Автор Ирина Кирилова
В Япония се проведе джаз – фестивал онлайн в края на тази година. В него взе участие и казахстанският певец Димаш Кудайберген по специална покана на японските организатори. Навършват се 20 години от провеждането на този фестивал, в който участват най – известни певци от света. От студио с перфектна акустика Димаш изпя една от най – известните песни – ИКАНАЙДЕ, за която той казва, че е любима в репертоара му. Изпя я на японски език.
Вокални педагози, музикални анализатори, продуценти, преподаватели от Япония и Китай, от Корея и Индия, от Франция и Испания, от Русия и Съединените щати, от Пуерто Рико и Португалия, от Казахстан и Украйна и от къде ли не още се „утрепаха“ да го хвалят, анализирайки пеенето му. Нарекоха го най – великия певец на света, определиха изпълнението на тази песен от Димаш достойна за музикалната награда ГРАМИ, казаха, че само той, където и да го поставиш, на която и сцена, в каквато и да е обстановка може да се концентрира до такава степен, че да покаже чувствата в една песен, ненадминатото си вокално майсторство и уникалното си пеене в няколко различни октави.
В същото време, когато вокалните анализатори не можеха да намерят думи, за да определят гениалността му, в Казахстан дадоха на 27 годишния Димаш Кудайберген държавна награда за най – голям принос в развитието на културата, по случай 30 години независимост на Казахстан.
Наградата „30 години – 30 имена“ получиха родителите му, тъй като той е в Китай.
И само в България нито дума никой не спомена за успехите на Димаш Кудайберген, не написаха нито изречение, никой не го похвали, никой не го укори.
Учудена съм, развълнувана съм и съм възмутена от музикалната клика в България и от интонационната среда, в която растат децата ни.
Не знам кой решава да се пускат песни с лоши текстове, създаващи поводи за агресия, за затъпяване, а да не се търси високото качество в музиката и красивите текстове.
Един от вокалните педагози – Тиар Гарсия казва, че Димаш поставя нова ера в пеенето и възкликва, че Господ му е дал глас да бъде бас, баритон, тенор, сопрано, но защо, Боже си му дал и толкова красота да прилича на гръцки бог – пита той. Според него той е съвършен певец и великолепен мъж.
Гарсия казва още, че ако пеенето е олимпийски спорт, то Димаш ще бъде пръв, а няколко обиколки зад него ще са всички останали певци и ще се съревновават между себе си, защото не е възможно Димаш да бъде достигнат. А тук се правят, че не са чували за него, но аз мисля, че просто се страхуват. Защото, както казва един вокален продуцент и анализатор, някой ден ще дойде същество от друг свят, ще хване Димаш за ръката и ще му каже: „хайде да си вървим!“
Но… да се върнем на песента! Защо ИКАНАЙДЕ развълнува целия свят?
Защото е написана по истинска история и това е история на едно японско момиче – Йошико Ямагучи, родено в Китай, което се среща с руска девойка в Манджурия. Там бягат много от аристократите – руски „бели“ офицери. Между тях започва такава дружба, че Люба / рускиня от еврейски произход /, разбрала за големия талант на японската девойка, започва да я води на уроци по вокал при съпругата на руски офицер, която е от италиански произход.
И така японската девойка става прекрасно сопрано, знае японски и китайски език, знае руски език покрай голямата обич и между нея и Люба. Става много прочута, започва да пее в радиото на Манджурия, снима се в киното, но не с японското си име, а с китайски псевдоним. Всичко е добре до момента, в който Манджурия е разпарцалосана и Йошико е заплашена от затвор и смърт. Тогава се намесва рускинята Люба, намира документи, с които да докаже, че тя има японски произход и така спасява живота и.
