март 13, 2022

Проф. Иван Ангелов: С войната в Украйна Русия се бори за оцеляването си

Автор: admin Няма коментари

Войната между Запада и Изтока се води от 1000 години. Тя датира от десети век и мина през редица перипетии – от много остри национални до близки семейни битови приятелства между управляващите върхушки. И под много форми – военни, политически, икономически, социални, религиозни и т.н. Преобладават обаче враждебните отношения между двата свята.

В по-нови времена е известна войната на Наполеон в 1812 г. През 1918-1920 г., освен участието на Русия в Първата световна война, върху изнемощялата страна се стовари интервенцията на многохилядни армии на Великобритания, Франция, Германия, Япония, Испания и други страни, заедно с натиска на големи войскови групи на вътрешните противници на революцията. Но по чудо издържа.

В още по-ново време, след вероломното нападение на Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г., с прякото или косвено участие на почти цяла Европа, Съветският съюз оцеля, с цената на 27 млн. жертви, като даде главния принос за тоталното поражение на Германия през май 1945 г. Благодарение на невижданото мъжество и героизма на своя народ – мъченик и въпреки не винаги най-умелото ръководство на нейните управници, Русия оцеля като велика държава, а през последните десетилетия – и като гарант за световния мир, въпреки деструктивната политика на Запада.

Западът създаде НАТО на 17 Март 1948 г. като инструмент срещу тогавашния Съветски съюз, а седем години по-късно на 14 Май 1955 г. Изтокът създаде Варшавския договор, за да се защити. През юни 1991 г. Варшавският договор се разпадна, но НАТО остана, дори форсира разширяването си на изток, уж за да се „отбранява“.

Сега се радваме на 77 години глобален мир, благодарение на относителния паритет в могъщия ядрен арсенал на Америка и Русия – общо 90-95% от целия световен ядрен арсенал. За голямо съжаление, този мир беше прекратен със започналата открито преди 15 дни война между Русия и Украйна. Ако трябва да сме точни, в многовековната история на отношенията между Запада и Изтока, така изглежда само на повърхността. Първо, в действителност, тази война почти не е прекъсвала от много години. И второ, в действителност това не е война между Русия и Украйна, а между Америка и Русия. Тази война беше подготвяна в продължение на десетилетия от ръководствата на САЩ и на някои западноевропейски правителства. Най-после, те намериха подходящата страна – изпълнител на мократа поръчка, в лицето на Украйна и подходящото време – февруари 2014 г.

През предишните фази на многовековните войни между Запада и Русия имаше периоди, когато Русия (Съветският съюз) изпадаше в много тежко положение, но издържа до сега. През последните десетилетия Америка и другите страни от НАТО започнаха нов натиск срещу Съветския съюз. Наред с изпълнената с грешки вътрешна политика на съветските правителства по времето на Сталин и неговите наследници, и особено при Горбачов и Елцин, се стигна до разпадането на СССР в края на 1991 г. и остатъка в лицето на Руската федерация и няколко независими републики.

Главната сила обаче е Руската федерация, която беше доведена до жалко състояние по времето на Горбачов и особено на Елцин. Тогава тя беше де факто управлявана от правителството на САЩ, а нейната икономика – от МВФ и Световната банка. Руската управленска система, особено в икономиката, беше наситена със западни „съветници“, главно американци. В Русия се правеше това, което нареждаха американските съветници. А послушниците Горбачов и Елцин бяха любимите демократи-реформатори за западните управници. В миниатюрна форма ние познаваме всичко това до болка от реставрацията към див балкански капитализъм в България.

От спомени на високопоставени личности в руското ръководство зная за следния разговор във Вашингтон: При първото си посещение във Вашингтон новият министър на външните работи на Русия Андрей Козирев, е бил запитан на срещата му с тогавашния държавен секретар на САЩ: Каква външна политика ще провежда новото ръководство на Русия? Отговорът на Козирев бил: „Каквато кажете вие“. Със сервилността си това изненадало дори домакина – американския държавен секретар.

През 1990 г. Америка и Съветският съюз водеха преговори за обединяването на Германия. В разговори между държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и други ръководители на западни държави с Михаил Горбачов е постигнато съгласие за обединяването и за изтегляне на 350-400 хилядната съветска армия от ГДР, срещу обещание от американска страна, че НАТО няма да се премества на изток „нито на инч“ (по думите на Бейкър), без обаче да е скрепено с официален писмен договор. Това е невероятен пропуск, за да не кажа –непростима глупост от съветска страна – да се доверят на устно обещание по такъв супер важен световен проблем. Някои добре осведомени хора сочат и други причини за това „недоглеждане“. Досетете се какви.

Западът изпълнява своето обещание. Не се премества на изток с „един инч“, а с 1000-1500 км. – плътно до самата граница на Русия. През тези години руснаците са протестирали многократно устно на тази пълзяща агресия, но понеже бяха много отслабнали като държава, не можеха да направят нищо друго. Оставаше да подарят на Америка символичните ключове на Москва и да ги посрещнат с поклони на Червения площад. И въпреки тази пасивност и принудително бездействие, напоследък бяха заклеймени отново като агресори. А американците и другите страни от НАТО – като „жертви на руската агресия“.

Моят мозък не възприема такива изкривени понятия за „агресор“ и „жертва на агресията“. Трудно ми е да си представя по-голяма политическа арогантност от страна на западните политици. Сигурен съм, те самите знаят, че това не е вярно! Нима вярват, че ще убедят за своята, меко казано, нелогична позиция, стотиците милиони нормално мислещи хора по света, дори с помощта на сервилните медии, които владеят!

Това засили апетитите на Америка и на обединения Запад, че сега им се отдава шанса най-после да ликвидират Русия и да отнемат огромните й територии и несметните й природни и други богатства. И да я ликвидират като военно-политически опонент на световната сцена. Държавните секретари на САЩ Хилари Клинтон и Кондолиза Райс дори заявиха публично преди години, че „е несправедливо такива огромни територии и съдържащите се в тях несметни богатства да се притежават от една регионална държава“. Още по-малко от презираната от тях Русия.

Те започнаха да подготвят различни варианти за постепенно откъсване на бивши съветски републики от влиянието на Русия, под формата на така наречените „цветни революции“ и да ограничават обхвата на „близката чужбина“. Украйна, със значителната си територия, стратегическо географско разположение, плодородни земи, 44-милионно относително високо квалифицирано население и относително висока технико-икономическа развитост, се оказа най-привлекателният вариант. Преди 45-50 години още Бжежински (виден световно известен американски политически анализатор и президентски съветник по сигурността) призоваваше към действия за откъсване на Украйна от Съветския съюз. Мисля, че в далечното минало неговият син беше дори посланик (или служител в посолството) на САЩ в Украйна.

