Истината за рода Ротшилд! Историята на една от най-богатите фамилии в света, която чрез подлости и измами успява да превърне целия свят в една игра на „Монополи”, в която ние сме само статисти!

Историята на една от най-богатите фамилии в света, която чрез подлости и измами успява да превърне целия свят в една игра на „Монополи”, в която ние сме само статисти.

Част 1

1710: Ражда се Амшел Мойсей Бауер. Занимавал се е с лихварство и с търговия на коприна в еврейското гето „Алея на евреите“ (Frankfurt Judengasse), съществувало в германския град Франкфурт на Майн от 1462 г. до 1796 г. Историята за това гето и първоначалното му създаване е от още по-рано, през 1241 г.

Бащата на Амшел е бил Мойсей Калман Бауер, а единственото известно нещо за него е, че е умрял през 19 Октомври 1735 г., и че предците му идват от земите на Хазарския хаганат – голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркютския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България. Хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи – ашкенази, каквито са били Мойсей и синът му Амшел.

Велика България била в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат – Баян (Батбаян) признал върховенството на хазарския хаган (управител) и от тогава част от прабългарите започнали да ги наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари, които са били с Аспарух се насочили към Долни Дунав като често е трябвало да се бранят и воюват с хазарите.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860-861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бей, управител), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът и ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма..

През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата.

Амшел се жени за Шунсе Лехних и има с нея официално 8 деца. Шунсе умира през 1756 г. Амшел Бауер поставя червен знак над входната врата на своята счетоводна къща, този знак представлявал хексаграма (което геометрично и числено се превежда като номера 666, или шестоъгълна звезда), която в едно далечно бъдеще ще стане символ на Израел и на световния ционизъм. Амшел умира в епидемия от едра шарка през 1755 г.

1743: Ражда се четвъртото дете на Амшел и го кръщават Майер Амшел Бауер, роден във Франкфурт, Германия.

1753: Гутле Шнапа (Gutle Schnapper), също еврейка и бъдеща съпруга на Майер Амшел Бауер е дъщеря на уважавания търговец Волф Соломон Шнапа (Wolf Salomon Schnapper).

1760: През това десетилетие Майер Амшел Бауер работи в банка, чийто собственици са фамилията Опенхаймер в Хановер, Германия. Майер прави много успешна кариера и става младши съдружник в банката. Докато работи в банката се запознава с Генерал вон Есторф.

След като баща му Амшел умира, Майер се завръща във Франкфурт, за да оглави бащиния бизнес. Той знае значението на червения хексаграм и сменя фамилията си от Бауер на Ротшилд (“Rot,” на немски е “червен” “Schild” е ”щит/знак”). Майер Амшел Ротшилд открива, че Генерал вон Есторф е свързан с кралския двор на Принц Уилям IX на Хесе–Ханау, един от най-богатите царедворци в Европа, който забогатява като дава под наем хесенските войници на чужди държави срещу огромни облаги. Поради тази причина Майер подновява близките си отношения с Генерал вон Есторф с предтекст, че ще му продаде ценни монети и бижута на силно занижени цени. Както го и планува, Ротшилд е представен на Принц Уилям, като човек, който дава евтини цени за редки и трудно намираеми неща, като директно предлага като бонус за всеки бизнес, който Принца му повери. Ротшилд впоследствие се сближава и с принц Уилям и накрая започва да прави бизнес с него и други членове на двореца. Той скоро открива вариант, при който да дава заеми на правителството и кралското семейство на много по преференциални условия, отколкото индивидуално, като там лихвите са и по-големи и са подсигурени от държавните такси.

1769: На Майер Ротшилд му е дадено разрешение от принц Уилям да постави знак на първата страница от бизнес договорите си, на който пише „М. А. Ротшилд, служещ като пълномощник на Негово Величество, Принц Уилям на Ханау“.

1770: Майер Амшел Ротшилд решава да създаде кръгът „Илюминати“, като го поверява на евреина , който всъщност е таен евреин (маран) приличащ на римски католик. Възпитаван от йезуитите. Стигнал е да бъде дори свещеник. Неговата цел е да организира и развива Илюминати. Илюминатите се базират на учението на Талмуд (сборник със закони и предписания на евреите). Казват се Илюминати, защото това е част от Луциферианската терминология, която значи „Пазители на светлината“. Майер Амшел Ротшилд се жени за Гутле Шнапа.

1773: Амшел Майер Ротшилд се ражда. Той е първия от синовете на Майер. И той като всичките си братя ще влезе в семейния бизнес още на 12 годишна възраст.

1774: Роден е Соломон Майер Ротшилд.

1776: Йохан Адам Вайсхаупт официално приключва с организацията на Илюминатите на първи май. Целта е Илюминатите да пазят от не евреите-политиката, икономиката, обществото и нещата свързани с религията. Тяхна цел е да им вмени на всички не евреи – борбата между тях; унищожаване на националните правителства; унищожаване на религиозни институции, и в крайна сметка да се достигне до взаимно унищожаване.

Адам Вайсхаупт скоро прониква в Континенталния орден на масоните и с тяхната доктрина „Илюминати“ установява ложи на Гранд Ориент, която да бъде тяхна дирекция. Това всичко се извършвало под формата на поръчки и финансиране на Майер Амшел Ротшилд и концепцията се е разпространила и е получена в масонски Ложи по света до наши дни. Вайсхаупт вкарва 2000 платени последователи – включващи интелигенцията на държавата – писатели, хора на изкуството, образованието, науката, финансите и индустрията. Те са инструктирани да следват методите в реда за контролиране на хората.

А те са:

1) Да се използва парично и сексуално подкупите, за да получиш контрол над мъжете от по „високите етажи“ и различни нива на правителствата и други полета за вмешателство. Веднъж хора, които са попаднали в лъжи, измами и изкушения на Илюминати, са превърнати в роби от прилагането на политически и други форми на изнудване, заплахи за финансова разруха, за експозиция на населението, и фискална вреда, дори смърт за себе си и обичани членовете на техните семейства.

2) Факултетите на колежите и университите култивират студенти , притежаващи изключителни умствени способности, принадлежащи към добре отгледани семейства учещи в чужди университети и препоръчвани от тях за специално обучение в интернационализъм, или по-точно във възгледи единствено за единно световно правителство, и слагайки края на войни и конфликти. Подобни обучения да бъдат правени при условия, че се гарантират стипендии дадени им от Илюминати.

3) Всички влиятелни хора попаднали под контрола на Илюминати, включително и студентите, които са специално обучени и подготвени, да се използват като агенти и позиционирани зад всички правителства като експерти и специалисти. И да им се съобщава на бизнес лидерите да приемат политика, която в дългосрочен план да служи за тайни планове на Илюминатите в един свят заговор, и да доведе до унищожаването на правителства и религии, на които са избрани или назначени да служат.

4) Да овладеят абсолютен контрол над пресата и в същото време над всички големи медии, които доставят информация на хората, както и всички тези новини и информации да клонят в посока да се иска от масите единно световно правителство. Това да бъде решението на техните проблеми.

1777:  Нейтън Майер Ротшилд е роден.

1784: Адам Вайсхаупт публикува свой вариант на Френската революция, която е започната от Максимилиан Робеспиер в книжен вариант. Тази книга е написана от приближения на Вайсхаупт, Ксавиер Цуак, който я праща по куриер от Франкфурт до Париж. Докато пътува на там обаче куриерът е ударен от гръмотевица и книгата попада в полицията, която я предава на Баварските власти. В последствие, Баварските правителствени власти правят внезапна полицейска проверка на масонската ложа на Вайсхаупт „Гранд Ориент“ и домовете на повечето от влиятелните масони. Баварските власти са били убедени, че тази книга ще разкрие много ясно заплахата от тази частна група на влиятелни хора, които използват войни и революции, за да постигнат техния политически завършек.

1785: Баварското правителство обявява за незаконни Илюминати и закрива всички техни ложи на Гранд Ориент. Майер Амшел Ротшилд мести семейството си в пет етажна къща, която дели със семейството на Шиф (Schiff).

1786: Баварското правителство публикува детайли от Илюминати, въведението на документа е озаглавен „Оригинални писания на Реда и Сектата на Илюминатите“. Те изпращат документите до всички глави на църкви и държави навсякъде из Европа, но за съжаление на техните предупреждения не се обръща внимание.

1788: Калман (Карл) Майер Ротшилд  е роден.

1789: Докато Европа демонстрира непукизъм към предупрежденията отправени от Баварското правителство, планът на Илюминатите за Френската революция успяват. Той е осъществен през 1793 г. Тази революция е банкерската мечта с установяването на нова конституция и заобикалянето на закони за събиране на данъци от Католическата църква и премахване на данъците към нея.

1790: Майер Амшел Ротшилд казва „Оставете ме да печатам и контролирам парите на някоя държава и няма да ме интересува кой пише законите й“

1791: Ротшилд успява да „завземе” централната банка на САЩ чрез Александър Хамилтън (техен агент в кабинета на Джордж Вашингтон) . Това е установено с 20 годишен договор.

1792: Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд е роден.

