Изследванията на Георги Раковски за България и българите: “Българска Старина”

ПЪРВА ЧАСТ

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Георги Сава Раковски

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

Баба Тонка и Георги Раковски

В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

В тази публикация ще изложа част от книгата на Георги Раковски издадена през 1865 в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск. Произведение, с което всеки уважаващ себе си българин трябва да е запознат. Ще го интерпретирам на съвременен български и ще обобщавам написаното.

По това направление, тоест под водителството на сравнителните научни езикови сравнения и проверки, ние се заехме да опишем – Основните начала за Българските най-стари известия отхвърлящи настрана скитските и татарските ями, в които тъй не милостиво са ни хвърляли и стари и нови писатели, които са писали за нас, без да познават езика ни, народните ни от древността съхранени обреди и обичаи, старото ни народно вероизповедание на местата по които живеем от памтивека и прочие и прочие. Не по-малко отхвърляме и неоснователните твърдения, които са имали всички почти до сега учени, че мястото на първото появяване и разсадника на първите преселения на славянското днес назовано племе (тоест преди не се е назовавало така) било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни “пращали” историците неуморно; а не от юго-изток към северо-запад, както действително е и било първото най-старо преселение.

Не че не признаваме от познатите някои последни преселения от север, но че искаме да докажем необоримо че ние сме първите и най-стари жители в Европа и най-чистите потомци на АРИЙЦИТЕ, където се намира и обитава и до днес Българския род; и че тези последните преселения са били все пак от наши единородни (с един и същи произход) Българи, които са биле разселени към Индия и Вавилонските страни, където са се задържали много време, и после от познатата им от древни времена родина се върнали в Европа, не изведнъж, но на няколко пъти (етапа) и се смесили със своите единородни братя; и не са били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят различните историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи (незапознати) хронисти или които са го правили умишлено имащи си своя собствена цел!

Татарските някои си орди са прониквали на Балканския полуостров, но това се е случило твърде късно и когато вече Български царства са съществували и името българи е било добре познато в Европа. А и тия Татари и до днес са си Татари останали.
Всеки здравомислещ човек може да разсъди, че тия най-стари преселения, от Индия в Европа, не е възможно да станат така скоро, нито изведнъж, но е трябвало да минат векове за техните изпълнения; нито пък са могли всички те да минат по едно и също направление и през едно и също място; защото някои си направления и места, а именно мало-азийските и Босфора, са били заети от по-първите преселения и поради, която причина са ставали и боеве помежду им, независимо че са биле с общ произход (единоплеменни).

Полагаме себе си за свято и необоримо начало: Племената в преселенията си (към новите земи от Балканите) носят със себе си описанието на земята, от която първо произлизат, своето вероизповедание и прилагат този порядък и устройство на новите места по които се заселват, полагайки, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследвания за сега от тая гледна точка за българското най-старо битие.

1. Какви местни названия са съхранили Българите в днешните си обиталища, пренесени от старите им обиталища в Индия.
2. Какви останки от индийското старо вероизповедание се открива в днешните български народни празници, обреди и обичаи, баения и освещаване (очищения) с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои пещерни светилища както и самите имена, богове и прочие.
3. Какви спомени е съхранил самия народ за преселението си от Индия.
4. Сравнение на българския език със санскрит и зандски (кимерийски) и живи доказателства на еднозначни свойства, които само българския език, от всички други европейски езици, и до сега все още е съхранил.
5. Името Българин какво означава и как е съхранено под това значение още от началните им преселения (завръщания) в Европа.
6. Повествователни известия три века преди Христа в народните песни, които се пеят още и до днес, в България, от народа.
7. Разяснение на Волжското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.
8. Кои са причините, които са опазили при Българите и до сега още тези толкова древни останки.
9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението в Преславския двор, и какви доказателства имаме за това.
10. Разбор върху мненията, които са имали досегашните множество писатели:
    1. Че българите били от татарския род и поколение;
    2. А други автори, че славяните и германците са от потомците на скитите, които (Скити) не били от татарския род и прочие.
11. Народната Българска цивилизация, съхранена в тях, която ги отличава от другите народи и остатъци от старите изкуства, занаятчийства и художествени практики съхранени до днес в народа, които говорят сочейки за едно отдалечено от днешните времена образование (познание).