От страна на Запада беше извършена голяма подготвителна работа, между другото и със специалното обучение на няколко хиляди души в Полша, Литва, Латвия и Естония, за бъдещи подривни действия в Украйна. Руското политическо ръководство и специалните им служби не може да не са знаели за тази разгърната подготовка с участието на няколко хиляди души, щом ние сме научили за нея от хиляди километри. Навярно са знаели, но са бездействали. И са допуснали много груба грешка с тежки стратегически последствия.

Те, заедно с ръководството на Украйна, оглавявано в последните години от президента Янукович, допуснаха въоръжения преврат в края на февруари 2014 г. само няколко часа след подписването на споразумението между бунтарите на Киевския Майдан и Президента Янукович в неговата резиденция. И това е направено в присъствието като гаранти на тогавашните посланици на Германия, Франция и Полша в Киев, т.е. с тяхното знание за подготвения вече преврат под общото ръководство на разузнавателните служби на САЩ. Тези бивши западни посланици, част от тях все още живи, сега пазят гробно мълчание за посочените събития, на които са били преки свидетели.

Сегашният президент на Украйна Зеленски и неговият екип може да не са участвали в преврата (аз поне не зная), но те са безспорни политически и идеологически наследници, а може би и лични приятели на превратаджиите. Особено в омразата им срещу Русия и верността им към Америка и НАТО.

Успехът на този преврат, чийто безспорен идеолог и организатор са американските секретни служби, може да се счита за начало на настоящата най-нова фаза на Третата световна война между Америка с НАТО, срещу Русия. Русия можеше и трябваше да вземе мерки още тогава срещу укрепването на превратаджиите в Киев с много по-малко жертви, но не го направи. Америка и другите държави от НАТО използваха това време за подготовка на бъдещите си действия по окончателното унищожаване на Русия. Повтарям, не за обикновено усложняване на отношенията и на някаква локална война между Русия и Украйна, както може да изглежда сега на повърхността, а за окончателното ликвидиране на Русия, макар че тя се отказа от комунистическата си идеология.

Америка прави това сега не защото Русия е комунистическа държава, а защото не може да понася самото съществуване на все по-могъща Русия като свой опонент на световната военно-политическа сцена. Всички настоящи декларации за горещото желание на американските власти за прекратяване на войната и за приятелство с Русия и руския народ са предназначени за наивниците по света и в самата Русия. А те не са малко. Има ги на всеки ъгъл и у нас.

Подготвяха се и военно-политически мерки за недалечното бъдеще. Може би най-важната от тях беше приемането на Украйна в НАТО като първа решаваща стъпка за унищожителна бъдеща атака срещу Русия. Това трябваше да стане чрез плътното приближаване на територията на НАТО, наситена с неговия военен потенциал, до Москва – само на 500-600 км. от района на Харков в северо-източна Украйна. По оценка на руските военни специалисти това е на 4-5 минути за съвременните ракети, изстреляни от района на Харков, до руската столица, което я лишава от време за всякаква защита. Големи руски градове като Санкт Петерсбург и Ростов на Дон дори и сега са още по-уязвими. На север на границата на Естония с Русия по река Нарва е около 100 км. от Санкт Петерсбург, а на юг – Ростов на Дон е на около 80 км. от Донбас, а Сталинград – на 150-200 км. Пак според руските военни експерти дори обикновените съвременни ракети на НАТО ще достигат руската територия до Урал и дори Новосибирск и басейна на река Об. Това би означавало край на Русия като що годе защитима държава. Защото в тази част на Русия се намира по-голямата част от населението и преобладаващата част от икономическия и военния й потенциал.

Изнемощялата Русия от 10-годишното управление на Елцин и първите години на Путин не можеше да противодейства до скоро на нашествието на НАТО на изток. Тя се провали дори в първата война срещу малката Чечения в Кавказ. Както вече посочих по-горе, Русия тогава на практика се управляваше от Вашингтон. Слушал съм запис от реч на тогавашния руски президент Елцин пред обща сесия на двете камари на американския конгрес при първото му посещение във Вашингтон. По-остра антируска и антисъветска реч от тази не съм чувал и от най-заклетите врагове на Русия. Като я слушах не вярвах на ушите си! Такава реч против собствената си страна едва ли е произнасял в тази конгресна зала друг гостуващ на Америка чуждестранен президент! Не вярвах на слуха си, че руски президент може да бъде така сервилен пред Америка и така язвително да обижда своята родина пред света! Невероятно!

Президентът Путин постави публично край на това обидно послушание в известната си реч пред поредната конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. С това слово Путин показа, че от сега нататък руското правителство ще работи само за собствените си национални интереси и за никакви други. Словото му шокира Запада и окуражи приятелите на Русия. Затова западните политици толкова много мразят президента Путин, а приятелите на Русия и голямото мнозинство от руснаците го уважават и обичат. Независимо, че противниците му на Запад го правят на луд, той ще остане завинаги с приноса си в руската история.

Руското ръководство, начело с Президента Путин извърши огромна работа от началото на 2000-та година по политическото, военното, икономическото, социалното и моралното стабилизиране на Русия при дяволски сложни условия. От слаба държавица в насипно състояние с регионално значение (както я наричаха тогава президентът Барак Обама и неговият държавен секретар Кондолиза Райс), Русия се превърна в незаобиколима световна политическа и военна сила. Предстои това да бъде направено и в икономиката през близките 20-30 години.

На повърхността сега, за съжаление е войната между два братски народа – на Русия и на Украйна. За съжаление, Америка и НАТО, с помощта на маниакални местни слуги и поради серия от недоглеждания от руска страна, успяха да сблъскат в братоубийствена война два братски народа. А може да се каже и още по-точно – две части на един народ. Тези народи, и особено украинският народ сам ще съжалява в не много далечното бъдеще за вредата, която си нанася и услугата, която прави на най-големите си врагове на Запад.

Ръководителите на САЩ и НАТО и техните висши военни знаят, че особено след понесените до сега големи военни загуби (според публичното изявление на един от съветниците на президента Зеленски на 5 март тази година, 75% от военния потенциал на Украйна е бил унищожен), Украйна няма никакви шансове за военна победа и дори за продължителна съпротива на военното поприще.