1796: Амшел Майер Ротшилд се жени за Ева Ханау.

1798: Джон Робинсън публикува книга озаглавена „Доказателства за конспирация срещу всички религии и правителства от Европа поднесени на тайни срещи на масони, Илюминати и начетеното общество“. В тази книга професор Робинсън от университета в Единбург, един от водещите учени по това време, който през 1783 е избран за генерален секретар на Кралската общност в Единбург, дава детайли за целия заговор на Ротшилдовите Илюминати.

Той обяснява как е станал с висока масонска степен в Шотландският обред на масонството, и как е бил поканен от Адам Вайсхаупт в Европа, където да му дадат подобрено копие на заговора от Адам Вайсхаупт. Робинсън не приема идеите на Илюминатите и затова публикува тази гореспомената книга. Книгата включва детайли от разследването на Баварските власти срещу Илюминатите и Френската революция.

През същата година на 19 юли Дейвид Папен, президент на университета Харвард чете лекция през завършващия випуск с въздействащо осветляване на алчните американски политици и религията.

Нейтън Майер Ротшилд, става на 21 години и напуска Франкфурт, отива в Англия, където с голяма сума пари дадена от баща му открива банкерска къща в Лондон.

1800: Соломон Майер Ротшилд се жени за Каролайн Стейн.

1806: Наполеон казва, че е негова задача да премахне династията на Хес-Касел от управлението и да ги зачеркне от списъка на управляващите. Като чува това, принц Уилям IX фон Хесен-Ханау, бяга от Германия и отива в Дания, и поверява щастието си на стойност 3 милиона щатски долара (по това време) на Майер Амшел Ротшилд за съхранение.

Нейтън Майер Ротшилд се жени за Хана Барент Коен, дъщеря на богат лондонски търговец от еврейски произход.

1808: На Нейтън Майер Ротшилд му се ражда първи син и го кръщава Лаенъл Нейтън де Ротшилд.

1810: Сър Франсис Баринг и Абрахам Голдсмит умират. Те оставят Нейтън Майер Ротшилд да стане най-големия банкер в Англия.

Соломон Майер Ротшилд отива във Виена и прави банката „M. von Rothschild und Söhne“.

1811: Договорът за банката Ротшилд в САЩ изтича и Конгресът гласува против подновяването. Това никак не се харесва на Нейтън Майер Ротшилд и той казва „Или молбата за подновяване на договора (хартата) ще бъде удовлетворена, или САЩ ще се окаже въвлечена в най-ужасяващата война“.

Обаче САЩ остават непоклатими за преподписването, което поражда друга заплаха от него: „Ще им дам урок на тези дръзки американци. Ще ги направя отново колония.“

1812: Подкрепена с пари и поръчки от Нейтън Майер Ротшилд, Британия обявява война на Съединените щати. Планът на Ротшилдови е да накара САЩ да изпаднат в дългове, заради тази война и това да ги подчини, като преподпишат договорът за печатането на пари и отново поеме контролна над Първата банка на Съединените щати.

Майер Амшел Ротшилд умира. В завещанието си той излага специални закони, които Камарата на Ротшилд е трябвало да следва:

Всички ключови позиции във семейния бизнес, трябва да се държат от фамилни членове. Само мъже от фамилията могат да вземат решения в семейния бизнес, включвайки припознатия му шести поред, но извънбрачен син (Важно е да се отбележи, че Майер Амшел Ротшилд също има пет дъщери. Така и днес разпространението на ционистката династия Ротшилд без име Ротшилд е надлъж и нашир, тъй като евреите вярват, че смесените потомци на еврейска майка са евреи); фамилията, която е свързана чрез брак с първи или втори братовчеди си запазват фамилното име (от 18-те брака, които идват от фамилията на Майер Амшел Ротшилд той има 16 внуци които са между първи братовчеди – практика известна днес като близкородствена връзка. Най-големият син на най-големият син се превръща в глава на семейството (това условие може да се преобърне, когато по-голямата част от семейството не е договаряла друго).

Това автоматично прави Нейтън Майер Ротшилд глава на фамилията, след като баща му умира. Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд заминава в Париж и прави банка Братя Ротшилд.

Натаниел Ротшилд, зет на Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд е роден.

1814: За поверените $3,000,000, които принц Уилям IX фон Хесен-Ханау дава на Майер Амшел Ротшилд за сигурно съхранение свидетелство намираме и в Еврейската енциклопедия том 10 страница 494, която гласи:

„Според легендата тези пари били скрити в лозаро-винарски бъчви, за да не бъдат открити от войниците на Наполеон, когато са влезли във Франкфурт. Фактите са малко романтични, отколкото делови. “

Тези пари никога не се връщат при принца. Енциклопедията продължава историята как „Нейтън Майер Ротшилд инвестира тези 3 милиона $ в злато от източно индийска компания въпреки, че знае, колко са нужни за военния поход на Иберийския полуостров на херцога на Уелингън“

С откраднатите пари Нейтън прави следните облаги:

• продава на Уелингтън хартия, която той е купил изгодно и печели доста от това
• продава му златото, което купува от индийската компания
• печели от транспортирането му до Португалия

1815: Петима братя Ротшилд работят по запасите със злато на цялата Уелингтънска армия (чрез Нейтън в Англия) и Наполеонската армия (чрез Джейкъб във Франция) и започват тяхната политика да финансират и двете страни във войната. Ротшилд обичат войните, защото те са най-големите генератори на рисков безлихвен кредит, тъй като те са гарантирани от правителствата на държавата и затова напрежението пада над населението на тази държава и не ги интересува коя държава ще загуби войната, защото заемите са дадени и гарантирани. Победителят от войната ще връчи дълговете на победените.

Докато Ротшилд финансират и двете страни в тази война, те използват банките, за да развиват системата си из цяла Европа, която им дава възможност да построят ненадмината пощенска мрежа с тайни пътища и бързи куриери. Тези куриери са натоварени да отговарят за кореспонденцията и тяхната информация се предава на Ротшилдови, по този начин те са с една крачка напред винаги. Още повече, тези куриери са единствените търговци, на които им се разрешава да преминават през английските и френските блокади. И затова тези куриери, държат постоянно фамилията с най-пресните новини как се движи войната, и какво се чува из интелигенцията.

Един от тези куриери е мъж на име Ротуърд. Когато разбира изхода от битката при Ватерло, която е спечелена от англичаните, тръгва през Ла Манша и доставя тези новини на Нейтън Майер Ротшилд цели 24 часа преди Уелингтънският куриер.

По това време британските облигации (наречени консули бел. ав.) са били търгувани на пода на фондовата борса. Нейтън Майер Ротшилд инструктира всички негови работници и служители да започне да продава консули. Това се прави с цел всички по техния пример да започнат да продават като обезумели, защото мислят, че Британия е загубила войната. Когато консулите спаднат рязко, заради голямото предлагане Нейтън Майер Ротшилд дискретно инструктира работниците си да купуват всички консули на пазара и дефакто това слага цялата английска икономика в ръцете му. Когато идват новините, че Британия всъщност печели войната, консулите се качват на нива по-високи от преди войната, оставяйки Нейтън Майер Ротшилд да върне инвестицията си в съотношение 20:1.

С контрол над цялата английска икономика Ротшилд става световен финансов фактор и с разгрома над Наполеон Нейтън натиска Англия да направи държавна банка в Англия, която да бъде контролирана от него.

Интересното е че 100 години по-късно „Ню Йорк Таймс“ (в ден днешен са управлявани медии от Илюминати) ще напише статия насочена към внука на Нейтън Майер Ротшилд, който повдига съдебен процес и се опитва да спре публикуването на книга, която описва търговията им с информация през това време. Фамилията Ротшилд предявява иск, че книгата е с невярно съдържание и клеветническа, но съдът отказва иска им и фамилията плаща всички разходи по делото.

Да се върнем в 1815 година, когато Нейтън Майер Ротшилд прави прочутото си изказване:

„Аз не се интересувам от това коя кукла се поставя на престола на Англия да управлява империята, на която слънцето никога не залязва. Човекът, който контролира британските пари, той контролира и Британската империя.“

Той ще се похвали, че 17-те години от както е в Англия е увеличил богатството си от 20 000 паунда, дадени от баща му до 2500 пъти повече – 50 милиона паунда.

Ротшилдите също поемат под таен контрол Централната банка на Англия и заменят метода на купуване на злато от страна до страна, и създават система от хартиени дебити и кредити, което представлява банковата система днес.

В края на 18-ти век периодът се означава и като „Ерата на Ротшилд“, като фамилията контролира половината от богатствата в света.

Все пак нещо, което не вървяло добре за тях е „Конгресът на Виена“, който е започнал през септември 1814 г. и приключва през юни 1815 г. Причината за „Конгресът на Виена“, е че Ротшилдови се опитват да направят форма на световно правителство, което да им даде пълен политически контрол над цивилизования свят.

Много от политическите правителства са изпаднали в дълг към фамилията Ротшилд, и тъй като присъстват на „Конгресът“ са използвани да бъдат внедрени да подкопаят инициативата. Все пак руския цар Александър Първи, който не се поддава на натиска на Ротшилдовата централна банка и не бил протеже на Ротшилд осуетил плана за световното правителство на Ротшилд.