В встъплението си към изданието от 1865 г. отпечатано в Букурещ , Раковски и съработниците му се заемат с задачата да сглобят и систематизират в сборник неопровержими доказателства, че:

1. Българите са преките и най-чисти потомци на Арийците.
2. Българите са родоначалници на бялата раса.
3. Най-древното отечество на българите, от където те се се разселвали през хилядолетията по света са При-черноморския ареал и в частност Балканите.
4. Да опровергае че пра-родината на индоевропейските народи е Индия, като всъщност доказва, че това е територията на стара Европа. В Индия те пристигат именно от Балканите вероятно поради огромен катаклизъм (потоп) и хилядолетия след това потомците им се завръщат смесвайки се с местни свои родственици.
5. Така наречения “плодороден полумесец” и ранната Шумерска и по късните произлезли от нея държави наречени от Раковски с общото название “Вавилонски страни” Не са люлка на цивилизацията, както до сега се е считало а също древна българска цивилизация инициирала създаването на Шумер и Вавилон. Тя стигнала там по вероятно същите причини каквито са принудили и разселвания към Индия, където е създадена Бактрия (Балхара – днешен Иран и Афганистан) и държава със същото име заемаща северна Индия.
6. Че Българите нямат нищо общо с татарите.
7. Че така ДНЕС наречените славяни (които в античността не са имали това име), не са дошли от север към Балканите, а обратното.

ВТОРА ЧАСТ

НЯКОЛКО ДУМИ

ВЪРХУ СВЕТОВНАТА ПОВЕСТНОСТ (ИСТОРИЯ)

Определение за Повестност (История)

Думата повест на български език съответства на думата история, която всичките почти Европейски езици са приемали от гръцката мнима първобитна реч ιστορία; мнима първобитна казваме, защото нейния корен е сричката ιστ на която като се прибави изгубената повдигната F става F-ιστ=вист, равнява се с нашата първобитна дума висть, която означава: ведание, известие, знание.

Ние на нашия български език имаме и глагол веда или ведая, ведаям, което значи: ведание, точно знание. Най-старата самскритска свята книга носи името Веда мн. Веди, която се тълкува от учените: ведание, знание. А на Зандски език, Зороастърските книги носят име Занд-авеста и а-веста, което означава узнато, определено, известено или увестено нещо. После има на самскритски език и дума авестита или авестана е със същото значение. Една от богослужебните Зандански книги носи името Ясна или Изясне, която учените я тълкуват: изяснение към Бога.

самскрит: така Раковски нарича санскрит, езикът на древната индийска цивилизация. Според него думата означава “сам скрит”, т. е. скрит, таен език.

зандски: езика, на който са написани свещените писания на древните перси Занд-Авеста, приписвани на Зороастър (Заратуста).

Авеста: свещената книга на зороастризма, иранската (арийска) религия, която е основана от легендарния бактрийски (балхарски-болгарски) пророк Заратустра.

Най-стария открит фрагмент от Авеста. Зороастрийска молитва написана на Parthavi-Pahlavi, открит в Китай. Понастоящем се намира в Британската библиотека Or. 8212/84 (Ch.00289)

Портрет на Заратустра, както е изобразен в храм на Митра в Dura Europos (в модерена Сирия) през 3 век след Христа.

На това основание ние предпочетохме, в нашия български език, нашата чисто българска реч повестност вместо приправената от гърците ιστορία-история. Защото нашия език няма никаква нужда да заема чужди думи от други езици имащи в изобилие свои си и можещ да вземе от маткете (майчините си) си самскритски и Зандански език, и удобен също да твори-създава нови за нуждите си; а не да взима създадените и прекроените от гръцкия език свои думи, които някога той самия им е дал! Самата използвана дума повестност значи вести, знания, известия, които човека е събрал от първото си появяване на света и събира още и до днес.

Бележка: Раковски твърди, че нашият език е основата на другите индоевропейски езици.

Началото на Повествованията

Между всичките световни създания човека е дарен от майка си природата с такъв съвършен и умен състав, че той самия може и умее да размишлява и разсъждава върху всичките други същества, тоест върху техните действия и страдания или просто върху състоянието им; а впечатленията които натрупва от наблюдение и разсъждение, да съхранява в главата си и да се образуват понятия, от които се състои самият му ум; защото ума не е нищо друго освен: знания добити вътре от самите процеси в главата на човека. А като добие човек знания, има и тая дарба от природата не само да ги съхранява, сиреч да ги запомня в себе си, но още и да ги предава и повествува (разказва – описва – историографира) на другите чрез езика си. Защото първото начало на повестностите е скрито в първото появяване на човека на света, когато е започнал да възпроизвежда говорима реч.

Затова началата на най-старата повестност винаги в народа се крие в неговия първобитен (древен) език; защото езика е оръдието, чрез което човека е изразявал от утвърждаването на вида си и до днес понятията си, които не са нищо друго, както по-горе казахме, освен знания, вести. Но тук разбираме, в твърде тесен смисъл, първобитния език, тоест коренните му сричкообразувания, които не са претърпели никакво радикално изменение и които първия човек е сътворил от различни природни действия, за които, може да се каже, че те изразяват самите действия, които са в природата и на човека и отношението му към реалния свят.

