В. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ“
Издание на българите в чужбина
Година 19-та
bulgariabezgranici.com
21.02.2017 г.
След публикуване статията „Служебното правителство – надежда или разочарование“ на Димитър Ал. Йончев във в. „България без граници“ от 10.2.2017 г. в редакцията се получиха много положителни отзиви и предложения за нейното повторно публикуване и по-широко разпространение.
Статията даде повод, след отчета на Огнян Герджиков за ревизията на кабинета “Борисов- 2”, редакцията да бъде затрупана от читателски писма.
Редакцията като се съобразява с желанията на своите читатели, техните мнения и предложения, приемайки техните силни и обективни оценки, придържайки се към добрия тон, като ги обобщи реши да ги постави на вниманието на президента Румен Радев, служебното правителство и българската общественост:
Първо. Ревизията на дълга от 16 млрд. лв не е партийна поръчка, а искане на българския народ. Как е взет и кога е взет? Колко и при какви условия? От кои банки и кои са консултантите? Кой и как ще връща този дълг?
Второ. Каква е истината за взетото решение за разрешаване на засилено военно присъствие на САЩ и НАТО в Черно море? Бойко Борисов и неговото правителство ли са дали българско съгласие за засилено военно присъствие в Черно море или Огнян Герджиков и служебното правителство? Има ли нарушение на Конституцията на Република България?
Трето. Как е взето решението за допускане струпването на американски войски, бронетанкова и друга техника в България за война срещу Русия?
Четвърто. Несериозно е да се говори от определени среди (въздържаме се да цитираме силните думи на читатели по отношение на тези среди), които са на хранилка на фондациите Отворено общество, Америка за България и техните подобни, че русите и Русия могат да бъдат заплаха за българите и България! По-скоро българите гледат на русите и Русия с надежда за избавление от американската и натовска окупация!
Пето. Лавинообразно расте броят на българите искащи референдум за членство на България в НАТО!
Шето. Каква е истината с проектите по ОП „Наука и образование за интелектуален растеж“?
Седмо. Читатели отхвърлят обективността и на ревизията на Здравното министерство, че имало само нарушения при обществени поръчки за застраховане на санитарните автомобили на центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология и обществена поръчка за охрана на сградите на министерството.
Как да гледаме на това, че България е на първо място в ЕС по дял от средствата за здраве, заделяни за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки – 42,4 на сто? Тези разходи в страните-членки на ЕС е в диапазона от около 10 на сто в Дания и Люксембург, до 30 на сто – в Гърция, Литва, Хърватия, Румъния, Унгария и Словакия. България е рекордьор с внушителните 42,4 %! В същото време България е също рекордьор със заделяните едва 0,5 на сто за профилактика и дългосрочни медицински грижи.
Какви са отношенията на служебния здравен министър с фармацевтичните фирми? Какво става в Здравното министерство след обвиненията на прокуратурата за длъжностно престъпление и безстопанственост на министъра на здравеопазването в кабинета „Борисов-2“ Петър Москов и заместника му Адам Персенски във връзка с дарението на ваксини между България и Турция? Какво показа ревизията за комуникацията на Петър Москов с НЗК? Имало ли е вмешателство на Петър Москов в НЗК или не?
Констатациите на ревизията в Здравното министерство са несериозни, прикриващи истинското състояние на нещата.
От редакцията
Служебното правителство – надежда или разочарование
Румен Радев – надеждата за много българи, близо два месеца и половина след избирането му за президент встъпи в длъжност и реши: Разпускане на 43 ОНС, избори на 26 март 2017 г., служебен премиер Огнян Герджиков. На 27 януари служебният кабинет пое управлението на страната.
Надежда или разочарование
Президентът Румен Радев вместо нови и неопетнени хора, избра за служебен министър-председател и служебни министри личности, някои от които са участвали в съсипването на България.
Огнян Герджиков, член на НДСВ, свален като председател на 39 Народно събрание, заради подкрепата му на бандитската приватизация, изпратен с освиркване от депутатите. За „заслугите“ му го назначи за служебен министър-председател!
За първи зам. мин. – председател и министър на здравеопазването избра зъболекаря Илко Семерджиев, доказал се в „лечението“ на българите така, че да поемат по-бързо пътя към отвъдното. Изключително комбинативният и меркантилен зъболекар стана стратег на здравната реформа. Като зам. – министър и министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов с прокараната от него здравна реформа той стана гробокопач на българската нация. Немски лекари и специалисти се чудиха на „стратега и неговата реформа” – ликвидиране на изградената здравна мрежа от поликлиники и тяхното обвързване със съответните болници и специализирани здравни заведения. Вместо нейното подобряване, всичко бе унищожено, а със създаването на ЕТ–лекар и ТД–болница, пациентът стана стока. НЗК – възловото отроче на здравната реформа на Семерджиев, стана „дойна крава“, хранена от българите. „Реформата“ на зъболекаря Илко Семерджиев е част от българския вариант за глобалното съкращаване на населението, включително планираното изчезване на българската нация.
За да се улесни физическото унищожение на българската нация, да се парират съпротивителните сили на българите (християни и мюсюлмани) се изпълнява план за духовното им обезличаване, включително и чрез насаждане на нетрадиционен за българските мюсюлмани ислям.
Министерството на образованието е поверено на проф. Николай Денков. Той бе зам.- министър и отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове при трима министри – доц. Румяна Коларова, проф. Тодор Танев и Меглена Кунева.
