https://www.youtube.com/watch?v=to_4JbdN570
Материалният свят е илюзия
През 1992 година на бял свят излиза книгата на Майкъл Талбот – „Холографска Вселена“, основаваща се върху хипотезите на двама учени – физикът Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам. Информацията изложена в книгата изпреварила своето време, независимо, че още от дълбока древност е било известно за двойствената природа на материалния свят.
Повдигнатата в книгата тема е изключително интересна, но за съжаление не е намерила широк отзвук в научните кръгове. Две десетилетия след появата й на бял свят излизат книга „АллатРа“ и докладът на група независими учени „Изконна Физика АллатРа“, благодарение, на които тази информация придобива качествено нов смисъл и напълно се потвърждава.
Вселената е гигантска, идеално детайлизирана холограма
Дейвид Бом е пионер в квантовата физика, той твърдял, че съществува доста по-дълбоко ниво на реалността, което е скрито от човека, че илюзорната реалност съществува само, защото човешкото съзнание е програмирано да я фиксира по този начин, при това в един изключително кратък фрагмент от целия й спектър. Според него, частиците не се явяват отделни една от друга, а части от нещо единно и цялостно.
Ако вземем под внимание, че разделността на частиците е илюзорна, се получава, че електроните в кокичето, се намират и в нашия мозък, и в звездите сияещи на нощното небе. В материалния свят всички разделения имат изкуствен характер, те просто са заложени в програмния му код, който не е нищо друго като една информационна паяжина. Като доказателство можем да дадем пример с електрона. Тази елементарна частица вече е добре изучена от науката и двойствената й природа е факт. Установено е, че в зависимост от знака на заряда, тя може да бъде както частица, така и вълна. Учените установили, че благодарение на вълновото състояние, електрона се превръща в електронен облак, тоест, намира се едновременно на много места или т.нар. супер позиция.
Могат ли едни и същи тела да състоят от едни и същи атоми? Да могат. Как от едни и същи букви се пишат различни книги. Атомите се явяват субстанция, не въздействаща на другите и неподатлива на въздействие. Разпръснати в пустотата, те могат да се приближават един към друг или да се закрепят един за друг, тогава от тези атомни конгломерати могат да се превръщат във вода, огън, растения, човек и т.н..
Из доклада „Изконна Физика АллатРа“
Съществуват ли времето и пространството?
Фантомния, холографски свят създава усещане за време и пространство, които обективно (от гледна точка на наблюдател от духовното начало) не съществуват. Та нали във Вселената, в която всичко е взаимосвързано, където позицията в координатната система няма значение – минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно.
Нека си представим, че гледаме кино, което е заснето на кино лента, съставена от множество кадри, лентата вече съществува, затова възприятието за време гледайки филма е субективно. Въпреки това филмът има начало и край, в него има някаква сюжетна линия, която се развива в измислен от режисьора интервал от време. Времето, както и пространството също са част от програмния код. Въпросът с времето е много добре описан в книгата „Езоосмоз“.
„…Времето? – Сенсей поклати с глава и произнесе. – Захващаш много голяма тема… Принципно си забелязал много правилно, че времето – е доста относително понятие. Много в разсъждението за времето зависи от това, кой, с каква система за отчитане и с каква цел наблюдава даденото явление. Ако го разглеждаме в действителност в своите прояви, тогава можем да го разделим на:
1) истинно време, което зависи пряко от силите на Аллата; ако си спомняте, всичко в този свят (било то материя или енергия), включително и времето, съществуват изключително благодарение на Аллата, за който вече съм ви разказвал;
2) глобално време (или абсолютно време) – интервал от време, измерващ се от появата на материята до нейната пълна анихилация в мащабите на Абсолюта;
3) обективно време – това е нормалното за нас времеизмерване, – секунди, минути, часове, месеци, години, които са обусловени от въртенето на земята около своята ос и Слънцето, тоест стабилно повтарящи се физически процеси с равни промеждутъци от време;
4) субективно време – индивидуалното възприятие на времето от всеки индивид.
