Преди 629 години пада сърцето на Великата Българска империя. Много често за нашето съкрушаване са обвинявани османците, но истината е друга и тя е, че само тогавашните българи са виновни.
Държавата се разпада на 22 по-малки държави. Всеки иска да взема блага без да работи или воюва, за да ги запази. Всеки си мисли, че някой друг ще свъри работата вместо него.
Аристокрацията работи съвместно с османците, защото вярва, че ще запази своята власт и ще страдат само царя и обикновените хора.
Общото бездействие, алчност, липса на усещане за единност и загубата на общата цел е причина 500 години живите да завиждат на умрелите.
Пет века робство, след което възкръснахме от пепелта – имаме пак ще имаме държава.
Ще я загубим ли пак, или ще се окажем по-умни от предците си?
Бъдещето е в нашите ръце. Ние ще се борим рамо до рамо с всеки, който мисли като нас!
Сърцето на българския дух е живо и се бори със зъби и нокти. Или ще живеем достойно, или ще умрем с чест!
Исторически Парк (Детелина Парушева)