Още от ранна възраст, живота ми е преминал през дебрите и скалите на тази местност и нейните магични места. Сега, пътувайки към любимото ми място, в средата на Искърското дефиле, спомените валят като пролетен дъжд за всяко камъче, прибрано в джоба, докато все още бях сляп.
Сега те са с мен и вътре в мен, когато разбирам защо, а не как и кога съм ги взел. Тук, поглеждайки всички тези тунели и пещери отново си припомням, че няма място в България, което да не е свещено, както няма манастир в земята на народа ни, който да не е построен върху древно светилище. Където и да погледнем, докато шофираме из тези няколко десетки километра във всяка избрана посока, виждаме преливането на Белите скали към пясъчник и гранит, което е явно не съвсем случайно.
Не толкова неправите, а даже куполни или пирамидални форми също по свой начин разказват за предишната съдба на тези мегалити, които не винаги са стояли безцелно сами в прегръдката на природата, чакащи да бъдат добре скрити от горския кожух на природата или пък заличени от глупостта на човека, което се вижда и тук. Няма по-наситено място в България с пещери. В рамките на тези 20-30 квадратни километра, съществуват повече от 470 дълбоки пещери и хиляди малки, колкото скалните параклиси на монасите в манастирите.
Още в първата сцена на това въвеждащо видео, което демонстрира периметър от 15 километра за сериозно проучване на екипа ни, като започнем от ляво на дясно виждаме правилните форми на скалите и подобните на неолитни структури, които нежно и мистично чертаят своето предназначение преживяло потоп и запазило се във времето. Ковачницата с два прозореца, отляво на електрическия стълб, Светилището със статуя над себе си малко нагоре и опиращо втория кабел на жиците. Зад него множество жилищни сгради, водещи към царския дворец с огромната порта отляво и още по-голям прозорец едвам виждащ се, но подобно на Лепенишката пещера съобразен с движението на слънцето и луната.
Така, за кратко, вървейки през варовик и забелязвайки гранит отдолу, стигаме до огромна “С”- образна дупка, подобна на вито стълбище, но тя всъщност води до цял град под двореца, служещ да спаси хората, които живеят там, преди повече от 10 000г. След 5000г. под солената вода, виждате и ефекта на разрушение, но не достатъчен за да не видим какво още има там. След завъртането на камерата още наляво, абсолютно еднаква по форма и големина структура, която е същата като първата и по-запазена от нея. Там отиваме с нашия екип за следващите епизоди. Като сега ковачницата е по средата на картината.Виждаме абсолютно еднаквите конструкции на това, което беше преди екранът да се завърти. И можем да използваме ковачницата по средата като огледална повърхност на това, което ще видите отляво и отдясно.
Същите пирамиди се разпростират и на по-близката до мен отсрещна част през пътя от скални образования, но не сами съградили се, а с пълна външна намеса. Как точно е станали, никой не знае, но може да видите моята теория за това, въз основа на изследвания и обходи на тези места. В „Сказание за кръговрата“ това е Еленов разлом, а по напред във видеото може да споделите дали съм прав, като правя съпоставка с “Ломидол”, в днешно време е интересно, че местността е разделена на три села с подобно име: Люти Дол, Люти Брод и Зли Дол. Само на 4 км. От тук е Черепишкият манастир, а на още десет Осеновлашкия Манастир “Седемте Престола”, където пък е село Еленов дол. По време на прииждащите вълни от вода и безспирни валежи, Искър(Гарвановата Река) е стигала почти до мястото, от което сега я наблюдаваме.
Продуцент:
Владимир Юнчов
Режисьор и автор:
Георги Сираков
Оператор:
Георги Сираков
Глас зад кадър:
Георги Сираков
Монтаж и анимация:
Антонио Хаджифилев
Останалите членове на
каузата “Истинска Земя”:
Пловдив:
Слав Бъчваров
Илия Чернев
Велико Търново:
Елеонора Димитрова
Димитър Събев
Монтана:
Христо Георгиев
София:
Диана Димитрова Dezir
Румен Кирилов
Илиян Михайлов
Тодор Илиев
Хасково:
Станимир Велков
Искрен Чоруков
Очаквайте продължение…
Всички права запазени.
Истинска Земя © 2022 г.