Настоящите американски и други обещания на държави от НАТО за доставка на самолети и друго тежко въоръжение за Украйна не могат да променят съотношението на военните сили на двете страни. Те могат да допринесат само за допълнителни безсмислени украински и руски жертви. Но не и жертви от Америка и от други страни на НАТО, защото се страхуват да се намесят пряко във война срещу Русия. Новите доставки на оръжия на Украйна, не могат да променят хода на войната. Това трябва да разбере и украинският президент Зеленски ако наистина милее за своя народ, а не се ръководи от театрални емоции и внушения от задокеанските си господари. Важните решения сега взема не той, а американските му „приятели“. А те се ръководят от свои американски интереси, а не от интересите на страдащия украински народ.

От американска страна е замислено отлично: да водят война срещу Русия до последния украинец, знаейки че с такава война не може да се постигне нищо полезно. Но защо украинските граждански и военни ръководители не разбраха, че това е безсмислена, безперспективна, съвсем излишна братоубийствена война, която нищо не може да реши, освен да издълбае дълбока пропаст между двата народа! Защото в украинското ръководство сигурно има много честни хора. Едно от доказателствата за това е съобщението от екипа на Зеленски преди няколко дни, че украинските секретни служби са застреляли един от членовете на малката група хора, които напоследък водят преговорите с руската група в Беларус. Съобщаваше се името и професията – финансист, на застреляния без съд и присъда.

Зачестяват и съобщенията за участието в украинските батальони от фанатици на доброволци от различни страни, платени с парични средства от западни източници. В интернет все по-често се публикуват и снимки на такива групи в бойно облекло и модерно западно оръжие. Само наивни украинци могат да повярват, че тези хора помагат на Украйна. Напротив, те могат само да удължат нейната трагедия с една-две седмици и да увеличат нейните жертви.

В интереса на точността искам да подчертая много силно: в Украйна сега се води война на обединения Запад, начело с Америка, за ликвидацията на Русия. Ни повече, ни по-малко! Ръководствата на САЩ, Великобритания и НАТО не могат да се примирят със съществуването на Русия с нейната огромна територия и богатства. Още по-малко ако Русия и Китай се съюзят. Защото тогава те ще бъдат непобедими. Ако не се обединят САЩ с НАТО ще ги победи поотделно. Надявам се, ръководствата на Русия и Китай ще разберат тази очевадна истина, въпреки сложната история на отношенията между двете страни.

Казват ни, че „полуделият Путин“ натрапил на Украйна и на Запада една нежелана война. Това е една гигантска лъжа! Тази война наистина е нежелана от милионите украинци и от гражданите на Западна и Източна Европа. Аз също не я желая! Но тя е много желана от крайно десните и фанатични русомразци и още повече – от западните оръжейни компании. Освен това, Путин не е луд и не може самоволно и произволно да обявява световна война, защото такива решения в Русия (както и в Америка) се вземат с участието на голяма група военни и невоенни специалисти, след дълбоко обмисляне и анализ на всички възможни последствия.

А можеше ли да се избегне обявяването на тази война? Можеше, но се оказа невъзможно. И щеше да бъде погрешно, защото: Първо, днес – 9 Март научих за разкритите секретни документи на украинската така наречена Национална гвардия (в същност най-фанатичните военни батальони, разположени от запад срещу Кузнецк и Луганск, които дори не винаги се подчинявали на официалното военно командване на украинската армия). От тези документи се виждало, че за края на февруари 2022 г. се предвиждала мощна офанзива на тези елитни войски срещу проруската част на Донбас. Оказва се, че руските войски, които започнаха своята офанзива на 24 февруари (знайно или незнайно) са изпреварили украинската с няколко дни и са запазили живота на няколко хиляди мирни граждани и военни в Донбас. През това време се извършваше масова евакуация на 100-150 хил. мирни граждани от Кезнецк и Луганск към Ростовска област на руска територия и щяха да бъдат избити много повече мирни граждани. Второ, Обединеният Запад отдавна беше решил да ликвидира Русия, независимо от нейните идеологически промени. Защото от гледна точка на разпределителните отношения, Русия сега е по-капиталистическа от най-капиталистическите страни. Америка само търсеше подходящия момент и изпълнителя на мократа поръчка. Те го намериха преди осем години и подготвиха преврата с Киевския майдан през февруари 2014 г. Трето, ако руските власти се бяха намесили решително тогава да смажат бунта (през февруари 2014 г.), със съвсем малко жертви, можеха да предотвратят реставрационните процеси в Украйна през тези 8 години, укрепването на последователите на ултранационалиста Степан Бандера и бързата антируска преориентация в Украйна. А в западните райони на сегашна Украйна още преди Втората световна война по съветско време имаше силни антируски настроения по различни причини. Тук не е мястото да се занимавам в техния анализ. За съжаление, руското ръководство не го направи тогава. Четвърто, ако и сега Русия не беше се намесила, реставрационните антируски процеси в Украйна щяха да се задълбочат. Украйна щеше да бъде натъпкана с най-модерни западни въоръжения. И окуражавана да ги използва срещу Русия. Щеше да бъде приета в НАТО, може би до 5-10 години. А кой знае, може би и по-рано. Въоръжаването й щеше да се форсира с масирана американска и западноевропейска подкрепа. Щеше да се засили надпреварата във въоръжаването между НАТО и Русия, в името на ускорена вътрешна дестабилизация на Русия чрез невиждана до сега, надпревара във въоръжаването между богатата Америка с целия Обединен Запад, и икономически далеч по-бедната Русия. Ако Америка и страните от НАТО произвеждат около 30-32% от световния БВП, Русия сама има далеч по-малко, а заедно с Китай и други приятелски страни, приблизително колкото обединения Запад. Въпреки че БВП не е най-добрият показател за такива международни сравнения, положението на Русия в икономическо отношение щеше да е много по-тежко. Въпреки пословичния си героизъм, руският народ щеше все по-трудно да понася огромните лишения! Щяха да се разгърнат опитите за вбиване на клин в отношенията между Русия и Китай. Ако усилията за вътрешна дестабилизация не дадат резултат, щяха да изберат подходящия момент за външна атака срещу Русия, по възможност без ядрено-биологичен вариант и да предизвикат разпад на Русия. От този разпад щяха да се образуват няколко по-малки, безпомощни в политическо и военно отношение държави с големи територии, но малко население, снабдители на останалите най-могъщи държави с вода, суровини и енергия. Особено с вода и енергия.

Всичко това би могло да бъде предотвратено от руска или руско-китайска страна, ако се организира умно, с относително малко жертви от 50-100 хиляди души. А при ядрено-биологичен вариант можеше да завърши с катастрофа за световната цивилизация.

