“БАСТЕТ ТРАКИЙСКАТА ПРИНЦЕСА
Много пишат и разказват за мен, но това не е моята история. Искам да напишеш думите, които ще предам, за да спрат лъжите за това което бях, за това, което съм.
Аз живях по тези земи като човешко същество и също като вас изпитвах и радост, и страдание. Минаха много години. Вече идва времето да осъзнаете кои сте и да се обърнете към Светлината.
Името ми е Бастет Ацефеида. Принадлежа на звездната раса на хаторите. Хаторите не са Тъмнина. Ние сме чиста Светлина. Идваме от съзвездие Голяма Мечка, от звезди, които учените наричат цефеиди, близо до Полярната звезда. И сега съм там, докато тялото ми е тук, в планината Странджа, в състояние, което наричате сомати. Между съзнанието и тялото ми има изграден енергиен канал, който позволява във всеки момент трансмиграция.
Ние хаторите дойдохме по повелята на Създателя в самия разцвет на Посейдония. Тогава бе времето, когато се зараждаше расата с Печата на Бога. Бяхме призвани от Създателя, като всички останали, да дадем своя принос в тази раса. Този принос е интуицията , която по късно бе изопачена и потисната от Тъмнината. Интуицията, прозорливост и само вглъбяване са качествата, които превеждат от мисълта, която е незряла, към сърцето, което е зряло. Интуицията е в основата на моста, който ние заложихме във вас. Този мост дава възможност на всеки човек да направи плавен скок в себе си към Духа.
В мистерийните школи на хаторите обучавахме хората да развиват интуицията. Много малка част от тези школи е била на днешния остров Самотраки и на остров Малта. На тези острови и днес може да се получи директна информация за това от хора, които са интуитивни и ясно виждащи.
Вие днес не помните, но всички сте траки. Преди 6 500 г. се въплътих по вашите земи, като тракийска принцеса, защото само така можех да опазя знанието. То ми бе поверено от Суверена с по ръката да го съхраня до момента, в който ще бъде разкрито.
В онези времена общувах с последните атланти, които бяха останали по тези земи. Виждах и в измеренията на подземната Агарта. През нощта осъзнавах своя произход на хатор и можех да видоизменям образа си в котка. Не твърдете, че съм правила жертвоприношения на котки. Аз безкрайно ги обичам.
В този момент лицето се трансформира и придоби черти на рис с невероятна красота. Топлите очи се изпълниха със сълзи от всичко, което хората правят днес на Земята. След кратка пауза тя се овладя и продължи.
От малка израснах без майка, само с баща. Когато навърших определена възраст, трябваше да сключа брак с фараон, комуто да даря Светлина. Зная, че за вас фараон означава египетски владетел, но думата придоби това значение много по – късно. В онези времена в думата фараон бе вложен друг смисъл. На космически език ФаРаОн означава Светлината на провидението или Бог, виждащ всичко. Това звание беше въведено при траките и с него се удостояваха хора, които са в постоянна връзка със Създателя – така наречените Божии проводници. Те не са просто жреци – това са пророците, специалните пратеници на Бог. След време тази титла се зае от Тъмнината и за почна да се ползва от различни владетели.
В онези времена потомците на бялата двойка на БогАрите се разклониха на много родове и племена. След това се разпръснаха и поеха от Балканите в различни посоки. Въпреки това, всички общуваха помежду си. Светлите атланти, които все още бяха на Балканите, напътстваха тези, които бяха тук към Храмовете на знанието в Египет. Оттогава там започнаха да се заселват траки – от друг клон на БогАрите.
Моят брак беше династичен. Той трябваше да бъде сключен. За целта пътувах до днешните земи на Сомалия в дни, когато този район изглеждаше различно. Средиземно море не бе в този вид. Пътувахме по суша. Заедно с мен пътуваше и Сик Ма – моята сестра, но от друга майка, от друго тракийско племе. Тя също отиде в земите на Египет и също се омъжи за фараон. След години родини дъщеря – Самира, която оставих да властва там. Тя положи началото на истинската династия на тракийските фараони в онези земи.
