След 1989 г. постепенно в обществото ни се разгърна “революция” на хората с пренаписани биографии
Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа
След промените през 1989 г. постепенно в обществото ни се разгърна “революция” на хората с пренаписани биографии. Това бяха тези, които при стария режим преди 1989 г. бяха доносници на ДС, номенклатурни кадри от дребен и среден калибър и въобще – всякакви угодници на режима, а след промените се обявиха за първи и единствени антикомунисти и демократи. Пренаписаха си биографиите и започнаха да раздават морални присъди и да определят кой какъв е в обществото. Те смятаха, че държат монопола върху демокрацията и “правото” да определят кой е демократ или комунист.
Това време тъкмо поотмина и стана даже по-лошо – появи се “диктатурата” на хората без биографии. Хора, които не са сложили камък върху камък в държавата. Хора, чието най-крупно житейско постижение е, че са завършили някакво образование.
Без сериозни професионални кариери, без обществено значими достижения. И видите ли, тези без биографиите си присвоиха “правото” да менторстват хората с биографии. Хора без никаква значима за обществото репутация дръзват да се произнасят от последна инстанция за дългогодишната обществена репутация на други. Без грам уважение.
Без значение каква е репутацията на хората с биография – добра, лоша или като на всички хора – и с добри, и с недотам добри моменти. Аджамиите и начинаещите си въобразиха, че могат и знаят повече от тези, които са трупали знания и умения дълго преди тях.
Хора, които в общия случай ще си останат незабелязани из прахоляка на историята, днес дават самонадеяно високопарни оценки за хора, които вече са се вписали в историята с конкретни дела и достижения – под или над линия…
Когато хората без биографии започнат да доминират в едно общество, то е обречено на упадък и развала. България върви в тази лоша посока с ускорени темпове.
Докато не се възстанови уважението и респектът към хората с биографии, т.е. към опита, паданията, ставанията, достиженията, провалите, успехите и грешките, които неизменно съпътстват една сериозна биография – уважение към самия факт, че една личност притежава биография, а не непременно положително мнение за нея – не можем да очакваме път напред.