Новите власти изгонват Йошико Ямагучи в Япония, където е артистка, певица, телевизионна водеща…
Минават 53 години, в които японската певица всеки ден тъжи за руската си приятелка и търси начин да я открие. Обикаля посолства и институции, пише писма и благодарение на високия си авторитет, успява накрая да я намери в Екатиринбург в Русия. Двете се срещат, за да споделят какво са преживяли през всичките тези години. В тази среща има много сълзи, много дълбоки чувства за различния живот на двете жени. Една година след срещата Люба умира. А в 1989 година Кодзи Тамаши композира песента ИКАНАЙДЕ по тази толкова странна и тъжна история.
ИКАНАЙДЕ
Не си отивай!
Никого не виждам, никого.
Аз през цялото време плача,
но не от мъка, а от щастие,
от щастие от топлината на твоето докосване.
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Никога не позволявай да се разделим!
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Нека всичко да остане както сега!
Някога твоето сърце,
някога ще бъде някъде далече
и всичко ще остане спомен.
По- добре за това да не знам.
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Не давай да се разделим!
Не тръгвай, моля те, не тръгвай,
нека всичко остане както сега.
Ще добавя само, че Кодзи Тамаши – изпял тази песен много прочувствено, казва, че много певци са се опитвали да пеят ИКАНАЙДЕ, но никой до сега не я е изпял така красиво, с такова съвършено вокално майсторство, с такова дълбоко вникване в текста, както Димаш Кудайберген.
Тракийски Свят Trakia World
Превод на песента от руски език : Ирина Кирилова
Първи вариант на статията на Ирина Кирилова
В Япония се проведе джаз – фестивал онлайн тази година. В него взе участие и казахстанският певец Димаш Кудайберген по специална покана на японските организатори. Навършват се 20 години от провеждането на този фестивал, в който участват най – известни певци от света.
От студио с перфектна акустика Димаш изпя една от най- известните песни на японски език – ИКАНАЙДЕ, за която той казва, че е любима в репертоара му.
Вокални педагози, музикални анализатори, продуценти, преподаватели от Япония и Китай, от Корея и Индия, от Франция и Испания, от Русия и Съединените щати, от Порто Рико и Португалия, от Казахстан и Украйна и от къде ли не още се „утрепаха“ да го хвалят, анализирайки пеенето му.
Нарекоха го най- великия певец на света, определиха изпълнението на тази песен от Димаш достойна за музикалната награда ГРАМИ, казаха, че само той, където и да го поставиш, на която и сцена, вкаквато и да е обстановка може да се концентрира до такава степен, че да покаже чувствата в една песен, ненадминатото си вокално майсторство и уникалното си пеене в няколко различни октави.
В същото време, когато вокалните анализатори не можеха да намерят думи, за да определят гениалността му, В Казахстан дадоха на 27 годишния Димаш Кудайберген държавна награда за най- голям принос в развитието на културата, послучай 30 години независимост на Казахстан.
Наградата „30 години – 30 имена“ получиха родителите му, тъй като той е в Китай. И само в България нито дума никой не спомена за успехите на Димаш Кудайберген, не написаха нито изречение, никой не го похвали, не го укори.
Учудена съм, развълнувана съм и съм възмутена от музикалната клика в България и от интонационната среда, в която растат децата ни. Един от вокалните педагози – Тиар Гарсия казва, че Димаш поставя нова ера в пеенето и възкликва, че Господ му е дал глас да бъде бас, баритон, тенор, сопрано, но защо, боже си му дал и толкова красота да прилича на гръцки бог – пита той.
Според него той е съвършен певец и великолепен мъж. Гарсия казва още, че ако пеенето е олимпийски спорт, то Димаш ще бъде пръв, а няколко обиколки зад него ще са всички останали певци и ще се съревновават между себе си, защото не е възможно Димаш да бъде достигнат. А тук се правят, че не са чували за него, но аз мисля, че просто се страхуват. Защото, както казва един вокален педагог, някой ден ще дойде същество от друг свят, ще хване Димаш за ръката и ще му каже: „хайде да си вървим!“
Но… да се върнем на песента!
Защо ИКАНАЙДЕ развълнува целия свят?
