Основните виновници за трагичното състояние на медиите са именно тези, които от десетилетия тръбят, че се борят за свободна, честна и прозрачна журналистика

Автор: Няма коментари Сподели:

„Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този.“ Цитатът е от емблематичния роман „Да убиеш присмехулник“ на американската писателка Харпър Лий. Книгата засяга проблемите на расизма и фаталните последици от предразсъдъците на хората. И, ако първото вече е безвъзвратно в миналото, поне в по-голямата част на планетата, това далеч не се отнася до целенасоченото генериране на изкуствено идеологическо разделение в модерния свят. Повече от всякога животът в демократичните общества е черно-бял. И няма сфера на живота, която да е подмината, включително и въпросът за медиите, тяхната обективност, свобода и всъщност водещата им роля за прокарване на същото това идеологическо разслоение.

За българските медии е казано всичко. Те отдавна не са това, което бяха, особено в зората на демокрацията, когато хората ставаха сутрин рано, за да бързат към будката, че да не вземе вестника да свърши. Почти няма и помен от качествена публицистика, базирана на задълбочен анализ, детайлно познаване на фактологията и авторски почерк. Безпристрастността и професионализмът днес са признак на слабост, защото в родните медии, с малко останали изключения, отдавна настъпи монополът на идеологическата подмяна на реалността. Големият парадокс е, че основните виновници за трагичното състояние на медиите са именно тези, които от десетилетия тръбят, че се борят за свободна, честна и прозрачна журналистика. Само че тези хора живеят в онзи другия свят, в който традиционните човешки ценности са заменени с хибридна пропаганда на корпорациите, политическите ГМО-та и фалшивите герои.

В началото на тази седмица „Труд“ разкри как кръгът около Иво Прокопиев, още през м. март тази година, е изготвил поредния манипулиран документ, в който всички медии, които не са негови или на негови партньори, или не следват налагания от него мейнстрийм, са „голямото зло“. Докладът, носещ гръмкото заглавие „Хватката върху медиите в България“, изцяло се базира на твърдения, направени от свързани с олигархичния кръг „Капитал“ автори, та чак сред тях е и съпругата на Прокопиев – Галя, като директор на медийната група на олигарха. И всичко това, за да се осигури поредното европейско финансиране за група от сайтове и издания, които никога не биха издържали на свободния пазар. Няма никаква изненада, лошите в медийния свят у нас са депутатът Делян Пеевски, експремиерът Бойко Борисов и онези сайтове и вестници, които все още си позволяват да съществуват, без да пропагандират „истината“ на сектата „Капитал“.

Прокопиев, жена му Галя, Стоянка Георгиева, Александър Кашъмов, Нели Огнянова и останалите от компанията, автори на доклада, платен с европейски пари, живеят в собствен свят, в който българската историческа традиция е повод за присмех и отрицание. За тях 3-ти март не е подходящ за Национален празник, а хорото и ръченицата са провинциални обичаи, дори традиционното семейство не среща подкрепа, каквато например нуждата от незабавно легализиране на еднополовите бракове. Това е техният светоглед върху житейските въпроси. Но подобно е отношението им и към бизнеса – те подкрепят тези корпорации, които са готови да ги финансират, но не и да защитават националния капитал и българския бизнес. За политиката – след дълги години паразитиране в няколко партийни формации, накрая олигархичният кръг „Капитал“ си създаде ГМО-политически проекти като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Същото правят и с медиите. Сатанизират Пеевски, хулят Борисов, атакуват вестник „Труд“ и други медии, за да имат параван за идеологически манипулации. И всичко това, за да промият съзнанието на обществото.

Каква е реалността обаче? Прокопиев контролира целия медиен мейнстрийм у нас. Установиха го дори чужди изследователи в публикации във френски и белгийски издания. Новините и публицистиката на двете водещи частни телевизии у нас са изцяло под контрола на кръга „Капитал“ – през продуценти, през водещи, през репортери, част от които, за да не бъдат обявени за идеологически врагове, копират текстовете си от мейнстрийм сайтовете. Журналисти на Прокопиев през ден са ту в Нова телевизия, ту в БТВ, ту в БНТ, та още малко ще започнат да ги канят заедно.

Подмяната може да бъде усетена особено силно в ефира на общественото радио. Там трудно може да се чуе друго мнение извън това, което може да бъде прочетено в няколкото дузини сайтове, следващи редакционната политика на изданията на Прокопиев. Почти същото е и в БНТ, макар да е обект на пуническа война само защото генералният директор Емил Кошлуков защитава медийния плурализъм или има позиции, които не се харесват на кръга „Капитал“. За каква свобода на журналистиката може да се говори, когато една от двете частни телевизии даде трибуна в най-гледаното си време за презентиране на министрите и премиера, който е лично назначение на олигарха. Дотам са стигнали в обслужването на властта, че вместо „Защо, г-н министър?“ във форумите наричат едноименното предаване „Да, г-н премиер!“.

