Те са като слънца. Идват отгоре, за да огреят живота ни. Идват, за да го запълнят със смисъл. Идват малки, голи, беззащитни, идват, за да ги кърмим,за да им даваме водичка, за да ги обличаме и да ги обичаме цял живот.
И тези малки слънца постепенно стават големи, научават българските буквички, започват да четат и пишат, за да знаят какво е не само мама и тате, а какво е България, какво е земя, какво ражда тя, какво е река и гора и колко важни са те.
Постепенно тези малки слънца стават големи и понякога могат да ни хвърлят искра, която да запали у нас болка, тъга и мъка. Но идва време, когато и те посрещат други малки слънца и така – до края на света. Колко е хубаво, че има ден на детето!
Ден на красотата, ден наголеми радостни очи, ден на песни, ден на нови дрехи, ден на игри, на надпревара, ден на щастливо детство и на мирно небе над България!
Колко е хубаво, че има майки, които все още имат смелост да родят по две, по три деца, за да е жива една древна страна!
Колко е хубаво, че децата се обичат, че се държат за ръка, че търсят приятелчета, че знаят „Де е България“, че пеят „Върви, народе въродени!“, че стават прави при изпълнението на химна на Родината ни!
Честит празник, деца! Нека бъдещето ви бъде спокойно, нека вашите близки бъдат здрави и живи, за да ви се радват, нека се изучите и прославите България!
Честит празник, деца !
И не забравяйте, че вие сте синове и дъщери не само на вашите майки и бащи, а и бъдещата гордост ислава на България!
Ирина Кирилова Тракийски Cвят
