Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Днес често определят депресията като бича на съвременното общество и чумата на 21-ви век. Какво е депресията, защо често казваме, че „сме в депресия“, как да помогнем на себе си или близък в такова състояние, към кого да се обърнем за помощ? Това са въпроси, пред които се е изправял всеки от нас – дали за себе си или близък. И понякога сме губили ценно време в търсене на верните отговори.
Депресията е психично разстройство, което може да е провокирано от различни неблагополучия или
- да възникне „от нищото“
В миналото деляхме депресиите на ендогенни и екзогенни. Първите са тези, за които не може да се намери външна причина. Екзоенните са провокирани пък именно от различни външни причини и отключващи фактори. Отключващи фактори за депресията могат да бъдат проблеми от всякакво естество – лични, професионални, любовни, финансови и др.
Депресията може да възникне и при продължително системно натоварване от психическо естество и тогава се нарича „депресия от изчерпване“. Тя е характерна за хората над 50-годишна възраст, които в продължение на много години са работили в условия на повишен стрес и натоварване, в среда с много високи изисквания, трябвало е да носят много и различни отговорности. Този тип депресия често се надгражда над синдрома на професионалното изпепеляване. Последният е различно състояние от депресията и не бива да се бъркат. Депресията може да се отключи и след преболедуване на тежко телесно заболяване, операция, след спиране на системна многогодишна употреба на психоактивни вещества – наркотици или алкохол или в рамките на други зависимости или злоупотреба.
Напоследък се наблюдават
- тревожни и депресивни състояния при деца
и млади хора, които злоупотребяват със смартофните и сърфирането в мрежата, както и при системна игра на различни компютърни игри. Наскоро това беше официално признато за заболяване. Специално последното – злоупотребата с екрани на телефони, лаптопи, таблети и други устройства, което се засили неимоверно в условията на пандемия, довежда и до значително увеличаване на тревожните и депресивни състояния, особено в детска и млада възраст.
Депресията може да се отключи и след остра травматична ситуация, в рамките на посттравматичното стресово разстройство, както и при продължителни тревожни разстройства, които не са лекувани успешно Депресията има съвсем ясни и категорично разпознаваеми симптоми, по наличието на които може да се диагностицира. Признаците са трайно понижено настроение, липса на интерес към обичайните занимания, липса на удоволствени изживявания – анхедония, /предишни любими дейности не носят радост/, промяна в съня – намален или увеличен, промяна на апетита – намален или увеличен, повишена тревожност, понякога непоседливост, напрегнатост, парене или „топка под лъжичката“, усещане за тежест в гръдния кош, чести въздишки, безповодна плачливост, понякога конфликтност, нарушаване на вниманието, което води след себе си паметови нарушения, соматични симптоми от типа на разстройство, спазми в корема, изпотяване на ръцете. Друг симптом на депресията е различно по тежест нарушение в сексуалния живот – понижено либидо, еректилна дисфукция при мъжете, преждевременна еякулация, аноргазмия при жените. Много често пациентите споделят за „топка в стомаха“,
- усещане за тежест в гърдите
и недостиг на въздух.
Мои пациенти са споделяли, че ги „боли душата“. Да, душевната болка е най-тежката и непоносима болка, когато всичко е свито, небето е черно и депресивният човек вижда всичко в тъмни краски. Обзет е от мисли за безсперспективност или безсмисленост на живота. При най-тежките форми на депресията може да има психотични феномени – налудности, халюцинации, както и мисли за самоубийство. Възможно е да се развие състояние, наречено депресивен ступор. Тогава пациентите обикновено лежат, гледат в една точка, не говорят, отказват да се хранят и пият течности, споделят, че не могат да се движат. Тежките депресивни епизоди изискват болнично лечение.
Леките депресивни епизоди могат да бъдат овладени и само с психотерапия от специалисти – психолози, психотерапевти, психиатри. При по-изразена симптоматика основното лечение е медикаментозно, като може да се съчетае и с немедикаментозно, а именно психотерапия. Помощ трябва да се търси от „сигурни“ специалисти. Лекарите психиатри имат практики, работещи по НЗОК или платени приеми, болничното лечение се осъществява в специализираните психиатрични стационари. Психологичната помощ не е осигурена от НЗОК и пациентите я заплащат изцяло, което в значителна степен ограничава приложението й само до пациенти, които имат финансови възможности за цялостен курс на психотерапевтично лечение. Следва да отбележа, че лечението на депресивния епизод е продължително и ефектът се постига в рамките на поне 4-5, а понякога и 6 месеца. Най-добър ефект при умерено тежките и тежките депресивни епизоди се постига от
- комбинацията медикаменти и психотерапия
Ако болният човек е в състояние на депресивен ступор с отказ от храна и течности и/или самоубийствени мисли, следва по спешност да бъде настанен в най-близкото специализирано лечебно заведение.
Депресията е заболяване, което няма полови „предпочитания“, но жените са по-склонни да търсят помощ, поради което може да се създаде невярното впечатление, че по-често боледуват. При жените са и повече периодите, в които има вариране на половите хормони – предменструален синдром, бременност, раждане, климакс, менопауза. Всички тези периоди са рискови за жените за отключване на депресивен епизод. И затова изискват внимание и цялостна грижа за здравето. При мъжете е все още социално по-приемливо те да се справят по мъжки с проблемите, а не да търсят помощ. Мъжете често попадат при специалист, когато възникнат смущения в сексуалния им живот и тогава се решават да посетят психолог, психиатър или сексолог. И често се установява, че сексуалната дисфункция всъщност е „вторият етаж“, а на „партера“ е депресивното състояние.
Депресията не „щади“ и децата и младежите. Проблемът е много сериозен и е тема на отделен разговор, особено при сегашната ситуация, когато децата ни са подложени на стрес, дистанционното обучение продължава вече две години, те се десоциализират и са изложени на много време на различни екрани – и за да учат, и за да се забавляват и общуват с приятели и роднини. Това крие риск от развитие на хиперактивност, тревожност и депресивитет.
Депресията е много сериозно, социално значимо заболяване, от което
- боледуват стотици милиони по света
Говоренето по тази много важна тема се увеличава, грамотността все още не е на добро ниво, а по отношение на дейностите, свързани с превенцията и лечението на депресивните състояния, ние сме далеч от нивата на страните, към които се причисляваме просто географски.
Депресията е заболяване като всяко друго. За него, както и за останалите психични заболявания, трябва да говорим без срам, без чувство на вина, че сме се разболели. И трябва без притеснения да търсим помощ. Депресията е лечимо и излечимо заболяване. Особено ако бъде разпозната навреме. А това изисква да познаваме нейните много лица. Изисква и да бъдем грижовни към близките си, към хората, които обичаме. Когато забележим промени в тяхното поведение – станали са по-подтиснати, несподелящи, с видимо понижено настроение, влошен апетит или сън, да настояваме да потърсят помощ. Здравите и хармонични връзки в семейството са много важни за депресивно болния човек. Когато усеща
- подкрепата и любовта на своите близки
хора, той се справя много по-бързо с болестта. Депресивно болният човек е дълбоко страдащ, душата му е „счупена“ . А счупената човешка душа се лекува само от друга душа с любов и подкрепа.
От: Д-р Цветеслава Гълъбова
standartnews.com https://svobodnoslovo.eu/
