България е изоставена на капризите на Ерис, богинята на късмета – това е окончателна присъда, не подлежи на обжалване. А ние никога не сме имали късмет, ние сме си идеалните кутсузлии на света.
Сега за резултата от вота на недоверие – все пак, той е темата ни, макар че предисторията му да е далеч по-интересна.
Вота не мина.
Както е ставало дума и друг път, Кирчо е особено обигран поне в едно отношение: пазарлъците. Той създаде в публиката убеждението, че пазаруването от ИТН/Има такъв народ не е било напълно успешно, привлечени бяха половината от нужните му отцепници. Това заблуди опонентите му – сполучливо театрализираха публичните прояви на ренегатите – и с това темата сякаш приключи. Киро успя да заблуди публиката, че играта на този етап е загубена и той вече мисли за алъш-вериша по времето, когато ще получи първия проучвателен мандат за нов кабинет в рамките на този Парламент. Реалността се оказа съвсем друга – още 8 осем депутати го подкрепиха.
Провалът на вота е тежък удар за Бойко. Той и докрай не е бил убеден, че вота е навременен, настоявал да се изчакат още 4 месеца, за да проличи още по-категорично провала на Кирчо. Накрая отстъпил и сега е в нокдаун, поне репутацията му е силно разклатена. Избирателите му няма лесно да забравят провала на вота на недоверие.
Бойко направи и втора грешка, която също ще затрудни бъдещето му – безапелационно призна френското предложение за уреждане на спора ни със Северна Македония. И така автоматично прие ролята на вероотстъпника, който поставя интересите на Евросъюза над защитата на Българската История.
Нещо се е случило в обкръжението му и той изглежда подведен и изоставен. Може би отново е попаднал под влиянието на джобния Конфуций Иван Кръстев/Конфуций го нарече самият Бойко. Във всеки случай, изглежда като не особено добре ориентиран – и вече е сигурно, че отсега нататък Времето ще работи срещу него.
И един конкретен факт подсказва, че го подвеждат – включително и за някои личности и събития, които вече са оценени справедливо и обективно. Бойко, докато командореше депутатите си да подкрепят предложението на Макрон, изрази и една категорична оценка за ролята на президента Желев, който навремето пръв и набързо призна Македония. Историята обаче гледа предпазливо на подобни възторжени оценки. А времето доказа, че всичките ни по-късни ядове със скопяни се дължат и на припряността на Желев.
Кирчо получи около четири месеца, през които да продължава да колекционира провали – и най-вероятно ще съжалява, че вота на недоверие срещу кабинета му се провали. За него най-изгодно решение е да приеме и следва ролята на Загубеняка, която всъщност му е особено подходяща.
***
Сега за резултата от вота на недоверие – все пак, той е темата ни, макар че предисторията му да е далеч по-интересна.
Вотът на недоверие мина без особени проблеми. Ако здравият разум изобщо съществува в Кирчо, той трябва да е направо щастлив от този резултат. Измъква се от една авантюра, която само ще доразкрие абсолютната му несъстоятелност. Сега ще може да се отдаде на комбинациите си – ако продължава да се схваща като някакъв фактор в българската политика, ще продължава да сънува, че съчинява някакви мърляви коалиции – с досегашната той до голяма степен прати в небитието „левите“ и „десните“ лакомници. Сега трябва да прелъсти партията на генерал Янев, който трябва да е десет пъти по-предпазлив, отколкото е досега, дори когато Кирчо върви по тротоара отсреща.
Другият генерал – президента Радев обезателно трябва да мине не през един, а два курса за изцеление. Той ще бъде палачът на Кирчо и трябва да бъде пределно трезв, докато подготвя екзекуцията му.
Съвсем скоро няма да има никакво значение какво говори Кирчо. Това пък ще разочарова руската посланичка Митрофанова – защото всеки път, когато Кирчо я споменава, русофилските среди у нас си хвърлят ушанките до небето – симпатизантите им видимо се увеличават.
***
Пиша този текст четири часа преди да се състои вота на недоверие – за да го предам навреме на „Уикенд“, където ще излезе в пълния си обем.
Какъвто е да е резултата от него, нищо съществено няма да се промени.
И в двата случая, на онези, които трябва да духат супата, ще им се привиждат два гроба.
На скромните им паметници ще бъде изписан един и същи надпис: „Де да знам“.
Това е по-елегантен начин да кажеш на „простолюдието“ да духа супата.
Кеворк Кеворкян https://afera.bg/
