Автор: Ирина Кирилова – журналистка
Ако има някой народ, който да плаче най- много на 22 юни 2022 година, това е украинският. Защото преди 81 години в ранната сутрин на тази дата, германските войски прекосяват границата на Украйна. Прекосяват я със 159 дивизии, с 600 хиляди моторни превозни средства, със 750 хиляди коне, три милиона и 900 хил. мъже тръгват на война със Съветския съюз, за да го превземат бързо, както е предвидено в плана „Барбароса“.
И най- напред започват от Украйна. Колко хора са загинали, когато още не са се разбудили в ранната сутрин! Колко ужас са изживели жителите, които първи са видяли танковете да мачкат къщи, хора, добитък и да оставят след себе си кървави следи! И днес сигурно украинските семейства пазят стари снимки на бащи, майки, дядовци, които са загинали на този ден, или на фронта. Светкавично германците още в средата на юли стигат до Киев и прекосяват Днепър.
Но сега няма да проследявам хронологията на тази четири годишна война, в която не само украинци, но и хора от всички нации на голямата държава – Съветски съюз изгубиха живота си. 20 милиона останаха под развалините, умряха при блокадите, не бяха погребани някои от тях, писмата за загиналите пристигаха и черните забрадки се увеличаваха. А други още търсят къде близките им оставиха костите си, къде има част от тях.
22 юни 2022 година. Дали тези, които умираха под германските куршуми с думите: „За Родину, за Сталину!“ са мислили, че в този ден пак има война? Пак танкове вървят по улиците на Украйна, пак се бомбардират жилища, училища, театри, болници…, пак загиват мъже, жени, деца.
Ужасяващо е да знаеш, че една ограмна страна е спасила земята си от нападението на Германия, а сега част от тази страна, наречена Русия, води война против братята си от Украйна. Забравила е Русия, че Украйна пое преди 81 години големия удар, забравила е, че даже украинец заби съветското знаме на Райхстага.
81 години са минали от 22 юни 2022 година. На какво ни научи историята? Да ценим мира? Да пазим територията си? Да сме готови да умрем, за да я има Родината ни? Нали точно това правят украинците! Нима отново ще чакаме да минат четири години? Нима след тази война ще останат само пепелища и една страна няма да я има на картата на Европа?
Не знам днес как ще бъде отбелязана тази историческа дата в Русия. Но зная колко сълзи ще има в Украйна, която преди 81 години не само беше превзета от германците, но и смазана.
„Ставай, страна огромная!“ – пееха някога. Сега трябва да бъде съчинена нова песен: „Спри, страна огромная!“ Войната носи само мъка, убито бъдеще и след себе си оставя сиротни души.
Спри, в името на онези, които загинаха след нападението на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 година!
Ирина Кирилова за Тракийски Cвят
