Роден през 1932 г. във Варна.
През есента на 1944 г. е ученик в немски колеж, след заминаването на немските учители идват нови.
Новите учители след като виждат, че носи кръстче, го карат да го свали. Той отказва. Следват поредица от премеждия. Изключен от училище. Завършва средното си образование с големи трудности. Репресиран от службите на МВР, затвор, интерниране, мъки и премеждия, но устоява на всички репресии.
Голямата му любов не го оставя.
Жени се и има две деца.
Има музикален дар даден му от Бога. Изхранва семейството си с цигулката си, преподавайки уроци по музика.
Печели отлично конкурс за продължаване на музикалното си образование в чужбина. След като отказва на ДС да стане техен сътрудник не го пускат да продължи музикалното си образование.
Не престава да се бори и отстоява Истината.
Завършва Духовната академия, и немска филология. Защитава и докторантура.
Работи като редактор в литературни списания, с помоща на честни и достойни български комунисти като проф. Елит Николов.
След т.н. промени е първи посланик на Република България в Обединена Германия. Като посланик успява да спечели уважението на германските власти и вратите му са отворени и работи за интересите на България.
Виждайки злоупотреби с българската собственост в Германия прави каквото може за пресичане на беззакония от български представители и служители в Министерството на външните работи на България.
Уволнен от външното ни министерство в нарушаване на дипломатическата практика.
Германските му колеги, приятели и познати му намират работа в Германия.
След връщането си в България издава в продължение на десетилетия в. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ“. Работи и със създадената от него НПО „Гражданско общество в България“.
Отдава всичките си сили в борба срещу мафията, корупцията, беззаконието, защита на българските национални интереси, за истината.
Биеше неуморно камбаната да буди трудно събуждащия се български народ.
Веско, Бог да те проси! Почивай в мир скъпи приятелю.
Митко Йончев
ПП:
Изпращането на Веско ще е на 23.11.2021 г. от 11,00 ч. в ритуалната зала на Централни софийски гробища.
Веселин Стоянов е роден през 1932 г. в гр. Варна. До 09.09.1944 г. учи в немското училище в града, а след това в българско. Като ученик в гимназията е изключен за вражески и реакционни прояви завинаги от двете варненски гимназии и за две години от всички гимназии в страната. Завършва като частен ученик в град Провадия. Постъпва на работа като цигулар във Варненския градски симфоничен оркестър, но е уволнен заради това, че е изключен от гимназията за вражески и реакционни прояви. Явява се на конкурс и е назначен като цигулар в Добричкия симфоничен оркестър, но и от там е уволнен по споменатите причини.
Завръща се във Варна, но е арестуван и осъден на 18 месеца затвор. След излизането от затвора заминава за София и завършва като частен ученик Софийската духовна семинария – гара Черепиш, а след това завършва Духовната академия – София. През 1956 г. е приет за студент в СУ „Св. Климент Охридски, специалност класическа филология, но още в I курс е изключен във връзка с унгарската революция.
През 1965 г. завършва СУ „Св.Климент Охридски“ , специалност немска филология и втора специалност философия, след което защитава дисертация на тема „Естетическото възпитание на децата от 7 до 11- годишна възраст.
Работи като преподавател по немски език, като отговорен секретар и зам.главен редактор на сп. „Проблеми на културата“, а след 10.11.1989 г. е назначен за гл.редактор на сп. „Библиотекар“.
През 1992 г. е назначен за пълномощен министър и ръководител на дипломатическата мисия в Берлин, където работи до 1993 г. От 16 години издава в. „България без граници“.
Има много публикации и 5 издадени книги. Председател е на Национално сдружение „Гражданско общество в България“. Женен е, има две деца и трима внуци.
