Всичко започна с тестовете. И ще завърши с тях.
Да, именно тестовете са в дъното на масовия дебилитет. Не само тези, с които ти бъркат в носа и г@за, за да търсят митичната чума, а и онези, с които буквално изпраха и изгладиха мозъците на хората.
Помня, когато ги въведоха – тестове по български език, тестове по математика, тестове по история, по химия, биологи, литература…, даже напоследък правят тестове по физическо и музика. Тестове по всичко. Тогава бях студентка по филология и в педагогическия профил ни караха да измисляме тестови задачи.
Бях дълбоко възмутена, че трябва да измислям освен въпрос, на който децата да отговорят, и отговори към него, за да ги „насоча и улесня“ да мислят. Тези деца собствен мозък нямат ли, си мислех, защо някой трябва да задава въпроси вместо тях и освен това да им отговаря?!
Тогава не знаех, че целта е именно децата да НЕ мислят – бях още млада и глупава идеалистка (сега съм стара и още по-глупава идеалистка).
Та така – първо тестовете бяха с отворени отговори от типа „Друго (напишете какво)…“, но после „еволюираха“ до затворен тип с няколко опции, които ограждаш като маймуна. Казвам като маймуна, защото по това време се случи да гледам предаване на National Geographic, в което един професор беше обучил горила да отговаря на въпроси, сочейки картинки на екран – „да“, „не“, „има“, „няма“ и т.н.
И децата така обучиха – дават ти въпрос, дават ти отговори, посочваш един и приключваш. Ама не си съгласен с отговорите? Ама мислиш, че има и други варианти на отговор? Аааа, не, да си ги нямаме такива!
Никой не те пита какво мислиш – трябва само да отгатнеш някой друг какво е мислил.
Защо Ботев, да речем, се обръща към майка си в „На прощаване“ – защото а) иска да проведе диалог, б) е самотен, в) иска тя да му прости или г) знае, че тя ще го разбере?
Ако се усъмниш, че това изчерпва вариантите на отговор, мислиш, че всички изброени са верни или, не дай Боже, ти хрумне да изразиш мнение, че това е най-тъпия въпрос на всички времена, то ти ставаш агресивен, с отклонения в развитието, аутсайдер, аутист, хиперактивен, не се вписваш в средата и там каквото друго измислят психолозите, удобно обучени за целта да слагат етикети на индивидите, излизащи извън средностатистическите норми, определени от системните изисквания (все пак трябва да сме зъбно колело от системата, нали, ако не пасваме, как ще обслужваме механизма?).
Тестове, тестове, тестове… и будното мозъче на настоящото малко дете неусетно се превръща в гладкия мозък на бъдещото голямо говедо. А къде да иде това голямо говедо? Ами много ясно – там, където е свикнало: отива да си прави тестове!
С тестове ни започнаха, с тестове ще ни довършат – помнете ми думата!
Калина Христова https://afera.bg/
