Скъпи мои сънародници,
Години наред едно и също чувство ви обзема, потиска, преследва : странно и проникновено чувство на загуба на собствеността ви. Вървите по улиците градове си и не ги разпознавате. Гледате екраните, които ви говорят на странен и откровено чужд език. Гледате и слушате рекламните плакати, телевизионни сериали, футболни игри, филми, предавания, песни и учебници на вашите деца; пътувате с метро, влакове, отивате на гари, летища, чакате дъщеря ви или синът ви да излязат от училище, придружавате майка си до спешното отделение на болницата, заставате на опашка в пощата или в бюрото по труда, чакате в полицейски участък или в съда и имате впечатлението, че вече не сте в страната, която познавате.
Спомняте си страната, която сте познавали в детството си; помните страната, която родителите ви описваха ; помните страната, която намирате във филми или в книги.
Страната на Жана д’Арк и Луи XIV, страната на Бонапарт и генерал дьо Гол, страната на рицарите и дамите, страната на Виктор Юго и Шатобриан, страната на Паскал и Декарт, страната на басните на Ла Фонтен, героите на Молиер и стиховете на Расин, земята на Нотр Дам дьо Пари и камбанариите в прованса, страната на Гаврош и Козет, страната на барикадите и Версай, страната на Пастьор и Лавоазие, страната на Волтер и Русо, дьо Клемансо и героите от 14-та, дьо Гол и Жан Мулен, страната на Габен и Делон, Бриджит Бардо и Белмондо, Джони и Азнавур, Брасенс и Барбара, филмите на Соте и Верньой.
Тази страна лека и блестяща, тази страна едновременно митична и научна, тази страна толкова интелигентна и фантастична, страната на Конкорд и атомните електроцентрали. Страната, която изобрети киното и автомобила, тази страна, която търсите навсякъде с отчаяние, за която децата ви изпитват носталгия, без дори да са я познавали, тази страна, която ценим… и която е в процес на изчезване.
Не сте заминали и въпреки това се чувствате, сякаш вече не сте у дома. Не сте напуснали страната си, но все едно страната ви е напуснала вас. Чувствате се като непознат в собствената си страна. Вие сте изгнаниците вкъщи.
Дълго време мислехте, че сте единствените, които виждате, чувате, мислите и се страхувате. Страхувахте се да го кажете, срамувахте се от впечатленията си. Дълго време не смеехте да кажете това, което виждате, и преди всичко не смеехте да видите това, което видяхте.
И тогава го казахте на жена си, съпруга си, децата си, баща си, майка си, приятелите си, колегите си, съседите си. И тогава вие го казахте на непознати и разбрахте, че вашето чувство на лишение от собственост е споделено от всички.
Франция вече не беше Франция и всички го забелязаха.
Разбира се, гледаха ви отвисоко. Могъщите, елитите, себеправедните, журналистите, политиците, учените, социолозите, синдикалистите, религиозните власти, ви казаха, че всичко е лъжа, че всичко е наред, че всичко е грешно, грешно! Но с течение на времето разбрахте, че именно те са лъжата, че те са тези, които са сгрешили всичко – че те са тези, които ви вредят.
Изчезването на нашата цивилизация не е единственият въпрос, който ни тормози. Имиграцията не е причина за всички наши проблеми, въпреки че ги влошава.
Разбира се, често ви е трудно да свързвате двата края. Разбира се, трябва да реиндустриализираме Франция. Разбира се, трябва да уравновесим търговския си баланс, да намалим нарастващия дълг, да върнем нашите компании, които са избягали от Франция, и да върнем на работа нашите безработни. Разбира се, трябва да защитим нашите технологични съкровища и да спрем да ги продаваме на външни лица. Разбира се, трябва да позволим на нашите малки предприятия да живеят и да се развиват и да се предават от поколение на поколение. Разбира се, трябва да запазим нашето архитектурно, културно и природно наследство.
Разбира се, трябва да възстановим нашето републиканско училище, неговото превъзходство и култа към заслугите и да спрем да предаваме децата си на егалитарния опит на педагози в теориите за пола и ислямската левица.
