Животът не е лек за всички, особено за хората по селата. През последните десетилетия малките селища опустяват все повече, а условията, при които остават да живеят малцина, са нечовешки. Само през 2020 г. от картата на България са изчезнали десет малки населени места. Поради обезлюдяване. Предната година – още толкова, по същата причина. Вероятно и през настоящата ще бъдем свидетели на това нещо, превърнало се в правило. Само статистика, ще кажете, тук няма никаква новина. Но новина има. И тя е кучешко-човешкият живот, който водят хората там, преди да си отидат от този свят.
А истината е потресаваща. Тук не става дума за селата в отдалечени области като Странджа и Родопите или станалия нарицателен Северозападен район. При обиколка на земи недалеч от София, освен изровените и труднопроходими пътища, бодат очите полусрутените сгради, изпочупените прозорци на… все още обитаеми къщи. Отвън, пред тях, седят възрастни хора – кожа и кости, облекли протритите си дрехи, разчитащи на мизерните си пенсии и… на избори, за да може да получат между 20 и 50 лева от някоя по-богата партия. Картината на нищетата се допълва от селските кучета. Човек не знае кой има по-жалък външен вид – те или стопаните им. Еднакво гладни, измършавели, забравени от Бога, от всичките светци и дори от Дявола.
Ако някой виладжия реши да остави остатъка от храната си в кутия на улицата, за да не я изхвърли, а да засити поне малко с огризките някое четириного приятелче, се случва нещо, което е трудно да го побере човешкият мозък през XXI век. При това – в европейска държава. Често, преди още животното да е разбрало, че има нещо за ядене – съдържанието изчезва. Вземат го… бабите и дядовците, които се радват на малко разнообразие от обичайните твърд хляб, яйца и сирене (последните две, ако имат домашни животни, защото и те все по-рядко се срещат). Страшно е – понякога става въпрос за малко таратор или хляб, натопен в мазнината, с която се е готвело. Каква ирония! Същите тези, дето някога са хранили кучетата си, днес се състезават с тях за няколко залъка, останали от трапезата на съседи.
Преди две-три години ученици от частна софийска гимназия подеха инициатива „Мисия усмивка“. Целта им бе да набират дарители на хранителни продукти, които те да разнасят на бедни хора в далечни села. Чудесна идея и дано има повече такива младежи с големи сърца. Но това разрешава проблема за кратко, а в дългосрочен план? Някой политик да има предложение – по възможност не само когато наближават избори и магически му се развързва кесията?
Ако Елин Пелин беше сред нас сега, как щеше да възпее в творбите си селския живот през това столетие в България? Нямаше ли да създаде цял цикъл от разкази „Кучешко-човешко съществуване“?!
duma.bg https://svobodnoslovo.eu/