Но за да се осъзнаят по-добре тези процеси, ще се наложи да ти обясня дадените процеси с образен пример. – Сенсей помоли момчетата да му дадат един кибрит, от който извади една клечка. – Гледай. Да си представим, че огъня на тази клечка от мига, в който се пали до момента, когато изгаря напълно е процеса на възникване и унищожаване на цялата материя. Момента на движението, когато взимам тази клечка, приближавам я към кутията, прилагам усилие, за да разпаля искра, разпалването на клечката и до пълното и изгаряне – всичко това е истинното време, тоест момента на възникване и изчезване на силата на Аллата при процеса на създаване и унищожение на материята. За нашето човешко възприятие в това време не съществува настоящето, а съществува единствено минало и бъдеще.
Глобалното време – е момента на движение на времето от първата искра до пълното изгаряне на клечката. При това целия процес ще е по-правилно да се характеризира не с горенето на клечката от фосфорната главичка на горе във вертикално положение, а именно с предвижването на огъня на долу по самата клечка. Обърнете внимание на различната скорост на пламъка.
Сенсей запали клечката и ни демонстрира равния и бавно предвижващ се пламък при положение на фосфорната главичка нагоре, тогава преобърна клечката с фосфорната глава надолу. Пламъка започна да се издига на горе и бързо обхвана цялата клечка. Сенсей изгаси клечката, за да не се изгори. Нека да спрем мига, – с усмивка произнесе той. Но обърнете внимание на тези места, които успя да обхване пламъка при обръщането на клечката. – Сенсей предаде клечката, за да може всеки да я погледне. – В глобалния мащаб, грубо казано, се случва същия процес. Разширяващата се и с постоянно увеличаваща се скорост на Вселената неизбежно ускорява глобалното време, и всичко това по никакъв начин не влияе на истинното време. В съвременната физика има следната аксиома за времето: Еднаквите във всяко отношения явления се случват за едно и също време. Глобалното време е относително за човешкото възприятие, тъй като логическата оценка на дадения процес се случва благодарение на материалните структури на мозъка. Тъкмо за това в днешната наука се приема, че в природата не съществува реален физически процес, с който е възможно да бъде измерено глобалното (абсолютно) време. Във връзка с това има следния постулат, че продължителността на времето зависи от скоростта на движение на системата за отчитане…“
„…Тъкмо това в човешките разбирания представлява понятието „минало“, защото съдим чисто субективно, намирайки се в настоящето. А живота всъщност е последователност от мигове, обусловени от езоосмоза, тоест от постоянния вътрешен тласък на енергията По в настоящето. Отвъд не съществуват понятия като минало и бъдеще…“
Из книга „Езоосмоз. Изконният от Шамбала“
Нима мозъкът е просто една холограма?
Дейвид Бом споменавал, че науката за сега няма възможност да установи точно, че материалния свят в основата си е една холограма, но липсата на научни доказателства не пречи на човека да възприема света като илюзия. Вероятно е да се запитаме защо? Защото от древни времена, посредством личния си опит и работата над себе си, хората осъзнавали, че материалния свят едно нищо, пустота. По-нататък ученият подчертавал, че холографското ниво на реалността най-вероятно е просто етап в безкрайната еволюция на човешкото същество.
Нещо повече, Бом не е сам в своето мнение. Неврофизиологът от Стантфорския университет Карл Прибрам също потвърждава теорията на холографската вселена изучавайки човешкия мозък. Ученият провел множеството експерименти, които показали, че в мозъка няма отделни участъци, съдържащи информация, напротив, целият обем от информация се проявява във всека една негова част и това вече било научно доказателство, че мозъкът работи като холограма.
Теория обяснява още как мозъка може да съдържа огромно количество информация в подобен малък обем. Учените предполагат, че за един живот той може да събере около 10 милиарда бира информация. Тук си струва да припомним особеностите на холограмата и високата й плътност на запис. Променяйки ъгъла на лазера, който преминава през фотохартията, на едно и също място е възможно да се запишат различни изображения. Един кубичен сантиметър фотохартия може да съдържа около 10 милиарда бита информация, също както мозъка. Още един любопитен момент е, че всички участъци в холограмата са взаимосвързани. Мозъкът работи по същия принцип, всеки един участък се синхронизира мигновено с всички останали участъци.