Въпросът не е до личността на проф. Денков, доказал се в своята област учен, а в това, че това министерство е първо на образованието и след това на науката.
Възпитанието и обучението на нашите деца в чужда на българите духовност тръгва още от детската градина. Със започване на училище този процес продължава да се налага методически чрез подработените учебни програми. Те са направени така: че да се унищожава и обезличава българщината; да се насажда национален нихилизъм; за обезличаване дейността на нашите възрожденци; перфидно прокарване на русофобия сред децата; да се парира възраждането на българския национален дух, на българската култура и нейната защита.
За министър на образованието и науката е необходима личност, която да е в „час“ с проблемите на обучението и възпитанието на децата на България. Все още има такива личности, преподаватели по БЕЛ и история, опазили се от мрежите на фондациите „Америка за България“, „Отворено общество“, „Български хелзински комитет“ и техните подобия. Има все още такива специалисти, които могат да отстранят антибългаризма в учебните програми, за да се обучават и възпитават българските деца в любов към Род и Родина.
Това го имаше и при социализма/комунизма, но получи много по-ускорено „развитие“ в зората на „демокрацията“, пак при професор, станал и академик – Илчо Димитров, широко отворил вратите за Отворено общество, а и след него. Но при правителствата, в които проф. Денков е зам. – министър това получи невиждан размах.
Министър доц. Румяна Коларова, със своя „християнски“ патос и вдъхновение, в нарушение нормативите на МОН, ставайки служебен министър, въвежда за СИП в училищата изучаването на иврит, а не примерно на вероучение.
След нея „щафетата“ във войната срещу българското и българската идентичност се пое от соросоида проф. Тодор Танев, син на унгарска еврейка, чиято съпруга доц. Албена Танева завежда Центъра за еврейски изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“, с всичките й начинания на антибългаризъм. Той предаде щафетата на глобалистката, неолибералката, соросоидката, потомствената комунистка Меглена Кунева – Пръмова, съратничката на Соломон Паси. Освен стореното в съсипване на средното образование, всички те прокараха и „изисквания“ към висшето образование, чрез които се унищожава хуманитаристиката във ВУЗ и научните институти.
На 25.1.2017 г. Соломон Паси поздрави по БНТ от студиото на “Още от деня” президента Румен Радев за “изключителния му избор за служебен министър-председател”. Той заяви, че „Герджиков е човек на достойнството, честта и дълга“. Няма що! Също подкрепи изказването на Меглена Кунева, че в момент, в който България няма свой парламент, Радев слага най-емблематичния председател на парламента за служебен министър-председател. Паси каза още, че с нетърпение е очаквал да види кой ще е служебният външен министър и се е зарадвал като чул, че за такъв е назначен Ради Найденов.
Кой е Ради Найденов? Посланик в Берлин, бивш шеф на кабинета Симеон Сакскобургготски. Щом се радва Соломон Паси това ще рече, че Ради Найденов е верен евроатлантик или по-точно атлантик здраво „прихванат“ от атланто-американците и „поизпуснат“ от евро-германците.
Нищо чудно това правителство да номинира за еврокомисар Меглена Кунева, за радост на антибългаристите и за нещастие на българите.
Кадровото присъствие на НДСВ в служебното правителство едва ли е случайно. Случайно ли е, че Симеон – екс-премиерът-цар беше зад Румен Радев, когато патриарх Неофит отслужваше в храм „Св. Александър Невски“ празнична литургия за встъпването му в длъжност.
„Не е тайна и че проектът на клана Ротшилд за възстановяване на европейските монархии към положението отпреди Първата световна война беше провален.“ (Красимир Иванджийски, в. Строго секретно, бр. 260, февруари 2017, с. 9). Може проектът да е провален, но какво ще реши /е решил/ клана не се знае. Знае се, че от зората на демокрацията, а и в наши дни има „кръгове“ които работят/мечтаят/ за възстановяване монархията в България. Ако ги оставим, какво ли още ще ни докарат тези болни мозъци-майкопродавци?
Но ние трябва ли да се радваме на казаното от Соломон Паси?
Общественото мнение е подложено на постоянна манипулация от соросоидите, т.е. глобалистите, неолибералите, борците за мултикултурализъм, воюващи срещу националната идентичност на българите. Те са постоянно канени в най-гледаните и слушани предавания в телевизията и радиото откъдето перфидно сипят антибългаризъм.
Хилядолетната история на човечеството е и борба между доброто и злото, светлината и тъмнината, духовното и материалното. В тази борба ние на коя страна сме?
Трябва ли да се радваме на казаното от Соломон Паси, в същото предаване, че: „Аз съм много доволен от това, че по моя статистика светът през последните 200 години се развива много добре“!? Паси не само, че го каза, но и го повтори многозначително, с нескрито задоволство!
Статистика на развитието на света през последните 200 години?
Какъв е ХIХ век и как започва? Да пиша ли за Наполеон и войните през този век? За въстанията срещу поробители и нашественици. За погроми и кланета. За теглата, борбите и геноцидът над българите, които се заличават от съзнанието на българите и в програмите за обучение в училищата! Да давам ли статистика, да пиша ли и тук след като съм писал?
Какъв е ХХ век? Телеграфна статистика!
– Как започва векът за българите и борбите им за национално обединение? Геноцидът над българите – тракийци и македонци!
– Геноцидът над арменците.
– Първата световна война – жертви над 15 милиона души.