В първобитния език на човека са се съхранили няколко даже цели изречения, които доказват чертите от неговия първобитен живот и потвърждават съхранените от предания някои мрачни вести за този, за който писаната повестност не е във възможност да даде никакво удовлетворение.

Забележка, Ум = знание. Българите казват: “Не умее да направи нещо тоест не знае да направи”. А раз-ум е разположението на знанията. Всичките човеци имат ум, тоест събират общите знания в главите си, като се появят (родят) на света с цели и здрави чувства, но всички те нямат раз-ум, тоест не знаят да разполагат със знанията си нито в полза на себе си, нито в полза на другите. Такива точно без разум човеци са твърде близо до безсловесните животни, защото и те имат до някаква си степен ум = знание, но не могат да разполагат с това знание, както човеците, тоест нямат разум.

Ума е дума съставена от предлога У и от личното местоимение мь = мя = мьн = мене, и значи буквално : у мене тоест държа нещо си У мене си, в главата си, имам знание. Това му е първобитното значение; а после има и значение: ема = емам = по-емам, разбирам, научавам и др. Българите казват за човека, който учи мъчно, тоест добива знания трудно: Не поема или не приема. Народа на някои места вместо ума изговаря юма.

В Индия, когато ще изпълняват първата молитва или посвещение на едно дете, което е определено да стане брахман (висш духовник) произнасят в молитвата тази същата дума няколко пъти тоест, благославят го да добие ум; а то не означава друго освен да добие знания, наука в свястите книги, които по бездушното си знание, трябва да изучат добре. Това се е съхранило и в Българите да благославят и съветват младите; “Бог да ти даде ум синко и разум; и то ще му дойде ума, ами кого ще намери” а това означава, че и простия народ знае и вярва, че ума в последствие идва, тоест, че човек добива постепенно знания и те (знанията) стават в него ума, а не както същите мъдрословици те да мъдруват върху ума и върху другите много!

Ето един остатък на една голяма истина, която народа наш е съхранил в себе си от памтивека! В индийското баснословие Оита, жена Сивова, се представя за най-голямото съвършено развитие на ума. Забележително е единството на думата Оита = ум, с нашата дума ум и със значението й! В индийските молитви От или аит = ом или аум е една тайна и свята сричка която се слага пред всичките им молитви и възклицания. Съставена е от три букви, А, У, и М. Първите две се сливат в О . Значението на тези три букви се тълкува като тримата висши Богове, които съставлява брахманската троица. Брахма е А, Вишну е У, и Шива е М.

Изображение на върховните три Бога Брахма, Вишну и Шива изразени чрез думата АУМ
На Български тя е автентично съхранена в УМ, както пояснява Раковски. Значението и дава разбиране за архива със знания, които ние складираме и споделяме с околните водейки ни всички към полезно познание. Това ни определя, като разумни същества способни да боравят с това знание преобразувайки го в творчески потенциал. АУМ = ОМ = УМ е знание УМЕН (в мен), което води към познание (разбиране). Също така означава и знанието на троицата вътре в мен или Бог в мен.

ТРЕТА ЧАСТ

Предмети на повестноста

Човек по природния си умен състав иска всичко да знае на света, както и всичко да владее, в което е успял и успява доволно. Не така като казваме света, не разбираме само нашето земно кълбо, на което обитаваме, но и всичкия друг голям свят, тоест и небесните тела, които виждаме и не виждаме, в сравнение, с които нашето земно кълбо е една твърде малка частица.

Колкото за предметите, които са в нашето земно кълбо, човекът през самите си негови естествени оръдия, успял е и все успява напред да узнае много работи от близо; не за небесните тела, пак чрез умната си сила измислил е и е изобретил изкуствени оръдия, чрез които е узнал твърде много и за него. Защото в широкия смисъл повестността обхваща всичките знания на човека, а в по тесен смисъл обхваща като главен предмет само човешките дела със строго разсъждение, одобряваща добрите и осъждаща злите; и това твори за полза и поучение на човешкия род.

Когато повестността обхваща делата на всичките човеци по земното кълбо, тогава се нарича всеобща или всемирна повестност; а когато обхваща делата само на един народ, човека, местно или привременно някакво си събитие и прочие, тогава се нарича частна повестност.

Източници Повестности

Първите и най-стари източници са били: живите предания които са се съхранявали и предавали в приказки, песни и пословици от род в род, и които и до днес още съществуват в много народи. После идват остатъците от старите здания (руини) и окопи по повърхностни и по вътрешни земи (разкопки); остатъци от изделия: медни, железни, сребърни, златни, костни, каменни, глинени (от пръст / керамика) и други.; разновидните начертания по разните предмети (пиктограми, прото писменост), които са началото на писмеността. А когато вече писмеността е започнала да се явява и усъвършенства, тогава и повестността е почнала да се записва постепенно по-съвършено.

