Арт разработка. Средновековни войни от Дунавска и Волжска България (Източник: тук)
Предговор: Публикацията няма претенции за историческа достоверност, тя позволява да бъде четена като приказен или митичен сюжет. Ако сложи усмивка на устата ви или развълнува сърцето ви, дори само като приятно четиво, то семенцето е посято и има силата да доведе нещата до жътвен апогей… 😉
В тази история ще ви разкажа нещо, колкото налудничаво, толкова и откачено. Този разказ е за хора, които не страдат от стереотипи и са готови да експериментират да се качат на крилете на времето и се издигнат извън земната перспектива, за да погледнат картината отгоре. Ще ви преведа през истории и взаимовръзки останали във времето, които са извън границата на “здравия разум”. Ако отдавна сте “прещракали”, тази публикация не ви застрашава.
Един от най популярните и в същото време неглижирани източници за българската история е сборникът Бахши Иман ДЖАГФАР ТАРИХЫ (ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА). От хората наричащи себе си сериозни учени и изследователи той се счита за фалшификат. Дори много лаици привърженици на автохтонната или иранска теории за произхода на българите правят лекомислената грешка заради гневното си отхвърляне на тюркската хипотеза да останат слепи за множество сведения изложени в този сборник. Това обикновено са хора от Дунавска България. Същата грешка правят техните събратя, които носят самосъзнанието на българите в територията на днешна Русия. В повечето случаи те гледат на произхода на българите изцяло през “очите” на тюркската хипотеза. Самия сборник всъщност наистина търпи преобладаващо влияние на тюркските народи. Може да се каже че е “тюркски прочит” на въпросните летописи. Тук обаче идва и уловката с игнорирането му и липсата на внимателното му безпристрастно изучаване без изучаващия да бъде заробен от една или друга хипотеза за началото българско. Така всъщност и едните и другите остават слепи за реалното съдържание на летописите. Привържениците на автохтонната балканска хипотеза оставят слепи за това че сборника всъщност не отрича техните идеи и дори напротив той ги подкрепя с изключителна точност. Относно привържениците на тюркската теория, той също е далновидно категоричен и ясно балансиращ, защо и как древните тюрки взимат участие в българския етногенезис, не тясно погледнато към Балканите, а като цяло.
Аз ще направя бързо обобщение какво казва този сборник и после ще направя опит да ви покажа, че всички тези хипотези имат своето основание и по-отделно те разкриват само части от огромното териториално влияние през хилядолетията, които е оказал буквално в световен мащаб българския народ спрямо други народи. ДЖАГФАР ТАРИХЫ ясно и категорично казва, че:
- Началото на българите е в племената Имен и Синд.
- Ясно и категорично казва, че българите не са тюрки като зараждане и пояснява как и кога тюрките влизат и взимат участие в българския етногенезис и приемат да се наричат българи, приемат културата и цивилизацията на този велик народ ставайки част от нея. В следствие на това съчетание възниква нов народ, който носи в себе си богатството и на двата народа. Но той е само един от клоновете на българите.
- Ясно и категорично сборника казва кои са предците на всички тюрки а именно сербийците (сирите). Също така ясно локализира земите им. Отново категорично казва кой и кога ги цивилизова и им дава държавност. Къде е тази държава и от кого е основана, как се казва и с кой народ граничи. Това се случва доста по-късно след възникването на българите, които вече са основали и изградили множество държави и царства достигайки високо културно развитие.
- Сборника ясно и отново абсолютно категорично локализира прародината на българите.
За съжаление омразата и принципа на разделението и до днес прави много хора да остават слепи и да водят безсмислени битки, лишавайки самите себе си от познанието, което може да бъде и тяхно.
Нека сега ви преведа през картината, която чертаят тези летописи, след което сами можете да направите своите изводи.
“… А в “Хон китабъ” на сеид Гали се съдържа следното известние на Шамс Тебир за произхода на народа на българите: преди 33 хиляди години предците на хоните – именците обитавали в Големи и Малки Рум, а народът на синдийците – по бреговете на Идел, наричана тогава Ура… След известно време дружествената общност на синдийците се разцепила на синдийци-ура и
синдийци-мурдаси, които започнали да враждуват помежду си. Отначало надделели ура и започнали да господствуват… След известно време тюрките нападнали урците, но претърпели поражение. Една част от тюрките избягала в Хин и дори отвъд Чулманско море, друга отишла в Големи Рум, трета пък попаднала в плен. Но в тази война урците отслабнали и мурдасите се опълчили срещу тях. Бийовете на поробените тюрки помогнали на мурдасите и те завзели върховенството. Но тюрките не получили очакваната свобода и тогава те избили своите бийове и се присъединили към урския род сабан…”
В този откъс, с който самия летопис започва, има термини и на народи и племена които за обикновения читател са непонятни и неясни. Тази картина остава скрита и за предубедения читател. Нека аз я разкрия за вас:
Хони, чиито предци се явяват именците – българи, обитавали Големи и Малки РУМ (РИМ дължи името си именно на тези именци – българи, но това е много по-късно в историята). Самите хони са именно този народ от българи и тюрки.