– В Съветска Русия червеният терор отне живота на повече от 60 милиона души – мъже, жени и деца. ( Виж Приложение № 1)
– Хитлер – „проекта“ на илюминатите разпалил /или чрез него разпалена/ Втората световна война, която отнема живота на повече от 60 милиона души. Около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.
– Холокоста на повече от 6 милиона евреи и не евреи в концентрационните лагери, от които евреите са около 4 милиона. Който отрича Холокоста на евреите и не евреите не е за осъждане, не е за упрек, а е просто за лечение! Холокоста на евреите чака своето обективно осветляване! ( Виж Приложение № 2)
– Да не разширявам статистиката с жертвите след Втората световна война до наши дни.
Соломон Паси може да е много доволен, че по негова статистика светът през последните 200 години се развивал много добре!?
За разлика от него аз съм силно притеснен!!!
В политиката случайни неща няма! От най-дълбока древност „скрити“ сили, наричани като „паралелна държава“ или „паралелна власт” са се стремили да влияят на политиката. През 1737 г. в Париж е основан Орденът на Паладините. Преди това е било време, когато членове на тайните общества (с всичките влияния върху членовете им) са мъдри и образовани мъже, политици и управници. С Ордена на Паладините, това влияние придобива нови измерения и развитие в масонските структури. Влиянието им се разширява с появата на ново тайно общество, известно под името Баварски илюминати. Официално Орденът на Илюминатите е основан на 01.05.1776 г. (датата празнуваща се по света и до днес по различни поводи) от бившия йезуитски свещеник Адам Вайсхаупт. Според редица източници това става по идея на банковата фамилия Ротшилд.
Как се развива светът през последните 200 години?
Ако приемем казаното от Димитър Недков, в предаването Въпрос на гледна точка – Черният папа – YouTube https://www.youtube.com/watch?v=vzzhap8uLCk 13.04.2015 г. – Качено от Stoycho Kerev за Черният папа – Албърт Пайк.
Според Недков, Албърт Пайк е „най-големия сатанист, вгорчил съдбата на католицизма. Това може да се случи в Америка. Това е човекът, който разкри и разтълкува масонските символи, с изключение на един загубен символ, който масоните още го търсят “. По едни източници, родения в Бостън Албърт Пайк (1809-1891) е Велик майстор на Шотландския ритуал на масоните. Според Димитър Недков, „най-големия сатанист“ Албърт Пайк „е суверенен върховен командир на света, който от 1851 до 1891 е ръководител на световното масонство“ и, че: „Той оглавява Ордена на Паладините, който има отношение към така наречените тайни отношения в политиката“.
„Илюминатите – по думите на Димитър Недков – са надстроечна структура на масонските организации. Илюминатите работят върху доктрини, които променят света и разсъждават на къде ще се движи този свят. Докладите на Римския клуб са на практика доклади на Ордена на илюминатите. Илюминатите се занимават с това как е възникнал светът, какво е неговото състояние и на къде ще върви или ще тръгне“ и т.н. ( По-подр. виж: Въпрос на гледна точка – Илюминати и новият световен ред … https://www.youtube.com/watch?v=mpMFP69SDw
11.03.2014 г. – Качено от Stoycho Kerev)
С появата на илюминатите, като надстроечна структура на масонството се въвеждат и „нови“, много по-радикални способи и методи или „доктрини, които променят света“, а също и „на къде ще се движи този свят“. Пайк работи в тясно сътрудничество с италианеца Джузепе Мацини (1805-1872) (33’), оглавил Ордена на Илюминатите през 1834 г. Албърт Пайк заедно с Мацини, Лорд Хенри Джон Темпъл (1784–1865), известен още като лорд Палмерстън (33’), заемал двукратно поста Премиер – Министър на Обединеното Кралство, и Ото фон Бисмарк (1815 – 1898) (33’), по думите на Недков образуват „Квартет“. Те работят, или чрез тях се работи по проект за обединение на масонството под шапката на Ордена на Паладините.
„Квартетът“ Албърт Пайк, Джузепе Мацини, лорд Палмерстън и Ото фон Бисмарк през тези години работи на пълни обороти. Дали този „квартет“ сам решава или зад него има експертен „помощен менторски персонал“? Несъмнено този „персонал“ е Ордена, който има отношение към тайните отношения в политиката, а негова глава е Пайк. Дали тайните отношения в политиката се решават само от Главата или по-скоро чрез нея се прокарват решенията на невидимото ръководство на Ордена?
От „квартета“ двама са начело на Ордените, които работят в тандем, казано по „профански“. Мацини и Пайк се допълват много успешно. Пайк поема теософските аспекти в операциите им, а Мацини се заема с политическата част, т.е. ръководство на революционните движения.
Пътят на Пайк да бъде издигнат до глава на Ордена го видяхме. Пътят на Мацини започва през 1833 г., когато е студент в университета в Генуа, и е посветен в 33’ на СПШР и оглавява Върховния съвет в Италия. Междувременно е посветен и в Древния и Примитивен Ритуал на Мемфис-Мизраим / ДПРММ/. По-горе посочих, че през 1834 г. застава начело на Илюминатите. Каква е тази ракета носител, която го изстрелва с такава скорост начело на Илюминатите? Това знаят само Мамона и менторите –кадровици на илюминатите.
Как това се отразява върху събитията в българските земи и българското революционно движение за национална свобода?
Сериозните, търсещи обективната истината български историци са доказали, че Васил Левски не е бил масон. Въпреки това „изследователи“ с преднамерени писания продължават да изопачават историческата истината и да „доказват“, че Левски е бил масон, а изгражданата от него революционна организация е „Масонска ложа и братство на Левски“.