Протописменост от Балканските земи обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Тази култура, разпространена върху земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази Староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет.

Не в такова положение на подобни източници, разбира се, повестността не е могла да бъде истинна по всичките широчини на първите и старите сказания и записки; защото там са се въвели басни и измислици такива, каквито никога не са съществували; а най-вече от жреци и попове през различните времена, които най-много лъжи са измислили и държали са народа в тъмнина и невежество, за да могат да ги владеят и да живеят от труда и потта им.

Тези са искали да представят себе си нещо повече и по различно от човеците, тоест, че те познават някакви си извън естествени сили, а всъщност всичко е ставало с откриването на определени природни закони, които простия народ не е знаел, и приемал ги и и вярвал че са свръхестествени, открити на жреците от едно или от много невидими всесилни същества или богове, с които уж жреците имали сношение и те им ги казвали! Такива неща виждаме и до днес в много вероизповедания на много народи.

Освен тия заблуждения, които са се въвели от самите учени, писали поради различни убеждения, както например мисълта, която е владяла толкова християнските народи, че евреите са първите появили се на света и избрания от Бог народ, че техния език е този, на който Бог е говорил на Адам, че от него са произлезли всички други езици и други подобни не основни работи. За старите гърци също се е мислело, че те са първи в Европа и че техния език е първобитния изказ и др., тия всички за нанесли едно голямо заблуждение в писането на световната повестност. За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия не…

Бележка: Самата Библията също не твърди че еврейският народ е първия появил се. За родоначалник на Еврейския народ се счита Авраам. Преди да се утвърди еврейския етногенезис започнал в Харан (разположен на притока на горен Ефрат, река Балих-Белих, където през второто хилядолети пр. Хр. е локализиран и народа Балхарис), продължил в Египет, Арабската пустиня и Ханаан един дълъг и сложен процес, вече съществуват не малко древни народи. Според свещеното писание в началото народите са говорили един език. С Вавилон се свързва появяването на различните езици и разпръскването на народите. Авраам е роден в Ур халдейски значително по-късно. Не трябва да се забравя че и в Библията се говори за предпотопна цивилизация. Дори нещо повече, на няколко места без да задълбава в подробности се намеква и спомена за така наречена “пред-Адамова цивилизация” Става ясно, че голяма част от схващанията на християнския свят са неправилно внушени като убеденост, която уви дори не е базирана и на самата Библия.

За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия лъжи и да я положи на истини и доказани основания, доколкото е възможно чрез досегашните открития и изпитания, като отхвърля настрани басните и измислените приказки, които са писали и оставили разни народи. А на това новата наука има за най-далновидни и най-истинни източници Арийската богата книжнина, която обхваща първите начала на всичко което до сега Европейската наука е открила и усъвършенствала, и има още да открие и усъвършенства. По този начин Европейската повестност ще вземе съвсем друг ход за кратко време, и книжнината ще влезе в едно друго обширно и ново поле, където ще намери други по-благовонни цветове и плодове, родени в разтворения индийски въздух преди няколко хиляди години!

Бележка: Тук прескачам малка част, която ще преразкажа, за да мина към същината от писаното от Раковски. Като цяло той определя летоброенето, което европейските народи са наложили най-вече поради форма на тълкуване произтекло от християнството като невярно. Хронологически християнската догматика определя летоброенето от създаването на света на 5869 г.; Според Евреите пък 5625 (тези години трябва да се има предвид, че Раковски ги представя като такива каквито са от годината в която самия той живее). Но според арийските архиви в лицето на запазили се при индийци и кинези летоброенето от сътворението на света отива твърде назад във времето. Хронологично според Моисеевите книги, летоброенето се дели на три етапа. а) От сътворението на света до потопа. б) От потопа до рождество Христово. в) От рождество Христово до днешни дни. Говори за сродството между европейските мъртви и живи езици, и санскритския и зандски езици като едно от най-силните доказателства за по нататък изложените от него факти за арийския произход на българите. Науката нарича европейските езици и народи Индо-Европейски, както и ирански сиреч АРИЙСКИ езици и народи. Раковски също така пояснява че в Индия, където е съхранена древна арийска книжнина, както и в някои антични гръцки източници запазили информация също от старите арийски архиви се споменават повече от един потоп. А еврейската книжнина от където идва и християнската догматика се говори за един потоп, който според тези по-стари източници е всъщност последния.

