Автор Ирина Кирилова
И като се роди Исус във Витлеем, мъдреци от изток дойдоха в Ерусалим и казаха: „ де е роденият цар, защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да се поклоним?“ Звездата вървеше над тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше младенецът. И влязоха в къщата и му поднесоха дарове – злато, ливан и смирна. А като си отидоха, слезе ангел Господен и каза на Йософ с Мария да бягат в Египет, защото Ирод ще търси младенеца, за да го погуби.
Така започва историята в Библията за Исус Христос. И неговото раждане слага началото на нов свят, на нови нрави, на ново летоброене и така вече двадесет века, че 21 години отгоре. Ако погледнем живота днес, няма да намерим праведен човек като Исус. Всички сме подвластни точно на това, което той не искаше – на парите, на лъжите, на измяната, на кражбите…
А той говорил така благо на хората, учил ги на смирение и доброта. „ Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум. Възлюби ближния като себе си“ – казвал той.
Живеем в 2021 година. Замисляме ли се, когато вършим злини, че Господ е справедлив и дава всекиму според делата?
Когато минаваме край храм, влизаме ли, за да му благодарим, че е разпънат на кръст само на 33 години, за да ни спаси от мъки и
страдания?
Може би тази година ще се замислим за всичко това в обстановката на коронавирус, на високи цени, на липса на правилна политика, на злоба и отрицателна енергия. Ще разсъдим кой промени света. И ще разберем, че ние го съсипахме сами. Господ ни праща известия, а ние се правим, че не ги забелязваме и всеки ден се убиваме по – малко.
Хайде да спрем преди Рождество Христово за малко забързания си ход, да затворим компютрите и телефоните и да се замислим искаме ли да живеем човешки – без катастрофи и лъжливи обещания за бъдещето, без обиди и кавги, без алкохол и наркотици, без насилници и убийци…
Да си спомним как идваха коледарите в ранни зори на Рождество, за да ни суровакат за здраве и живот с дрянови клончета, как предната вечер, наречена Бъдни вечер хапвахме топла питка и ровихме в ситото със слама, за да си намерим най- хубавия орех, за да ни е хубава годината, как валеше сняг – бял, чист и пухкав, как лягахме в него, за да се отбележи фигурката ни, как червени бяха бузките ни, как идваха гости – добронамерени, весели, за да честитят на мама и тате Рождество Христово, а на нас да подадат по едно бонбонче и по една ябълка!
Как искам тази празнична атмосфера да се върне, хората да се засмеят, да не са уплашени за хляба си, за неплатените си сметки, за децата си, които са далеч!
Как искам да прегърна всички читатели на тези мои размисли и да им пожелая здраве и спокойствие, което ни е така нужно днес!
Ами приемете прегръдката ми и знайте, че животът поднася и лошо и добро и дано доброто напред във времето да бъде много, много, много, колкото много са били звездите в онази нощ, когато се е родил Исус Христос!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
Тракийски Свят