Следователно, макар и закъсняла, сегашната война може би предотвратява още по-драматичен развой в опитите на Обединения Запад да задуши Русия. Тази война е едно неизбежно зло! Самият Путин заяви: те ни притиснаха до стената и ние нямахме друг избор. И беше прав. Нека тези, които с лека ръка осъждат Русия за всичко, да се замислят над това, което казвам тук. Твърдя го най-искрено и с голяма болка!

Украинските власти допуснаха функционирането на специални профашистки батальони от крайни фанатици, които през изминалите години не се подчиняваха дори на официалните военни власти на страната. Даже и тези дни имаше оплаквания, че те не се подчиняват на централното командване на армията, не допускаха прилагането на „хуманитарните коридори“ за гражданските лица, като стоварваха вината върху руснаците. А медиите им помагаха за всичко, само да е срещу омразната Русия и „лудия“ Путин. Официалните украински власти се оплакваха, че въоръжените лица от батальона „Азов“ не допуснали хилядите цивилни от Мариупол да използват предоставените два коридора от руските войски, за да напуснат района на сраженията, защото са искали да ги използват като жив щит срещу руските войски.

Медиите постоянно ни внушават, че използването на хуманните коридори от мирните граждани по време на военните действия се затруднява от руснаците. И това е лъжа. Първо, хуманните коридори се обявяват, очертават и организират от окупационните руски войски. Ако бяха против тях те нямаше да допускат въобще да се говори за такива коридори. Второ, кой е заинтересован от спазването на коридорите? Безспорно, руските власти, за да действат свободно с военната си техника и да убиват военните, които им се съпротивляват, без да понасят големи собствени жертви в улични боеве и без да убиват цивилни, което се осъжда от обществото. Трето, кой е заинтересован да няма хуманни коридори, цивилните граждани да не са евакуирани, много от тях да бъдат по улиците, където се стреля или в домовете си да рискуват да бъдат убивани от снаряди и бомби. Това са фанатичните военни, които са заинтересовани около тях да има повече мирни граждани, за да ги използват като жив щит срещу атакуващите ги руски войници. Това ще затруднява руските войски в техните атаки, защото те ще се стремят да избегват мирни жертви, доколкото е възможно, защото знаят че отговорността за такива жертви ще пада върху тях, като нападащи.

Чувал съм, че по време на война много се лъже. Допускам, че и руските войски в този случай може да спестяват част от истината. Убеден съм, обаче, че украинската страна лъже многократно повече, защото са заинтересовани руските военни да напредват по-бавно и по-трудно и да се причиняват повече цивилни жертви, за които да бъдат обвинявани.

От 2015 до 2020 г. руското ръководство многократно предлагаше да се задействат преговорите в рамките на Минския формат. Украинското ръководство отказваше и дори заяви публично, че вече не признава този формат, като продължаваше обстрелването на Донбаските градове и села. Германия, Франция и Полша и уж независимите наблюдатели в Донбас, предимно от западните страни, виждаха всичко това, но не реагираха.

През 2021 г. и в началото на 2022 г. руското правителство многократно настояваше за водене на преговори между властите на Украйна и републиките от Донбас, предвидени в споразуменията от Минск. Макар че подписаха тези споразумения през 2015 г. украинските власти не участваха в преговорите, а напоследък заявиха, че не ги признават, като в края на 2021 и началото на 2022 засилиха обстрелването на двете републики в Донбас. С последните разкрития дори се оказа, че за началото на Март 2022 г. са готвели мощна офанзива срещу защитниците на Кузнецк и Луганск. Жертвите растяха и местните власти бяха принудени да евакуират около 150000 души от гражданското население в Ростовска област на руска територия.

Президентът Путин предложи на властите на САЩ и НАТО проект на договор за мирно споразумение, което беше публикувано и преведено на различни езици. Съдържанието му е известно на всички по света, които желаят да го прочетат. Руската страна заяви още през ноември-декември 2021 г., че ако то бъде отхвърлено, както до сега, Русия ще бъде принудена да прибегне към военно-технически и други мерки в защита на своите жизнено важни интереси. Америка и НАТО се отнесоха високомерно и дори подигравателно към руския проект за мирно решение. Те целяха да въвлекат Русия отново в безкрайни многогодишни общи разговори по националната сигурност, а не към незабавно предоставяне на реална сигурност за двете страни: Русия и Америка.

Америка на практика имаше тази национална сигурност зад Атлантическия океан, но Русия я нямаше. Украинските власти, по внушение на западните си приятели, също отказаха да водят нормални преговори и започнаха да настояват САЩ и НАТО да обявят „закрито за полети небе“ над Украйна, което би означавало война между Америка и Русия. Напоследък настояваха източноевропейски страни от НАТО, в това число и България, които все още притежават съветски самолети от миналото, да ги използват за защита на Украйна, като излитат и кацат от летища на съседните страни членки на НАТО. Руските власти основателно предупредиха, че това би означавало въвличане на тези страни във войната срещу Русия. На мястото на Русия, така би постъпила всяка друга страна. Полша и другите страни от региона отказаха категорично такова участие. Очевидно, никой не смее да воюва срещу Русия. Дори и Америка.

Украйна настояваше все по-упорито за незабавно членство в НАТО. Главната цел на украинския президент Зеленски очевидно беше да сблъска Америка и Русия, без да се интересува за трагичните последствия за човешката цивилизация от такава война между двете велики държави. Защото тя не можеше да бъде друга, освен атомна война с драматични последствия за световната цивилизация. Съдбата на световната цивилизация изглежда не интересува президента на Украйна.

Мога да продължа с изброяването, но и изложеното до тук доказва, че обявената от Русия война не е предизвикана от Русия. Нещо повече, Русия нямаше и сега няма интерес от такава война. Тя беше натрапена на Русия от Америка и няколко европейски държави. Те мечтаеха да вкарат във война два братски народа, да изкопаят дълбока морална пропаст между тях, да окървавят техните бъдещи отношения в името на своите дълбоко користни антируски интереси. И до някъде успяха.

Русия прояви огромно търпение да бъде унижавана и заплашвана. Доколкото е имало някакви невоенни контакти между Америка и НАТО, от една страна, и Русия от друга, през годините, те се свеждаха до заплахи със санкции. А това няма нищо общо с равностойните преговори.

Със санкциите бяха засегнати не само високопоставени политици. Допусна се безразборното масово нарушаване на правата на хора, чието професионално положение и ежедневна дейност нямат нищо общо с политиката и с войната в Украйна. Лишават масово футболистите от участие в състезания. Прогониха и спортисти – параолимпици от Токио. Същото правят с атлетите, гимнастиците, волейболистите, баскетболистите, тенисистите, хокеистите, скиорите, кънкьорите и с всичките други видове спорт. Посегнаха на световно известния руски диригент и ръководител на прочут оркестър в Санкт Петерсбург – Георгиев, на оперни и народни певци, танцьори, композитори и всички други професии на изкуството. Това вече минава всички граници за здрав разум и граничи с лудост!