Забележка – върху неосновното летоброене в еврейските книги освен другия може да се предложи и следния: В изследването за древността на Занданските книги и на тези на Зарата (Зороастър – погърчено), учените намират множество отломки от стари автори:

– Аристотел за първата мъдрост. Магите (българите) са по-стари (по-стар народ), казват от египтените. Именно те (магите) вярват в две начала, добър и зъл дух: единия се казва Иара-Мазда (Ахура Мазда) (Зевс при гърците,) а другия Ариман=Ахаран.

Ахура Мазда – добрия първо творец

Персийски владетел в битка с Ариман всеунищожаващ дух основния противник на Ахура Мазда

Бележка:

Тук е мястото да подчертая, че самият аз съм християнин и ще представя безпристрастно сведенията така, както те са дадени от Раковски и цитираните от него източници. От своя страна ще заявя, че хора в позиция на власт са използвали през хилядолетията и хрисиянството и юдеизма, за да изграждат дадено доктринално схващане въз основа на тенденциозно тълкувание на писанието без то пряко да дава категорично мнение за изградените твърдения, очевидно с манипулативна цел.

Например: Битува схващане, което е цитирано до някаква степен и от Раковски, че света (планетата) според Библията съществува от няколко хиляди години. На основа тази теза са изписани стотици и дори хиляди книги. Но дали реално така стоят нещата?

Твърдението за шестте хилядолетия на света се извеждат най-вече въз основа на следните пасажи:

1. ” Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” Изход 20:11
2. “Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” 2 Петрово 3:8

Въз основа на подобни пасажи се извежда и твърдението че библията “казвала”, че планетата ни е създадена само преди 6 000 години. Сами разбирате, че тази аритметична схема не е сериозно основание за подобни изводи. Пасажът в Изход 20:11 в крадце разказва началото на свещеното писание или как е сътворен света. Сериозните познавачи на Библията, обаче ще се съгласят, че оригиналът на иврит на първите пасажи от Битие, където се казва буквално:

“А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.” Битие 1:2

всъщност не звучат точно така в оригинал, както е преведено буквално. Това откровено вкарва голяма въпросителна защо се настоява от редица богослови, че Библията “твърди” че земята е на 6 000 години. Това са косвени изводи въз основа най-вече на теологични главоблъсканици. Реално тя никъде в прав текст не казва това.

Думата преведена като “беше” в (Бит. 1:2), идва от Еврейския глагол “хайа.” Тя всъщност означава “стана,” “ставам,” “случва се” и т.н. Използвана е общо 769 пъти в Библията. Това представя една по различна картина че земята “стана” пуста и неустроена, а не “беше” първоначално създадена такава. Тук се описва нищо по различно от катаклизъм заличил живота и обитаването на земята. Виждаме също така и вода която покрива бездната, тоест имаме библейско свидетелство за по ранен потоп преди така емблематичния потоп и Ной.

Ще обърна внимание и на нещо друго, че писанието разделя създаването на небето и земята времево от шестте творчески дни, за които започва да се говори в трети стих. Нека ги прочетем:

1. В начало Бог създаде небето и земята.
2. А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Днес богословите имат много отговори на този въпрос, както и много теории за произхода на Земята и нейните обитатели. Една от тях е тъй наречената “Теория на Пролуката”. Тя доказва, че между първоначалното сътворение на земята в Бит. 1:1 и нейното състояние в Бит. 1:2 има известен период от време.

В Бит. 1:1 е показано първоначалното творение на небето и земята. От следните факти става ясно, че изразът “в началото” в Бит. 1:1-2 не се отнася до шестте дни на Сътворението описани в Бит. 1:3-2:25, а до едно много по-ранно време (според теорията на Пролуката):

Думата “и” е използвана 148 пъти в Бит. 1-2 за да раздели 102 различни, отделни едно от друго действия на Бога. Следователно, думата “и” (Бит. 1:2) показва, че действието в ст. 2 е напълно различно и независимо от действието в ст. 1. Тогава, докато в ст. 1 е записано първоначалното сътворение на небето и земята, ст. 2 показва земята вече наводнена чрез голяма катастрофа,

Направих това кратко отклонение за да поясня, че това, за което говори Раковски, се е превърнало във фундамент за сътворяването на света и зараждането на цивилизацията в Европа и е на база християнството и еврейската книжнина визирайки Библията. Това е истина дотолкова, колкото информацията съдържаща се в нея е представена невярно и манипулативно с добре известни цели и намерения. Сама по себе си Библията не отрича това, което е съхранено, както в някои антични извори, така и в хиндуисктите и зороастрийски сведения. Тоест тя също дава основание да се погледне с по-сериозно око на тези сведения.