Няма как да се спирам кой какъв е от революционните ни дейци, но е ясно, че масонарията е присъствала сериозно сред тях. Съученикът и връстникът на Левски, масонът Теофан Райнов, е изпратен по решение на учредителната сбирка на революционната организация, да се срещне с революционните дейци в Западна Европа за съвети и помощ. По препоръка на Бакунин, през 1869 г. в Лондон Райнов е приет от Джузепе Мацини.
През декември 1868 г. Левски предприема първата си обиколка в България, през май 1869 втората си обиколка. Изградил своята стратегия за революционната борба, различаваща се от ръководителите на революционното движение в Европа, през 1870 г. предприема третата си обиколка, изграждайки мощна и независима от масонските ментори революционна организация. Това не е по вкуса на илюминатите-масони и те бързат да го пратят на бесилото, а днешните български масони, от гузна съвест, искат да направят Левски масон.
За „взаимодействието“ между Ордена на Илюминатите и този на Паладините няма от къде да черпим информация, освен от казаното и написано от масони и да разкриваме, до колкото можем, борбата между доброто и злото, светлината и тъмнината, духовното и материалното.
Според Димитър Недков, казано в предаването – Въпрос на гледна точка – Илюминати и новият световен ред … https://www.youtube.com/watch?v=mpMFP69SDw 11.03.2014 г. „Между 1850 и 1870 г. Албърт Пайк – Черният Папа, е имал извънземна комуникация. Имал видение какъв ще е светът на ХХ век. Този ръкопис с определена символика се чете задължително при встъпване в длъжност на всеки един американски президент…
Споменава се едно много интересно нещо от кореспонденцията му с Мацини, лорд Темпъл и Бисмарк, от което се вижда, че те са основоположници на идеята за Обединена Европа…
187… и някоя година Пайк пише писмо на Мацини и му описва трите световни войни:
I – вата световна война ще започне така, така, така. Ще се случи това, това, това.
II – та световна война ще започне така, така, така. Ще се случи това, това, това.
Както ни е известно.
Черният Папа е огледален образ на Белия Папа. Белият Папа си има пророчеството на Фатима… Пайк е описал в ръкописа си и Третата световна война.“
Димитър Недков едва ли си измисля тезата за „извънземна комуникация“ на Черния Папа. По-чудноватото е че той оставя в зрителите впечатление че я приема. Дали през годините на ХIХ век невидимият за хората „цар Йосия, владетел с изобретателен ум и гъвкава съвест“, след като няма как да припише на Бог реформите, които иска да въведе в света, то „неговите върховни жреци“, извикват на „помощ“ извънземните, влизайки с тях в „извънземна комуникация”.
Идеята на квартета от ХIХ век за Обединена Европа получава през двайсетте години на ХХ век реално „бабуване“ под името Европейски съюз. Под ръководството на Ричард Куденхов-Калерги през 1922 г. е основано „Паневропейско“ движение във Виена, възприело да работи за създаване на нов световен ред въз основа на федерация от държави водени от САЩ. В книгата си „Практически Идеализъм“, Калерги показва, че жителите на бъдещите „Съединени европейски щати“, няма да бъдат хората на Стария континент, а продукти от смесването на расите.
През тези години се ражда и Обществото на народите (ОН). ОН се „развива“, така че на 24 октомври 1945 г. се ражда ООН.
Според Джордж Сорос – „светът не е за всички“. Сорос и „съратниците“ му от световната финансово-икономическа върхушка едва ли предвиждат място за българите в света, който изграждат.
Албърт Пайк – Черният Папа, след „комуникация“ с извънземните, очертава как ще протекат, както и протекоха, двете световни войни. Той очертава и Третата световна война. Ако се допусне тази Трета световна война, това си е Апокалипсис за Човечеството.
В описанието и разпалването на Третата световна война Албърт Пайк отделя възлово място на Еврейската държава (Извънземните са му казали, че ще има такава държава!?) и евреите. Холокостът ще е дребна работа в сравнение с това, което той описва за евреите. Тъй че светът, който искат да изградят „князете в сянка“ едва ли е и за всички евреи.
Цитираме Димитър Недков въпреки че има предостатъчно източници към така наречените тайни отношения в политиката.
Притеснен съм и за това, дали президентът Румен Радев не беше „избран“ преди да бъде избран!
Притеснен съм, че ООН, ЕС и НАТО са инструментариум на тези „които имат отношение към така наречените тайни отношения в политиката“, тикащи света към Трета световна война!
Трябва гласът на България да се чуе ясно и високо: „Да се спре /подготовката на/ войната на НАТО срещу Русия!
Интересите на човечеството изискват ООН, ЕС да бъдат кардинално реформирани и създаване на качествено нови, а НАТО разпуснат.
Моите притеснения едва ли ще трогнат държавните фактори в България, още по-малко тези, които движат тайни отношения в политиката у нас и в света.
Тези притеснения не са само мои. Те не са от вчера. „Животът издига идеята за „научен мозъчен център“ на човечеството. Тя бе обсъдена и на публичните заседания по време на празнуването на тристагодишния юбилей на Харвардския университет в Бостън и Кеймбридж през 1936 г. Значението на това събитие за сега се състои в лично общуване между събралите се там крупни учени и изследователи от всички страни. Идеята се зароди“.(Владимир И. Вернадски Научната мисъл като планетарно явление, с. 112-113, С., 2009).
