави ще се разпаднат, най-вече по вътрешни причини, и кои не? И върви мобилизация, върви мобилизация, защото страните, за да се развиват по-нататък, трябва да концентрират ресурси и да влязат в следващия технологичен цикъл, да заемат някакви позиции там, да изградят нова икономика, ново общество. Тези, които го направят, ще могат да диктуват собствените си правила на играта. Но това е възможно само с мобилизирането на ресурси. Не говоря за военните ресурси. Това е социален проект. И само силните личности могат да обяснят на едната половина, че това трябва да се направи, и да принудят другата половина, която не иска, да се мобилизира. А когато тези силни личности не присъстват, се получава каша. Дори в много богати страни като Европа положението е объркано. След няколко години това ще се превърне в изоставане, загуба на позиции, вътрешнополитическа криза и т.н. Вече го виждаме. И аз имам такъв въпрос към вас: Когато всичко е наред, можете да критикувате, когото и да било за това, че го харесвате, не го харесвате, че ви е омръзнал, че не ви е омръзнал. Спомнете си нашите 90-те години. Искахте ли това?
Марков: [00:22:33] Помня ги отлично.
Безруков: [00:22:34] Помниш, нали? Ето.
Марков: [00:22:36] Не искам връщане.
Безруков: [00:22:38] Да. И хората забравят, че задачата на един политик, който е на власт в дадена страна, е преди всичко да съхрани страната, да не се стрелят хората един друг, за да могат хората да се хранят правилно, да се отопляват правилно, да не бъдат въвличани във война. И това съвсем не е даденост. Вижте колко са държавите, в които това е така.
Марков: [00:23:06] И колко са?
Безруков: [00:23:06] Имаше и колко много бяха, нали? Затова сега въпросът е дали ще успеем да запазим вътрешната стабилност. Ако се насочим към преразпределение на света, ще се насочим към преразпределение във всяка една от страните. Спомнете си преди 100 години какво беше? Спомняте ли си?
Марков: [00:23:23] Разбира се.
Безруков: [00:23:24] И така, когато войната разтърсваше основите, цялото недоволство и всички тези вътрешни проблеми се изляха на улицата, беше ли това добре за страната?
Марков: [00:23:33] Не, това беше срив.
Безруков: [00:23:34] Това беше разруха, това беше трагедия на всеки един от тези хора, разделени милиони, нали? И ето, че след 100 години отново ще се върнем към такъв преход. И сега въпросът ще бъде дали държавата и хората, които я управляват, ще успеят да направят така, че този преход да бъде повече или по-малко нормален, без, не казвам без криза, а да не бъде кървав. Или ако не успеят да го направят, или ако се окаже, че неадекватни личности като Горбачов не са успели да спасят страната, защото са възприемали задачата си не като задача на страната, а като лична или групова, или друга.
Марков: [00:24:24] Както се казва, за да се мотаеш приятно на Запад.
Безруков: [00:24:27] Е, това е друг въпрос, това е друг въпрос. Но те поставиха своите лични, партийни, групови интереси над интересите на обществото като цяло и на цялата страна. И сега се решава какви ще бъдат тези политици, ако успеят да запазят вътрешната стабилност, ще влезем повече или по-малко нормално в следващия цикъл. А ако не успеят, ще се стигне до кървав преход, както преди 100 години. Това ли искаме? За това трябва да мислим постоянно.
Марков: [00:24:59] Вие по същество отговорихте на въпроса ми, може би дори не толкова предметно, колкото ми се искаше, но абсолютно ясно за мен и за нашите зрители. Защото мога дори да подчертая, че ако през 20-те години нямахме силна личност и Русия нямаше свой лидер, наред с други неща сега нямаше да седим и да говорим така. Това щеше да е съвсем друга държава.
Безруков: [00:25:31] Да, и ще ни се наложи да преминем през дълги години, когато около нас всичко ще гори и не всички страни ще успеят.
Марков: [00:25:42] Старица Европа? Сега тя прилича на дойна крава – безкрайни субсидии за чужда война, за оръжия, инфраструктура, за заплащане на украински чиновници, включително безкрайно приемане на бежанци буквално отвсякъде. В същото време вече е започнало притеснението на французите от арабите, на поляците от украинците, на поляците от молдовците и т.н. И има усещането, че това е хитър план за окончателно разрушаване на ЕС както от страна на САЩ и както правилно казахте, напълно подкрепям, и Великобритания. Не греша ли в такова послание, в такъв възглед?
Безруков: [00:26:21] Не, даже съвсем не, защото, вижте, англосаксонският блок иска да оцелее. Той разбира, че ще има преразпределение на света. Той трябва да осигури дял за себе си. На Европа дял няма да дадат. Европа, казахте го правилно, е дойна крава. Те са приятели, но могат да вземат от тях всичко, което пожелаят – пари, ресурси и т.н. Не е задължително да им се дава нещо. В крайна сметка това е бизнес. Ако искате да вземете нещо от партньора си, а той няма възможност да го поиска в замяна. И не връщате дългове. Помните ли 90-те години, нали? Точно това е ситуацията, когато и защо е възможно. Защото в Европа след дьо Гол, Ширак, Кол, Митеран, Шрьодер и още други просто не са останали политици, които могат да се наложат като представители на суверенна държава. Това е техен проблем. Това е техен проблем, както и на самата Европа, а американците помогнаха много за формирането на този елит, такъв сив под най-нисък общ знаменател, когато в политиката идват хора, които сами по себе си не представляват нищо, но нямат и всякакви пороци също. Те не са се опетнили с нищо – нито с добро, нито с лошо. Това е такъв естествен, а може би даже изкуствен подбор, който отслабва цялата национална същност, отслабва целия суверенитет. И ако допуснете това да се случи с вашата страна, това е ваш проблем, защото на практика следващият свят ще е борба на суверенитети. Ако сте в състояние да се изправите сами, ако сте в състояние да съберете обществото около себе си, прекрасно – ще оцелеете, ако не сте в състояние – моля, вие сте ресурс.
Марков: [00:28:29] Вижте, само преди няколко години говорихте за информационните технологии, които променят характера на войната. Когнитивните приказки за една различна реалност видимо са изключили мозъците – на много белоруси през 20-та година, също на много руснаци през 22-ра. Ето една фалшива реалност, която вече е създадена за тях и в която живеят хиляди наши съграждани. Смятате ли, че британските заплахи за изключване на осветлението в Кремъл са вече осъществени? Или все още имаме шанс да издърпаме щепсела?
Безруков: [00:29:13] Мисля, че британците донякъде преувеличават възможностите си.
Марков: [00:29:18] Те обичат да го правят.
Безруков: [00:29:18] Какво да направим? Знаете ли, моят отговор е следният. Когато говорите за милиони белоруси или руснаци, живеещи в тази специално създадена виртуална реалност, бих започнал с това, че милиони американци, британци, европейци и други започнаха да живеят в тази реалност още по-рано. И за тях е създадена реалността на образа на врага, друг напълно различен образ – кое е добро, кое е лошо. Кои групи хора или начини на поведение са добре дошли и кои, напротив, са старомодни и т.н. Тя беше създадена първо с тяхно участие. Защото ако не беше създадена в техните умове, как щяха да получат подкрепата да водят тази външна политика и като цяло да превърнат останалия свят и най-вече вас и мен във врагове. Е, тогава те щяха да зададат въпроса: Чакайте, можете ли да докажете защо те са враг? А това вече не е необходимо да се прави. През последните няколко години се провеждаше политика на демонизиране на Русия. Имаше химическа атака, после Скрипал и т.н., после спорта, после допинг. Какво бе всичко това? Това беше подготовка за това Русия да бъде лоша. А ако тя е лоша, то разбира се тя се държи лошо и ще продължи да се държи лошо и с нея трябва да се борим и това беше подготвено. Това е добре обмислена политика. Защо попаднахме в този свят? Просто защото през последните 30 години вие и аз сме живели под колониално потисничество. И най-голямото потисничество, най-трудното, от което можете да се освободите, е информационното потисничество, когато ви се налагат правилата на играта, когато ви се казва кое е добро и кое е лошо. Те налагат модел на поведение, налагат ви как да мислите за себе си, налагат ви култура и т.н.
Марков: [00:31:37] Ценности.