Библията понася много неоснователни упреци, за което до голяма степен носят отговорност хора, които са държали писанието стотици години далеч от очите на мирянина, докато са изграждали стереотипи превръщайки ги едва ли не в “канон”. Днес освен стотиците преводи всеки интересуващ се може свободно да разполага с оригиналния текст на иврит, арамейски и старогръцки.

И за да обобщя отново ще подчертая че в Библията също има информация:

1. За повече от един потоп.
2. За стари цивилизации съществуващи преди така нареченото условно “начало” рестарт.
3. За много по-старо летоброене на човешката и земна история.
4. Така наречения “всемирен” Ноев потоп е също с много предпоставки да бъде считан за регионален катаклизъм в стария свят.

Край на бележка.

Днешната наука не приема последния потоп за всеобщ (всемирен) според както е записано в еврейските книги, не за частен тоест че цялото земно кълбо не е било потопено, нито всичките човеци и животни са загинали. Много учени са писали по тази тема и са се трудили по различен начин да докажат естествените причини, от които е станал последния потоп, и начина даже как е станал, както и за сътворението на света. Ние ще говорим за това нещо в кратце, по най-новите одобрени от учените изследвания, но само в извода на повествователната част, а не с материалните им доказателства, които тези учени мъже са показали; защото това не е нашата тема. После ще обърнем внимание на спасените от потопа народи и тяхното преселение от Азия в Европа, между които ще видим нашите стари праотци Българите или в обширния смисъл Словени, което е нашия единствен предмет в настоящото съчинение.

Бележка: Раковски говори за славяните като смята, че това название е късно появило се, а не име от античността, и с това общо название е назован българския народ и всички негови клонове.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

БЪЛГАРСКОТО СТАРОНАРОДНО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Съхранено в народните предания, приказки, празници, песни, домашни обичаи и обреди, баяния, очищения във вода и поклонения в горски светилища (усамотени места), свещени-избрани дървета, бърлоги, пещери и прочие и прочие.

Самата природа е подбудила първия човек да почита едно по-висше от себе си същество, на когото да отдава заслугата за сътворението на света. Първите човеци са славили Бог в проявленията на природата, а не самите твари тоест в тях са славили безсмъртните начала, които възраждат и съдържат; олицетворенията и много-божието са последните явления в повестността на човечеството.

А когато обърнем внимание на басните, нашите народни песни, на обширните приказки и на съхранените в тях имена като: Змейове и Змеици; Юди, (на Самскритски език Юда е равнозначно с нашето Змей), Вили и Само-вили, Горски Диви и Само-Диви, Веди и Злини, Вещици или Вещерици, Бродници или бродещи по нощите зли духове, Вихри и Вихрушки и др.; на обширните им съдържания, в които се обяснява почти цялото старо вярване, както например за еднобожието, от приказката за Дядо Господ и за Злата Баба, а за двубожието от Бяла Бога или Белю, и Белин, Черна Бога или Чернило, зли и добри духове и средствата, чрез които се пази и които простия народ употребява и до днес против тях, за умилението или изгонването им, чрез баяния, кадения и умивания с някакви познати билки (треви) и прочие, когато, казваме да обърнем вниманието си с едно зряло разсъждение върху всички тия, виждаме в действителност, че то, Българското старо вероизповедание, е било твърде развито и обхваща множество работи, които по никакъв начин не принадлежат на младия европейски свят.

Нимфи – само-диви

След един такъв кратък преглед, естествено и от само себе си се ражда въпроса: Кога и къде са се въвели и установили тези толкова обширни вярвания в Българите? Дали са първобитно тяхно изобретение и измислица или са ги заели от други някои народи? Ако хвърлим поглед на латинското и гръцкото баснословие, които са припознати за най-старите в Европа и за класически, да кажем така, никакво разрешение не намираме на тези въпроси; защото те са взели съвсем други направления и никакво единство не показват с нашите. Но ако обърнем погледа си към Самскритските стари книги, в Зандските, в записаните останки от Вавилонските древности, и в самите съхранени в Индия народни празници и обреди, както са ги описали учените и пътешествениците, виждаме едно удивително единство, като срещаме в тях много идентични имена и цели обреди, сътворени от народите там в Индия и до днес, както и от нашите Българи в България! По този начин никакво съмнение не ни остава, че Българите са си ги принесли в преселението си от Индия в Европа (бележка: а според началото на изложението от Раковски там пък са занесени от още по-стари преселения от Балканите към Шумер, Бахлика-Бактрия-Балхара и Хиндустан);

