Тялото на владетеля било осолено и пренесено в могилния гроб.
Златният венец бил награда, получена от царя като олимпийски победител.
Вероятният владетел, погребан в могилата между ямболските села Златиница и Маломирово е тракийският цар Керсеблепт, син на Котис І. Така смята Даниела Агре от Археологическия институт с музей при БАН, чийто екип откри на 23 юли богатото погребение от средата на ІV в. пр. н. е.
Не толкова известният досега цар Керсеблепт бил изключителен владетел, управлявал през 359-341 г. пр. н. е., като воювал няколко пъти с македонския цар Филип ІІ. Известно е, че тракийският владетел е бил почетен гражданин на Атина и като такъв имал право да участва в олимпийските игри наравно със знатните елини. По тази причина може да е получил като победител златния венец, открит в гробната яма.
Величествената златна украса с богинята Нике в средата, над челото, вече е изложена в Националния исторически музей заедно с 29 розети, които са били прикачени към кожената лента под венеца. Той може да е даден на царя и в чест на някоя от неговите военни победи, смята археоложката. Първоначално проф. Божидар Димитров предположи, че откритите находки край Златиница са принадлежали на цар Севт.
Реставраторката Светла Цанева, която започна обработката на находките, е установила, че погребаното тяло е било осолено. За това говори многото сребърен хлорид, отложен върху предметите. Това предполага, че човекът вероятно е намерил смъртта си другаде и после е бил пренесен в могилата.
От осоляването, според реставраторката, са се запазили дори фрагменти от кожа от толкова древно време, мокасините, шапката под шлема с вълната навътре, парче плат с тъкана шарка и пр. Златният пръстен е по-стар, носен е много дълго време, дори се е полирал. Може масивното бижу да се е предавало по наследство.
Нашата находка преобръща представите за древната бижутерия.
Световна сензация се открила при огледа на апликациите покрай венеца – те са правени по т. нар. технология на изтегленото злато, която досега науката смяташе за достижение на римската епоха в І в. сл. н. е. Това означава, че изместваме в световен мащаб появата на тази технология с около четири века по-рано.
Костите на владетеля предстои да бъдат изследвани в Дания, като ще бъде направена възстановка на лицето по черепа.
ДНК анализът ще позволи да се направи сравнение с малките останки от кости, намерени през миналата година от проф. Георги Китов в гробницата на Севт ІІ при Шипка. Така ще може да се разбере дали двамата владетели са били от един и същи династичен род, смята Даниела Агре. Тепърва ще бъдат анализирани богатите изображения върху двата ритона и наколенника.