Защото е написана по истинска история и това е история на едно японско момиче – Йошико Ямагучи, родено в Китай, което се среща с руска девойка в Манджурия. Там бягат много от аристократите – руски „бели“ офицери. Между тях започва такава дружба, че Люба / рускиня от еврейски произход /, разбрала за големия талант на японската девойка, започва да я води на уроци по вокал при съпругата на руски офицер, която е от италиански произход.
И така японската девойка става прекрасно сопрано, знае японски и китайски език, знае руски език покрай голямата обич и между нея и Люба. Става много прочута, започва да пее в радиото на Манджурия, снима се в киното, но не с японското си име, а с китайски псевдоним. Всичко е добре до момента, в който Манджурия е разпарцалосана и Йошико е заплашена от затвор и смърт. Тогава се намесва рускинята Люба, намира документи, с които да докаже, че тя има японски произход и така спасява живота и.
Новите власти изгонват Йошико Ямагучи в Япония, където е артистка, певица, телевизионна водеща…
Минават 53 години, в които японската певица всеки ден тъжи за руската си приятелка и търси начин да я открие. Обикаля посолства и институции, пише писма и благодарение на високия си авторитет, успява накрая да я намери в Екатиринбург в Русия. Двете се срещат, за да споделят какво са преживяли през всичките тези години. В тази среща има много сълзи, много дълбоки чувства за различния живот на двете жени. Една година след срещата Люба умира. А в 1989 година Кодзи Тамаши композира песента ИКАНАЙДЕ по тази толкова странна и тъжна история.
Защото е написана по истинска история и това е история за нежност, любов и молба на човек, който обича.
ИКАНАЙДЕ
Не си отивай!
Никого не виждам, никого.
Аз през цялото време плача,
но не от мъка, а от щастие,
от щастие от топлината на твоето докосване.
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Никога не позволявай да се разделим!
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Нека всичко да остане както сега!
Някога твоето сърце,
някога ще бъде някъде далече
и всичко ще остане спомен.
По- добре за това да не знам.
Ах, не си отивай, моля те, не си отивай!
Не давай да се разделим!
Не тръгвай, моля те, не тръгвай,
нека всичко остане както сега.
Ще добавя само, че Кодзи Тамаши – певец и композитор казва, че много певци са се опитвали да пеят ИКАНАЙДЕ, но никой до сега не я е изпял така прочувствено, с такова съвършено вокално майсторство, с такова дълбоко вникване в текста, както Димаш Кудайберген.
Тракийски Cвят
Превод на песента от руски език : Ирина Кирилова
https://www.youtube.com/watch?v=pUAwaXSE4XE
Казахстанец исполнил лирическую композицию на японском языке и растрогал поклонников
НУР-СУЛТАН, 29 ноя — Sputnik. Казахстанский исполнитель Димаш Кудайберген продолжает покорять мировую сцену.
На этот раз певец записал песню на японском языке для музыкального фестиваля 20th Tokyo Jazz Festival.
Видео из студии, где певец записал песню Ikanaide (Не уходи), появилось на YouTube-канале фестиваля.
Стоит отметить, что Димаш принимает участие в японском фестивале второй год подряд. Мероприятие проходит в онлайн-формате.
“Я рад снова выступать на фестивале Tokyo Jazz в этом году. Мы надеемся привнести еще одно замечательное выступление прямиком из Казахстана. В этом году фестиваль празднует свою 20-ю годовщину. Я бы хотел представить особенную для меня песню”, – сказал Димаш Кудайберген.
Поклонники оценили выступление Димаша, отметив эмоциональное исполнение песни на японском языке.”Как невероятно, эмоционально, восхитительно! Всей душой поет Димаш!”, “Очень красивое выступление! Еще одна страничка в истории успеха! Счастливы вместе с тобой, Димаш”, “Неземной красоты голос, восхитительное исполнение. Испытываешь истинное музыкальное наслаждение от прослушивания”, “Так трепетно, так проникновенно спел, до мурашек” – написали фанаты певца.
Читать далее:
