България: от идиотизъм към кретенизъм – Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

България: от идиотизъм към кретенизъм
Анализ на “Строго секретно”

За 30 години България се превърна в държава на идиоти, управлявани от кретени с основен износен продукт дебилизмът. Това е и българският принос в глобалния идиотски креативизъм.

След като беше елиминиран селският бандит от Банкя с нашето скромно участие, си помислихме, че в този мрачен пейзаж ще проникне лъч на надежда. Излъгахме се.

Продължаваме да се движим по възходящия тренд от идиотизъм, през кретенизъм към дебилизъм. България продължава да се управлява от бандити и маргинали, за които няма места в затворите и лудниците, и са трудоустройвани в държавните институции.

Такъв е и актуалният случай с въдворените в правителството някакви реемигранти, провалени даже в Канада, начело с един, както го определят почти всички медии, глупак, неудачник и начинаещ престъпник с някаква мафийка около него.

И така, лицето Кирил Петков влезе от служебното в редовното правителство, като влачи след себе си престъпление, признато даже от Конституционния съд, че не е имал българско гражданство, което пък го прави нелегитимен, и сега, заедно с всички подписи, които това лице е положило, което прави нелегитимна и самата България през посочения период.

Досега липсва и достоверна проверка с канадските власти дали Кирил Петков се е отказал, или е бил лишен, от канадско гражданство, и дали го няма и в момента. Ако е така, се появява въпросът дали не са му помагали разни така наречени “почетни консули”, свързани с Канада, започвайки от феномена на световното банкерство, бившият емигрант в Канада, лаборантът Левон Хампарцумян, който преди години бил назначен за “почетен консул” на Канада в България /което втрещило Отава/ от бившия бракоразводен адвокат Петър Стоянов.

Левон Хампарцумян

През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София, като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов е заместник-министър на икономиката^[2], а от 2000 г. – и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.^[6]

През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски“, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.

Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

https://bg.wikipedia.org/wiki

Хампарцумян беше направен шеф на приватизирането от драгалевския Иван Костов.

Стоянов и Костов могат да минат и за почетни консули на малцинството в България. Всъщност, няма нищо обидно в думата “циганин”. Циганин на ромски означава циганин.

Петков май има “канадска връзка” с предпоследния “почетен консул” на Канада в България Иво Прокопиев, който пък има връзка с друга “почтена консулка” на нещо Цветелина Бориславова, която пък има връзка с частното лице Симеон Сакскобургготски, провъзгласил се за “цар на републиката” и пробутан ни за премиер, въпреки че нямаше българско гражданство, което означава, че целият период и на неговото премиерстване е нелегитимно, което не му пречи да се провъзгласи за “почетен консул на някакви царски имоти” и да сече горите на Рила.

Ако се вземе предвид и нелегитимното пребиваване във властта на Бойко Борисов, който се докопа до нея с фалшифицирани избори, означава, че целият период след 1990 г. е нелегитимен.

Заради това твърдим, че такъв политически “сифилис” не е имало в Европа от 30-те години на ХХ век и че продължаваме да даваме неоценим принос за глобалния идиотски креативизъм, който в своята съвкупност дефинира Danse Macabre на цирка България.

                                                                                                      Анализ на “Строго секретно”