Защото племената в преселенията си пренасят и своето вероизповедание, както и своето земеописание. Но тук се ражда друг въпрос: Как Българите са задържали от толкова отдалечено разстояние във времето тези древни вярвания така в цялост и в удивително единство и до днес? Отговора на този въпрос за сега е, че Българите не са задържали само тия работи но и множество народни имена, които носят, са същите с имената, които са записани в Самскритските книги и които носят още тамошните народи както например: Станю или Стоян, Рада, Ганю, Ганчу, Гана, Ганка; Нану, Нана, Нанку, Нанка, Нену, Нена, Ненку, Ненчу; Ценку и Ценка, Чену у Чена, Цену, Цена, Сиву и Сива, Сивку и Сивка; Първу и Първа; Ману и Мана; Вишну и Вишна; Сийку и Сийка и много други. Имената на пределите (топоними) като: Загорие и Нагорие, Котел, Шумен, Нага, Онгъл, Луна и много други се намират и в страните на Хималайските планини при Сейките (Сеящии=Орачи), както и в България днес. А от тези, както и от много други доказателства например езика български, очевидно и необоримо се вижда: че Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името…

Ария, едно от най-древните имена на Тракия, Стефан; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Еврипид нарича местожителството на Марс – Арес; и Софокъл, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон

Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името Българин е еднозначно с името Aryas = орач , за което ще говорим обширно по-нататък. В обобщение като сравним българското така съхранено старо вероизповедание със Самскритските книги, Ведите и други, с Зороастрийските, със Занд-Авеста, както и езика български с тези езици, виждаме, че се намират и двете вероизповедания при нас, но преминава през Зороастрийското вероизповедание, тоест двуебожието, както и в Зандския език; а от това достигаме до заключението: че Ариите са оцелявали в Азия от памтивека, може би поради религиозни раздори, преселили са се отново в Европа, носещи със себе си своето вероизповедание, от тези преселници сме и ние Българите, истинските потомци, съхранили старото си вероизповедание, и езика и земеописание от части, а в най-голяма строгост, древното занятие на Ариите орачеството.

Бележка:

Aryas = орач (от тук и ОРА – ХОРА с значение за човеци-земляни. В това название се съдържа и смисъла за красив, хубав АРЕН, ХАРЕН). Думата носи доста обширно значение и се е пренесла в някои други езици при индоевропейските народи, които може би малцина подозират. В един по специфичен смисъл, който ще изясня, бялата раса или арийските народи са ХОРАта. Разбира се това не означава, че другите раси са по малко човеци. Какво тогава имам в предвид ли? Тази същата дума Арии означава орачи, хора, но с значението на божествени, божия народ, надарените от Бог. На стар български ДАР (божествен) съществува като АР – ХАР, от където е ХАРИЗАН сиреч подарен. Надарен от Бога е ХАРИЗМАТИЧЕН. На старогръцки като остатък от индоевропейските арийски езици се е запазила думата за Божествена дарба като КАРИЗМА а при нас ХАРИЗМА. Тук отново съм поставил цветове в думите, за да помогна визуално на читателя да схване словообразуването като паметта на арийската реч. Какво е особеното в червената представка, която ще я срещнем да се видоизменя в различните езици като Х, К, и Г? Нека погледнем няколко примера, с които на всички вече ще стане категорично ясно каква памет носят тези слова.

Цитат от Христо Данов:

” „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”

Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:

Илиада ІІ, 851 сл.: „…Наст предвождаше карийците, говорещи варварски (т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяха Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий…”. Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е ясно вече, че се е наричала и Кария, Гария, (П гр.) Белгария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. ”

Изключително автентично това е запазено в някои от народните ни обичаи като етнонима на българи-те, пеласги-те, кари-те а именно, сурва-кари и ку-кари (кукери).

Нека проследим видоизменението при различно словообразуване: Пеласги, Пеласгари, Пелгари, (видоизменя се от гръцки П към Б) Беласги, Беласгари, Белгари, Болгари, Българи. И сега вариации с видоизменение в Х и К. Беласки, Беласкари, Белкари, Болкари, Бълкари, Беласхи, Беласхари, Белхари, Бълхари, Болхари.

Балкария – Балкари/Балхара – Балхарци – Балхари/Болгария – Болгари/България – Българи.

КутриГурите, (Кутраг), УтиГури – са само малка част от племена, клонове от народа Ури – Арий. Това е нашето истинско народово име – Ури-Арий-БолГАрии.

И нека отново сега се върнем на Aryas = орач (от тук и ОРА – ХОРА) Кари, Гари или Бели Гари е най-просто казано: БЕЛИ ХОРА = БЪЛГАРИ.

Божествената планина също носи това словообразуване запазено от древните българи.

Планина на стар български е ГОРА и ето как можем да видим в топоними за Божията планина запазили се названия от този най-древен език. Хорив планина на Синайския полуостров, на която Моисей получава Божиите заповеди. Средна Гора в България.
АРАРАТ, на която спира Ноевия ковчег.

