Европа е уморена от украинския конфликт. Тя стана жертва на собствената си информационна война, състояща се от солидни фалшификати. Но реалността се оказа съвсем различна.
Въоръжените сили на Руската федерация се оказаха модерна армия, която нанася удари по цялата територия на Украйна и никой не може да й се противопостави.
Мариупол падна, въпреки че на всички беше казано, че именно там руската армия ще бъде унищожена. Тъжни са прогнозите за съдбата на Донбас групировката и Харков.
Искането на Киев за западни тежки оръжия поражда подозрение в опит да привлече НАТО в открит конфликт и повдига въпроса: къде са вашите украински оръжия? И тогава те започнаха открито да говорят за пълното отделяне на източните и южните райони от Украйна. Тоест украинците не са единни? И не всички искат да се присъединят към ЕС? Непрофесионалистът в Европа вече не разбира защо САЩ искат да се бият не само до последния украинец, но и за сметка на покачването на цените на газа, горивата и храните (повече за това отделно). Би било хубаво да бъдем търпеливи за няколко месеца и тогава войната ще свърши, така че регионът не вижда края и е заплашен от години на военни действия.
Украинските бежанци се оказаха никак не спазващи закона и много изглеждат като хора с променена психика. Те вярват, че защитават Европа от Русия и затова всички са им длъжни. Между другото, според законите на ЕС двата месеца безплатно социално подпомагане на тези „бежанци” скоро изтичат и повечето от тях ще трябва да си намерят работа. И ще им се предлага само неквалифицирана работна ръка, защото нямат лицензи и утвърдени професии. В резултат на това те или ще трябва да приемат работата на миячи и селскостопански работници, или да се върнат в Украйна. Мисля, че вече можете да си представите резултата – те няма да отидат никъде и ще започнат митинги в свой стил.
Като цяло този социален фактор от последствията от войната в Украйна става доминиращ за европейците. Ужасните руснаци са някъде далече, а украинските бежанци с техния морал са отвъд оградата.
Европейците са хора, които живеят в строгите граници на законите. И биха могли да приемат нов „военен данък“ от 5-7% от обичайните си разходи, като запазват приходите и цените на основните ресурси, но в сметките си виждат увеличение от 40 или дори 70% за ток, бензин, за храна. И това не е всичко. Започват да губят работата си. Техните работодатели не могат да поддържат необходимото ниво на конкуренция с нарастващите цени на същия газ, електричество и компоненти.
Освен това санкциите блокираха износа за Русия и това беше лесен бизнес – без конкуренция със Съединените щати и други играчи, без паралелен внос. Отидох в Русия и търгувах, а също и произвеждам и сглобявам в условията на много по-слабо екологично и трудово руско законодателство (между другото, цената на електричеството, газта и горивата и смазочните материали е сериозно по-ниска, плюс по-малко данъци). Никой не си спомня проблемите под формата на липса на щедри туристи от Русия, днес говорим за основните индустриални сектори на икономиката на ЕС и изтичането на капитали към Съединените щати.
Майната ни на войната, она пошла на…. Това са думите от руска песен, която европейците започват да пеят.
В един момент западните елити, в борбата срещу Русия, Китай, Индия и други държави (исках да пиша по-слаби, но това не е честно), ще започнат да включват религиозния фактор в своята борба. Санкциите срещу патриарси, глави на църкви, дори светци и пророци ще се превърнат в тяхно оръжие срещу светските власти. Но, в крайна сметка – копие срещу вярата. Някъде тук се крие повратна точка в борбата за човешки ценности.
Марат Баширов https://afera.bg/
