Днес свободата на мисълта, словото и действието не се ограничава с помощта на някакви страховити действия. Няма да видите намусени чичковци да ви съобщават по телевизорите, че от днес ви спират интернета и всички „опасни“ източници на информация. Днешните цензори действат много по-внимателно. Те категорично отричат да имат забранителни намерения. Те не цензурират, а подготвят закони. Закони с благородни цели.
Типичен пример е онова нещо, наречено претенциозно „българският закон Магнитски“. То имало за цел, обясняват ни някои важни фактори от управлението, да се справи с корупцията, престъпността по високите етажи на властта, незаконното забогатяване. Благородна цел наистина.
Само дето средствата за постигането и нямат нищо общо с благородството. От появилия се в медиите вариант на това законообразно нещо разбрахме, че щели да се правят списъци на „лоши“ хора, които после да бъдат наказвани. Само дето става ясно, че във въпросните списъци може да попадне всеки човек – политик, бизнесмен, общественик, който по някакви причина не е симпатичен на властта. И наказанията щели да се налагат не от познатите инстанции, а от някакви служби, създадени от сегашната власт. Правни експерти вече нарекоха тези законови намерения „фашистки“, а самите им автори побързаха да се разграничат от тях. Само че къде е гаранцията, че в окончателния си вид „българският закон Магнитски“ няма да изглежда по-мракобесно дори от настоящия вариант?
Пак тези дни разбрахме, че в Министерството на електронното управление щяло да има работна група, която да следи съдържанието в българския фейсбук и да го оценява. И целта на това нововъведение отново е благородна – да се ограничи разпространението на лъжливите новини. Прекрасно намерение наистина! Само дето започват да ме тормозят едни съмнения. Опитът ме е научил, че повечето високоблагородни намерения на всяка власт, от сорта на това да постави ясна граница между истината и лъжата, обикновено се израждат в цензура. В крайна сметка се оказва, че властта, вместо да ти помага да откриеш истината, просто ти посочва с пръст кое е вярното и кое е грешното. Ти нямаш думата. Защо ли? Ами защото „начальство лучше знает“.
Вече и нова професия има. Занимаващите се с нея се наричат „факт чекъри“. Така звучи на „престижния“ английски, а на „непрестижния“ български така се нарича човек, който проверява фактите. Благородно отново, нали? Само че в българските условия, а май далеч не само в тях, „фактчекърството“ се изражда в поредния механизъм за контрол на съзнанието. Тоест всяко съобщение, всяка новина, които излизат извън рамките на официално одобрените позиции, биват обявявани за „лъжи и манипулации“. Ако трябва да бъда политически некоректен докрай, ще кажа, че в т.нар. „модерен свят“ вече съвсем сериозно действа полицията на мисълта, която следи за това никой да не се отклонява от разрешените модели на мислене и поведение.
Войната в Украйна просто засили един процес, който тече отдавна. Става дума за желанието на господстващите класи да отнемат на нормалните хора правото на мислят самостоятелно. Желанието на управляващите е да форматират съзнанието ни така, че да възприемаме света по един крайно опростен черно-бял начин. Крайната им цел е безрезервно да вярваме на всичко, което ни съобщават по Си Ен Ен, примерно, или по големите български телевизии, чиято основна дейност пък е да повтарят едно към едно казаното по Си Ен Ен. Трябва безкритично да приемаме всичко, които ни казват от Брюксел и Вашингтон и категорчно да отричаме всичко, което се случва в държави като Китай, Русия или Унгария, да речем. Това са лоши държави, казва ни полицията на мисълта. Там имат нахалството да мислят различно от зададения модел и затова ние непрестанно трябва да ги заклеймяваме.
Някога смятахме, че когато е писал „1984“, Джордж Оруел е имал предвид единствено Сталинския Съветски съюз. И, да, него е имал предвид. Само че освен гениален описател на своята съвременност, Оруел се оказа и пророк. Днешният толкова прехвален модерен свят все повече започва да прилича на онзи, описан от британския писател в „1984“. А подготвяните от някои партии закони, както и държанието на някои отговорни фактори, въобразили са, че са носители на абсолютната истана, правят приликата с въпросната антиутопия още по-стряскаща.
Петър Волгин
