„Eпицентър“:
„Десислава Радева с охрана от НСО е тръгнала да извърви 800-те км по Пътя на Камино.
Докато държавният глава е на поклонническо посещение в Атон и чете символ Верую на литургия в манастира „Свети Великомъченик Георги Зограф” в Света гора, негова съпруга се е отправила към другия край на Европа – също на поклоннически воаяж.
Макар и религиозен, туризмът на Радева е за сметка на данъкоплатците, тъй като с нея е гард от НСО, а цялото пътуване се плаща от държавата. Заедно с Деси е и нейна близка, съобщиха за Епицентър. бг източници от президентството.
До Франция, където е началната спирка на поклонниците, поели към Ел Камино де Сантяго де Компостела, българската група е пътувала с държавен автомобил. Според източници от граничните служби, Радева е тръгнала на 1 юни от София, групата е преспала в Италия и в момента са във Франция.
Както е известно Ел Камино де Сантяго де Компостела е мрежа от поклоннически пътища към олтара на апостол Яков Зеведеев в катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела, Галисия, Испания, където според традицията са погребани останките на светеца.
Разбира се, за всичко, каквото оттук нататък ще се случи с г-жа Радева, отговорността ще е на НСО, тъй като службата се е съгласила да поеме сигурността на президентската съпруга в нейната поредна прищявка.“
…
Научаваме, че съпругата на Румен Радев е тръгнала по Пътя на Камино. Извън модата на „религиозен туризъм“, в което комерсиално е превръщан често „Пътят на Камино“, което е абсолютен нонсенс, това Духовен Път. Път, който извървяваш в Себе си.
Генерал Деси, както е наричана, със сигурност има своите основания да потърси Друг Път, освен Клетката, пардон, Зандана, в който живее. Клетка и Зандан обаче, за който е направила Личен Избор.
За да тръгнеш по Пътя на Камино се иска Избор да се ОТКАЖЕШ от онова, което си бил досега и да направиш Избора да вървиш оттук нататък по ДРУГ ПЪТ!
По Духовния Път обаче, се върви САМ /пък дори и с приятел/, а не с … НСО и с осигурени средства и ресурси за това.
Духовният Път, а той е не само „Камино“, е самотно изпитание, в което не ти трябва нищо и никой, камо ли НСО и държавни ресурси, а само една „раница“ – в която да носиш себе си. За да откриеш това „Себе си“ и да го Просветлиш. Ако си всепоглъщащ и всеотдаен към Вярата.
Духовният Път, генерал Маринкин, не е да отидеш в Атон и да … рецитираш. Пак. Банално. Кухо. До откат. Атон е друго Измерение. И ако изобщо си имал намерение дори само за миг да докоснеш Духа, нямаше да стъпиш там с купища гардове и прочие показности.
Духовният път не понася калабалъка. Нито показността.
По Духовния Път е ТИХО. Там чуваш само собствената си Душа. Останалото е лицемерие. И фалш.
Ако НАИСТИНА тръгнеш към ТРАНСФОРМАЦИЯ и търсиш ПРОСВЕТЛЕНИЕТО, първо се отказваш от лицемерието, в което си затънал, от фалша, в който живееш, отказваш се от всичко, което те дърпа в това Блато, и тогава Бог ще ти покаже къде е точно твоя старт по Духовния Път. Той може да е Камино, може да е Атон, може да е Родопите, може и да е просто следващия ъгъл или отсрещната улица – все едно. Пътят към истинското ти АЗ ще те намери, ако си истински честен. И чист в помислите си.
Другото е екскурзия, „религиозен туризъм“, пилимгрим да станеш, майно льо…
Даже и тогава НСО не ти трябва. Кой ще тръгне да те убива? Путин?
И целия Път на Камино да изминеш пеша, и и сто пъти чело на Атон да удариш в земята, нищо, съвсем нищичко няма да се случи за ДУХА.
Защото Пътя всъщност е Път на Вярата. И той е самотно занятие.
А самотата във Вяра е висш пилотаж.
Във ВЯРА, а не във военен и женски порядък – каприз.
Веселина Томова https://afera.bg/
