Бончо Асенов – 02 март 2022
Няма да споря дали това, което става сега в Украйна, е война, или военен конфликт, или военна операция. За мен тя има братоубийствен характер и се питам, как стана така, че два братски народи с общ произход живеещи в отделни държави, стигна до това кръвопролитие. Кой е виновен? Някак елементарно, разчитайки на късата памет на хората, сега определени сили се опитват да обвинят единствено Русия. Прочитът на историята и фактите, обаче, говорят, че виновникът за нея са САЩ и западните страни начело с Англия.
Защо? Защото в основата на този военен конфликт стои вековният стремеж на англосаксонския свят и Запада да унищожи най-голямата православна славянска страна. Която е пречка да бъдат единственият господар на света, да му налагат своята ценностна система и да ръководят неговите съдбини според своите интереси. Да надникнем в историята.
Наполеон започна неговата война срещу Русия с цел да я изтласка в Азия, да я „разори“ (според цар Александър I) и да се справи веднъж завинаги с „руската заплаха“. Когато в Русия болшевиките взеха властта и се изгради Съветският съюз, 14 държави начело с Англия и САЩ извършиха военна интервенция и се опитаха да свалят властта на болшевиките и да върнат Русия в капиталистическия свят. Не успяха. Но успяха да създадат Хитлер, и въпреки че този Франкещайн се обърна и срещу тях, в крайна сметка го тласнаха във война с Русия с надеждата Германия да осъществи тяхното желание.
Но принудени от собствените си интереси, трябваше да се съюзят със Съветския съюз, за да се справят с по-голямата заплаха за тях в този момент – хитлеризма. Русия не само излезе победител, но се създаде и социалистическата система. Това даде повод на Запада да идеологизира своята омраза към Русия под прикритието на борба с комунизма. Първоначално смятаха да унищожат съветската страна по военен начин, разчитайки на превъзходството си с атомно оръжие. Почти веднага след края на Втората световна война Комитетът на началник-щабовете на американските войски съставя план за война срещу Съветския съюз, в който се предвижда да се хвърлят 133 атомни бомби над 70 съветски градове.
През 1949 г. обаче Съветският съюз също създава своя атомна бомба и американците се отказват от тези си намерения. После създават НАТО, в плановете на който влиза водене на коалиционна война срещу Съветския съюз. Разбирайки, че по военен път няма да се справят с Русия и нейните съюзници, западните страни започват целенасочена психологическа, икономическа и подмолна война срещу тях в рамките на т.нар. Студена война. Няма да ви занимавам в подробности с нея, писано е много, писал съм и аз, но е факт, че психологическата война се превръща в държавна политика на западните страни спрямо социалистическите страни, провеждана от най-висши държавни органи, от техните пропагандни и разузнавателните служби. Техен резултат е Унгарската революция от 1956 г., „тихата контрареволюция“ в Чехословакия през 1968 г., полските събития от края на 70-те години. Факт е, че те успяха, благодарение на продажната политика на съветското ръководство, в края на 80-те и началото на 90-те години да тласнат социалистическите страни в Европа и бившите републики на Съветския съюз по капиталистическия път на развитие.
Русия прие ценностите на либералния капитализъм, на сближаването със западния свят. Спомнете си онзи документален филм, в който Елцин се кълнеше пред журналистите във вечна дружба със САЩ под неистовия смях на Бил Клинтън. Премахната бе най-голяматта пречка пред англо-саксонския свят да установят в света „Новия световен либерален ред“, съобразен единствено с неговите интереси. И той започна да решава проблемите на Европа, Близкия и Средния Изток и други райони на света. Войната в Персийския залив през 1991 г. стана символ на „новия международен ред“, установяван от САЩ. Той бе демонстриран още по-нагледно с бомбардировките над Югославия през 1999 г. След катастрофалното терористично нападение над търговския център и Пентагона, извършено на 11 септември 2001 г., САЩ вече открито провеждат политика на силата в „еднополюсния свят“. Те демонстрираха цялата си мощ в кратката война в Афганистан и показаха, че „тези, които не са с нас, са против нас“. Още една демонстрация на сила бе втората война в Ирак през 2003 г., при която войските на САЩ, този път с подкрепата на техни съюзници, навлязоха в Ирак под предлог, че той разполага с оръжия за масово унищожаване и Саддам Хюсеин трябва да бъде свален от власт. Дойде ред на Либия, а след това и на Сирия. През това време Западът, за да сдържа Русия, прие набързо в НАТО бившите европейски социалистически страни и разположи около границата ѝ нови военни бази. Светът беше в краката на новите господари на света.