Но местоположението на паметта в мозъка остава загадка и това не е учудващо, тъй като не се намира в грубата материя, а в енергийните полеви структури, тоест в съзнанието/подсъзнанието, мозъкът просто представлява едно приемо-предавателно устройство, което проявява една или друга информация. Твърдението на Карл Прибрам, че нашият мозък създава твърдата реалност (ние бихме казали проявява), базираща се на входящите честоти, било доказана научно. Учените изяснили, че всеки орган има много по-широк честотен диапазон на възприемане, както смятали по-рано. Учените установили, че очите са способни да възприемат звуковите честоти, от честотите зависи обонянието, дори клетките са възприемчиви към различни честоти.
„…Така, какво представляват нашите химически елементи? Молекулите изграждащи клетката и съществуващи по своите си биофизични закони. Забележете, около молекулите навсякъде има само празно пространство. Отиваме по-навътре. Молекулите са изградени от атоми между, които също има празно пространство. Атомите са съставени от ядро и кръжащи около тях електрони между, които има отново празно пространство. Ядрото на атома също е съставено от елементарни частици — протони и неутрони, със същото присъщо празно пространство между тях. Нека да обърнем внимание, че разновидността на кой да е химически елемент зависи от броя на неутроните в атомното ядро, тоест има свойствата на изотопа. Протоните и неутроните формиращи атомното ядро на свой ред също се състоят от по-малки частици. И погледнете, всеки път, когато физиците правят поредната стъпка, им се открива ново ниво на знания, изместващи техните условни граници отвъд хоризонта на безкрайното познание. Просто доколкото е успял човек да усъвършенства микроскопа, толкова е научил за природата на микрокосмоса. Няма да продължавам да изреждам кое на какво се разделя, но в крайна сметка деленето завършва с абсолютна празнота, от която се заражда всичко, тази празнота съществува навсякъде и в микрокосмоса и в макрокосмоса. Тъкмо това е чиста енергия, която наричат По, създаваща единното поле на взаимодействие на всички видове енергии и съответно изникващата от тях материя. Тъкмо за това казват, че Бог е вездесъщ. Именно импулсите на енергията По пораждат вълни, променящи кривата на материалното пространство и време. Тоест в основата си всяка материя е съвкупност от определен вид вълни и съществува по законите на вълновата природа…“
Из книга „Сенсей. Изконният от Шамбала“
Съществува ли обективната реалност?
Още от древни времена източните учения утвърждават, че материята е илюзия. На нас просто ни се струва, че се движим или изпълняваме някакви действия. Човек се явява просто Наблюдател в океана от информация, способен да взима едно или друго решение и това е само един етап от еволюцията ни.
Много учени споделят, че в условията на холографската парадигма, много метафизични феномени стават ясни. Телепатията може да е просто една холографска особеност. Сега става много по-ясно как информацията се предава от едно съзнание на друго. В практиката на някои учени са фиксирани случаи, когато, намирайки се в изменено състояние на съзнанието, те разказвали с най-малки подробности отдавна случили се събития. Станислав Гроф – психиатър и изследовател на необикновените състояния на съзнанието твърди, че съзнанието е част от континуума, своеобразен лабиринт, който има връзка не само с всяко съзнание, но и с всичко живо. Та това потвърждава наличието на едно единно септонно поле, което хората наричат и Висш разум, и Абсолют и т.н.
Съзнанието на всеки човек е индивидуално, но се явява част от една цялостна система, част на това, което хората наричат Абсолют, Свръхразум или Висш разум и това по никакъв начин не се отнася към Духовния Свят и Бога.
