Не се учудвам на опасенията на Илиана Йотова: – Кирил Петков да не вземе да вдигне ветото.
Тя тази работа с опасения, страх и учудвания не става.
ДАНС можеше отдавна да е лишила хората от подобни опасения и страхове, ако беше на мястото си.
Как точно ли?
Мъжете винаги намират начин, дами и господа.
Не е моя работа сега да говоря за това. Както е казано в една притча на суфиите: „Аз съм никой“.
Но, ако имаше поне малко доблест и национално достойнство в някои политически фактори, можеха да потърсят по – гъвкави възможности и прозорливост да останат верни на националната ни кауза.
Като толкова искат, на всяка цена, РСМакедония да се присъедини към Европейския съюз и България да смъкне ветото, правейки колосален компромис с историческата съкровищница на съществуванието си, с духовната и културната си същност, за която мнозина в света, не само в Европа мечтаят:
– Ами дайте им я, дами и господа, политици!
Да си я взимат и да си я носят на гръб, но вие излезте с достойнство от този Европейски съюз и евроатлантически ценности, които в случая изнудват българския дух.
Не само го изнудват, гаврят се с него.
Великобритания напусна ЕС, не защото е толкова мъдра или защото е много прозорлива.
Единствената причина е виждането на проблем в материалната обезпеченост и задоволяване на нуждите на острова.
Прецени, че така ползата за острова ще е по-голяма и го направи, независимо от рецитацията на пропагандни слова от мнозина, че това е грешка.
Англия го направи заради полза, а нас ни принуждават да направим харакири на духовната си същност, унищожавайки сами честното в нас, за да оставим продажния си политически търбух да се угоява.
Няма по-голямо унижение от това да лишиш един народ от историческата му същност, при това не с оръжие, а с подигравка и надменна политическа усмивка.
Време е държавниците ни да спрат да гледат на ЕС като на мандра, от която непрекъснато ще им пращат продоволствия и те ще се облагодетелстват непрестанно чрез правилното разпределение на подходящи лица и фирми.
Сега съществува необорима възможност, а защо не и необходимост, България да напусне Европейския съюз, ако не се сложи край на този нагъл рекет.
Рекет, който обещава временна, лъжлива, материална и финансова подкрепа на обеднелите българи в замяна на духовния им крах.
Тук ни най-малко би могло да става въпрос за проявление на его или пък за вирнат нос от гордост.
Какво значение има дали джобовете ще са ти пълни със сребърници, ако сърцето ти е изпразнено от съдържание.
Вероятно за мнозина възпитаници на западни университети компромисът с нравствените ценности не е проблем, ако това омазнява корема.
За изконната същност на българина, която всеки от нас носи, дълбоко в себе си, все още продължавам да смятам, че решението на тази дилема винаги е била в полза на духа, колкото и „велико“ да е изкушението на алтъна.
Имам предвид – за сърцето на българина, не за политика, който в ерозията на дните си достига до момент на търговия не само с българския дух, но и със себе си.
Някой ще каже, че да излизаме от ЕС е лудост.
Друг ще каже, че това са епични, лишени от разум слова, които могат още повече ще накарат българина да обеднее.
Не съм съгласен с това.
Беден си, когато съдбата ти зависи от решението на една или друга чужда политическа мисия, на която политиците ни козируват, водени от алчна, заможна и продажна същност.
Сега е момент, в който може да се изрази уважение към всяко едно посолство – и на запад, и на изток, но и най-вече да се изяви онова, което е завещано от предците ни.
Да се сподели и удържи онзи дух, без който нито Европа щеше да е това, което е днес, нито пък братските ни славянски народи биха могли да бъдат в духовно и културно отношение.
Въпросът е в избора на какво ще отдадат душите си нашите политици, които народът ни храни:
– На удобството да сервилничат на евроатлантическите интереси, които сега напълно са противопоставени на българската идентичност, замогвайки се кой по-потайно, кой по-явно, или на отстояване по най-категоричния и безкомпромисен начин на онзи дух, който е повелил на картата на света да я има България.
На фона на събитията в Украйна се развиват нови тенденции в геополитически план, за които очите на нашите аналитични звена са напълно затворени – къде от некадърност, къде от ясно изразена неспирна амбиция за лично забогатяване, кариера и власт.
Евроатлантическата пропаганда е изключително мощна, но дори и тя няма как да удържи на повелите на Духа.
Така че, както е казано в светите слова : – Всичко е за добро!
И дори този „почтен“ избор на промяната да смъкне ветото, оставяйки България ограбена духовно… и това не ще е болка за умиране.
„Неведоми са пътищата Господни.“
Спомняте ли си как представители на МИТ – турските специални служби, си прибраха със самолет от ЮАР Юджалан.
(Тук в никакъв случай не си позволявам да квалифицирам кой е „добрият“ и кой „лошият“ в този техен държавен казус.
Напълно неутрален съм.
Давам пример с оперативната игра и способ, до който прибегнаха турските служби.)
Само припомням, гледайки наглостта, угояването и нравственото обезличаване на някои господа през годините.
На този свят всичко подлежи на промяна.
Няма такова място, от където един предател да не може да бъде върнат и да отговаря за постъпките си, стига да ни е останала родина, която да иска това.
„Всичко тече, всичко се променя“, е казал Хераклит от Ефес.
С други думи:
In idem flumen bis non descendimus – Не влизаме два пъти в една и съща река.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