Вбесен от това, Нейтън Майер Ротшилд се заклева някой ден той или наследниците му да унищожи цар Александър Първи, цялата му фамилия и потомството му. За съжаление това става така 102 години по-късно след като Ротшилд фамилията финансира болшевиките, които изпълняват това обещание.

Интересно е, че фанатикът на световното правителство и евреин Хенри Кисинджър, защитава докторантура пред „Конгреса на Виена“.

1816: Американския конгрес подновява договора на Ротшилд за нов двадесет годишен период за контрол над Банката на САЩ. Войната е прекратена поради тази причина. Загиват хиляди войници от двете страни, но Ротшилдите взимат техните банки.

1818: След като осигурява на французите огромни заеми през 1817 г., за да могат да се възстановят след тежкото поражение при Ватерло. Агентите на Ротшилд купуват голямо количество френски правителствени облигации, като по този начин увеличава стойността им. На 5 ноември налагат дъмпинг на свободния пазар, което обезценява френската валута и Франция изпада във финансова паника. Така Ротшилдите стъпват и на френския пазар и поемат контрола над френска парична система. Същата година Ротшилдите дават на заем 5 милиона паунда на Пруското правителство.

1821: Калман (Карл) Майер Ротшилд е изпратен в Неапол, Италия. Неговата цел е да започне голям търговски проект с Ватикана и Папа Григорий 16-ти, след това е удостоен с орден Свети Георги.

1822: Императора на Австрия прави петте Ротшилдови братя барони. Нейтън Майер Ротшилд избира да не приеме титлата.

1823: Ротшилд поемат контрола на финансовите операции на католическата църква над целия свят.

1827: Сър Уолтър Скот публикува неговия девет тома труд „Животът на Наполеон“ и във втория том се описва Френската революция, която е планирана от Илюминати и е финансирана от парите на Европа (пряко на Ротшилд).

1832: Президентът Андрю Джаксън (7-ми президент на САЩ от 1829 до 1837) подема кампания за негов втори мандат под девиза „Джаксън срещу банките“. Това е по повод неговия план да върне паричната система в полза на американците, не за незаконното забогатяване на Ротшилд.

1833: Президентът Андрю Джаксън започва да премахва правителствените депозити в контролираната от Ротшилд Банка на САЩ и вместо депозитите да бъдат вкарани в банки, те се управляват от демократични банкери.

Това кара Ротшилд да се паникьосат и действат така, както могат най-добре – намаляват паричния поток и причиняват депресия. Президентът Андрю Джаксън знае, че те са истинските виновници за породилата се криза и заявява: „Вие сте разбойническа банда змии, и аз възнамерявам да ви разкрия и се кълна в Бог, аз ще ви разгромя.“

1834: Италианския революционен лидер Джузепе Мацини е избран от Илюминати да управлява тяхната революционна програма по целия свят и ще служи на тази длъжност до смъртта му през 1872 година.

1835: На 30 януари наемен убиец се опитва да убие президента Андрю Джаксън, но по чудо пистолетите на наемника засичат. Президентът ще обяви, че знае, че Ротшилд са отговорни за този опит за покушение. Наемният убиец Ричард Лаурънс е обявен за невинен поради причината, че е луд.

Ротшилдите вземат правата за добиване на живак в Алмаден, Испания. Това е най-голямата концесия давана някога. Живакът е с най-голяма роля при пречистването на злато или сребро, като дава реален монопол над света.

1836: През тези години на битки срещу Ротшилд и тяхната централна банка в Америка президентът Андрю Джаксън най-накрая побеждава. Той изхвърля Ротшилдовите банки от Америка, като не подновява договора за контролиране на паричната система. Това остава така до 1913 година, когато Ротшилд ще бъде в състояние да създадат третата си централна банка в Америка наречена Федерален резерв. За да си гарантира, че няма да се получат грешки, този път той ще постави човек от собствената си кръвна линия, Яков Шиф, който ще е отговарящ за проекта. Нейтън Майер Ротшилд умира и контролът над банката му „N. M. Rothschild & Sons“ е поета от по-малкия му брат Джеймс Майер Ротшилд.

1837: Ротшилд изпращат един от своите хора Аугъст Белмонт, също евреин, в Америка да спасява техните банкови интереси унищожени от президентът Андрю Джаксън.

1840: Ротшилдите започват посредничество чрез своята Банка на Англия за изкупуване на кюлчета злато. Те правят клонове в Калифорния и Австралия.

1841: Президентът Джон Тейлър (10-ти президент на САЩ от 1841 до 1845) слага вето на опита за подновяване на договора за Банката на САЩ. Той получава след това безброй заплашителни писма за убийство.

1844: Соломон Майер Ротшилд купува Обединена Камено-въглена Мина на Витковиц и Австро-унгарската Компания за Доменна пещ, който са едни от десетте глобални индустриални концерни.

Бенджамин Дизраели (единствения евреин избиран за британски премиер два пъти) публикува „Конингсби “, където обявава Нейтън Майер Ротшилд за „Лорд и Господар на парите, и разбира се Лорд и Господар на всичко останало. Той буквално държеше годишните доходи на южна Италия в залог и монарси и министри от всички страни се вслушваха в съвети и следваха предложенията му“

1845: Големия американски патриот Андрю Джаксън умира. Преди смъртта си, той написва в завещанието си, че иска на надгробната му плоча да бъде изписано „Аз убих банката”.  Това е във връзка със закриването на Ротшилдовата Втора банка на САЩ през 1836 г.

Джейкъб (Джейк) Майер Ротшилд, който се жени за племеницата си, Бети дъщеря на Соломон Майер Ротшилд, известен като барон Джеймс де Ротшилд, печели договор за строене на първата железница, която преминава през цяла Франция. Железницата се казва „Chemin De Fer Du Nord“ и стартира първоначалано от Париж до Валансиен и се свързва с австрийската железопътна мрежа построена от брат му и баща на жена му (колкото и мръсно да звучи) Соломон Майер Ротшилд.

1847: Лаенъл де Ротшилд се жени за дъщерята на чичо му Калман (Карл) Майер Ротшилд и е избран за парламентарния стол на Лондонското сити.

Изискването за влизането в парламента е да се даде клетва за истинска вяра към християнството. Лаенъл де Ротшилд отказва това, защото е евреин и неговият стол остава празен за 11 години преди новите клетви да се разрешат. Той трябва да се направи като безценен пред избирателната комисия като се има предвид, че никога не може да гласува по закон, той никога не може да влезне в парламента! Как е оставил управлението за 11 години?

1848: Карл Маркс, евреин публикува „Комунистически манифест“. Маркс е финансиран под инструкциите на Ротшилд.

Ева Ханау умира, съпругата на Амшел Майер Ротшилд.

1849: Гутле Шнапа, съпругата на Майер Амшел Ротшилд, преди да умре тя заявява: „Ако моите синове не искат да има войни, няма да има“. Уви, те искат постоянно все повече и повече.

1850: От това десетилетие започват изграждането на именията на Ротшилд – Mentmore в Англия и Ferrières във Франция. Именията им ще се разрастват из целия свят ,а къщите им ще бъдат пълни с произведения на изкуството.

Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд във Франция казва, че притежава 600 милиона франка, които били със 150 милиона франка повече отколкото всички други банкери в държавата взети заедно.

1852: Частната компания „N.M. Rothschild & Sons“ започва пречистване на злато и сребро за Кралския двор, Банката на Англия и на други международни клиенти.

1853: Натаниел Ротшилд, зет на Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд, закупува производство на вино Шато Брен Моутон, и го преименува на Шато Маутон Ротшилд.

1854: Каролайн Стейн, съпругата на Соломон Майер Ротшилд умира.

1855: Амшел Майер Ротшилд умира. Соломон Майер Ротшилд умира. Калман Майер Ротшилд умира.

1858: Лаенъл де Ротшилд накрая заема място в парламента, когато изискването да даде в името на християнството, е разширена, до заклеване в религията му. Така той става първия еврейски член на британския парламент.

1861: Президент става Ейбрахам Линкълн (16-ти президент на САЩ от 1860 до негово покушение през 1865), който иска да получи заеми от Ротшилд, за да финансира продължаващата Американска гражданска война.

Те предлагат на Линкълн заеми с лихви между 24 и 36%.

Линкълн е много ядосан за тези високи лихви и решава да отпечатва свой собствен безлихвен кредит и информира обществеността, че сега това е законно платежно средство за обществени и частни дългове. Затова го убиват!

1862: През април $449, 338, 902 от безлихвения кредит на Линкълн е отпечатан и пуснат в обръщение. Той казва така:

„Ние даваме на хората най-голямото щастие, което някога са имали- техните собствени пари да плащат техните кредити.“

В същата година вестник „The Times of London“ (контролирана медия от Илюминати) публикува история съдържаща следното изявление:

„Ако тази зловредна финансова политика, която има в Северната американска република е могла да остане закопана, тогава това правителство ще предостави собствените си пари без стойност. Ще се плащат кредити и без да има дълг. Тя ще разполага с всички средства, необходими за осъществяване на своята търговия. Така ще просперира като прецедент в историята на правителствата по света. Мозъците и богатството ще отидат в Северна Америка. Това правителство трябва да бъде унищожено или това ще унищожи всяка монархия по земното кълбо”.