До идването на Путин начело на Русия. Който бавно, бих казал някак незабележимо, но целенасочено спря разпада и разрухата в тази огромна страна, възстанови силата и мощта ѝ, засили нейното влияние в света и я превърна отново в световен фактор. Който през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността обяви пред цял свят, че Русия не приема еднополюсния модел на света и ще се противопоставя на действията на САЩ и западните държави, които не са в неин интерес, и бих казал на света в неговото развитие. Това възраждане на Русия събуди отново страха на Запада от нея. Русофобията се върна в световната политика, нещо повече, придоби невиждани размери. С вас сме свидетели на мощната антируска пропаганда, която се провежда на държавно и неправителствено равнище от Запада срещу Русия и която стигна до истерични висоти. Тези, които я заобиколиха с въоръжените си сили, я обвиняват, че се превъоръжава. Тези, които създадоха и дори подкрепиха съвременния тероризъм, я обвиняват, че води успешна борба с него и конкретно с „Ислямска държава“. Тези, които нападнаха и разрушиха Афганистан, Ирак, Либия и тръгнаха да свалят режима на Асад в Сирия, не могат да преглътнат, че Русия им спря „износа на демокрация“.
Русофобската истерия действително достигна параноични висоти. Да припомним глупавите обвинения за намеса на Русия в президентските избори на САЩ, довели Тръмп на власт. Или, че тя се опитва да извърши военен преврат в съседните Черна гора и Северна Македония. Че провежда кибератаки срещу западните страни. Да припомним ли мощната антируска пропаганда по повод „отравянето“ на Александър Литвиненко през 2006 г. и на Сергей Скрипал през 2018 г., станали уж по лично разпореждане на Путин. По примера на Рейгън, САЩ и неговите западни съюзници се опитват да смажат икономиката на Русия чрез въвеждането на тежки икономически санкции. Или пък чрез въвличането ѝ в нова надпревара във въоръжаването. Също чрез изграждането и поддържането на опозиция вътре в нея. В бившите съветски републики започнаха да организират провеждането на оранжеви революции с антируска насоченост. Тласнаха Грузия във война през 2008 г., извършиха преврата в Украйна през 2014 г., подкрепиха профашистките сили в нея и тръгнаха да я превъоръжават и приемат в НАТО.
Русия на Путин отговори, така, както историята я е учила и както една империя действа. Поуките от войните с Наполеон и Хитлер дават единствения вариант – само мощна, силна, въоръжена Русия може да спре тази русофобска политика, целяща в крайна сметка да я унищожи като държава.
Да припомним плана на английския министър-председател Палмерстон от 1856 г., след неуспешната за Русия Кримска война, съгласно който тя трябва да бъде разчленена на няколко части и от нея да се откъснат огромни територии. Трябва ли да говорим за плановете на Хитлер да я превърне в своя губерния. Твърди се, че Бил Клинтън на заседание на Обединения комитет на началник-щабовете от 25 септември 1995 г. казал: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяването на Русия, окончателно разрушаване на военнопромишления ѝ комплекс, установяване на режими, изгодни за нас в откъсналите се републики. Ние ще позволим на Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна – Съединените щати“. Дали действително го е казал, не споря, но е факт, че САЩ водят такава политика.
Спомняте ли си, че Соломон Паси размахваше една географска карта, на която Русия бе разделена на девет отделни части.
Путин предприе стъпки, лишавайки Запада от възможността да доунищожи Русия. Дали е казана, или не от император Александър III крилатата фраза „Русия има само двама съюзника – армията и флота си“, но тя се оказа вярна и за новото време, като към тези съюзници ще добавим и нейните ядрени ракетни въоръжени сили и най-новите хиперзвукови оръжия. Те именно поддържат съществуващия сега стратегически баланс и възпират Запада от агресивните им антируски планове.