Из предаване „Съзнание и личност“
Ето и откъс от долада „Изконна Физика АллатРа“, разясняващ естеството на септонното поле:
„…Септонното поле – това е общо универсално поле, благодарение на което се осъществяват всички фундаментални взаимодействия в материалния свят. То се намира в основата на кое да е явление, процес, обект и техните съставни. Собственото септонно поле е присъщо както на обектите от макрокосмоса, така и на обектите от микрокосмоса. Това е общо поле, което ги обединява в своята основа, тъй като реалната частичка По и фантомната частичка По са съставени от елементи на това поле – от септони. Именно това универсално поле определя поведението на сложните системи. Знанията за септонното поле се явяват ключови за разбирането на материалния свят на всички нива в неговото съществувание. Те отговарят на такива въпроси, като какво е гравитацията, времето, пространството, природата на електричеството, електромагнетизма, какво именно кара частиците, обектите да се движат, да се борят за живота и да взаимодействат помежду си. Знаейки принципа на работа на септонното поле, може да се разбере как протича процеса на предаване на информацията, нейното кодиране и декодиране от различни системи и т.н. Разполагайки със сведения за това как функционират септонните полета на различните обекти, в това число и на човека, може да се разбере, как се случва процеса на зараждане на мислите…“
„…Септонното поле (Животинския разум) – това е самоосъзнаваща се високо – организирана разумна материална структура, която се само възприема като „живееща в реалния свят“. За нея са говорили още от древни времена като за всепроникваща сила, Висш разум, като някаква всеобхващаща, доминираща Същност противоположна на духовния свят, която се заражда в материалния свят. А за човешкото съзнание – като за материална част от тази разумна структура, която се противопоставяла на нематериалната човешка част – духовното начало (душата)…“
Психологът Кейт Флойд, говори, че ако материалния свят е холограма, не може да се твърди, че съзнанието е функция на мозъка. Точно обратното – мозъкът се явява проекция на съзнанието, както и всичко останало в този свят.
Това предположение не ни учудва, тъй като според Изконните Знания съзнанието е полева структура, благодарение на която човек или по-точно Личността възприема триизмерния материален свят. Изчезне ли съзнанието – изчезва и триизмерния свят, но Наблюдателят остава. За съжаление днешната наука все още не може да докаже това явление, но радва факта, че толкова много учени вече сериозно подхождат към въпроса за илюзорността на материалния свят.
Ако приемем за основа тези Знания, нещата, които вчера са изглеждали фантастика, днес се превръщат в обикновена реалност.
„…Днес, благодарение на знанията на ИЗКОННА ФИЗИКА АЛЛАТРА, се провеждат научни изследвания в много направления, в това число и в областта на най-новите биотехнологии, които позволяват да се създадат различни живи организми, било то дребни двукрили насекоми, да речем мушицата, или едри гръбначни животни. А перспективите за възможното им подобряване и дори създаването на съвършено нови организми с нужните характеристики и свойства са съвсем близо.
Безусловно това е едно от главните направления на научнотехническия прогрес, което ще способства за ускореното разрешаване на много проблеми, например в областта на снабдяването с хранителни продоволствия, подобряването на екологията, повишаване качеството на медицината и медицинското обслужване. Благодарение на най-новите биотехнологии, основани на ИЗКОННАТА ФИЗИКА АЛЛАТРА, медицината може да се превърне в точна наука. При това с точно разбиране процесите произтичащи в човешкия организъм, не само на нивото на молекулярните и генетически процеси, но и на нивото на взаимовръзка на елементарните частици. В настоящия момент разработките на учените от Международно обществено движение „АЛЛАТРА“ доказват, че удължаването на човешкия живот отвъд видовия предел е – абсолютна реалност…“
Но всичко това ще се случи само тогава, ако обществото избере духовния вектор на развитие, където за основа ще бъдат взети дружбата, единството, взаимопомощта, любовта и високите морални принципи.
Материалният свят – от електрона до звездата в нощното небе погледнато обективно е просто едно нищо, пустота, просто човешкото съзнание е настроено да възприема пустотата като реалност. Аспекти от това вече се доказват и научно, просто инертността на науката казва своята дума. Но бладодарение на множеството изследвания хората уверено се доближават до момента, когат науката официално ще приеме, че Вселената е холограма, илюзия, където всичко е взаимосвързано, взаимозависимо и всяка част носи информация за цялото. Тоест науката ще си обясни това, което от дълбока древност говорили всички духовни учители.
Но знаейки, че човешкото възприятие е ограничено и че нашият мозък е способен да обработва само ограничена част от информацията за заобикалящия свят ни подсказва, че научното доказване на въпроса няма да ни даде цялостно разбиране за илюзорността на света. Изучаването на този въпрос изисква поглед от вън, тоест като наблюдател от духовното начало. Няма как системата да бъде изучена изцяло от вътре, тя нама да го позволи. За тази цел още от древността съществуват различни инструменти – духовни практики, с които човек изучава света от вън.
Който наистина жадува да разбере, ще намери начин, тъй като всичко е дадено.
Всичко е в нашите ръце.