1863: Президента Ейбрахам Линкълн разкрива на руския цар Александър Втори (1855 – 1881), че има проблеми с Ротшилдови също, както той когато се бори с техните продължителни опити да контролират централната банка в Русия. Царя тогава дава на президента Линкълн неочаквана помощ.

Александър II дава изявление, че ако Англия или Франция активно се намесят във Американската гражданска война и да помагат на Юга, Русия ще реши да обяви война и да мине на страната на президента Линкълн. За да покаже, че ще се намесва, руския цар изпраща една част от неговия Тихоокеански военноморски флот в пристанище в Сан Франциско, а друга част в Ню Йорк.

Ротшилдската банкова къща в Неапол, Италия е затворена след обединението на Италия. Ротшилд използват един от техните хора в Америка – евреина Джон Рокфелер, за да създаде нефтен бизнес с компанията „Standard Oil“.

1865: В изявление на Конгреса, президента Линкълн заявява:

„Ние имаме два големи врага – армията на Юга пред мен и финансовите институции зад мен. Този зад мен, обаче е по-опасен.“

Година по-късно на 14 април президента Линкълн е жертва на покушение, по-малко от два месеца преди края на Американската гражданска война.

След кратък тренировъчен период в Ротшилдовата Лондонска банка, Якоб Шиф, роден в тяхната къща във Франкфурт, заминава за Америка на 18 години, с инструкции, и с необходими финанси да купи банкова къща там. Намеренията са по този начин да се изпълнят следните задачи:

1. Превземане на Американската монетарна система чрез, която да се създаде централна банка.

2. Да се намери привлекателен мъж, който да служи като подставено лице.

3. Създаване на борбена малцинствена група сред народите, по-специално насочена срещу белите.

4. Създаване на движение за унищожение на религиите в САЩ, като главната цел е християнството.

Натаниел де Ротшилд става член на парламента в Бъкингамшиър.

1868: Джейкъб (Джеймс) Майер Ротшилд умира, скоро след като купува Château Lafite – една от четирите резиденции във Франция. Така умира и последния син на Майер Амшел Ротшилд.

1870: Натаниел Ротшилд умира.

1870: Aмериканският генерал, Албърт Пайк, който става част от Илюминати благодарение на Джузепе Мацини, завършва своя военен план за три световни войни и редица революции по целия свят.

Според плана, Първата световна война има за цел да унищожи руската монархия, както обещава Нейтън Майер Ротшилд през 1815 г. Ротшилдите планират смяната на руската монархия с комунистическа диктатура, която да атакува религиите и най-вече християнството. Различията между Великобритания и Германия ще бъдат използвани за започване на войната.

За започване на Втората световна война ще се използват противоречията между национализма и политическия ционизъм от една страна и тази на национализма и комунизма от друга. Нейната цел ще е унищожаването на националните правителства и прехвърлянето на властта в ръцете на ционистките политици (марионетките на новия световен ред).

Третата световна война ще започне с разпалване на омраза към мюсюлманския свят. За целта ще бъдат противопоставени мюсюлманския свят и ционистките политици (марионетките). Докато това се случва, останалите нации ще бъдат принудени да се бият помежду си до психично, физическо, духовно и икономическо изтощение.

На 15 август същата година Албърт Пайк пише писмо до Джузепе Мацини (което сега се пази в Британския музей), в което заявява:

„Ние ще отприщим нихилизма и атеизма и ще предизвикаме голям социален катаклизъм, който във всичкия този ужас ще покаже ясно на всички нации ефекта от абсолютния атеизъм: началото на варварството и най-кървавите вълнения. Тогава навсякъде хората ще бъдат принудени да се защитават от малцинството на световните революционери и ще унищожим тези разрушители на цивилизацията и народите разочаровани от християнството, чийто дух ще бъде от този момент без направление и господар и грижа за идеали, и без да знае къде да прати своето обожание ще приеме истинската светлина чрез универсалния манифест на чистата доктрина на Луцифер, изведена най-накрая в публичното пространство. Манифестът, който ще бъде резултат от общо реакционно движение, ще доведе до унищожение на християнството и атеизма. И двете ще бъдат завладени и унищожени.”

Албърт Пайк е автор и композитор на Масонския ритуал – Шотландски ритуал, „Черният папа“, „Суверен Велик Командир“ от 1859 г. до края на живота си. Един от най-върлите сатанисти на планетата за всички времена. А също така и един от най-влиятелните масони в Америка за времето си.

1872: Преди смъртта си Джузепе Мацини, той прави друг революционен лидер, Адриан Леми, негов наследник. Леми ще бъде в последствие наследен от Ленин и Троцки. Революционният активизъм на всички тези хора е спонсориран от Ротшилд.

1873: Ротшилдите успяват да купят медните мини Рио Тинто. Те са най-голямото европейско находище на мед.

1875: На 1 януари 1875 г., Якоб Шиф, зет на Соломон Лоеб, взема контрол над банковата къща „Kuhn, Loeb & Co“. Той започва да финансира петролната компания на Джон Рокфелер, железопътната компания на Едуард Рариман и стоманената компания на Андрю Карниг. Те всички са финансирани с парите на Ротшилд.

След това Ротшилд открива други трима банкери, които стават най-големите банкери за времето си. Това са Дж. П. Морган, който контролира Уолстрийт, Дрекселс и Бидълс от Филаделфия. Всички други финансисти в света, малки и големи, танцуват по музиката на тези три къщи. След това Якоб Шиф получава позволението от Ротшилдите в Европа да създаде европейски клонове на тези банки, при условие че Якоб Шиф, следователно Ротшилд, ще бъде шеф на банковото дело в Ню Йорк и следователно САЩ.

Нейтън Майер Ротшилд и Синове извършват емитиране на акции за набавяне на капитал за първия подземен тунел свързващ Франция с Великобритания. Половината от този капитал е предоставен от компанията на Родшилд – Compagnie du Chemin de Fer du Nord.

Същата година Леон де Ротшилд отпуска заем на министър-председателя на Англия Бенджамин Дизраели, с които английското правителство закупува акции на Светския канал от Хедив Саид на Египет (хедив е титла давана на египетските владетели в периода на османско владичество). Това се осъществява понеже Ротшилд се нуждаят от достъп до пътя, който да бъде контролиран от правителство, което е зависимо от тях, по този начин те ще могат да използват правителствените войски да защитават бизнес интересите им в Средния Изток.

1876: Ото фон Бисмарк заявява:

„Разделянето на САЩ на две федерации беше решено много преди избухването на гражданската война от големите финансови сили на Европа. Тези банкери бяха уплашени, че ако САЩ остане един блок, като една нация ще постигне финансова и икономическа независимост, която ще обърка тяхната финансова доминация над света. Гласът на Ротшилд преоблада. Те предвиждаха огромни печалби, ако могат да заместят две немощни демокрации, задлъжнели на финансистите, на мястото на силна република, уверена и самостоятелна. Затова те пратиха своите емисари да се възползват от въпроса за робството и по този начин копаеха пропаст между двете части на републиката.”

1879: Леон де Ротшилд умира.

1881: Тогавашния президент на САЩ Джеймс Гарфилд (управлявал само 100 дни) две седмици преди да бъде убит заявява:

„Този, който контролира парите в нашата страна е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия… и когато вие осъзнаете, че цялата тази система е лесно контролирана, по един или друг начин от няколко от най-могъщите хора на върха, на вас няма да ви е нужно обяснение как се получават периодите на инфлация и депресия.”

1886: Френската ротшилдова банка „de Rothschild Frères” получава значителни количества от руските петролни области и основава „Каспийско-черноморска нефтена компания”, която бързо се превръща във втората най-голяма петролна компания в света.

1887: Елин Каролин де Ротшилд се омъжва за търговеца на опиум – Едуард Албърт Сейсън. Елин е внучка на Якоб Майер Ротшилд. Бащата на Алин, Густав, заедно с неговия брат поемат контрола над френския клон на Ротшилдите след смъртта на баща им Якоб Ротшилд.

1891: Лидера на британските лейбъристи прави следното изявление по адрес на Ротшилд :

„Тази шайка кръвосмучещи паразити се явяват основната причина за неизчислими беди и страдания в Европа през този век и натрупват своите огромни богатства главно чрез разпалване на войни между държави, които не би трябвало никога да се карат. Всеки път когато има проблеми в Европа, навсякъде където слуховете за война се разпространяват и човешките умове се изпълват от ужас от възможността за промяна и катастрофа, вие трябва да бъдете сигурни, че кривоносковците Ротшилд играят своите игри близо до този регион на безпорядък.”

Коментари като този всяват тревоги в Ротшилдите и затова те купуват агенция Ройтерс, за да имат някакъв контрол над медиите.