Ако трябва да бъда точен, санкциите нарушават най-грубо всички международни договори и традиции за равноправни икономически и други отношения между държавите и техните граждани. Санкциите са израз на високомерно подигравателно, арогантно отношения на Запада към Русия. Това не може и не трябва да се търпи безкрайно!

Президентът Путин заяви откровено: със своята агресия Америка и НАТО ни поставиха до стената. Ние отстъпвахме до прага на нашия дом. Вече няма къде повече да отстъпваме. Те ни принуждават, въпреки нашата воля, да пристъпим към военни решения, за които предупредихме предварително. Ние никога не сме желали военното решение, защото по-добре от всички други страни знаем последствията от такова решение. Ние мразим войната!

Още помним за загубата на 27 милиона наши братя и сестри, погубени от фашистка Германия в Отечествената война. Почти няма семейство в Съветския съюз, което да не е загубило свой най-близък човек. .Всички други участници в тази война, взети заедно, едва ли са загубили толкова много свои хора! Макар че сега на Запад се опитват да фалшифицират и историята за Втората световна война. Дори наследници на тези от някои западни страни, които убиваха масово съветските деца, майки и бащи, баби и дядовци, сега имат нахалството да учат руснаците на морал и отново да ги заплашват с икономически и други насилия! Изглежда че още не са забравили историческата си вина пред съветските народи и пред света!

Сега целият Западен свят е обединен в свещена война срещу Русия. Няма злина в която ръководството на Русия да не е обвинено. Един бегъл поглед на събитията след Втората световна война показва, че световен рекордьор по замисляне, обявяване или организиране на войни и преврати в чужди държави са ръководните среди на Америка. Мога да изброя поне 30-35 такива събития за последните стотина години. А те са много повече, защото това не е моята професия и аз не зная за всички престъпни деяния на американските секретни служби. Сигурен съм само в едно – Америка е безспорен световен рекордьор по обявени и необявени войни и причинени жертви и разрушения на други държави, по организирани преврати в чужди страни и по броя на своите военни бази по света, особено такива обграждащи Русия. Ще напомня само за някои от тях:

През септември 1973 г. ЦРУ организира военен преврат срещу Президента на Чили Салвадор Алиенде, бомбардира двореца и предизвика смъртта му. За ролята на САЩ в този преврат съм чел преди години признание от Хенри Кисинджър.
След провала на френските колонизатори Америка воюва във Виетнам от 1950 до 1973 г. с ротация на няколко милиона войници и офицери, милиони жертви от местното население и на собствени военни, огромни разрушения, унищожаване на милиони декари гори и други поражения.
През последните 80-90 години бяха организирани многобройни войни и въоръжени преврати срещу законно избрани правителства и президенти в Централна и Южна Америка. В някои от тези страни това беше правено два или три пъти. Тази част на света беше превърната в заден двор на САЩ. Спомнете си престъпленията около Панамския канал. Кой не знае за изтезанията в затворите в Гуантанамо – открадната от американците територия от Куба!
Бомбардирани и убити бяха малки деца на Кадафи в резиденцията му в Триполи през 1980-те години, а той беше умъртвен по най-зверски начин на 20 октомври 2011 г. в родния му град Сирт. Според негови сведения са правени 40 опита за агресия срещу Либия поради независимата му политика. Сега в тази страна има пълен хаос и междуплеменни войни.
Различни градове на Сърбия, включително и столицата Белград бяха бомбардирани през март 1999 г. с много жертви и разрушения. Над мен в западната част на България, където бях тогава, летяха форсиращи американски самолети след бомбардировки на Ниш. Те бомбардираха Сърбия и част от България с бомби с необогатен уран и това се чувстваше в овощните ни дървета няколко години след това. Областта Косово беше насилствено откъсната от Сърбия с многобройни жертви.
Осъществена беше мащабна военна интервенция в Ирак през Март 2003 г. с участието на стотици хиляди войници от САЩ, Великобритания и други страни под лъжливия претекст, че страната притежава оръжия за масово поразяване. Излъган беше целият свят. Пожертвани бяха над милион местни хора и хиляди американски, британски, полски и други войници. Там загинаха мърцина и наши войници, уж в защита на български национални интереси. Аз и до сега не зная какви национални интереси сме имали в Ирак. Пленени местни военни бяха зверски измъчвани от американски следователи. Част от тях бяха тайно заснети и показани по някои телевизии, които аз съм виждал.
САЩ бомбардираха Сирия безрезултатно в продължение на години под лъжливия претекст, че преследват ислямския фундаментализъм. Запазиха незаконно престоя си на север от река Ефрат в североизточна Сирия, където от много години крадат сирийски петрол, като го изпомпват незаконно, продават го под различни форми на петролния пазар и присвояват постъпленията. Това продължава и сега.
САЩ и няколко други западни държави, а също и България, водиха 20-годишна безплодна война срещу Афганистанските талибани и преди няколко месеца се оттеглиха, след позорен провал.
През февруари 2014 г. американските секретни служби, с участието на такива служби от няколко европейски страни, осъществиха въоръжен преврат в Украйна, свалиха законно избрания две години преди това президент Янукович и инсталираха на власт крайно десни, реваншистки среди, сътрудничили преди това на фашистките власти през германската окупация на Украйна през войната. По сведения от цветистия език на Виктория Нюлънд – заместник държавен секретар на САЩ, подготовката и извършването на преврата е струвала около 5 млрд. щатски долара. Сегашната война в Украйна е следствие на този преврат. Вчера и днес четох в интернет нейни признания за секретни американски дейности в Украйна с биологични оръжия. Тази дама сега разказва за спешното укриване на дискредитиращи Америка материали от тайни американски изследвания в Украйна за производство на забранени биологични оръжия.
На 6, 7 и 9 Март тази година прочетох в интернет съобщения на говорителя на руското военно командване и на украински военни биолози, специалисти в тази област, че в Украйна е разкрита действаща военно-биологична програма, финансирана от САЩ. Програмата имала 30 биолаборатории в Украйна: в Харков, Полтава, Лвов и други украински градове. По спешно нареждане от високо място, на 24 февруари тази година документацията и материалите от изследванията бързо са събрани и изпратени на неизвестни места или са унищожени особено опасни патогени: чума, антракс, туларемия, холера, бруцелоза, енцефалит, салмонелоза и други смъртоносни болести. Това е направено така спешно, може би защото подобни изследвания и производството и съхранението на бойни химически вещества са строго забранени от световното законодателство. Съобщава се, че са събирани и изпращани в Америка серумни проби предимно от славянската етническа група. Американските власти сигурно ще отричат тези разкрития. Би било ненормално да ги признаят, защото от това навярно ще има сериозни последствия.