Но САЩ и неговите съюзници се увлякоха и тръгнаха да ударят Москва в сърцето ѝ, организирайки преврата в съседна Украйна през 2014 г., надъхвайки тази страна антируски и дори с намерение да я включат в НАТО. Не се вслушаха в исканията на Русия да не я обграждат с бази и настройват антируски съседните ѝ държави. Да върнат НАТО в границите от 1997 г., както са обещали на Горбачов. Което щеше да успокои Русия и да не прибягва към тези крайни действия. Но не! САЩ решиха, че сега е дошъл моментът да постави Русия на колене. Те и Западът разсъждаваха по колониален тертип и ги ръководеше идеята, че Русия може да бъде единствено тяхна колония, която да ги снабдява със своите природни ресурси.
А Русия? Пред тази заплаха тя постъпи като една велика държава, наречете я, ако искате, империя. Не комунистическа, а капиталистическа империя. Постъпи, както са постъпвали и щяха да постъпят САЩ при подобна ситуация. Руската мечка излезе от бърлогата, за да предотврати смъртоносната заплаха, надвиснала над нея. Защото тя помни войната на Наполеон от 1812 г., военната интервенция на 14-те държави от 1918 г., вероломното нашествие на Хитлеристка Германия. И не иска още веднъж да допусне своите грешки от историята. А когато тя се надигне. става страшно…
Не одобрявам войната. Каквато и да е и по какъвто и повод да се води. В нея загиват невинни хора, рушат се икономики. За съжаление, светът, откакто съществува, винаги е живял и разрешавал проблемите си по този начин. Надявам се, че скоро тази военна операция в Украйна ще приключи и няма да прерастне в истинска война. И естественият начин това да стане е САЩ и Западът да приемат исканията на Русия и да оттеглят НАТО от нейните граници, Украйна да спре нараждащия се фашизъм в нея, да спре антируската си истерия и обяви неутралитет. В противен случай не ми се иска да мисля какво ще стане. Дано разумът и на двете страни да надделее. И дано американският президент Байдън постъпи така, както руският ръководител Хрушчов постъпи по време на Карибската криза през 1962 г., когато благоразумно изтегли съветските ракети от Куба, за да се избегне евентуална ядрена война.
В този двубой между Русия и САЩ, между двете най-мощни страни в света, между две цивилизации няма място да се набутва малка страна като България. Защото, както се казва в българската народна поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата теглят“. И защото не се знае утре нашите деца и внуци в какъв свят ще живеят. Така че да внимаваме с призивите за европейски поход срещу Русия. Това е империя, силна, въоръжена, която действа по имперски. И защитава своята православно-славянска цивилизация, своята ценностна система, своята територия, своите граждани, своите интереси от всякакви опити да бъдат накърнени и унищожени.
На българските политици, на българските „кирчовци“, които искат да пращат военни самолети и оръжия на Украйна, да разполагат ракети на територията на страната и фактически България да се включи в конфликта, ще им припомня историята от войните на Европа с Русия.
В похода на Наполеон към Москва участват общо 600 000 души. Половината от тях не са французи, а граждани на други западни държави. Почти никой от тях не се завръща в родината си.
В гражданската война в Русия от 1918 – 1920 г. се включват 14 държави начело с Англия и САЩ. Техните войски са разгромени и най-позорно се оттеглят.
В хитлеристката армия, нахлула на 22 юни 1941 г. в Съветския съюз, участват 159 германски дивизии с 3,3 млн. войници и 42 съюзни дивизии с 600 000 души италианци, финландци, румънци, унгарци, испанци и какви ли не европейски доброволци. Съдбата им знаем, почти никой не се връща обратно.
Нали два пъти участвахме в такива походи. Резултатът от първия е Ньойският договор и национална катастрофа. Тогава българомразецъг Чърчил казва, че народ, който е вдигнал оръжия срещу своите освободители, заслужава такава съдба. Следващият път е по време на Втората световна война. Слава богу, цар Борис III, верният съюзник на Хитлер, не изпрати нито един български войник на Източния фронт. И с кръвта на 30 000 убити войници в Отечествената война България се спаси от нова национална катастрофа. Но благодарение и на Русия, която не допусна това.
Трето участие в поход срещу Русия може да е фатално за страната ни. Защото този път вероятно ще стане, както руснаците казват: „Москва не вярва на сълзи“.
Затова в деня на националния празник на България, освободена от турското робство от Русия, да припомним завета на цар Борис III: „Винаги с Европа, никога против Русия“.