1895: Едмонд Майер Ротшилд, най-младия син на Якоб Майер Ротшилд, посещава Палестина и впоследствие поставя основите на първата еврейска колония там, това е част от по-нататъшния им план за основаване на собствена държава в тези земи.

1896: Теодор Херцел издава книгата си „Еврейската държава”. В края на същата година идва в София да търси помощ от Цар Фердинанд за разпространението на книгата. Цар Фердинанд, който също има еврейска кръв, му помага като поръчва копия от книгата му на френски, английски и руски.

На Теодор Херцел са думите „Антисемитизмът ще се превърне в наш най-добър приятел”.

1897:  Ротшилдите учредяват първия ционистки конгрес с цел да популяризират ционизма. Той е проведен в Мюнхен, но в последствие е преместен в Базел. Председател на срещата е Теодор Херцел, който в последствие е избран за президент на ционистката организация, на чийто флаг, стои знака на Давид (знака на Ритшилд). На този първи ционистки конгрес са четени „Протоколите на ционските мъдреци„. 

1902:  Умира Филип де Ротшилд

1905:  Ротшилдите подкрепят плана на евреите около Георгий Гапон да извършат преврат в Русия и да установят на мястото на монархията, комунистически режим. Плановете им се провалят и те са принудени да избягат от Русия, като единствено в Германия намират убежище.

1907: Марионетката на Ротшилд, Якоб Шиф, шеф на Kuhn, Loid &Co. предупреждава Търговската камара в Ню Йорк:

„Ако ние не притежаваме централната банка с адекватен контрол на кредитните средства, тази страна (САЩ бел. ав.) ще понесе най-голямата парична паника в своята история”.

1909: Якоб Шиф основава Национална Асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP). Тази организация цели да подбуди негрите към бунтове, грабежи и други форми на безредици за да причини разрив между бялата и черната общност в САЩ.

1912: Пред списание „Truth” Джордж Конрой заявява по адрес на Якоб Шиф следното:

„Мистър Шиф е шеф на голямата частна банкова къща Kuhn, Loeb & Co., които представляват интересите на Ротшилд от тази страна на Атлантика. Той е бил финансов стратег и четири години е работил като финансов министър в Standart Oil. Той е работил с Хариман, Гулдс и Рокфелер във всички техни железопътни компании и се е превърнал в доминантна сила в железопътната и финансовата мощ на Америка”.

1913: Якоб Шиф основава Антиклеветническа лига (ADL) в САЩ. Тази организация е основана за да клевети всеки, (като го обяви за антисемит) който си позволи да уличи глобалната конспирация на Ротшилд.

През тази година Ротшилдите създават и тяхната последна централна банка в САЩ – Федерален резерв. Конгресмена Чарли Линдберг, след приемането на закона за Федералния резерв, заявява следното:

„Законът установява най-голямото доверие на земята. Когато президента подпише този законопроект, невидимото правителство на паричната мощ ще стане легално… Този банков и валутен закон е най-голямото престъпление за всички времена”.

Важно е да се добави, че федералния резерв е частна компания, тази компания не е нито федерална нито има някакъв резерв. Печалбата средно за тази компания е 150 млрд. годишно и Федералния резерв никога в историята си не е публикувал счетоводен отчет. Това е годината, в която американските граждани се превръщат в роби на ционистката система на Ротшилд.

1914: Започва Първата световна война. Ротшилдите в Германия отпускат заеми на Германия, роднините им във Франция отпускат на Франция, а тези във Великобритания отпускат на британското правителство. В същото време те контролират и трите най-големи информационни агенции в Европа – Волф (Германия), Ройтерс (Великобритания) и Хавас (Франция), и манипулират общественото мнение в Германия, настройвайки го за война (тактика използвана и в днешно време в САЩ и ЕС за печелене на общественото мнение бел. ав.).

1916: На 4 юни евреина Луис Дембиц Брандайс е назначен за съдия във Върховния съд на САЩ (най-висшият съдебен орган на САЩ, който стои начело на съдебната власт на Федералното правителство на САЩ бел. ав.) от президента Удроу Уилсън след като е бил изнудван от страна на Самуел Унтермайер няколко години по-рано. Съдия Брандайс е бил още лидер на Изпълнителният комитет на ционистките въпроси.

В средата на Първата световна война Германия печелила, а Ротшилд още повече, и тогава настъпило превратно събитие. Германия въпреки, че печелила войната, без дори един вражески войник да стъпи на нейна земя, предложила примирие на Великобритания без да иска никакви репарации от тяхна страна. Това значително разтревожило Ротшилдите (по време на война и то в такива мащаби, държавите теглят огромни заеми за да си набавят необходимите ресурси, колкото по-дълга е една война, толкова по-добре за банкерите бел. ав.) и за да не се случи това примирие, което ще им спре кранчето – те прибягнали към нови хитрости.

Докато Великобритания обмисляла предложението на Германия за мир, агентът на Ротшилд Луис Дембиц Брандайс праща от името на Ционистката делегация в Америка до ционистите във Великобритания обещанието, че ще вкарат САЩ във войната на страната на Великобритания ако тя им обещае, че ще отстъпят Палестина на Ротшилд.

Британското правителство се съгласява за тази сделка и британските ционисти се свързват с колегите им в САЩ и ги информират за този факт. Внезапно всички водещи вестници в САЩ, които до момента са били про-германско настроени обръщат пропагандната машината срещу Германия и започват да настройват обществото за една бъдеща война срещу Германия. Във вестниците се появяват лъжливи статии като:

„Германските войници избиват сестри на червеният кръст”, „Германските войници осакатяват бебета” и подобни, чиято цел е единствено манипулиране на общественото мнение срещу Германия.

Същата година президентът на САЩ Удроу Уилсън прави предизборна кампания за втория си мандат под девиза „Да преизберем мъжът, който иска да запази синовете ви от войната”.

1917: Германското предложение за мир накарало Ротшилдите да побързат с включването на САЩ във войната. На 6 април 1917 САЩ обявява война на Германия. Четири дни по-рано президента Уилсън прави обръщение и към двете камари на Конгреса и ги приканва да обявят война на Германия. Конгреса всъщност обявява война на Германия единствено, защото президента го е уведомил, че в нарушение на международното законодателство германска подводница е потопила в Ламанша кораба „Съсекс”, а заедно с него са загинали и американски граждани на борда му. Пропагандната машина на Ротшилд използва това за да настрои обществото и то заслепено от жажда за мъст бързо става готово за война. Оказва се обаче, че корабът „Съсекс” заради, който избухва войната не бил потопен и следователно американски граждани не са загинали на борда му. Ето какво пише британския политик от това време Франсис Нелсън в книгата си „Създатели на война”:

„Удроу Уилсън в отчаянието си да намери претекст да влезе във войната, го намери най-после в „потъването” на Съсекс в Суетският канал. Някой измисли лъжата, че американци са загинали на борда му. С това оправдание той отиде пред конгреса за да обяви война. По-късно, военноморският флот откри, че „Съсекс” не е бил потопен, и че никой не е загинал.”

Франсис Нелсън

След като Ротшилд спазват обещанието си и вкарват САЩ във войната, те настояват за гаранции от страната на британското правителство, че ще спазят своята част от уговорката. Британския външен министър Артър Джеймс Бауфур, поради тази причина пише писмо до лорд Уолтър Ротшилд, останало известно като „Декларацията Бауфур”.

Външно министерство

2 ноември 1917,

Скъпи лорд Ротшилд,

Имам голямото удоволствие да ви предам от името на правителството на Негово величество, следната декларация на симпатия с еврейските ционистките аспирации, които бяха представени и одобрени от Кабинета.

Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването в Палестина национален дон на еврейския народ и ще използва всички усилия за да улесни постигането на тази цел, трябва да бъде напълно ясно, че не трябва да се прави нищо което да навреди на гражданското общество и религиозните права на другите етнически общности в Палестина, или правата и политическите статуси използвани от евреи в други страни.

Ще ви бъда благодарен ако тази декларация стане достояние на Ционистката Федерация.

Искрено ваш,

Артър Джеймс Балфур

Отмъщението на Ротшилд спрямо руската монархия се осъществило на 2 март чрез болшевиките, които били създадени и ръководени от тях. Така те най-сетне успели да отмъстят за това, че цар Александър I опропасти плановете им при първият ционистки конгрес през 1815 г. във Виена.

Много важно за тях било всички членове на кралското семейство да бъдат избити включително и жените и децата, защото такава била заканата на Натан Майер Ротшилд през 1815 г. По този начин те отправили послание какво ще очаква всеки който им провали плановете.

1919: Януари са убити агентите на Ротшилд – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, при опит за държавен преврат в Германия.

По време на Версайската мирна конференция, на която трябвало да се уточнят параметрите по мирният договор с Германия присъствала делегация от 117 ционисти водени от Бернард Барух, пристигнала във връзка със сделката за Палестина. В този момент на германците им станало ясно как, и защо САЩ е влязла във войната.