Безруков: [00:31:38] И, разбира се, ценностите. И сега живеем в това информационно пространство, което те са създали. Естествено, те владеят това пространство, защото притежават техническата му страна, инструментите. Но тя беше подготвено, нали? И единственият метод, който можем да привлечем за себе си тук, е да изградим наше информационно пространство с възможностите на информационното пространство, което съществува сега. Разбирам, че дори и да построим това пространство, ако го построим бързо, няма да можем да им повлияем, те ще живеят в това тяхното пространство. Защото нали реалността е това, което виждате в усещането на тази реалност. Ето защо има разузнаване. Разбирате ли в какво е работата? Разузнаването се занимава с това, че то отсява всичко, което не е вярно за този, който приема решение. Това е систематичен процес на намаляване на неопределеността, както може да се каже по научному, и включва не само мъглата на войната, но и мъглата, фалшификатите, каквито съществуват сега. Така че следващият век така или иначе ще бъде векът на дезинформацията. Тоест, ролята на разузнаването така или иначе ще нараства навсякъде. И тук, когато живеем в това пространство, разбираме, че те също са затворени в това пространство и имат свои фейки на Запад. Нека не ги докосваме, защото за това е необходимо те да спрат да живеят в това пространство. А ние си имаме приятели и съюзници. Те са на изток и на юг, които се намират в едно и също колониално пространство. Трябва да работим с тях, да създадем заедно с тях образ на бъдещето и те са готови да ни слушат. Когато отивате в друга страна, например, се качвате в такси на летището, да речем в Индонезия, нали? А таксиметровият шофьор ви пита: „Откъде сте? „Казвате: „Аз съм от Русия“. Той казва: „О, Путин е добър!“. Така че там няма подготвена среда на омраза. Те се отнасят към нас спокойно, при това със съчувствие, защото знаят, че ние преминаваме през онзи колониализъм, през който те са преминали преди много време и който са отхвърлили. Затова сега имаме историческия шанс да изградим заедно с тях един нов свят. А Западът нека, Западът вече стана малцинствена група. Всъщност той наистина се явява малцинствена група. Колко са там, един милиард в сравнение с останалите седем.
Марков: [00:34:25] Е, добре, очакваше ли Америка Китай да се държи по този начин в тази ситуация? Ето, последните три месеца всъщност той подкрепя специалната операция, в крайна сметка китайците не почнаха да критикуват или обявяват санкции срещу Русия.
Безруков: [00:34:38] Не, разбира се, американците, според мен, чакаха това, защото разбират, че Русия и Китай сега се подкрепят взаимно. Това е от полза и за двете страни. На Китай ще му бъде много трудно без Русия. Той ще се окаже в кръг от врагове. На Русия ще ѝ бъде доста трудно без Китай. Но нищо не може да се направи с Русия и Китай заедно. Те са абсолютно самодостатъчни, просто не е възможно да се подходи откъм която и да е страна.
Марков: [00:35:09] Е, добре. Вижте, когато говорим за това, че трябва да изградим свой собствен модел, включително информационен модел, веднага си спомням за вашия термин, който използвахте „саботажен лобист“ във връзка с определени руски служители и ръководители, участващи в конкретни консултантски проекти в областта на информационните технологии. И вие отбелязахте, че, да речем, целият този отрасъл, включително и одитът, е подчинена на Запада, подхранвана от Запада, а за интересите на Русия, в редица министерства просто няма кой да помисли.
Безруков: [00:35:45] Да, разбира се.
Марков: [00:35:46] Сега това е проблем. Какво трябва да бъде решението?
Безруков: [00:35:48] Вижте, проблемът и решенията са очевидни. Решението е борба за независимост. А най-важното в борбата за независимост е менталната независимост от модела, който ви е бил наложен. Ще ви дам пример с Индия. В Индия имаше колониална администрация, изградена от британците, която работеше в продължение на 100 години, изграждана от британците за британските задачи, чиито деца, които се подвизаваха в Лондон и т.н. И беше достатъчно Ганди да дойде и да покаже друг модел – че има и други ценности, че има друга Индия, която не иска това. И ето така той поведе тази борба за независимост, за нов манталитет, за нов модел. Ние ще преминем през това и ще го направим по-добре и по-бързо от Индия. Защото съм сигурен, че в Русия и Беларус има много патриотично настроени професионалисти. И тъй като тези хора, които вие наричате охранени, сега са на диета, т.е. паричният поток към тях така или иначе не е така прост.
Марков: [00:47:22] Ами страшно е да си изложиш врата.