Идеята се зароди, но не успя да предотврати развитието на света станало по горната „статистика“. Задкулисните сили, движещи тайните отношения в политиката, внимателно следят и научната мисъл. В не малка степен я контролират и използват.
Трябва обществената съвест, общественото мнение и научната мисъл да се освободят от влиянието на задкулисието, за да се реализира Идеята за спасение на човечеството, родена преди повече от 80 години.
Идеята се зароди и изисква на мястото на ООН, ЕС и т.н. създаване на СНМЦ (Световен научен мозъчен център), ЕНМЦ (Европейски научен мозъчен център) и т.н. Как точно да бъде това ще го реши световната научна мисъл, освободена от силите, движещи тайните отношения в политиката.
По не малко от горните въпроси съм изразил виждането си по-обширно в мои публикации и особено в книгата си „Апостолът ни завеща…“. Някои не обръщат внимание на трите точки в заглавието на книгата. Постарал съм се да покажа и да се обоснова, че Заветът на Васил Левски към днешни дни, към всички българи е да Спасим България и, че за това са призвани народните будители. Това ще рече спешно формиране на БНМЦ (Българският научен мозъчен център)и заемане от него на подобаващо място в живота и управлението на България.
Но първо народните будители трябва да се събудят!
В кръга на скромните си възможности ще се боря за доброто срещу злото, за светлината срещу тъмнината, за духовното срещу материалното, срещу подпалвачите на Трета световна война, за Спасението на България!
Димитър Ал. Йончев
София,
- 2. 2017 г.
Някои от публикациите ми могат да се вият в: https://independent.academia.edu/DimitarIonchev
Приложение № 1
Из книгата „Сионизм и коммунизм. Корни родства и причины вражды“ на Владимир Большаков
с. 90 Согласно подсчету профессора И. А. Курганова, с 1917 по 1959 год страна потеряла 110 млн человек (в эту цифру входят помимо жертв войны и потери от падения рождаемости), в том числе 66 млн в невоенное время «социалистических преобразований». Уничтожались лучшие силы русского народа, была полностью уничтожена русская национальная элита.
с. 247 Альфред Розенберг, один из ближайших сподвижников Гитлера, писал, что «массовая бойня, устроенная в 1917–1921 годах евреями, стоила русскому народу от 35 до 40 миллионов человек» (статья 1921 года!).
с. 247-248 Так, в своей речи о большевистской революции в Палате лордов лорд Сиденхэм в 1923 году заявил, что «уничтожение в России под еврейским руководством более 30 миллионов христиан – это наиболее ужасное преступление в истории».
с. 254 Причины ленинской русофобии нельзя объяснить только его происхождением от Моше Бланка. Ленин был последовательным марксистом в «русском вопросе» – ведь Маркс и Энгельс были известными русофобами и открыто выступали за уничтожение «реакционного» славянства, прежде всего русских. И когда стало ясно, что русский народ большевистскую революцию принимать не хочет, Ленин вспомнил о том, что говорили «классики» о «ненависти к русским» как о «революционной страсти»:
«…Борьба, беспощадная борьба не на жизнь, а на смерть со славянством, предающим революцию, борьба на уничтожение и беспощадный терроризм… в интересах революции!»/2/
/2/ Это письмо не было включено в собрание сочинений Маркса и Энгельса. Оно было написано Ф. Энгельсом 14–16 февраля 1849 года и напечатано в «Neue Rheinische Zeitung» (№ 222–223. 15-16.02.1849.
Позднее Маркс уточнил направление главного удара, предсказав помимо всего прочего и Первую мировую войну, и геноцид русского казачества, осуществленный большевиками: «В ближайшей мировой войне с лица земли исчезнут не только реакционные классы и династии, но и целые реакционные народы. И это тоже будет прогрессом… Ближайшая борьба с Россией выдвинет великий вопрос: быть Европе конституционной или казацкой» (из письма к Энгельсу. Париж, 1865).
с. 256 Не зная толком русского языка, новоявленные большевистские чинодралы составляли нелепые безграмотные декреты, главной целью которых было отменить все русское, традиционное, заменив его на «интернациональное»…
Великий русский ученый Владимир Вернадский, который по молодости лет и сам участвовал в революции, записал в своем дневнике после октябрьского переворота: «Русская интеллигенция заражена маразмом социализма. Народ невежественный. Идеалы чисто материалистические. Огромную роль сыграли инородцы, и не случайно. На полном маразматическом субстрате выдвинулись евреи – чуждые и враждебные старой России»2.
с. 266 Именно Зиновьев провозгласил на 7-й петроградской большевистской конференции в сентябре 1918 года: «Мы должны увлечь за собой 90 миллионов из ста, населяющих Советскую Россию. С остальными нельзя говорить – их надо уничтожить…»1
с. 269 На приеме делегатов Первого конгресса Коминтерна в Большом Кремлевском дворце 5 марта 1919 года большевики повергли всех в шок, столы ломились от яств. Ленин лично приказал доставить к столу из запасов Совнаркома «икры – 110 пудов, поросят молочных – 800 пудов, рыбы красной – 200 пудов»1.
с. 275 В трудах наших доморощенных конспирологов нередко одного только факта принадлежности того или иного революционера к «избранному народу» оказывается достаточно, чтобы причислить его к сионистам и увязать с жидо-масонским заговором. Конечно, это подход упрощенный. Среди евреев было немало убежденных коммунистов, отдавших жизнь за победу революции, которая, как они искренне верили, принесет счастье всем народам России. Но таких, увы, чаще можно было встретить среди рядовых революции. Куда реже – среди ее маршалов.
