При нагнетяващия се конфликт около границите на Украйна е налице заключителна тенденция, при която останалата ни миниминизирана армия, от Балкански лъв, окончателно да се превърне в лаещ, долнопробен помияр.
Той услужливо скача до самозабравила се алчна глутница, оголила зъби, за да хапе и консумира, но едновременно с това, все по-ясно разбираща непремерената си захапка, обречена във времето.
Историята не научи някои господа, че когато глутницата се оттегли безславно, помиярите винаги са изоставяни, получавайки заслуженото си двустранно – както от тези, с които са лаели, така и от онези, срещу когото са имали наглостта да се изправят, заедно с хищниците – съдници, на които са се подложили.
Няма по-голям позор от продажността на помияра.
Като български офицер, преминал вече 50-те си години, се чувствам длъжен, ако не друго, поне да бия камбаната, за да се опитам да предпазя, поне малко, някои майки, чиито български синове и дъщери са избрали да служат в Българската армия.
Това не е холивудска продукция, за която голяма част от настоящия ни политически елит не си дават сметка.
Не е и евроатлантическа ангажираност, а позор… продажен позор.
Евроатлантическите ни ангажименти ги приемам като необходимост за устояване в добродетел, която носи достоен живот, изпълнен с благоденствие, а не с низост на духа.
Щяло да се сформира батальон, който да изпълнява нашите евроатлантически ангажименти.
Господа, офицери, кого заблуждавате?
Себе си ли?
До там ли стигна обезумяването ви?
Какво би трябвало да прави български батальон там, на границата с Русия?
„Красив в строя, силен в боя. Нагъл в строя – н*сран в боя.“ – това е необорима максима от армейските ми години.
Какво повече от наглост е малка България, която е цъфнала и вързала във вътрешната и външната си политика, да се прави на омиротворител в отношенията на Русия и Украйна.
Не намирам нито красота, нито морал, още повече пък проявление на каквато и да е благородна ценност.
Намирам наглост, която според армейската максима може да доведе само до н*сиране.
Затова, нека не се изненадваме на наглостта, която предстои да търпи развитие в културния тероризъм на македонизма спрямо България.
Той по всяка вероятност, както е тръгнало, ще бъде подкрепен точно от тези все по-извратени в същността си евроатлантически ценности.
Не ви ли стигна Кербала, за да се лишите веднъж завинаги от подобни мръсни авантюри.
Или и сега по-важна от всичко е сигурната кариера, демонстрацията на лоялност и послушничество, гарантиращи печалба и нови лични дивиденти.
А къде остава честта на дните?
Каква заплаха е Русия за България и националната ни сигурност?
Каква психологическа и долнопробна пропагандна война се опитвате да водите?
Гротеската в цялата тази ситуация е, че точно менторите, които осигуряват благоденствието на дните ви(не на народа ни) , са наясно с факта, че български воин не би застанал срещу руския войник.
Причините са културно – исторически, душевни, православни…
Единствената възможност да се развие подобен план е, ако руски войник дойде у нас да убива, да граби, да издевателства, да изнасилва, да се гаври с наши деца, майки, бащи…
Тогава всеки от нас е длъжен да пази и защитава.
Подобно развитие представяте ли си, господа евроатлантически пропагандатори?
Дали изобщо може да си помислите такова нещо?
Достигнали сме до там, че един продажен политически елит винаги би могъл да изпрати наемници с пагони на границата с Русия, но български воин със сърцето си – никога!
Не си ли научихте урока, че българският воин не губи битка, не губи бойното си знаме тогава, когато защитава, когато брани рода и родината си.
Кого браните сега с евроатлантическата си ангажираност, стигнала до границата с Русия.
Срещу кого искате да скачате – срещу тези, които оставяха костите си за нашето освобождение от османско владичество, срещу тези, които идваха безрезервно да ни подкрепят на втория час и да защитават с нас семействата ни в онези „лоши социалистически години“, така ли?
А вие какви бяхте тогава?
Чие рамо очаквахте тогава да ви подкрепи, господа офицери?
Няма по-голямо безчестие от това да се самозабравиш в печалбата и в егоистичния си интерес до такава степен, че да се обърнеш срещу този, който се е борил за собственото ти освобождение, който е заставал редом до теб, за да те защитава, а на всичкото отгоре пише на една и съща азбука с теб и изповядва една вяра.
Чудя се какво биха направили генералите от времената, в които служих с вас господа.
Да кажем генерал – майор Славейко Димитров, началник на НШЗО „Христо Ботев“, във времето, в което аз бях обучаван там. Голяма част от настоящия военен български евроатлантически елит добре го познава.
Той е бил ръководител и на ВНВУ „Васил Левски“, което голяма част от настоящите ръководни офицери са завършили.
Как би реагирал на подобно позорно поведение полковник Иванов, познат сред армейския състав с прозвището „Урко“, също добре познат със своята коравост и характер на мнозина, завършили военното училище във Велико Търново и обучавани в НШЗО“Христо Ботев“.
Как биха се отнесли онези ваши преки бойни командири, голяма част от които не са между живите, срещу подобна мерзост, мухлясала от продажност за постове и келепир?
А как ли бе реагирал Стою Неделчев – Чочоолу, ако беше свидетел на този позор и можеше да вдигне танковете от Карлово, за да осъмнете окупирани от мъжество, а не от продажност.
Едно е сигурно : най-малкото биха спестили горчивите сълзите на български майки и не биха допуснали за нищо на света позор на българския боен дух.
Събрали се „отбор – юнаци“ , с евроатлантически ценности, да набият един „непослушник“ , който не им играе по свирката и демонстрира характер.
Чудесно възпитание на подрастващите в мъжество и евроатлантическа ценност.
Да се съберат няколко силни държави, за да накажат една, която не слуша.
Това ли е съвременния моралитет.
Бабаитски казано, събираме се седем – осем човека, за да набием и назидаем един, които има достойнство да се противопостави на алчността и арогантното ни рекетьорско поведение.
Това ли е НАТО?
Браво!
Това е амплоато на съвременния воин.
Голям мъж, които претендира, че е Джон Уейн, че е рицар, джентълмен, а всъщност е мухльо, независимо че е с пълни джобове, наконтен в маркови, скъпи одежди.
За едно съм спокоен – Духът на българския воин не ще бъде наранен.
Той е твърде далеч, твърде високо, над всичко, на което сме свидетели.
Независимо от случващото се оставам с вяра, с надежда, че в решителния миг не ще загубим, ако не друго, поне достойнството си и воинът ще надделее над наемника.
За благото на рода и за славата Божия!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
