ЕДНО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ:
Изложението на външния министър Генчовска потвърди мои опасения отпреди една година, изнесени в телевизии, БНР, вестник „Уикенд“ и в серия от публикации в сайтовете „Епицентър“, „Афера“ и „Гласове“.
Генчовска призна в Народното събрание следното: отстоявайки Рамковата позицията на правителството (9 октомври 2019), МВнР e държало Скопие да изпълни само две условия, за да вдигнем ветото върху членството на РС Македония в ЕС, а не най-важното българско изискване.
В преговорите със Скопие и Брюксел дипломатическият екип на Теодора Генчовска е поставил акцента само върху т.н. македонски език и вписването на „българско малцинство“ в конституцията на РСМ.
МВнР е изоставило фундаментално наше изискване, записано в три документа: Рамкова позицията на правителството (9 октомври 2019), Декларация на Народното събрание (10 октомври 2019) и Договорът за приятелство със РС Македония (1 август 2017).
Това искане гласи: Отказ от присвояване на българското културно-историческо наследство и ревизия на македонските учебници по история, в които се присвоява Средновековната и Възрожденската история на България.
От думите на Генчовска разбирам още нещо смущаващо: България веднага ще вдигне ветото за старт на преговорите с РС Македония, щом в конституцията им се впише това малцинство.
Изричал съм го десетки пъти и пак ще го кажа: не е никакъв проблем Скопие да впише „българско малцинство“ в конституцията си.
От подобен акт не произтича нищо – нито ще се прекрати дискриминацията на българите /виж срамните резултати от преброяването на населението в РСМ/, нито ще престане присвояването на историята ни в македонските учебници за средно и висше образование, нито ще спре езикът на омразата, нито ще се елиминират претенциите за „македонско малцинство“ в Пиринския край…
Ако МВнР води и ще продължава да води преговорите с РС Македония с тази порочна платформа, това означава само едно – капитулацията ни пред македонизма е предизвестена.
А че премиерът е водил паралелна външна политика, с която обслужва Скопие под външен натиск, това вече не подлежи на съмнение. Тук нямам никакви илюзии.
След Александър Стамболийски (Нишкото споразумение от 17 март 1923), това ще е вторият министър-председател на България, декларирал публичен отказ от българската кауза в Македония: Стамболийски – пред Белград, Петков – пред Брюксел.
Ако Кирил Петков е искал напълно да ревизира Рамковата позиция на Народното събрание и правителството, то Министерството на външните работи тихомълком е правело частична ревизия, което по същество е почти същото.
Велизар Енчев https://afera.bg/