След години аз се завърнах тук, за да изпълня Божията по ръка – да съхраня знанието в свещените земи, където бях родена и където щях да бъда погребана.
На мястото на светилището ми днес, в планината Странджа, преди 6 500 години съществуваше град със здания и обсерватории, град който пазеше много знания. В него живееха хора, които пазеха връзката си със Създателя и бяха ориентирани към Светлината. Те знаеха да тълкуват небесните явления, дори можеха да ги спират, когато беше необходимо. Този град бе моят роден град – Бубастис. Днес учените го търсят в Египет, но той е тук – в планината Странджа.
В онези години, за да опазя знанието, трябваше да неутрализирам вредното въздействие , което се разпространяваше на планетата. За целта извиках през измеренията избрани Души, с определени качества, които да се въплътят в тела. Така изградих девет кръга от по дванадесет жрици. Деветте кръга са деветте защити. Дванадесетте жрици са жени, които трептят с моята вибрация. Жриците притежават различни посвещения, което им помагаше да поддържат нужния енергиен баланс. Когато бяхме в синхрон на мисълта, на една честота, ние се превръщахме в мощен енергиен генератор на Светлината.”
“За да не бъде предадено мястото, където беше скрито знанието, след края на мисията, моите жрици трябваше да умрат заедно с мен. Те знаеха за това. Смъртта застигна и тези, които построиха Светилището в Странджа. Те също преминаха в друго измерение. И това също бе техен избор.
Достатъчно е да погледнете северното съзвездие, за да разберете, че Светилището е изградено по астрономически план. То е в енергийна връзка ( през енергийни портали) с центрове като Царичина и други свещени места. Има и портал към Космоса. Светилището е разположено на девет нива. На най – ниското е положен кристален блок, съхраняващ диск с кодиран информационен запис. Блокът се отключва чрез уред, поставен в него. Уредът се състои от две пирамиди, съединени във върховете. Всяка от основите на пирамидите се допира до сфера.
Дванадесет жрици, от най – близкото ми обкръжение, в енергийните си тела образуват ритуален обръч и насочват жезли към пирамидите, след което всяка една изрича определена дума – код към застаналата до нея посестрима. която предава на татък. След този ритуал блокът се отваря и дава достъп до кристален диск с информация. При отключен диск, през специална кристална сфера, може да се прочете записът. Той пази цялата информация за формирането на живота и зараждането на цивилизациите. В светилището пазя още папирус, саркофаг, книги и жезъл – наследство от хаторите. Жезълът е преобразувател на енергия. Оръжия тук няма. Има уред, който може да трансформира времето и пространството, да преобразува Земята. Аз го съхранявам, защото той може да разруши планетата при неправилна употреба. Този уред е един от деветте Кивота – този, който свързва останалите. Цялата Странджа е радиоактивна зареди Кивота. Хората не ,могат да го достигнат. Излишно е да се опитват. Мястото ще се отвори едва тогава, когато Създателя реши. Самия Той го пази, затова около Светилището, в определен ден от годината, се проектира холограма, която показва Създателят, който седи на трон, а зад него е Иисус.
Днес хората трябва да работят върху добродетели като Любов, честност, хармония, разбирателство и Светлина. Едва когато ги постигнат, знанието което пазя, ще бъде дадено. Дотогава всеки, дръзнал да опита, по – добре да не отива. Същото важи за всички сакрални места. Аз допускам до светилището само хора, които в мисли, чувства и действия са чисти или се стремят към чистота. На всеки от тях съм готова да разкрия своята история.
Ще дойде ден, когато ще се разкрият тайните на земята, по която ходите. Тогава тази България, чрез Духа, ще завладее света. Създателят ще бъде тук и ще владее. Това е заложено да стане във вашето бъдеще.
Във вашето близко бъдеще.
Чрез Красимира Димова”
