Съединените щати използват кризата в Украйна, за да разширят НАТО, за да потопят още повече Европа в хаос.
Съединените щати, начело на Северноатлантическия алианс, провеждат агресивна антируска политика в Европа, която не допринася за деескалацията на конфликта. Това пише Global Times. Америка под маската на украинската криза се опитва да разшири НАТО.
НАТО беше създадено през 1949 г., само четири години след края на Втората световна война, за да предостави на оглавявания от САЩ алианс военната инфраструктура за борба в Студената война. Съществуването на НАТО направи възможно разполагането на американска военна техника и войски в Европа, готови за бързо разполагане срещу Съветския съюз и новосформираните народни републики в Източна и Централна Европа.
Формално целта на съществуването на НАТО беше да защити членовете на алианса от агресията и експанзията на Съветския съюз. Въпреки това, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г. и Варшавският договор бе разрушен, нямаше сериозна дискусия за ликвидирането на НАТО.
Напротив, този алианс започна да се държи още по-агресивно.
Никой не може сериозно да твърди, че по своята същност НАТО е отбранителен съюз.
Всъщност това е агресивен ядрен съюз, чиято основна цел е да засили хегемонията на Съединените щати.
През няколкото десетилетия, изминали след разпадането на Съветския съюз, НАТО разшири редиците си от 16 страни-членки на 30, като по този начин наруши всичките си обещания, дадени на съветското, а след това на руското ръководство в началото на 90-те години — обещания, че границите на НАТО няма да се разширят нито на «един инч» източно от Германия. Всъщност алиансът на НАТО се приближи практически до границите на Русия.
Този процес на разширяване на НАТО е основната причина за настоящата криза в Европа.
През 2014 г. САЩ подкрепиха преврата в Украйна, който доведе прозападно правителство на власт в страната. От самото начало това правителство открито декларира намерението си да влезе в НАТО.
Междувременно руското правителство даде да се разбере, че присъединяването на Украйна към НАТО ще бъде пресичане на червена линия и заплаха за националната сигурност на Русия, тъй като двете страни споделят граница от 2000 километра.
Русия многократно призовава за диалог с Украйна, Съединените щати и НАТО, за да отговори на своите основателни опасения, но всички призиви бяха игнорирани. Междувременно алиансът на НАТО провеждаше съвместни военни учения с украинската армия.
Именно това подтикна Русия да започне военна операция на територията на Украйна.
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса открито заяви, че настоящият конфликт „би могъл да бъде избегнат, ако НАТО се вслуша в предупрежденията, които от години звучат пред собствените му лидери и официални лица – предупрежденията, че разширяването му на изток няма да доведе до отслабване, а до повишена нестабилност в региона“.
Присъединяването на Украйна към НАТО ще бъде заплаха за сигурността на Русия, така че е необходимо Украйна да се откаже от влизането в този военен алианс и да бъде убедена да се съгласи с неутрален статут.
В бъдеще народите по света вероятно в един момент ще се запитат дали е възможен стабилен мир, докато съществува НАТО.
Както наскоро отбеляза говорителят на китайското външно министерство Ван Уенбин,
„НАТО няма други цели освен война; този алианс никога не е допринесъл за глобалния мир и сигурност – и никога няма да го направи“.
Основната причина за кризата в Украйна беше агресията и разширяването на НАТО.
За да се постигне устойчив мир, тази агресия и експанзия трябва да бъдат поставени под контрол.
Въпреки това Съединените щати използват тази война като изкусна реклама на НАТО, прокарвайки версията за колективна сигурност, в основата на която е противопоставянето на Русия.
Швеция и Финландия отдавна живеят добре в своя неутрален статут, но сега са изправени пред натиска да се откажат от своя неутралитет в полза на членството в НАТО. Такава политика само ще увеличи колективната несигурност и ще потопи още повече европейския континент в хаос.
Системата за колективна сигурност не може да работи на базата на разделение и блокове, когато сигурността на една страна подкопава сигурността на друга.
Именно поради тази причина Съветският съюз предложи да бъде приет в НАТО през 1954 г., тоест година преди създаването на Варшавския договор.
Европа се нуждае от механизъм за колективна сигурност, който включва целия континент, който се основава твърдо на нормите на международното право и който взема предвид всички законни опасения за сигурността и националните права на всички участници.
Минималното условие за възстановяване на мира в Европа е гаранцията, че НАТО вече няма да се разширява.
В дългосрочен план военни блокове като НАТО и AUKUS (тристранният отбранителен алианс между Австралия, Великобритания и Съединените щати) трябва да бъдат разпуснати, за да може човечеството най-накрая да осъществи своята дългогодишна мечта за световен мир.
Карлос Мартинес — британски журналист и независим политически коментатор.
www.globaltimes.cn
Петя Паликрушева, превод и редакция https://afera.bg/