Безруков: [00:47:22] Да, и е страшно да се изложиш, да, тогава някои от тях ще се преобразят, ще се преметнат, а една част, които няма да го направят, държавата, ще трябва това да го регулира и да се справи с по някакъв начин. Защото една държава, разбира се, не може да разчита на външни източници в такива важни неща като интелектуалната работа, като консултирането, като определянето на стратегията, освен ако не е колониална държава, нали? И естествено, този процес сега ще протече много бързо, защото ще трябва да вземем важни решения, да формулираме политика, да изградим стратегия. И разбира се, на преден план ще излязат хората, които се интересуват от това, които са страстни и искат да го правят. А това, за което говорим, за тези лобисти, саботьори, някои от тях ще се борят на тяхното място, ще хвърлят пръти в колелата и т.н. Въпросът е в това, че така или иначе знаем кои са те, нали? По действията им можем да разберем как се вписват или не в новата реалност. Но доколкото практически цялата тази индустрия е била подложена на влиянието от Запада, ще трябва да я възстановим по един или друг начин.
Марков: [00:08:47] Андрей Олегович, тук приблизително разбрахме какви са те. Имам предвид на Запад. И няма да чакаме адекватност и хуманност. Но в какво трябва да се превърнем, ако искаме да оцелеем в тази нова реалност? Като държави, като хора, като личности. Какви хора?
Безруков: [00:09:07] О, какъв сложен въпрос. Първо, трябва ясно да разберем, че това е нашата Родина и ако не я направим такава, където искаме да живеем, няма да имаме друга. Няма да отидем никъде, нито на Луната, нито на Запад, защото Западът ни е казал, че сме хора от втора класа, че нямаме право дори да си открием сметка, тъй като не сме истински хора, нали? – И на практика прекъсна всякаква комуникация с нас. Тоест, слава Богу, и много благодаря за това, че ни показаха, че трябва да изхождаме преди всичко от собствените си интереси, от собствената си история, от собствения си характер и да изградим страната, от която се нуждаем, а не да разчитаме на някакви идеи, които бихме искали да видим някъде. И щом осъзнаем това, ще получим вътрешна свобода. Свободата да създаваш, свободата да градиш, свободата да се отнасяш с тях така, както заслужават. Тоест у нас имаше такова определено преклонение, в твърде много хора. А защо? А защото са богати, а не защото са умни, не защото имат по-богата култура. Културата ни е също толкова богата, а понякога и много по-богата, отколкото в някои страни. Само защото са грабили плячка, а тя е била открадната, открадната е била по време на цялата колониална система, 500 години са крали от целия свят, воювали са. Те взеха това богатство и пари чрез насилие, пиратство, а някои като британците – направо, нали? И после се хвалеха с това. Трябва да разберем, че преди всичко източникът им на пари е пресъхнал, нали? Второ, те ще трябва да печелят същите пари, както и ние сега – няма да им даваме повече пари безплатно. Вече не сме колония, нали? И когато видим, че сме по-богати от тях, тогава те ще дойдат при нас и ще ни помолят да дойдем при тях.
Марков: [00:41:37] Харесва ми вашата аргументация. Единствена малка забележка – те са не само откраднати плячки, но и нарисувани.
Безруков: [00:41:44] Ооо!
Марков: [00:41:46] Това е изкуство, изкуството да натрапваш на света празни хартии и да се наслаждаваш на дивидентите от това. Но, знаете ли, заложих още една малка, няма да кажа мина, но малка, ще я нарека шумотевица. В края на краищата, как виждаме себе си, какви трябва да бъдем като личности? Отговорихте много хубаво. Но бих искала да чуя и за онези, които в тази ситуация също се разкриха и повечето от тях се изнесоха. И тогава те ще искат да се върнат там, където е истинското богатство, където са го имали. Както казва Галкин: „Има знамение – хвърлих монета тук, а имам там 2 милиона“. Затова бих искал да чуя вашето мнение. Не за някого конкретно, а по принцип. Какво да правим с тях? С тези предатели. Трябва ли да бъдат разбрани и да им се прости, когато искат да се върнат, или въздухът трябва да бъде по-чист?
