Понякога огънят в теб те моли да се хванеш за перото и да напишеш нещо за усещането, което носи той, за надеждите, които изгарят в него и за вярата, която винаги остава непокътната.
Казват, че огънят кара силният да предупреди, да помогне, да бие камбаната, не да се хваща веднага за кобура и да се изживява като революционер.
Кобурът е друга работа, той не е порив на огъня, той е особена, понякога непосилна отговорност, която разбирането на глупака или принизява, или издига в култ, без да познава призванието на дълга в нея.
Трудно ми е да разбера модерността на времето в решенията на някои политици, едни нови, други, перчещи се с опит, а всъщност, като погледнеш дните им и виждаш единствено изгубен достоен живот.
Всеки сам решава за себе си, но господа политици – не се гаврете с избирателите си!
Болест е да го правите.
Простотията разболява най-много, особено когато е облечена във владеенето на някой друг език или в пишман професорска титла. И най-много се набива на очи, когато се разхожда в българския парламент по тениска и с дънки.
Когато един политик не е научил основната човешка привилегия, която може да направи живота не по-справедлив, а по-стойностен, няма как да не изглежда в очите ми болен. И въпреки всичко съм готов да преглътна това, дори да помогна да се справи с болестта си, в името точно на тази човешка привилегия, наречена – Уважение.
Но за съжаление, уважението в представата на комуникацията на политиците е доведен само до едни „смръщени вежди“.
Това е представата им да изглеждат по-сериозни, по-решителни, по-твърди в намеренията си и разбира се възможно най-справедливи, независимо, че справедливостта, подобно на добротата не се степенува. Или я има, или си я загубил по пътя на политическата си ерозия.
Фройд беше казал, че истинският мазохист си поставя винаги бузата там, където има перспектива да получи удар.
Мазохизмът явно си пробива силно път, но е опасно, когато се превръща в извращение. Още по-опасно е, когато това извращение се приеме за нормално.
В българският политически манталитет все по-често се забелязва маниера на „фурнаджийската лопата“, особено когато някой се изживява като силен мачо, а не му стиска да удържи на принципите си. И въпреки това, пак мръщи вежди, демонстрирайки твърд, корав характер в правотата на убежденията си. Сещам се за един монах от Атон, който беше казал:
„Мъдрост под сбръчкани вежди няма“.
А в България, която има своя светиня на Атон, политиците се пънат да ни убедят в обратното.
Всички скочиха като ощипани за двойното гражданство на един министър от служебното правителство.
И скачащите, сега ще се обединят около ненадейно настъпило просветление, което ги тласка към промяна в Конституцията, водеща до отпадне на забраната за чуждо гражданство на кандидатите за народни представители.
Явно много от тях са чели Учителя Дънов, който казва, че ако човек живее на повече от 9 000 метра надморска височина, той губи чувството си за национална принадлежност.
В България тази духовна висота в политиката явно е постигната.
Уважаеми колеги от ДАНС – това, което касае националната сигурност, националния интерес, вече ще е с други измерения.
Празнувайте!
А колегите, които се занимават с балканската проблематика да дадат коктейл – Наздраве!
Но като стана дума за Дънов, ще споделя още нещо от него. В писанията му ориста на политика е тежка. Той предупреждава, че политикът ще има три прераждания, в които ще е вол. Ще го скопят три пъти и в три живота ще му се даде шанс да разбере какво е да се работи. След това ще се преражда два пъти като заек, за да види какво е страх и два пъти ще го гърмят ловджии. Чак след това щяло да се даде шанс на душата му. Шега или не, писал го е Учителят.
Който иска да го възприеме като езотерика, който иска като виц.
Аз се въздържам от мнение по този въпрос. Уважавам прозрението на Учителя и духовната гъвкавост на политиците ни, но все пак, не е добре да се допуска неуважение към родината ни и народа, който е избрал да остане, и да живее в нея.
И да напомня – кобурът е търпението, в което се съхранява едно оръжие, така както сая е мястото, в което е положен самурайският меч.
Те не са просто вещи.
Те са добродетел, възможно най-висшата, която държи демона далеч от човешкото сърце.
Не е добре да се злоупотребява с търпение. Грехота е.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
