Винаги съм гледал на предателството като на едно от най-противните черти на характера. Мога да простя много недостатъци – глупост, мързел, безразличие, но предателство – никога. То обезсмисля всички положителни черти, които предателят може би притежава. Не ме интересува дали е умен, дали е завършил всички университети от Бръшляновата лига, дали е предприемчив и иновативен. Всичко това изчезва на мига, в който лъсва предателската същност.
И, да, напусналите групата на ИТН са точно такива. И, много ви моля, не ми обяснявайте, че постъпвали морално, че се били разочаровали от Слави, че не заспивали от мисли за България. Да, нормално е да се разочароваш от партията, към която принадлежиш, или от нейния лидер. Но в такъв случай достойното поведение е да напуснеш парламента. Най-малкото защото си влязъл там, благодарение именно на тази партия и на този лидер. Без тях щеше да продължиш да бъдеш тотален анонимник. Така че сега напускащите не са нито „морални“, нито „милеещи за бъдещето на България“. Това са най-банални политически тарикати, които искат да се облагодетелстват максимално за краткото време живот, който остава на този парламент.
Освен всичко останало, днешната случка за пореден път показва истинската същност на фронтмените на „Продължаваме промяната“. След като прибягват до услугите на предатели, значи в самите тях има нещо дълбоко сбъркано. И, не, за никаква борба с корупцията не става въпрос. Става дума за най-банална човешка страст да откраднеш колкото се може повече, преди да си отидеш от властта. Наистина, българският политически живот е една непрекъснато повтаряща се пошлост.
Петър Волгин https://svobodnoslovo.eu/