Често съм споменавал, че истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Не зная кой е авторът на тази максима, но тя е вярна. Ако в миналото имахме база за сравнение, в случай, че разполагахме със свободен достъп до историческите извори, а и неудобните за официалните теории данни от изследванията на археолози, антрополози и езиковеди, то никой от нас не би останал заблуден.
Уви, по стечение на обстоятелствата, ние бяхме оплетени в мрежа от безброй нелепи лъжи, които отровиха съзнанието ни до такава степен, че когато някой прогресивен автор споменеше истината, на него се гледаше с недоверие.
Казионните учени създадоха умело изкривен облик на нашите далечни предци, които римляни и гърци наричат с колективното име траки, като това не бе случайно. Обликът на пияници, развратници, безписмени и неспособни на организация хора, предизвиква антипатия у всеки. Кой нормален човек би искал да се идентифицира с диви, порочни и слабохарактерни хора?
Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришълци от север.
Макар в продължение на 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.
Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното – това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано.
По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.
Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.
Балканите са нашата Родина поне от времето на Каменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи, които съставят нашия народ. Каменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.
Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, то названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.
Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брашно, тесто, сърп, брана, рало, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.
Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.
В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.
Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път. Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика.
http://www.veda.harekrsna.cz/connections/img/god-sikha.jpg
Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие.
Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща – да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.
Най-древният точен календар според Николай Дерменджиев, снимка на Николай Генов
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/1045/P6294791.jpg.preview.jpg
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/378
Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.
По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.
Карта на Кукутени-Триполие
https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png
https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/
Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:
“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”
https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx
Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.
Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cслучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток.
Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.
След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.
Древна китайска керамика, както формата на съда, така също и орнаментите показват силна прилика със съдове от Източна Европа – http://farm5.static.flickr.com/4134/4878134750_c24c0f3323_m.jpg
http://www.chinaonlinemuseum.com/ceramics-neolithic.php
Древна китайска керамика
Сравнение на древнобалканска и китайска керамика от Ян Шао
http://www.imperialtransilvania.com/fileadmin/archivio/imperialtransilvania/category/The_Cucuteni_9.jpg
http://www.imperialtransilvania.com/2018/10/07/read-more/argomenti/places-of-interest-1/articolo/the-traces-of-a-fascinating-population-found-on-the-territory-of-romania.htm
Древна иранска керамика с украса сходна с тази от Балканите
http://ancientneareast.tripod.com/IMAGES/Tall-e-Bakun.gif
Керамика от древна Индия, штрихованите триъгълници и ромбове в орнаментиката издават Балканско влияние
https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/lot-images.atgmedia.com/SR/35846/2868345/59-2012121894953_540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/timeline-auctions-limited/catalogue-id-srtime10032/lot-37371920-3a64-49d9-99ea-a45700330c79
Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.
Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.
Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.
За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.
Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров?
Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?
Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.
Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.
Етруски куполни гробници – https://cache-graphicslib.viator.com/graphicslib/thumbs674x446/8314/SITours/rome-countryside-etruscan-highlights-of-tarquinia-and-cerveteri-in-rome-190891.jpg
https://www.viator.com/tours/Rome/Rome-Countryside-Etruscan-highlights-of-Tarquinia-and-Cerveteri/d511-8314P2
Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси – господари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.
Египетски фрески изобразяващи хора със светла кожа и европеидни черти, лирата и гайдата на тези хора са едни от най-ранните изображения на тези музикални инструменти
NebMaatRa – Own work – A group of people labelled Asiatics (the glyphs immediately above the head of the first animal) entering Egypt c.1900 BC. From the tomb of 12th-dynastyofficial Khnumhotep II, at Beni Hasan. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Ibscha.jpg
Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.
Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.
На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.
Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура. Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са срили богатото царство на Мидас.
Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.
Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.
През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.
Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.
Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини.
Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.
Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.
Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.
Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.
Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.
Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.
По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.
Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.
Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!
Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.
Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.
Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски.
Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.