Безруков: [00:42:54] Знаете ли, не бих ги слагал в една група. Има хора, които са истински предатели, които през цялото време са се свързвали с глобалната олигархия и са били или наместници на тази колониална администрация, или служители на тази колониална администрация тук. Това определено не е начинът да се работи с тези хора. И те не се връщат, защото знаят, че тук ще бъдат съдени, може би не просто съдени, а мразени от хората. Има още една група, която просто попадна в десетката. Те живееха и се възприемаха като глобален елит – не руски, не белоруски, а космополитен. И те обслужваха, както им се струваше, глобалния свят, глобалния пазар. И когато този пазар внезапно изчезва, те просто не знаят какво да правят. Те не знаят как да печелят пари. Те не знаят дали този месидж, който носеха, извинете, ако трябва да променя езика, е необходим повече или не? Или пък са били просто представители и части от тези програми, които са били излъчвани по лицензиран начин на други медийни пазари и т.н. Вие прекрасно разбирате за какво говоря, нали? И тези хора може и да не изпитват омраза към страната, те просто са изгубени. Те са изгубени, защото пазарите им са загубени, ориентацията им е изгубена и някои от тях ще се върнат, някои от тях ще търсят щастие, както руската емиграция през 90-те години търсеше щастие в Америка. Много от тях не го намериха, защото там го няма този пазар. Това ще бъде процес. Някои от тях ще се върнат. Но най-важното, знаете ли какво е най-важното? Не в това е въпросът. Ако човек просто е напуснал, защото са му отрязали всички сметки, той не може просто да си получи парите по договор, има много такива, включително ИТ специалисти. Е, след като изгради системата си, той ще се върне по един или друг начин, защото основната му дейност е в Русия или Беларус и т.н.
Марков: [00:45:17] Във всеки случай това е неговият дом.
Безруков: [00:45:18] Това не е проблем. Най-важното е, този човек да не е правил мръсотии. Искам да кажа, че когато човек напусне и започне да говори глупости за страната, която е напуснал, не е кошерно да се върне. Тогава или трябва да признаете публично, че сте сгрешили, и да се извините, а много от тези хора смятат, че не трябва да се извиняват. Е, тогава така и да бъде. А още по-добре – ако не бяха го казвали преди. Но знаете ли, всъщност има идеологически врагове. С тях нямаме работа.
Марков: [00:46:03] Андрей Олегович, имате книга, наречена „Мрежа за разузнавачи“. Там Вие учите как да разбирате хората и да създавате дългосрочни, продуктивни взаимоотношения и връзки. И да управлявате самата човешка екосистема. В днешно време все по гръмко звучи патриотизмът, темата за патриотизма. А мрежата за патриоти – тя каква е?
Безруков: [00:46:25] Работата в мрежа за патриоти е много проста. Търсете други патриоти и изграждайте продуктивни взаимоотношения с тях. Защото един патриот не струва нищо. Група патриоти е нещо, а държава от патриоти е непреодолима сила.
Марков: [00:46:40] Отлично! Последен философски въпрос – нашите страни Беларус, Русия и Украйна от много дълго време ги сблъскваха челно една към друга отвън. Опитваха се да наложат своите ценности, принципи и идеали. От една страна, те успяха с Украйна, но през последните две години съюзната държава най-накрая пое по нов път. Сега можем да сме сигурни, че Беларусия е с Русия не само в разузнаването, но и огледално във всички области.
Безруков: [00:47:20] Знаете ли, въпросът всъщност е много прост, защото става дума за това, доколко елитите разбират съдбата на своята държава, доколко разбират, с кого са на път и какви са техните алтернативи. Сега, когато конфликтът, глобалният конфликт, който се случва в момента, разкрива всички капани и всички съществуващи рискове, елитите имат кристално ясното разбиране, че трябва да бъдат заедно, защото поотделно ще бъдат пропилени, разбити, измамени и в края на краищата ще се слеят. Тъй като работата им е да разчистят място за себе си, те мислят за себе си. Те никога няма да помислят за теб и за мен. Само ние, заедно с вас, можем да мислим за нас. И аз имам също такова усещане, че тази кристализация се е случила. Така че разбрахме къде са нашите съюзници, къде е нашето пространство, на кого можем да се доверим и на кого не. И мисля, че този избор, който е направен, от него много трудно ще се обърнем, защото е очевиден, доказва се всеки ден от това, което правят срещу нас. Трябва да се държим заедно и не само ние. Трябва да изградим нашето пространство от приятели и съюзници, защото само чрез него ще гарантираме сигурността и бъдещето си.