Примерите са буквално стотици но нека поясня и как това носи значението на божественото. ГОРА или Божествената планина е високото място на Божеството. Там, където Бог се явява. ГОР означава високо. Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава: Този, който е горе или Този, който е високо. Той е познат и като Гор, и изобразяван с глава на сокол.

Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е високо. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и често ореол от слънчевия диск.

В индуизма птицата която язди бог Вишну се казва Гаруда (санскр. गरुड, garuḍa IAST, «всеизгарящ (Слънце)»).

Карма или най-общо казано божествената съдба за хората. Karma като Карман със ср.род от основна дума + n именително на Карма कर्म от корена √kṛ कृ, означава “да се направи, да направи, изпълнява, изпълни, кауза, ефект, подготвям се, да предприема”. Корен Kr (кри) е често срещан в древната санскритска литература и се използва, за да обясни идеите в Ригведа и в другите Веди, упанишади, пурани и епоси в индуизма. Коренът “кри” се появява и в думата санскрит означавайки, че е език който е “добре направен”. Думата Карман се появява в Ригведа, например в 10.22.8. както и думата карма. Думата карма е свързана с вербалния прото-индоевропейски (арийски) корен *kwer-“да се направи, създаде”.

Хороскоп, Гороскоп е също носещ концепцията на това Божествено звездно хоро.

Изображение на Митра с така наречената фригийска шапка най-характерна за магите (българи) и всички арийски народи с хорото на хороскопа

Именно първите земеделци са древните Арий, по която причина значението за орачи – хорачи – хора е запазил техния етноним. Харман е равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.

Два акцента предполагам всички видяха в Хорачи и Харман. Да именно Хоро този свещен и божествен танц за Ариите се е запазил при всички най-древни техни представители Българите, а друг от най-древните арийски народи е Арменския.

Не бива да пропуснем и топонимите в лицето на град Харманли, Карнобат (Бат Карнота – Крум) Карлово, Караново, Горун, Горан, Горубляне, Горна Оряховица,

Нещо не маловажно е да се поясни, че погрешно се счита, че думата КАРА произлиза от турската или тюркската дума за черен, която безспорно е навлязла в българския и с това значение, но преди тази дума да се появи буквално в негатив при тюркските народи тя съществува в древния Арийски език и означава “кола” с буквално значение за слънчевата, блестяща, бялата колесница на Бога. Това е чисто българска дума, от където идва и каруца, и карам та дори и карам се понеже съдържа смисъла за движение и действие. Също така от този древен език е останала и мярката, която се използва при измерването на скъпоценни камъни и перли КАРАТ която също погрешно се счита, че произлиза от гръцката keration (семе на рожков) през арабската кират до италианското carato. Семената на рожкова в далечното минало се използвали като мярка за тежест заради техния еднакъв размер. Уви корена и е отново древно арийски и както вече пояснихме носи значението, на блестящ, сияещ, божествен.

Това е важно понеже дълго време за много етимолози остава необяснимо през турския множество типично български личностни имена, които погрешно се интерпретират през “черен”. Такива са. Каравел (Каравелов), което буквално означава Божий водач, предводител, заповедник. Съставно от Кара и Веля. Божествената светлина, която води (повеля – категорична заповед).

Ще спомена само някои имена в мъжките им форми, но те имат съответните женски такива. Горан, Гаран, Геран, Герман Геро, Гюро, Георги, Герасим, Герган, Керан, Киран, Карнот, Кардам, Карин, Кирил, Кирчо, Киро, Киряк, Харалан (погрешно считано за гръцки произход – означаващо отново и логично виделина, светлина ), Хараламби, Хари

Всички тези имена и много други са съхранили нашия етноним, носят същността на божествените, блестящи, слънчеви, бели арий, бели ора, бели-Х-ора, бел-К-арий, Бол-Г-арии.

Следва част, която Раковски укорява гръцките похвати да изкривяват, както митология, така и история от хилядолетия тенденциозно насочени към българското с цел да бъде претопено и извъртяно. Аз ще прескоча тази част отново за да премина към същината на изложените от Раковски съждения. Само ще посоча кратък фрагмент от гореказаното с огромната надежда читателя да не развива примитивна омраза към гръцкия народ, но в същото време да не остава наивен за това което се е случвало с ясни цели.

Край на бележка.

Нашите български стари древности са претърпяли и те много удари и опустошения, както и на другите народи, но в тях се е случило и нещо повече още преди християнската ера. Елинизма с голямата си идея е бил най-големия гонител и разорител на Българизма, защото гръцкия малък народ е искал всякога да се умножи от българския, с мислите да го претопи и слее в себе си. За това е писано обширно и не ни е тук предмета да се впущаме в това.

Източник: kreksofin