Нередко руководителем заговора мировой закулисы в России в 1905–1925 годах называют Лейбу Бронштейна-Троцкого, связанного напрямую с руководящими центрами международного сионизма, в том числе с еврейским масонским орденом «Бнай-Брит» и французской масонской ложей «Великий Восток». Сам Троцкий между тем подчеркнуто отстранялся от еврейства.
«Все отмечают, что Троцкий читал и говорил на идиш, – писал его биограф Дж. Недава, – хотя в своей автобиографии делает вид, что он ничего не знает о евреях и иудаизме»1. В истории революционного движения, однако, как и в жизни, нельзя все сводить к упрощенным схемам. На примере жизни и деятельности Троцкого как раз и можно проследить подлинные причины и пружины того заговора мировой закулисы против России, который предусматривал не только свержение монархии и развал Российской империи в соответствии с «планом Хауса», захват ее богатств и территорий, но также истребление русского народа, прежде всего через сословный геноцид, поголовный террор и голодомор.
с. 301-302 И вот все сразу забыто, и Троцкий появляется во всей славе триумфа революции, хочет этого сейчас Сталин или нет. Почему? – Секрет знает жена Ленина Крупская. Она прекрасно знает, кто такой Троцкий в действительности, и она убеждает Ленина принять Троцкого. Если бы Ленин не принял Троцкого, то он сидел бы в своей Швейцарии до сих пор. Это была веская причина принять Троцкого, который на тот момент не был даже членом партии. Кроме того, Ленин знал, что за Троцким стоят огромные деньги и огромная международная помощь. Доказательство этого Ленин получил в виде запломбированного поезда, который устроил Троцкий.
с. 313-314 …На Троцком много крови. Это он дал приказ «превратить Черное море в Красное». Он один из главных палачей русского народа, в первую очередь автор геноцида казачества на Дону и Кубани, а также белых офицеров в Крыму, один из главных организаторов русского холокоста. Уже 7 декабря1917 года в своем обращении к кадетам Л. Троцкий заявляет о начале стадии массового террора по отношению к врагам революции: «Вам следует знать, что не позднее чем через месяц террор примет очень сильные формы по примеру великих французских революционеров. Врагов наших будет ждать гильотина, а не только тюрьма»1. Само понятие «красный террор» было сформулировано именно Троцким в его работе «Терроризм и коммунизм» как «орудие, применяемое против обреченного на гибель класса, который не хочет погибать»2.
с. 314 В глобальном плане русский Холокост полностью соответствовал планам международного сионизма и мировой закулисы, начавшей активно осуществлять свой план установления мирового господства крупного капитала путем мировой революции еще с конца XVIII века. Уже тогда стратеги этой глобальной операции, вроде полковника Хауса, планировали захват территории России с ее гигантскими природными богатствами путем «освобождения» наших земель от населения, прежде всего славянского. Троцкому в этом заговоре мировой закулисы была отведена не последняя роль.
с. 353 Он пишет: «Свердлов представлял интересы тайных организаций Запада, а конкретно – обитателей небоскреба на Бродвее-120, все тех же Шиффа, Леба, полковника Хауса и так далее. Именно эта сила организовывала в России целые вооруженные группы своих боевиков»1.
Приложение № 2
Из книгата „Сионизм и коммунизм. Корни родства и причины вражды“ на Владимир Большаков
с. 463 „Так, в статье В. Кожинова о председателе Всемирной сионистской организации Хаиме Вейцмане [1] в пользу версии о «сговоре» сионистов и Гитлера сказано: «…В книге американского раввина М. Шонфельда “Жертвы холокоста обвиняют. Документы и свидетельства о еврейских военных преступниках” (Нью-Йорк, 1977) Вейцман аттестуется как главный из этих самых преступников. Особое внимание обращено здесь на заявление Вейцмана, сделанное им еще в 1937 году: “Я задаю вопрос: ‘Способны ли вы переселить шесть миллионов евреев в Палестину?’ Я отвечаю: ‘Нет’. Из трагической пропасти я хочу спасти два миллиона молодых… А старые должны исчезнуть… Они – пыль, экономическая и духовная пыль в жестоком мире… Лишь молодая ветвь будет жить”. Таким образом, предполагалось, что четыре миллиона европейских евреев должны погибнуть. Это “пророчество” Вейцмана довольно широко известно, но далеко еще не осмыслено во всем его поистине поразительном значении. Поразительна уже сама уверенность прогноза: ведь к 1937 году еще ни один еврей не погиб от рук нацистов по “обвинению” в том, что он еврей (хотя, конечно, евреи, как и люди других национальностей, с 1933 года подвергались нацистским репрессиям по политическим обвинениям). Первые нацистские убийства евреев по “расовому признаку” произошли в так называемую “ночь битого стекла” – то есть в конце 1938 года (тогда погиб 91 человек). Тем не менее Вейцман уверенно предсказывает глобальное уничтожение евреев, которое действительно началось лишь через пять лет. Вейцман объяснил свое если не равнодушие, то, по крайней мере, вполне спокойное отношение к предстоящей гибели четырех миллионов
с. 463 КНИГА ВТОРАЯ. КРАСНАЯ ХАЗАРИЯ И ГИТЛЕР
европейских евреев: они, мол, только “пыль” и посему “должны исчезнуть…”»1. На основании этой фразы Вейцмана (она была впервые приведена в книге Ю. Иванова «Осторожно, сионизм!») Кожинов пытается обвинить лидера сионистов в том, что он якобы заранее знал о холокосте [2] и ради колонизации Палестины был готов пожертвовать жизнями миллионов евреев, не желавших туда переселяться. Об этом мы еще поговорим подробнее. Но сейчас разберем следующий аргумент: «Откуда тогда Вейцман мог заранее знать о холокосте?» Серьезной критики он не выдерживает.