До този момент Германия е най-приятелски настроената страна в Европа спрямо евреите. Германският едикт за еманципация от 1822 г. е давал на евреите всички граждански права, които са давани и на германците. Също така тя е единствената страна в Европа, която приема евреите участвали в първия опит за свалянето на руската монархия през 1905 г. В отговор на тази толерантност евреите им забиват нож в гърба без дори да се замислят. Интересен е факта, че домакин на Версайската конференция е лорд Едмонд де Ротшилд.

Версайската мирна конференция е използвана още от Ротшилдите за да създадат световно правителство под претекст да се спрат войните (които в повечето случай те създават бел. ав.). То се казваше „Общество на народите” но за щастие не просъществува много дълго.  Звучи ли ви познато -> Общество на народите = Отворено общество?

На 29 март вестник Таймс (контролиран от Илюминати днес) пише следното относно болшевишкият преврат в Русия :

„Една от куриозните страни на болшевишкото движение е високия процент на чужденци сред лидерите му. От двадесет или тридесет комисари или лидери, които представляват ядрото на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи.”

Болшевиките евреи създадени от Ротшилдите в последствие ще избият над 60 милиона души в концлагерите на СССР известни още като ГУЛаг, както пише нобеловият лауреат Александър Солженицин в своята книга „Архипелага ГУЛаг” 2-ра част. На страница 79 в своята книга той изброява имената на началниците на тази зловеща машина за убийства. Това са: Арон Солтс, Яков Рапопорт, Лазар Коганович (Коган), Матвей Берман, Хенрих Ягода и Нафталий Френкел всичките евреи ционисти.

През тази година „Н.М. Ротшилд и Син” получават правото да определят световната цена на златото. Това става и до наши дни в офисите им в Лондон.

1921: По нареждане на Якоб Шиф, евреите Бернард Барух и „полковник” Едуард Хаус (титла дадена му без да е имал никаква военна служба бел. ав.) основават „Съвет по външните отношения” – неправителствена и безпартийна организация (мозъчните тръстове започнали да душат света). Шиф дава нареждането за създаването на съвета преди смъртта си през 1920 г. Целта на този съвет е да издига и финансира политици, които са загрижени и ще защитават интересите на Ротшилд.

При създаването си организацията има почти 1000 души членска маса включително собствениците на всички индустриални империи в САЩ, всички влиятелни банкери по това време и ръководителите на всичките им фондации за освобождаване от данъци. Всъщност всички тези влиятелни хора имат за задача да финансират подходящите кандидати, които искат да станат сенатори, президенти съдии и прочее. Първата задача на „съвета” била да превземе пресата. Тази задача била дадена на Джон Рокфелер, който създава няколко национални новинарски списания като „Таймс”. Той също помага на евреите Самуил Нюхаус и Елджин Майер да създадат своите медийни империи в които влизат най-известните вестници като Нюзуик и Вашингтон пост. СВО също така установява контрол и над радиата, телевизиите и киноиндустрията. Тази задача била разделена между интернационалните банкери – Лехман, Лоуб, Варбург и Голдман.

Други интересни факти: Американският сенатор Джо Либерман, който според някои в крайна сметка беше отговорен за превръщането на Джулиан Асанж в най-голямата медийна личност на десетилетието е член на Съвета за външни отношения. Собственика на имението, където Асанж в крайна сметка беше поставен под домашен арест, има връзки с Ротшилд. Джулиан Асанж наел адвокат на име Марк Стивънс, чиято фирма между други неща също защитава й интересите на Ротшилд. Въпреки това към края на 2010 г. Джулиан се скарал с адвоката си Марк. След влизането в Еквадорското посолство, за да търси убежище, някой внася гаранция от 20 хил. паунда за Асанж, някой който е втори братовчет на Ротшилд – Джемайма Хан (по баща Голдсмит). „The Economist“ е списание на Ротшилд, а Асанж е бил награден от тях през 2008 г. Сайта на Джулиан Асанж „Wikileaks“ използвал кантората Фокс Ротшилд, за да отмени решението на съдията за спирането на Wikileaks. „The Guardian“ и „The New York Times“, два от медийните партньори на Асанж, са свързани с Ротшилд. Следвайки тези факти стигаме до заключението, което ни навежда на мисълта, че Джулиан Асанж и Wikileaks служат за трибуна на интернационални конфликти за интересите на ционистите на Ротшилд.

1930: Ротшилд създават в Швейцария първата си световна банка – „Банка за международни плащания” („Bank for International Settlements” (BIS).  

1933: На 30 Януари Адолф Хитлер е избран за канцлер на Германия. С идването си на власт той изхвърля евреите от ръководните постове в държавата. В резултат на това, през юли евреите организират Световна конференция в Амстердам, на която настояват Хитлер да възстанови всеки един евреин на предишният му пост. Хитлер отказва и в резултат на това евреина Самуил Унтермайер, главен представител на американската делегация и водач на конференцията при прибирането си в САЩ прави обръщение по националното радио, което е отпечатано и в Ню Йорк Таймс на 7-ми август 1933 г. Ето какво заявява той в обръщението си:

„….евреите са аристократите на света….нашата кампания е … икономически бойкот срещу всички германски стоки, превози и услуги. Това, което ние ви предлагаме е чисто отбранителен икономически бойкот, който ще подкопае режима на Хитлер и ще върне властта на германският народ чрез унищожаване на износната търговия от която тяхното съществуване е зависимо… ( или иначе казано да обречем всички на глад за да премахнем враговете си бел. ав.) … всеки от вас евреин или езичник … трябва да отказва сделки със всеки продавач или магазинер, който продава някакви стоки произведени в Германия или покровителства германски кораби и превози..”

Две трети от хранителните продукти по това време се внасят, а закупуването им става чрез печалбата реализирана от износната търговия, ако Германия не може да изнася две трети от населението и се обрича на глад. По този начин евреите обричат огромен брои хора на глад, също както го правят с украинския народ обричайки го на гладна смърт.

В резултат на този манифест на юдейската върхушка, евреите в цяла Америка организират протести и бойкотират магазините, в които се продават стоки с етикет „произведено в Германия”, магазинерите са принудени или да изхвърлят стоките от Германия или да банкрутират.

В отговор на еврейският бойкот, в Германия нараства антиеврейските настроения и германският народ също започва да бойкотира еврейските стоки, подобно на евреите в САЩ.

На 16 ноември американският президент Рузвелт признава циониският режим на Сталин в Русия без да се консултира с Конгреса и въпреки 8000 украинци протестиращи в Ню Йорк.

През тази година Рузвелт (по майчина линия евреин бел. ав.) пуска в обръщение нова доларова банкнота на която е изписано на латински „Novus Ordo Seclorum“ или „Нов Световен Ред”.

1934: Швейцарските закони за банковата тайна са реформирани, чрез тази реформа всеки служител в банка нарушил банковата тайна се наказва с лишаване от свобода. Този закон обслужва интересите на Ротшилд, които финансират и двете страни през Втората световна война.

1936: Във връзка с увеличаващите се анти еврейски настроения в Германия, Самуил Ландман (секретар на Световната ционистка организация) пише в книгата си „Великобритания, евреите и Палестина” следното:

„Фактът, че евреите помогнаха за въвличането на САЩ във войната (ПСВ бел. ав.) на страната на алианса продължава да дразни германците – по-специално нацистите и е допринесло до не малка степен на популяризирането на антисемитизма, който е окупирал нацистката пропаганда”.

1938: На 7-ми Ноември, евреинът Хершел Гринспан, влиза в германското посолство в Париж където е посрещнат от един офицер на име Ернст фон Рат, още с приемането му той изважда револвера и прострелва пет пъти офицера с викове „Мръсни германци!”. В отговор на това, враждебността към евреите в Германия прераства в насилие.

Същата година банката на Ротшилд в Австрия е затворена след обединението на Австрия и Германия.

1939: Английския писател и актьор Хърбърт Джордж Уелс, известен с книгите си – „Машина на времето”, „Война на световете”, „Невидимият човек” и член на „Фабианското общество“ написва книгата си „Новият Световен Ред”. За разлика от много глобалисти, той говори открито за мечтите си в тази книга:

„Тази нова и пълна революция, размишлявайки ние можем да я определим с няколко думи. Това е пълен световен социализъм, научно планиран и насочен.”

„Безброй хора ще мразят Новият Световен Ред и ще умрат протестирайки срещу него.”

„Терминът интернационализъм беше популяризиран, през последните години за да обхване заключващите финансови, политически и икономически световни сили необходими за установяване на Световното правителство.”

1939 – На 2 август еврейският учен Алберт Айнщайн, станал известен с присвояването си на „Теория на относителността”, в мирно време пише писмо до Рузвелт, в което описва силата на потенциалната атомна бомба. За да го убеди в необходимостта от атомната бомба, той лъже, че Германия, вече разработва атомно оръжие.

1939. На 23 август, изправен пред френско-английски съюз, Хитлер сключва договор за ненападение със СССР, известен като пакта Рибентроп – Молотов.

Западните глобалисти са раздразнени от договора на Сталин с Хитлер, но Сталин има свои планове. За него е по-добре в западна Европа да избухне една братоубийствена война, която да отнеме съпротивителните сили на тамошното население, а след това Червената армия без много усилия да сложи ръце на цяла Европа.