Разбира се, трябва да си върнем суверенитета, изоставени на технократите и европейските съдии, които лишиха френския народ от способността му да решава съдбата си, в името на мечтите за Европа, която никога няма да бъде нация.
Да, трябва да върнем властта на хората! Вземете го от малцинствата, които никога не спират да тиранизират мнозинството, и от съдиите, които подменят управлението на народа от хората за хората.
В продължение на десетилетия нашите управници отдясно и отляво ни водеха по този фатален път на упадък и дегенерация. Надясно или наляво, те ви излъгаха, скриха от вас сериозността на нашето понижаване, скриха от вас реалността на нашата подмяна.
Познавате ме от години. Знаете какво казвам, каква диагноза поставям и какво обявявам. Дълго време се задоволявах с ролята на журналист, писател, и „касандра“.
Мислех си, че поне един политик ще вземе факлата, която му предадох. Казах си – на всеки неговата професия, на всеки неговата роля, на всеки неговата борба
Отказах се от тази илюзия.
И аз като вас вече нямам доверие.
И аз като вас реших да взема съдбата си в ръце.
Разбрах, че никой политик няма да има смелостта да спаси страната от трагичната съдба, която я очаква. Разбрах, че всички уж компетентни са предимно безпомощни. Президент Макрон, който се представи като нов държавник, всъщност беше синтез на двамата му предшественици – и по-лошо. Че във всички партии се задоволяват с дребни реформи, докато времето изтича.
Вече не е време да реформираме Франция, а да я спасим.
Затова реших да се кандидатирам за президент.
Затова реших да поискам вашите гласове, да стана ваш президент на Републиката. За да не изпитат варварството нашите деца и внуци. За да не са забулени дъщерите ни и синовете ни да не се подчиняват. За да можем да им предадем Франция такава, каквато сме я получили от нашите предци.
За да можем все още да запазим нашия начин на живот, нашите традиции, нашия език, нашите разговори, нашите дискусии за история или мода, нашия вкус към литературата и гастрономията.
За да останат французите горди с миналото си и уверени в бъдещето си. За да се чувстват французите отново като у дома си и за да могат най-новите пристигащи да се асимилират в нашата култура, а не да си присвоят историята ни.
Така че да преправяме французите във Франция, а не чужденците в непозната земя.
Ние, французите, сме велика нация, велик народ. Нашето славно минало ни задължава за нашето бъдеще. Нашите войници завладяха Европа и света. Нашите велики писатели и художници са предизвикаха всеобщо възхищение. Откритията на нашите учени и производството на нашата индустрия белязаха времената си. Очарованието на нашето изкуство предизвикваше завистта и щастието на всички, които го вкусят. Имахме огромни победи и преодоляхме жестоки поражения. В продължение на хиляда години ние сме една от силите, които са написали историята на света. Ще бъдем достойни за нашите предци. Няма да позволим да бъдем доминирани, васализирани, завладяни, колонизирани. Няма да бъдем заменени.
Пред нас ще се издигне студено и решително чудовище, което ще се стреми да ни направи мръсни. Те ще ви кажат, че сте расист, ще ви кажат, че сте завладени от низки страсти, докато най-красивата от страстите ви оживява – любовта към Франция. Ще кажат всичко най-лошо за мен. Но ще издържа. Насмешките и оплюването няма да ме впечатлят. Никога няма да сведа глава, защото имаме мисия, която трябва да изпълним. Френският народ беше уплашен, парализиран, индоктриниран. Виновен. Но той вдига глава, сваля маските, разсейва лъжливите миазми, прогонва злите си пастири.
Ще продължим Франция. Ще продължим красивото и благородно френско приключение. Ще предадем факела на следващите поколения.
Помогнете ми! Присъединете се към мен! Ставай! Ние французите винаги сме триумфирали над всичко.
Да живее републиката и най-вече да живее Франция!
Превод: Николай Облаков за “Консерваторъ”