с. 468 Можно ли было не допустить холокоста? Исторические факты свидетельствуют, что можно было. «Почему это произошло, почему этот, в общем-то, довольно энергичный народ не смог спастись? – пишет известный антисионист, израильский публицист Исраэль Шамир. – Кроме очевидных виновников – нацистов, были и другие виновники, способствовавшие трагедии: кто – по невежеству, кто – по равнодушию к чужим жизням, кто – по причинам идеологическим. При разговоре о сложных взаимоотношениях между евреями и сионистским движением сформулируем основной упрек в адрес сионизма: это движение возникло для защиты и спасения евреев, в первую очередь евреев Восточной Европы, но затем своей главной целью поставило создание и упрочение еврейского государства в Палестине. Для достижения этой цели сионистское движение было – и по сей день – готово пожертвовать интересами евреев. В годы Мировой войны так и произошло»2.
Шамир очень точно расставляет акценты. Ради создания «еврейского государства» в Палестине, и именно там, а не где-нибудь – «в Уганду мы не поедем, а Биробиджан – это вообще смешно», – сионисты были готовы
1 Yehuda Bauer. Auschwitz Death Camp.
2 Исраэль Шамир. Каббала власти. М., Алгоритм, 2008.
пожертвовать не только интересами, но и жизнями тех евреев, которые не хотели переходить в сионистскую веру. Такого рода утверждения, впервые появившиеся еще до Второй мировой войны, до распоряжения Гитлера об «окончательном решении еврейского вопроса», встречали в штыки прежде всего сами евреи. Да и сейчас каждый, кто решится сказать такое про сионистов, тут же будет занесен в разряд антисемитов. Но факты, как говорят, упрямая вещь [5].
с. 472 Евгений Беркович определяет место сионистов в Третьем рейхе таким образом: «Для Гитлера и его приспешников сионисты в любом случае оставались евреями, которых они ненавидели и боялись (курсив мой. – В. Б.). Сионисты были для антисемитов частью системы “мировой закулисы”, а создаваемое ими государство в Палестине было своеобразным еврейским Ватиканом, штабом, где зрели детали всемирного заговора. В то же время сионизм помогал решить важнейшую для нацистов на тот период задачу – освободить Германию от евреев, что делало сионистов, пусть на время, “полезными врагами”»1. Вот эту роль «полезных врагов» сионисты и играли как до «окончательного решения», так и после него.
с. 472-473 В материалах, освещающих в российских и зарубежных СМИ деятельность сионистов в период Третьего рейха, всегда можно встретить много путаницы и перегибов, что весьма чувствительно воспринимается в еврейской среде и по сей день.
1 Беркович Е. Смятение умов: свастика и звезда Давида // Заметки по еврейской истории. № 8(99).
В израильских и несионистских еврейских источниках о взаимоотношениях нацистов и сионистов говорится по понятным причинам весьма сдержанно. Многое еще остается неизвестным, а те, кто был посвящен в тайны того времени, унесли их с собой в могилу. И тем не менее даже известные теперь факты поражают. Итак, назовем основных действующих лиц этой трагедии…
с. 486 Один пункт Нюрнбергских законов совершенно забыт в наше время. Согласно этому пункту, в Германии разрешались только два флага: свастика и бело-голубой сионистский флаг. В угоду сионизму раввинам запретили использовать немецкий язык в синагогах и приказали полностью перейти на иврит. У сионистов это вызвало понятный восторг. При оправдании «правомерности» фашистских Нюрнбергских законов сионисты и нацисты нередко использовали одни и те же аргументы. Так поступил, например, министериальдиректор Альфред Ингемар Берндт, шеф отдела прессы геббельсовского Имперского министерства народного просвещения и пропаганды. Он изобразил это антиеврейское законодательство якобы полностью соответствующим заявлению Всемирного сионистского конгресса в Люцерне о том, что евреи мира должны рассматриваться и рассматривать себя как совершенно отдельный народ, в какой бы стране мира они ни жили. «Все, что сделал Гитлер, – заявил Берндт, – это уступка требованиям Всемирного сионистского конгресса и превращение в соответствии с этими требованиями евреев Германии в национальное меньшинство»2.
с. 489 «В истории сохранилась только сионистская точка зрения. Сионисты были разочарованы, что конференция не оказала давления на Англию и не потребовала переселения евреев в Палестину, – пишет И. Шамир. – Сионисты саботировали усилия всех западных стран спасти евреев из нацистской Германии: пусть лучше они сгинут в Дахау, чем уедут в любую страну, кроме (будущего) Израиля. Конечно, в то время, в 1938 году, никто и не думал о возможности массового уничтожения, но все же тяжела ответственность сионистов, сорвавших конференцию и объективно способствовавших гибели миллионов. Ведь нацисты хотели только отделаться от евреев, депортировать их – но не было куда. Евреи Германии, в отличие от многих советских евреев, были патриотами своей страны и не хотели покидать ее даже в условиях тяжких гонений. Несмотря на Нюрнбергские законы, погромы, дискриминацию, число ежегодно эмигрирующих евреев падало и дошло до 20 тыс. человек. Всего с 1933 по 1938 год эмигрировали из Германии только 137 тыс. евреев. Эти медленные темпы сердили нацистов, желавших быстро отделаться от евреев. Эвианская конференция должна была помочь решить проблему, чтобы изгоняемым евреям было куда ехать. Возможность договориться была: Германия согласилась не гнать 200 тыс. старых евреев, а прочие страны были готовы принять около полумиллиона человек в течение трех-четырех лет, из них США – сто тысяч, Бразилия – сорок тысяч, Доминиканская Республика – сто тысяч и т.д.»1.
