СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ МОГАТ ДА ПРИДОБИЯТ ЧИСТ ВИД, САМО АКО ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ СЕ ПРОСТЯТ С „ПОСВЕТЕНИТЕ“ В ЛУЦИФЕР!
„ПОСВЕТЕНИЯТ“ Е „НАШ“, ДОРИ И ДА СИ ПРОСТ ВАЖНОТО Е ДА СИ „ПОСВЕТЕН“!
„Съединението прави силата“ – заветни слова, завещани от времето на Хан Кубрат.
Изписани са над входа на Народното събрание.
Красиво… Символично…
На старобългарски език „съединение“ се е обозначавало с думата „сънитие“.
„Съ нитъ“ – с нит да е свързано нещо.
Да е неразделно, неразрушимо.
Наистина впечатляващо.
Парадоксът започва оттук насетне.
На входа написано съединение, а вътре разделение. Какви ли не партии и с всяка следваща година се роят все повече и повече, всички с претенции, че ще оправят българския народ.
Сигурно го оправят.
Но, да не залитам в тази, меко казано, цинична полоса.
Днес е Богоявление.
Светъл, чист празник.
Съществува едно „сънитие“, което независимо от нивото на духовния ни ръст, винаги остава някак в забвение – Света Троица.
Може би, за да съхранява чистотата си.
В подобно състояние се намира и триединството на тяло, душа и дух.
Апостол Павел прави разграничение между плът и тяло в своите трудове.
Плът, телеса, за него са едно, а тялото е съвсем друго.
Използването на „плът“ в посланията на апостола нееднократно означава не само външното и преходното в човека, но и нещо низше, със значение на негативен.
„Плътта“ за ап. Павел означава и „опетнената природа на човека“. Тя се явява седалище на греха.
Така са я разбирали и аскетите на всички времена.
За „дела на плътта“ апостолът смята не само плътския грях, но и такива грехове като завист, разпри, раздори, разногласия, идолослужение. За него делата на плътта зависят от „плътското мъдруване“, противоположно на духовното.
Та, като се замисля върху това и срещна надписа „Съединението прави силата“, за какво съединение може да става въпрос, когато вътре е като лаещ кучкарник, разделен на „наши“, „ваши“, „мой човек – твой човек“, червени, светло сини, тъмно сини… какви ли не.
Виждаш плът, телеса с плътски амбиции, но не и тела с достоен вътрешен мир.
Сякаш са лишени от душа, а духът е чужд за тъмните им измерения.
И не ти се ще да възприемеш действителността, в която Света Троица отдавна е заменена с претенциите на корема.
А тези претенции са неугасими.
Дадени са на плътта.
Духът не разполага с тях, непознаваеми са за него.
Според богомилското учение, точно тази плът, телесата на човек, са творение на Луцифер. Въпреки възгордяването му, за което е пратен да царува в земната шир, той осъзнава своята немощ и се моли на Господ да даде живот на сътворената от него плът.
Господ вдъхва живот на тази плът, давайки й душа и дух с надежда за израстване.
Да уважаваш тялото и да уважаваш плътта са две различни състояния.
Едно е да храниш телесата, друго е да храниш тялото.
Животът на тялото е в хармонията и съжителството му с душата.
Хората обръщаме внимание на плътта, но сме в дълг към тялото, а от там и към душата.
Суетата няма полза от това човек да познае тази Божия даденост.
Той глези плътта си, както с храна, така и с физическата и материална охолност на цялата гама от земни страсти. Едновременно с това е немърлив и твърде често невеж за тялото.
Затова и болестите ни са много.
Всъщност като стана въпрос за Луцифер, не знам защо, се замислих за Кръщенето.
На този ден Христос е кръстен от Йоан Кръстител.
В подобен, сакрален миг, кръстеният е длъжен да се отрече три пъти от дявола.
Имам приятели – масони, които посвещавайки ги в масонството приемат да служат на… Луцифер.
В ритуалът им на посвещение присъства библията, но едновременно с това, Луцифер се възприема от тях като носителят на светлина.
Противоречиво и едновременно загадъчно.
Сигурно греша в представите си.
Луцифер е дума от латински произход, която буквално означава „носител на светлина“, „светлоносец“, а също така и „светоносец“.
В Стария завет Луцифер е падналият ангел, наказан за завистта си към Бог.
В „Евангелието на Лука“ и „Откровението на Йоан“ Луцифер е синоним на Сатаната.
Известно е, че днес масонството е придобило други измерения и проявления, не само в бизнеса, политиката, културата, а във всяка една обществена сфера.
Служещият на Луцифер е в най-големият си комфорт, когато удовлетворява плътта, защото плътта е негово творение (според богомилите) и царството му се гради върху нейното задоволение.
Да служиш на Луцифер е да си верен на плътта и в много случаи лукавата маскировка с легендатада, че си се посветил на светлината, губи смисъл.
Постоянната деградация, бледата благочестивост на какви ли не измислени духовни каузи, потънали в медиен разкош, но не и в нещо трайно за добруването на хората, е белег по-скоро за деградация, отколкото за възход в поведението на т. нар. „посветени“.
С дълбоко уважение съм към изконното намерение на подобна духовна инициатива, която днес вече е загубила тайнствената си същност.
В това вероятно е скрито и нейното опорочение.
Вече не е проблем да обявяваш своята съпричастност към подобни организации.
В крайна сметка, изглежда че единствено келепира в бизнеса, политиката, кариерата и личният интерес са причина за лицемерната деятелност в измамния блясък на подобна светлина на духа.
Такава добродетелност е обречена в зародиша си, колкото и велики за плътта да бъдат нейните постижения.
Преди да бъде създадена ДАНС имаше един началник на направление, който казваше че службата ни за сигурност може да придобие истински, нормален и чист вид на съществувание, сама ако веднъж завинаги реши въпроса със служителите, съгласили се да бъдат удостоени (в онези времена тайно), с преференциите на подобна „духовна съпричастност“.
С най-добри чувства съм към него, но не се случи това.
„Духовно посветените“ заеха местата на най-висшите ръководни постове в агенцията.
Другите са… неблагонадеждни.
Друго си е да си „наш човек“. „Нашият човек“ няма как да е престъпник, корумпиран, абсурд е да бъде от лошите.
„Посветеният“ е „наш“, а „нашият“ е „посветен“. Времето винаги е на негова страна.
Дори и да си прост, важното е да си „посветен“.
А в Притчите Соломонови е казано:
„По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.“
Колко истина и колко сълзи има в тези думи?
Да си „посветен“ днес има повече сила от това да си мъдър.
Повече мъдрост, повече печал, казва старецът Чудра.
Плътта не се влияе от печал, нито пък страда от нея. Виж в душата, в забравената душа, там е друго.
Но, кой сега страда за душата.
Дали въобще някой я чува.
В земната ни шир Дяволът си е Дявол и няма никакво значение дали ще го наречеш Сатана или Шейтан. Важното е да приемеш да му служиш, дори когато три пъти си се отрекъл от него.
Това е новата блага мяра за „посвещение“ и сполука.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