Прокопиевци изобщо не се свенят да подменят реалността у нас и да представят в Брюксел или във Вашингтон своята гледна точка за страната и българите. Само че Пеевски вече няма медии, Борисов не е премиер от година и повече, а от това българските журналисти изобщо не са спечелили. Напротив, медийна свобода няма повече от всякога. И това се отразява върху доверието на обществото към журналистическия труд, ако изобщо можем да говорим за такъв, защото сме свидетели на „папагалска“ журналистика. И тук пагубната роля е изцяло и само на кръга около „Капитал“. Негови възпитаници създадоха т.нар. Асоциация на европейските журналисти – България, за да имат удобен инструмент за атака на конкурентни издания и издатели. През същата организация, години наред се манипулира и класацията на международната организация „Репортери без граници“ за медийна свобода по света. Видя се, че именно по политически причини с идването на кабинета на „Капитал“, с формален премиер Кирил Петков, България се покачи символично в класацията.

Само че и това вече не върши работа. Защото, когато (почти) нямаш конкуренция, трудно може да обективираш през спонсорите ти нуждата от още финансиране. Заради това сега наред са „фалшивите новини“ в социалните мрежи. Така се появиха т.нар. „факт чекъри“, журналисти, които се занимават с проверка на истинността на информацията. И тук Прокопиев е наложил своеобразен монопол. Ръководител на българския екип на Агенция Франс прес, която отговаря за мониторинга на проверките в българския фейсбук, е бивш журналист от „Капитал“. Само че дори и борбата с „фалшивите новини“, вече се ползва за изкривяване на реалността. Лесно с това клеймо може да се елиминират автори и материали, които просто не допадат на мейнстрийм монополиста. И, когато и това е невъзможно, изведнъж се оказва, че няколко сайта, които генерират голям интерес просто, защото предлагат на аудиторията си обективен прочит на събитията, дават трибуна и на различни гледни точки, биват подложени на невиждани по своите размери хакерски атаки. „Труд“ от година е обект на невъзможна откъм финансова гледна точка хакерска атака. И въпреки това, генерира рекордна читаемост, защото е дал свобода на журналистите и предлага съдържание, което не е подложено на ситото на „политкоректната“ идеология. 

В същото време изданията на Прокопиев правят „салто мортале“ – преди година представяха дясната ръка на Слави Трифонов в парламента – Тошко Йорданов като астронавт-откривател. Просто тогава Прокопиев виждаше изгода – политическите му ГМО-та да са в една коалиция с „Има такъв народ“. Днес, обаче, Тошко и Слави понасят хейта на цялата пропагандна машина на олигарха, която е унищожила публичната репутация на стотици успешни български общественици и политици, повече от които са виновни за това, че не одобряват, например, лобистките напъни на чужди корпорации, не желаят да предадат националния интерес или просто не харесват гей-парадите.

В сряда излезе и друг доклад. Този за Върховенство на правото на Европейската комисия. „Труд“ и за него разкри, че е писан пак под контрола на олигархичния кръг „Капитал“. И там наред с многото манипулации са пробутани и внушенията за т.нар. „slapp“-дела срещу журналисти. Така Прокопиевци наричат делата, които политици, общественици, магистрати или бизнесмени водят за уронване престижа и клевета срещу автори на манипулативни или клеветнически статии. Интересното е, че адвокат на много от тези журналисти е именно Александър Кашъмов, който нека не забравяме, взима дейно участие във формирането на изводите в доклада „Хватката на медиите в България“. Та, нека е ясно – никой не може да съди журналист на Прокопиев, но, ако случайно някой съдия вземе, че признае такъв автор за виновен, то този магистрат е подложен на залп от уронващи престижа му статии, съдържащи внушения, клевети и манипулации за неговия личен живот, професионална биография и всичко, което може да бъде използвано за назидание. Така, щото да няма грешка и на последващата инстанция, съдебният състав да отсъди правилно и да оневини „правоверния“ автор. Когато, обаче, Прокопиевци осъдят медия или публична личност, която те не харесват, то това веднага е представено като „победа на правдата“. Да ви напомня това за едни лозунги – за империализма като враг на трудовия колектив и селищната система. Същото е.

Това е тъжната действителност на българските медии. Какво ще е тяхното бъдеще? Със сигурност няма да е това, на което Прокопиев се надява. Просто, защото все по-трудно ще му бъде да продължи да държи в хватка медиите у нас, защото, както все повече българи осъзнават пагубната му роля, така скоро същото ще направят и донорите му.

https://trud.bg/

Предишна статия

Когато хората без биографии започнат да доминират в едно общество, то е обречено на упадък и развала. България върви в тази лоша посока с ускорени темпове.

Следваща статия

Е, на такива прокурори можем само да ръкопляскаме и да се надяваме да стават все повече и повече в системата

Други интересни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.