с. 491 Так в нацистской пропаганде была на время взята новая линия, совпадающая полностью с установками сионистов, – следует разделять евреев-ассимиляторов и «палестинских евреев». Первым в точном соответствии с классификацией Хаима Вейцмана предстояло обратиться в пыль в нацистских концлагерях. Вторым нацисты решили помогать вернуться «на родину предков».Геббельс настолько оценил писания барона, что распорядился даже отчеканить памятную медаль с
1 Leopold von Mildenstein (von Lim). Ein Nazi fährt nach Palästina // Der Angriff. 9 October 1934.492 В. В. Большаков
изображением звезды Давида на одной стороне и свастики на другой1.
с. 492 Барон фон Мильденштайн был именно тем человеком, который будет назначен начальником еврейского реферата (отдела), разведывательного подразделения СС, службы безопасности, руководимой Рейнхардом Гейдрихом. Одним из подчиненных барона станет печально известный Адольф Эйхман, который жил в Палестине, знал иврит и идиш, имел широкие связи среди сионистов. Вот ему-то и было поручено заниматься еврейским вопросом. Он занял должность начальника отдела IV-A-4 в гестапо, в ведении которого находились дела Церкви и еврейский вопрос 2. Характеризуя личность Эйхмана, который, по его собственному признанию, ответствен за уничтожение 5 млн евреев, Ханна Арендт писала: «Эйхман презирал евреев-ассимиляторов, его раздражали евреи-ортодоксы, сионистов же Эйхман любил, так как они были такими же, как он, идеалистами»»3. Причины такой «любви» точно подметил Ганс Хене в своей серии репортажей в «Шпигеле». Он писал, что «коль скоро сионисты и национал-социалисты возвели расу и нацию в масштаб всех вещей, то между ними неизбежно должен был возникнуть общий мост»4.
с. 493 Аналогичные аргументы в защиту сионизма использовал, как мы помним, и Феликс Эдмундович Дзержинский, что не удивительно, так как объективно и ЧК, и гестапо способствовали эмиграции евреев в Палестину, хотя и преследовали при этом различные цели.
с. 495 Несмотря на все свои опасения, Гитлер дал указание гестапо содействовать осуществлению сионистской колонизации Палестины2. Гитлер говорил своему военному адъютанту в 1939-м и вторично в 1942 году, что он обращался к Великобритании с просьбой вывезти всех евреев из Германии в Палестину или Египет 3.
3 Below N. Als Hitlers adjutant: 1937–1945. Mainz: v. Hase und Koehler, 1980. P. 65, 95; в русском переводе: Белов Н. Я был адъютантом Гитлера. Смоленск: Русич, 2003.
Великобритания ответила на его предложение отказом, так как оно «могло привести к еще большей нестабильности».
Нацистское правительство организовало 40 сельскохозяйственных центров по всей Германии, где готовили молодых евреев к жизни в кибуцах в Палестине. Вплоть до самой войны немецкое правительство способствовало эмиграции евреев в Палестину – даже в 1940–1941 годах. Еще в конце марта 1942 года на территории Германии существовал по крайней мере один официальный кибуц для подготовки потенциальных эмигрантов 4.
4 Documents on the Holocaust. P. 155; Barnes Review. 1995. Secrets of the Mossad. Sept. P. 11. Arad Y. 1981.
с. 499 Спекулируя на сочувствии к евреям, ставшим жертвами преследований нацистов в Германии, сионисты внедрялись в государственный и экономический аппарат стран антигитлеровской коалиции и нейтральных государств, собирали секретную информацию и передавали ее германской разведке. «Эсэсовские генералы, – пишет Ю. Мадер, – высоко оценивали антисоветскую деятельность сионистов. Сионистские деятели и “элита” службы безопасности… работали рука об руку»1.
с. 502 Бен-Гурион бросил лозунг в мае 1942 года: “Страна Израиля или смерть”. Это означало на деле, что сионисты не оставляли евреям Европы другого выбора, кроме смерти или иммиграции.
с. 541 Без всякого преувеличения можно сказать, что фашизм сослужил сионизму двойную, а то и тройную службу. Во-первых, с помощью фашизма сионистам удалось нанести сокрушительный удар по не сионистским еврейским организациям или поставить их под свой
1 IB CPI. 3/4 – 69. P. 197.
2 Herut. 25.5.1964.541
контроль. Во-вторых, с помощью нацистов осуществлялась так называемая селекция переселенцев – граждан будущего Израиля. «Пыль Старого света» обратилась в прах сожженных в концлагерях. В-третьих, фашизм дал сионистам возможность выступить в роли моисеев, выведших уцелевших евреев из концлагерей на «землю обетованную», а заодно и возможность спекулировать на памяти жертв нацизма, в гибели которых в немалой степени повинен международный сионизм, да еще зарабатывать на этом за счет «налога на холокост» [15].