На 25 Август Полша подписва таен договор с Великобритания, с който при евентуално нападение на Германия срещу Полша, Великобритания се ангажира да окаже пълна подкрепа на Полша. Преди подписването на договора с Великобритания, Полша и Германия работят по съвместен проект за елиминиране на различията относно „Полския коридор” (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части. След ПСВ той е под юрисдикцията на ООН /контролирана от Илюминати/, но под полски митнически контрол. бел. ав.). Осигурявайки си подкрепата на Великобритания, Полша, която до преди това е склонна да се съгласи с повечето искания на Германия, променя позицията си и категорично отказва всякаква промяна на досегашното статукво. Дефакто с подкрепата си към Полша, Великобритания всъщност тласка двете страни към въоръжен конфликт, с потенциал да прерасне в нова световна война, точно това което Ротшилд и компания се стремят да предизвикат.

На 1-ви септември 1939 г. Германия напада Полша и с това започва ВСВ. Полша се хваща на капана на Великобритания и в този момент е оставена на произвола на съдбата. Великобритания още при подписването на договора с Полша няма намерение да се намесва във войната на толкова ранен етап.

В същото време ционистите от цял свят приветстват войната тъй като тяхната цел е връщането им в „Обетованата земя” и те са готови да минат през милиони невинни жертви само и само да постигнат целта си.

На 13 септември 1939 г. еврейския холандски вестник Central Blad Voor Israeliten in Nederlands пише следното:

„Милиони евреи живеещи в Америка, Англия, Франция, Северна и Южна Африка, да не забравяме и Палестина, са готови да водят тази война с Германия до край. Това ще бъде война на унищожението.”

За да постигнат тази цел ционистите са наясно, че Англия и Франция няма да успеят да преборят Набралата сили Германия и нейните съюзници, затова те решават да действат по познатият им начин от ПСВ и да въвлекат САЩ във войната на страната на Великобритания. Германия обаче вече се е опарила веднъж по този начин през ПСВ и сега действа изключително предпазливо за да не дава повод на САЩ да се намесят във войната. Това поставя ционистката пионка Рузвелт в неизгодно положение и след като не може да влезе във войната през „предният вход” той решава да влезе през „задният” и се прицелва в Япония.

1940.  На 23 февруари канадския вестник Торонто Стар публикува едно изявление на равина Пирлберг, директор на британската секция на Световния Еврейски Конгрес, в което той заявява:

„Еврейският Световен Конгрес е в състояние на война с Германия от седем години.” (от годината в която Хитлер идва на власт бел. ав.)

Въпреки, че преди да започне войната евреина ционист Уинстън Чърчил заявява, че Великобритания, никога няма да бомбардира цивилно население, думите му се оказва поредната лъжа.

Ето какво пише главния секретар на британското въздушно министерство Джеймс Спайг:

„Адолф Хитлер предприе атаки на британски цивилни цели неохотно, след като Кралски Въздушни Сили започнаха атаки срещу немски цивилни цели… Хитлер беше готов да се спрат кръвопролитията. Той беше загрижен да се постигне споразумение с Великобритания, което да ограничи действията на въздушните сили в бойните зони.”

Интересно признание прави и чикагското еврейско списание Sentinel в изданието си от 8-ми октомври 1940 г.:

„Когато националсоциалистите реват и шушукат, че тази война е предизвикана от евреи, те са напълно прави.”

1941. През тази година Рузвелт най-сетне намира начин да влезе във войната. Той много добре знае зависимостта на Япония от американския петрол и стомана, понеже САЩ са главните дилъри на тези провизии за Япония. По това време Страната на изгряващото слънце се намира във война с Китай, без американският петрол и стомана войната за Япония е загубена. Изправена пред катастрофа Япония се поддава на провокацията на Рузвелт и предприема нападението над Пърл Харбър.

През тази година, много преди да се заговори за газови камери и холокост, евреина Теодор Кауфман пише книгата си „Германия трябва да загине!“, в нея той излага план за пълното унищожение на германската популация с много прост и жесток метод: масова стерилизация на всички германски жени и мъже между 14 и 60 години. Този план служи за база на Плана Моргентау за тотално унищожение на Германия. Плана Моргентау е написан от „американският” министър на финансите Хенри Моргентау. Въпреки, че не се осъществява, самият факт, че е бил замислян е показателен, колко силна е била омразата дори и към цивилното население по това време.

---

Част 2

1944: През юли 1944 г. в хотел Mount Washington се провеждат преговори между 44 страни (решаващата дума в тях имат Великобритания и Съединените американски щати) върху новата концепция за паричната система, която може да бъде въведена в следвоенния свят. Резултатът от преговорите са т.нар. Бретънуудски споразумения (наричани описателно и (златно)доларов стандарт), които могат да се смятат за първата глобална парична конституция. Точките на конференцията се обмислят две години преди това. Конференцията се оказва успешна от гледна точка на това, че 45-те страни-участнички полагат подписа си, а през следващата година (1945), споразуменията влизат в сила. 

Последствия от Бретънуудските споразумения

Американският долар получава статут на официална световна резервна валута, а валутите на останалите страни добиват доларов паритет. Същевременно САЩ трябва да гарантират златния паритет на долара по фиксиран курс 35 долара за тройунция (става дума за определена форма на златен стандарт). В интерес на централните банки на останалите държави е да поддържат достатъчни валутни резерви в американски долари. Това допълнително увеличава привлекателността на долара и засилва позициите му в следвоенния свят. През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента  Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, с цел да признае Израел като суверенна държава.

Организациите, произтичащи от Бретънуудските споразумения

Бретънуудските споразумения стават причина за възникването на Стабилизационния фонд, а по-късно и на Международния валутен фонд, който започва да осъществява контрол върху нововъзникналата система. Появява се и Международната банка за възстановяване и развитие, по-късно и Световната банка (World Bank, WB). От друга страна е предложено закриването на Банката за международни разплащания (the Bank of International Settlements) заради доказаното й сътрудничество с нацисткия режим, но в крайна сметка тази идея не минава на конференцията (както и поради изискванията към формата на предполагаемите следвоенни репарации на Германия).

Затваряне на златния прозорец

Обмяната на долари срещу злато не е в компетенциите на отделните индивиди, а е право на централните банки на останалите държави. Това означава, че централната банка на САЩ (Федералният резерв) е задължена по искане на банките от други страни да обмени желаната сума долари за съответното количество злато. През 60-те години (най-вече след програмата „оръжия и масло“ на президента Линдън Джонсън) води до изчерпване на златото, съхранявано в американските банки на територията на САЩ. През август 1971 г., когато тогавашният президент Ричард Никсън не удовлетворява искането на Франция и Великобритания да изпълни задължението си по Бретънуудските споразумения, на 15. август с т.нар. затваряне на златния прозорец се слага край на бретънуудската система. Това води до ерата на плаващите валутни курсове. В течение на няколко месеца след прекратяването на бретънуудската система цената на златото се вдига десет пъти.

1948: През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, за да признае Израел като суверенна държава.

1953: Н. М. Ротшилд & Синове учредява British Newfoundland Corporation Limited с цел да получи 60 000 квадратни мили земя в канадския Нюфаундленд, която включва електроцентрали, ползващи силата на Хамилтъновите (по-късно преименувани на Чърчилови) водопади. По онова време това е най-големият строителен проект, с какъвто някога се заемало частно дружество.

1955: Едмон де Ротшилд учредява в Париж „Компани финансиер“ (Compagnie Financière).

1957: Джеймс де Ротшилд умира. Съобщено е (от медиите, притежавани от Ротшилдови), че е завещал голяма сума пари на държавата Израел, за да се построи сградата на парламента й, Кнесета.

1962: „Де Ротшилд Фрер” (de Rothschild Frères) учредява Imétal, компания, представляваща всички нейни търговски интереси в добива на минерали. Фредерик Мортън издава книгата си „Семейство Ротшилд”. В нея посочва:

„Въпреки че контролират голям брой промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд. Бидейки частни дружества, не е необходимо (а и не го правят) никъде да публикуват дори една единствена страница за активите си или някаква информация за финансовото си състояние.”

1963: На 4. юни президентът Джон Ф. Кенеди (35-ият президент на САЩ, 1961–1963 г.) подписва закон № 11110. С него връща на правителството на САЩ правомощието да печата пари, без дори един единствен долар да минава през Ротшилдовия ФЕД. След 6 месеца, на 22. ноември, Кенеди е убит. Поради същата причина, заради която е убит и Ейбрахам Линкълн през 1865 г. Той иска да печата американски пари за американците. В противовес на користолюбивите чужди елити и подпалвачи на войни. Закон № 11110 е отменен от президента Линдън Бейнс Джонсън (36-ия президент на САЩ, 1963–1969 г.). Едмон де Ротшилд основава в Швейцария „Компани финансиер“ (Compagnie Financière – LCF). По-късно тази компания се превръща в инвестиционна банка с множество филиали. Жени се за Надин и им се ражда син Бенджамин де Ротшилд.