Преди няколко месеца по време на събитията в Казахстан беше съобщено, че такава лаборатория за биологични оръжия е била разкрита в най-големия град Алма Ата в южната част на страната и органи на властта не са били допуснати в нея от чуждестранната въоръжена охрана.

Аз не съм специалист в тази свръх деликатна област, за да се произнасям по тях. Преди около месец бях чул от две популярни български медии за подобни секретни американски изследвания в България с участието на наши биологични институции. Беше изслушана и една млада дама, познавач на тази материя. През миналата година съм чувал за подобни американски изследвания и в Грузия. Ако тези предварителни сигнали се потвърдят, това може да се окаже военно престъпление на американските власти срещу човечеството.

Изброяването на подобни престъпни факти може да бъде продължено, но и това е достатъчно за характеризиране на безразборното военно господство на досегашния световен хегемон. Същият този хегемон сега ни поучава на морал във връзка с войната в Украйна. Добър учител си е избрал Западният свят! А и досегашните Украински власти.

Прави потресаващо впечатление, че световните, европейските и нашите прозападни медии в миналото не надигнаха глас на протест срещу дългогодишното арогантно поведение на американските власти по света. Решиха, че мълчанието на световните медии е ефикасно средство да се скрият престъпленията.

А сега, след изчерпването на всички опити за преговори от руска страна, още от първия ден на войната на Русия срещу Украйна се надигна бясна западна антируска кампания. По адрес на Русия Западът винаги е лъгал в миналото. Отдавна обаче медиите не са разпространявали толкова много и толкова абсурдни лъжи по руски адрес! Американските престъпления са несъизмеримо повече и по-големи от руските, ако има такива, но за американските се мълчеше, а срещу руските се надигна бесен медиен вой. Невиждан до сега двоен стандарт на медийно поведение. Достойно за съжаление е и покорното съглашателско поведение на българските медии в тази лъжовна кампания срещу Русия.

Непрекъснато ни предават за благородните и оптимистични тези на украинските власти и техните западни господари и почти нищо за руските тези и новини. Пристъпиха и към забрана на няколко руски канала и особено на RT и Sputnik в западните страни. България и в това беше първа. Известно е, че забранява медии този, който се страхува, който сам чувства слабостта на своите тези, който е скаран с истината. Някои източноевропейски страни (например Чехия) сега въвеждат и съдебно преследване на мнения, различни от тези на управниците. Няма да се изненадам ако скоро не го въведат и у нас. Българските медии и в това са особено старателни в сервилното си послушание. Нашият СЕМ вече забрани два руски канала. Пример за жалко сервилно поведение!

И още нещо. Американските военни извършиха хиляди военни престъпления през последните десетилетия, а ръководителите на САЩ и Великобритания излъгаха целия свят през 2003 г. за оръжията за масово поразяване в Ирак. Американският генерал Колин Пауъл, тогава държавен секретар на САЩ, дори показваше на заседание на Съвета за сигурност на ООН епруветка с някаква течност, представяна като извадка от такова оръжие за масово унищожение. След това се оказа, че е била бистра водица. Ако беше истина той още тогава щеше да бъде прибран на оня свят. А доживя много по-дълго и почина наскоро – през октомври 2021 г.

Хагският международен съд наблюдаваше тези престъпления със широко затворени очи. Никой военен престъпник от онова време не е разследван и осъден. Президентът на САЩ Буш, премиерът на Великобритания Блеър и техните екипи също не бяха разследвани и осъдени. С типичния си цинизъм Блеър се опита да се оттърве с едно лично извинение, че бил подведен. А на тяхната съвест лежи отговорността за смъртта на близо 2,0 млн. невинни хора и огромни разрушения. По същия начин постъпиха и с престъпниците от войните във Виетнам, в Афганистан, в Либия, в Сирия и много други страни.

Сега, още от първия ден на войната в Украйна Хагският съд се активизира и настоява да изпраща следователи на място, за да разследват още неизвършени от руснаците военни престъпления. А защо не проявиха същото старание в Ирак преди 20 години? Или във Виетнам между 1950 и 1973 г. Следователно, злодеянията, които са позволени на американците, не се прощават на руснаците. Ако и това са обективни международни съдии потенциалните военни престъпници от Америка и другите западни страни нямат причини да се тревожат. Тревожи се обаче цялото човечество.

Казват ни, че НАТО бил отбранителен съюз. Нищо подобно! Първо, те погазиха грубо собственото си название и заданието при неговото създаване. Разшифровката на НАТО означава: „Организация на северо-атлантическия договор“. А през последните десетилетия се превърнаха в световен полицай. Второ, ако НАТО беше отбранителна организация трябваше да остане в границите си от 1990 г. (по река Одер между Германия и Полша) и да ги отбранява. А те се преместиха 1500-2000 км. на изток до самите граници на Русия и сега искат да продължат още по-наизток в самото тяло на Русия.

И наричат Русия агресор, а себе си – жертва на руска агресия. С други думи, точно обратното на истината. Оказва се, че „Жертва на агресията“ са американците, изпратили своята армия на 5-6 хиляди километра далеч от държавата си, а „агресор“ е Русия, застанала на прага на своя дом и го пази от навлизане на разбойниците в него. Как ли биха реагирали американските правителства ако руски войски се бяха настанили на брега на Rio Grande – на границата с Мексико на юг, или на границата с Канада – на север. Навярно щяха да побеснеят от ярост. И основателно! А сега искат от руснаците да кротуват. Спомнете си как реагира Президентът Кенеди по време на Кубинската криза през октомври-ноември 1962 г. Трето, казват ни, че преместването на НАТО на изток било по волята на народите на страните в този регион. И това не е вярно! Нас пита ли ни някой, например чрез референдум, дали желаем да се присъединим към НАТО? Не са питани и другите народи на Източна Европа. Това бяха решения на продажните управленски върхушки на тези страни. А такива важни национални решения задължително трябва да се вземат след пряко допитване до народа.

Казват ни, че Путин натрапил на Европа войната с Украйна, вместо да преговаря. И това не е вярно! Русия изчерпа всички възможности за преговори с Америка, НАТО и Украйна през последните 8 години и най-вече с многобройните си опити за преговори в края на 2021 и началото на 2022 г. Предложи и публикува проект за договор със САЩ с три основни пункта, които станаха известни на целия свят. Най-важен между тях беше текстът Америка и НАТО да гарантират писмено, че Украйна ще остане неутрална държава и никога няма да бъде приета в НАТО, с което автоматично би застрашила сигурността на Русия.

