На 6 септември 1885 година България ликувала. Осъществила се мечтата – да са съединени българите в едно. Днес празнуването на Съединението беше по сценарий – да оставим цвете на паметните плочи, да направим тържествена сесия на Общинския съвет, да организираме нещо за децата, да поканим оркестър за народна музика да ни повесели и….празникът ще отиде в историята. Там, в тази история няма да остане нито едно име от днешния ден, което да бъде запомнено от поколенията.
Защото просто няма такива личности. Защото днешният ден по- скоро показва, че е по- добре да празнуваме ден на разделението, а не на Съединението. Били ли сме някога по – разиденени от днес, уважаеми читатели? Били ли сме толкова безразлични като днес? Били ли сме толкова отчаяни като днес?
Били ли сме толкова безнадежно очакващи бъдещето като днес?
Искате доказателства? Ами погледнете какво Народно събрание имаме! Кой с кого там е съединен? Кой кого обича?
Кой с кого е готов да седне и да говори приятелски? Кой кого иска за партньор? Пълно разиденение. Защото никой в това Народно събрание не обича народа. Гледам и имам чувството, че тези хора изпълниха свещената зала с отрицателна енергия, която променя посоката на мисленето им, която ги изгаря отвътре, която ги прави да не разсъждават нормално. Сякаш забравиха, че преди тях има история, че в нея има имена, с които всеки народ би се гордял, сякаш забравиха, че хора загиваха за тази земя, че тя, тази земя е родила Ботев и Левски, Захари Стоянов и Чардафон Велики, Гаврил Кръстевич и Стефан Стамболов. Народно събрание! Кое му е народното? Само надписът отвън – „Съединението прави силата“. А те какво ни показват? Сила ли?
Не, показват колко са слаби, колко не умеят да използват фактите от историята ни, колко не четат историята ни, колко мислят само за себе си…
6 септември ден на Съединението. А в 2021 година той трябва да е ден на най- разделената нация. Ден на един объркан народ.
Ден на народа, който сигурно повече знае за героите на Съединението, отколкото нашите народни представители.
Защото, ако ги попитаме, едва ли ще знаят, че Недялка Шилева от Голямо Конаре е ушила знамето на Съединението.
Ами какво идва след 6 септември? Някой каза ли една дума на надежда за смляната от градушката реколта на трудолюбивите селяни, след като не изстреляха ракети против градоносни облаци затова, че трябвало да мине самолет на НАТО?
Главнокомадващият, къде си?
Питам се някой от нашите народни представители влиза ли в магазин? Знаят ли колко струва сиренето, колко струват чушките, колко струват доматите? Задава се не градоносен облак, а глад и коронавирус. А ние – пак без правителство. Защото сме много богати, та трябва да правим по четири пъти избори в 2021 година. Защото сме много умни, та избираме такива, които не знаят какъв ден е бил денят на Съединениета за онези хора, които са били готови да умрат за България. А дали знаят, че Гаврил Кръстевич е учил в Цариград и в Париж, че е бил член на Върховния съд на Османската империя, член на Екзарския съвет след възстановяването на Българската екзархия и че е бил генерал- губернатор на Източна Румелия?
Да, 6 септември 1885 година е историческа дата в нашата история. Какво ще дадем ние на тази история, зависи само от нас, от нашата умна мисъл, от нашата мъдрост, от нашата далновидност. Има поговорка, че кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. Да им покажем на жадните за власт кои сме! Може пък точно сега да е времето, в което можем да бъдем съединени!
ИРИНА КИРИЛОВА ТРАКИЙСКИ СВЯТ