1967: „Де Ротшилд Фрер” (de Rothschild Frères) се преименува на La Banque Rothschild.

1968: Умира Ноеми Халфън, съпругата на Морис де Ротшилд.

1970: Британският премиер Едуард Хийт назначава лорд Виктор Ротшилд за Председател на политическото му звено (Отдел за преглед на централната политика). Докато заема този пост, Великобритания влиза в Европейската общност. Светът престава да вярва на ФЕД и долара. Буквално връща обратно в чували доларите в САЩ и изнася от федералната банка златото, с което доларът е обезпечен. Това посочва през седемдесетте години Шарл де Гол, който изтъква лошото стопанско управление на САЩ.

1971: По искане на ФЕД и без знанието на Конгреса президентът Ричард Никсън откъсва долара от златното покритие, за да предотврати износа на физическото злато от страната. Валутата се превръща само в договорно обещание, основано на доверието на населението. Без никаква стойност. Управлението на света се поема от ФЕД и семейство Ротшилд, които могат практически безконтролно да печатат всякакво количество банкноти!

1973: Проектите British Newfoundland Corporation и Churchill Falls на компаниите на Н. М. Ротшилд & Синове в Нюфаундлед са приключени. Така Н. М. Ротшилд & Синове създава нова част от т.нар. asset management (мениджмънт на активите) на компанията, която търгува с целия свят. От това в крайна сметка се появява компанията Rothschild Private Management Limited. Едмон де Ротшилд, правнук на Джеймс Майер Ротшилд, купува провинциалните лозя Clarke в Бордó.

1980: Започва световният феномен на приватизацията. Семейство Ротшилд стои зад него от самото му начало, като целта е да завладеят контрола над всички публично притежавани активи в целия свят. Появява се огромен икономически проблем, причинен от неуправляемото печатане на пари. Валутата неконтролируемо се обезценява. Световната икономика може да рухне. Спящото дотогава злато започва рязко да се изстрелва до исторически максимуми, тъй като във време на криза означава защита на активите. Отново се намесват Ротшилд и ФЕД. Шефът на ФЕД Алан Грийнспан принуждава страните да пуснат на пазара резервните златни запаси на националните си банки.От 150 USD златото стига 870 USD. След манипулиране на пазара цената на златото се срива рязко, защото се появява голямо количество на пазара. Ситуацията се успокоява относително и златото остава на дъното почти 20 години, до 2000 г. За съжаление го изкупуват частни фамилии и компании. Така банките губят повечето си злато. А Грийнспан подготвя сегашния световен глобален шок, с който пък семейство Ротшилд подготвя най-голямата кражба на активи в човешката история. Настоящата криза е едва в началото си …

1981: Banque Rothschild е национализирана от френското правителство. Новата банка се нарича Compagnie Européenne de Banque. Впоследствие семейство Ротшилд учредява наследника на тази френска банка – Rothschild & Cie Banque (RCB), превърнала се по-късно във водещата френска инвестиционна къща.

1985: Н. М. Ротшилд & Синове препоръчва на британското правителство да приватизира British Gas. После препоръчва на правителството и приватизацията на практически всички, притежавани от държавата активи, включително British Steel Corp., British Coal Corp., всички британски регионални електроцентрали и регионални ВЕЦ-ове.

1987: Едмон де Ротшилд създава World Conservation Bank, чието предназначение е да прехвърля дългове на страни от третия свят към банките, а на свой ред тези страни преотстъпват на банките земята си. Причина за това е, че семейство Ротшилд иска да придобие контрол над третия свят, представляващ 30% от земната повърхност.

1988: Умира Филип де Ротшилд.

1989: Семейство Ротшилд известява на Лондон и Париж дебюта на новото дъщерно дружество Rothschild GmbH в немския Франкфурт.

1995: Бившият учен от областта на атомната енергия д-р Кити Литъл твърди, че семейство Ротшилд вече държи контрола на 80% от световните запаси на уран, което им осигурява монопол в областта на ядрената енергия.

1996: На 41-годишна възраст Амшел Ротшилд е удушен с въже в хотелската си стая в Париж. Френският премиер нарежда на полицията да приключи разследването. Рупърт Мърдок (собственик и на Dow Jones) нарежда на редакторите си и на директорите на новинарските рубрики по цял свят да я определят като сърдечен удар.

1997: Едмонд де Ротшилд умира в Женева от емфизем (белодробно заболяване).

1998: Във Франкфурт, т.е. града, от който произхожда семейство Ротшилд, е основана Европейската централна банка.

2000: По отношение на рейтинга в националните банки се установява, че далеч не притежават толкова златни резерви, колкото се посочва. От тази година световното регулиране на банкнотите тласка нагоре за дълъг период от време цената на скъпоценния метал. Тъй като не е възможно чрез нея допълнително да се манипулира златото, семейство Ротшилд се отървава от по-голямата част от пазара на злато. Оставя си само дял в някои рафинерии.

2001: На 11-ти септември по заповед на Ротшилд е организиран атентатът срещу Световния търговски център (СТЦ). Под претекст, че става въпрос за сигурността, се отнема свободата на хората по целия свят. Точно същото правят с пожара в сградата на Райхстага в Германия през 30-те години. Атентатът е използван и за получаването на контрол над някои страни по света, които не допускат създаването на централни банки от Ротшилд, и така за по-малко от месец след атаките американските въоръжени сили нахлуват в Афганистан, една от общо 7-те страни, които нямат контролирана от Ротшилд централна банка. Седмица преди атаките срещу Световния търговски център Zim Shipping Companyе изведена от офисите си в СТЦ. Нарушаването на договора струва на компанията 50 000 долара. Никога и никакъв мотив не се посочва. Zim Shipping е 50% собственост на държавата Израел (семейство Ротшилд).

2003: САЩ предприемат атака срещу Ирак, който тогава е една от шестте държави без контролирана от Ротшилд централна банка. Освен това Саддам Хюсеин отказва да спазва Бретънуудските споразумения, според които трябва да търгува нефта само за долари, а го продава за евро. Така се опълчва срещу семейство Ротшилд и те го отстраняват.

2004: Европа и Китай разрешават на частни лица да притежават като инвестиционна стока 24-каратово злато, проба 999,9. От своя страна Ротшилд си издействат от Международния надзор на ценните книжа правото банките им да могат да създават банкови деривати в съотношение 1:60. докато за останалите е едва 1:12. Пример: клиент депозира на срочен влог един милион долара. С този милион Ротшилд може да обезпечи 60 милиона (фиктивни) долара, които заема на друга банка с прилична лихва. Те след това се дават на заем през виртуално банкиране 1:12 със следваща лихва. В крайна сметка въпросът за банките не е в дадените на заем пари, а точно в лихвата. Така се стига до финала на кризата при акциите, банките и недвижимите имоти, като все още се очаква идването на хиперинфлационната вълна. Досега има само отделни признаци … От дефлация бавно се преминава към инфлация, която трябва да изчисти пазара на несъществуващите банкноти …

2005: На 7 юли е извършен бомбен атентат в лондонското метро. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е в Лондон по време на атентата, за да вземе участие в икономическата конференция, провеждаща се в хотела над станцията на метрото, където трябва да се случат взривовете. Вместо това обаче той остава в хотелската си стая, след като е информиран от служители на израелските тайни служби за очакваните атентати. По целия свят към този момент остават 5 държави без централни банки, контролирани от Ротшилд.

Ротшилд работят в сърцето на Лондон, известно като „Сити”. Ситито е разположено на северния бряг на Темза на площ 677 акра (квадратна миля – известна е също и като “най-богатата квадратна миля на света”). То е буквално центърът на финансовия свят. Тук се намират централите на всички значими британски банки, както и филиалите на 385 чужди банки, включително 70 от САЩ: напр. Bank of England, борсата, Lloyd’s of London, Baltic Exchange (морски превози), Fleet Street (къщи за издателски и новинарски акции), London Commodity Exchange (търговия с кафе, каучук, захар и вълна) и London Metal Exchange.

От учредяването на притежаваната от частни лица Bank of England Ситито се превръща в мястото, което има последната дума по въпросите на света, докато премиерът, кабинетът и парламентът са само фасада на действителната власт. Известно е, че Ротшилд стоят зад обединението на всички народи в Европа в един политически съюз, Европейския съюз, който е следващата стъпка към единното световно господство. Нов Световен Ред.

Заключение: Американските и британските новинарски служби документират доказателства, че семейство Ротшилд и други международни банкери винаги финансират и двете страни във всички войни от Американската революция насам. Финансистът Хаим Соломон, който подкрепя патриотите по време на Американската революция и по-късно дава на заем пари на Джеймс Мадисън, Томас Джеферсън и Джеймс Монро, е агент на Ротшилд. Както вече споменахме, по време на Наполеоновите войни единият клон от семейството финансира Наполеон, докато другият клон подкрепя Великобритания, Германия и останалите страни. А по време на Втората световна война Ротшилд и Буш финансират и оръжия за Хитлер. Държат здраво историята в ръцете си. 

Източник

Превод на Част 2: Диана Ивановa

https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/02/01