Русия настояваше за това, защото веднъж беше жестоко излъгана през 1990 г. с обещанието на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и други западни ръководители, че НАТО няма да се премества на изток „нито с инч“. Западът отказа дори да разговаря на тази тема и отвърна в подигравателно-назидателен тон, че само Украйна може да вземе такова решение и Западът не може да й го наложи. Това можела да реши само Украйна в името на националната си сигурност. Като абстрактен общ лозунг това може да звучи убедително. Но в конкретната обстановка е обидно-подигравателно! Нима американците и Генералният секретар на НАТО разговарят с 3-4 годишни деца!

Западните ръководители се преструват, че са забравили за втората половина на това изречение за неделимостта на националната сигурност. Тя присъства в международно споразумение, под което стоят подписите на правителствата на САЩ и страните от НАТО, а именно: „Всяка страна е свободна да взема сама решенията по националната си сигурност, при условие че с това не застрашава националната сигурност на други страни“, т.е. че националната сигурност е неделима. Казано е толкова ясно и просто! В този случай то щеше да е за сметка на националната сигурност на Русия, защото ракетите изстреляни един ден от района на Харков (т.е. от Украинска територия като член на НАТО) биха достигнали Москва за 4-5 минути и тя (Москва) не би имала време да се подготви за отбрана. На мястото на Русия всяка друга държава от НАТО би реагирала по същия начин сега. И с пълно право!

И още нещо. Доколкото имаше някакво подобие на преговори между САЩ и Русия, те се свеждаха до продължение на многогодишните заплахи срещу Русия, че ако не се съгласи с Американската или Натовската позиция ще й бъдат наложени тежки санкции. През последните десетилетия всякакви преговори на Запада с Русия по фундаментални теми на световната политика се свеждаха до заплахи със санкции. Тази заплаха се превърна в същност на преговорите. Това беше новото в поведението на Запада спрямо Русия. Доколкото ми е известно, световната история на дипломацията не познава такова чудо! Заплахите със санкции станаха нещо обикновено във високомерните отношения на Запада с Русия. А щом има заплахи не може да има нормални преговори и да се постигат трайни споразумения.

Ако трябва да се изразя по най-деликатен начин, Един ден при нормализиране на международните отношения Западът ще се срамува от въвеждането на тази „новост“ в международните отношения. Аз имам достатъчно дълъг живот – на 88 години съм. Притежавам солиден житейски, дипломатически и политически опит. Бил съм икономически съветник на трима български министър-председатели. Бил съм член на Координационния съвет на Международния съюз на икономистите. Имам широки международни връзки по целия свят на най-високо политическо равнище. Бях 12,5 години служител на ООН на важни ръководни постове. Професор съм по икономика и съм Доктор на икономическите науки. Член съм на Българската Академия на Науките. Ползвам Английски, Руски, Френски и Немски езици. Така че, зная за какво говоря и как да го говоря.

Както вече подчертах по-горе, сегашната война на Русия с Украйна не е обикновена конфронтация между две държави. Първо, по своята дълбока същност тя не е между две малки никому неизвестни държавици, например от Централна Америка, а война между Америка и Русия. Америка тласна Руското правителство в тази нежелана от Русия война със свои братя – православни славяни. А сега имитира неучастие във войната и със задоволство наблюдава иззад Атлантика, организирания от нея жесток братоубийствен конфликт. Дори продължава да го стимулира, като доставя и съветва своите съюзници също да доставят тежко и леко въоръжение на Украйна за безсмислено продължаване на братоубийствените действия. Второ, за Русия това е война за оцеляване. Ако я загуби, това ще е последната й война като световна сила, защото ще изчезне след няколко десетилетия от световната военно-политическа сцена, като велик народ и велика държава. Ще бъде ограбена и разпокъсана на няколко малки и бедни държавици около и зад северния полярен кръг, снабдяващи останалата част на света с вода, енергоносители и суровини. Особено важна е водата, която ще се превърне в най-дефицитния ресурс на бъдещето. Това е мечтата на Запада от 1000 години. Американските власти вярват, че е дошло времето да я постигнат. И с това да влязат в световната история.

В името на световната цивилизация, на хуманността и демокрацията, Русия няма право на грешка! Тя трябва да победи и във войната, и в мирния живот на хората, след войната. В установяването на вечен мир и разбирателство, както в Европа, така и в света.

Какво трябва да направи Русия сега за своето оцеляване и по-нататъшно развитие? Макар че притежавам широка обща и политическа култура, аз съм преди всичко икономист. Една от последните ми книги е „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“.

Предлагам на вниманието на руските ръководители следните идеи по икономическото и социалното развитие на тяхната страна:

Незабавно да се формулира собствена национална стратегия на Русия за икономическа, финансова и социална политика, като се откаже от прилагането на досегашната подражателска политика, натрапена й преди 30-35 години от МВФ и Световната банка и от Запада като цяло. Най-добре е ако това се направи заедно с Китай, а може би постепенно и с други страни, които пожелаят.
Русия трябва да има собствена Конституция и социално-икономическо законодателство и да ги прилага еднакво и стриктно за своите граждани на своята територия и в чужбина. Подобно на това, което прави Америка от много години.
Възприемане на стратегия за форсирано догонващо социално-икономическо развитие с поне 7-8% средно годишно, за увеличаване дела на Русия в световната икономика. Повишаване ролята на конкуренцията като двигател на икономическото развитие.
В рамките на тази собствена нова икономическа, социална и финансова политика да прекрати незабавно действащия режим на свободно движение на капитали, в това число и на чуждестранни валути извън страната. На първо време това може да се допуска само в ограничени случаи, а след това да се сведе в рамките на собствен капиталов и валутен пазар или на съвместен такъв пазар с други приятелски страни.
В такава сложна ситуация груба грешка е поддържането на плаващ курс на рублата спрямо другите световни валути. Препоръчвам незабавно въвеждане на фиксиран курс на рублата към щатския долар и още няколко най-важни световни валути. В зависимост от промените в обстановката да се преценява дали и кога се налагат промени в този фиксиран обменен курс.
Да се възприеме стратегия за повишаване ролята на държавата в управлението на икономиката, без да се допускат крайностите от съветско време. Да се прилага режимът на регулирана пазарна икономика. На първо време да преобладава ролята на държавата като стопански оператор и собственик на предприятия, съчетано с регулацията и постепенно да се разширява прилагането на пазарните принципи.
Да се създаде собствена модерна финансова система. Собствен капиталов пазар.
Да се възприеме дългосрочна политика на висока норма на вътрешно натрупване в порядъка на 30-35% от БВП.
Да се ограничи до минимум, ако е възможно и изцяло, зависимостта от внос на най-важни високотехнологични, лекарствени и други стоки от западните страни. На първо време да се налага принципът на самодостатъчността, който да се смекчава постепенно.
Русия да не признава международното стопанско и друго законодателство и отсъжданията на международни съдилища, а също законодателството и съдилищата на други западни страни и да прилага по изключение законодателството на приятелски страни по специални споразумения с тях.
Русия да осъществи цялостна данъчна реформа: умерено повишение на преките данъци, въвеждане на умерено прогресивни преки данъци, повишение на данъците върху имотите, чувствително повишение на ДДС за вносните луксозни и екстравагантни стоки. Да не се прилага чуждо данъчно законодателство на неприятелски страни.
Да се осъществи радикална реформа на доходите. Много съществена промяна в разпределителните отношения: увеличение на дела на доходите, получавани под формата на заплати и намаление на дела на доходите, получавани като печалба на предприемачите. Да се ограничи чувствително делът на чистия доход, който се присвоява от олигарсите и другите категории най-богати хора за сметка на увеличение на частта, насочена за лични доходи на наемния труд. Така ще се постигне силно ограничаване на съществуващото остро доходно и имуществено разслоение в руското общество, без да се допуска уравниловка, сходна с тази от съветските години. Да не се допускат привилегии при разпределението на чистия доход.
Да се предприемат комплексни икономически, социални, финансови, юридически, културни, битови и други мерки за по-ефикасно привличане на милиони хора в Сибир и Далечния Изток. Рядката населеност на тези руски региони крие редица опасности за тяхното бъдеще и за националната сигурност на Русия.
Да се приложи комплексна силна политика за привличане от други страни на милиони руснаци и симпатизанти на славянството и православната религия в настоящите територии на Русия.
Преглед на богатството на олигарсите и национализиране на най-големите имущества и други форми на богатство, със съмнителен произход. В допълнение на ограниченията, които им се налагат в чужбина, това ще ограничи тяхното вътрешно влияние в руската политика.
Държавни служители на средно, високо и най-високо равнище да влагат парите си само в руски банки. Постоянното местожителство на семействата им трябва да е в Русия. Децата им да учат в руски училища и университети. Да се предоставят добре обмислени възможности за обучение и в най-изтъкнати чуждестранни университети.
Цялостна реформа в здравеопазването, образованието и науката, която да държи сметка за най-добрите чуждестранни постижения.
Цялостна ценова реформа: свободно пазарно ценообразуване за масовите стоки; ограничен максимум на нормата на печалбата за избрана група средно важни стоки; фиксирани цени за ограничен брой стратегически стоки.
Да се създадат мощни държавно-частни инвестиционни фондове, главно със собствени капитали, за развитие на комплексна съвременна структура на икономиката, със силна преработваща промишленост и умерен дял на добивните отрасли. Ускорено развитие на цифровата икономика.
Провеждане на съвременна аграрна политика. Чувствително увеличаване дела на месото и месните продукти, на млякото и млечните продукти, на плодовете и зеленчуците. Запазване производството на зърнени храни и подобряване на тяхното качество. Стремеж към пълна самодостатъчност с хранителни продукти. Разширяване на поливното земеделие.
Да се създадат мощни държавно-частни изкупвателни организации за изкупуване на земеделски стоки с разгърната система из цялата страна до малките градове и селата. Производителите на стоките да присвояват минимум 50% от крайната продажна цена на дребно.
Комплексни мерки за рязко повишение на производителността и конкурентоспособността на руската икономика.
Рязко повишение на вътрешното потребление на населението с качествени продукти и услуги.
Предприемане на мощни комплексни мерки за форсирано преодоляване на демографската криза – може би най-голямата опасност пред Русия. Стремежът да бъде средно 2,2 деца във всяко руско семейство.
Предприемане на комплексни мерки за подобряване и опазване на околната среда и за подобряване на климата в територията на Русия.
Балансирана политика на държавата към работодателите и наемния труд.
Силно активизиране на експортната политика. Подобряване структурата на износа по видове стоки и териториални направления.
През следващите десетилетия енергоносителите ще продължат да играят важна роля в руския износ. Америка и западноевропейските страни ще оказват натиск върху Русия чрез покупките на енергоносители. Ръководството на Русия да преориентира ускорено износа на енергоносители, особено на нефт и газ, от Запад на Изток. Ако още не е започнато, да започне незабавно проектирането и изграждането на няколко газопровода към Китай с обща мощност около 45-50 млрд. кубически метра, които да бъдат завършени колкото е възможно по-скоро.
Провеждане на активна инвестиционна и иновационна политика.
Провеждане на активна енергийна политика. Бързо повишаване дела на възобновяемите източници на енергия.
Подпомагане развитието на малките и средните предприятия със всички възможни инструменти на държавната политика.
Провеждане на съвременна бюджетна и дългова политика.
Провеждане на трайна политика на регионална икономическа децентрализация и регионално самоуправление.
Радикално подобрение на пенсионното дело. До десетина години средната месечна пенсия трябва да достигне поне 50% от средната работна заплата. На свой ред, нетната заплата трябва да бъде увеличена значително.

Сега у нас е опасно да се каже добра дума за Русия. И се забравя, че през последните 150 години, ако не беше покровителската политика на Русия, България нямаше да съществува сега на картата на Европа! Може би щяхме да сме някакъв вилает на Турция в Западна Румелия. Това личи и от известната книга на проф. Давутоглу. Не е ли позор за българските власти на нашия национален празник – 3 март тази година да присъстват посланиците на Турция, на Великобритания, на Франция, на Германия, на Италия и още няколко страни, а да е забранено присъствието на посланиците на Русия и на Беларус! Представителите на страните, които бяха наши поробители или противници на нашето освобождение присъстваха, а на тези, които ни освободиха – не са били поканени да присъстват. Като български гражданин аз дълбоко се възмущавам за това!

И накрая можем да си зададем въпроса: оправдана ли е тази война? Ако приемем, че главните резултати от войната са два: Първо, подобряване на шансовете за оцеляването на Русия в дългосрочна перспектива и Второ, разкритията за престъпните изследвания на американците за биологични оръжия на украинска територия, тя е напълно оправдана.

10 март 2022 г.

Автор: Проф. Иван Ангелов Член-кор. на БАН