Етнонима Хони или хуни се появява след като според Джагфар спира да съществува Шумер. Свален бил владетелят на Шумер, Хон-Улан. Летописите твърдят, че Шумер е основан от клон на българите и цялата шумерска цивилизация е представлявала най-общо казано два народа. Българи-аристокрация и основатели на Шумер и араби – месно население, което българите цивилизовали. В този период, Иделския цар Челбек праща на помощ на Шумерските българи под управлението на Хон-Улан голяма войска (“УРУС ЧИРГУ”). Тези Уруси са войнския клан на българите и колкото, и стряскащо и крайно да звучи летописите свидетелстват, че от тях произлизат русите – руснаците. За съжаление част от елита на (Урусите) от хилядолетия се опитват да заличат и прекроят тази история. Собствените си корени. Това се нарича самоунищожение. Но това не е възможно, защото сведения под една или друга форма се съхраняват навсякъде.
Нека го направим още по-фантастично, всички представители на бялата раса произлизат от древните българи. Колкото и “македонски” да звучи това казват летописите преди 15 хиляди години, когато съюза на седемте арийски рода е сключен се формира и Идел, и именно след този съюз те започват да се наричат БАЛХАР-БОЛГАР, означаващо (1) БАЛ-БОЛ-БЪЛ (Бели, Божествени, Просветени, Светещи) и (2) Ар (хора, човеци, земеделци, земляни). Много източници свидетелстват че тази държава имала различни касти – съсловия и всяка се грижела за добруването на целостта на България. “Най-напред съсловието на жреците, отделено настрани от останалите, след това съсловието на занаятчиите, в което всеки упражнява собствения си занаят, без да се бърка в друг. Съсловието на скотовъдците, това на ловците и това на земеделците. И особено за съсловието на воините, цитат (С края на ледниковата епоха преди 15-14 хиляди години седем племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена. Според някои, 7 арийски племена – скити-траки-кари (камърци-кимерийци)). Според други седмото е Узко племе. Именно в Идел се заражда и името българи след този съюз. Тази държава е основана много преди която и да е била друга известна древна цивилизация, включително Шумер и Египет. Тази държава владеела територията на Ара-Ура.
Тази държава Идел е и първата България
Но тази държава, както ще видим по-нататък възниква на балканите и едва след края на ледниковата епоха тя овладява и територията, която на картата виждате като УРА. Всички тези народи, обаче са арийци. Днес разделени на множество държави, но всички те с една прародина БАЛКАНИТЕ. Първата АРИЯ. Там, където Боговете създават “създаден най-прекрасният и благороден род между хората“.
Нека се върнем на Хоните – Хуните и да изясним какво казва летописа за тях:
“Три хилядолетия преди Буртаската война иделският цар Челбек изпратил в Самар голяма войска (“урус чиру”), за да помогне на тамошните българи да задържат властта след Самарското Наводнение (Потопа). Но край планините Кап-Каш при нашия пълководец Куберчек дошъл самият свален български цар на Самар Хон-Улан и казал, че царството му е престанало да съществува и че той иска да си построи ново – в Хин, при Шестте Планини [Алтай]. Те тръгнали заедно на изток и в земята на сербийците (сирите) – предците на всички тюрки – основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело на държавата и я нарекъл със своето име “Хон”… Живеещите в съседство кътаи (китайци) се опитали да им попречат, но били разбити от Куберчек и повечето от тях се подчинили на Хон-Улан…” Кул Гали, “Хон Китабъ”
Отново ясно и категорично виждаме как тюрките влизат в историята на българите. Недвусмислено и категорично е че българите не са тюрки, но последният Шумерски владетел със своите българи и подпомогнат от Иделските българи завладяли територията на тюрките и основали държавата Хон. Ето каква е истинската основа на тюркската хипотеза. Тази държава граничи с Китай. Китайците също били подчинени от нея. Но тази държава в ХИН (Алтай) не е нито прародината на българите, нито древните българи са тюрки. Те са овладени и цивилизовани от българите, за които летописа категорично твърди че са арийци зародили се на Балканите и от части в Анатолия, познати ни и като пеласги, беласги, белуги – първите арийци. По-късно клоновете им споделят много имена на арийските потомци, траки, скити, кимерийци, сармати и др. Шумер е завладян от Акад преди повече от 4 000 години, това е и началото на държавата на Хоните, от където тюрките вече тясно навлизат в българската летопис. Надявам се ясно се разбира, че това е късно формирование, макар българите да имат основен принос за появяването на тази българска държава съставлявана от българи (шумерски и иделски) и тюрки, а дори и китайци.
Нека сега отново се върнем на началото и да продължим с разкриване на картината.
“Началото на нашите начала е в племената ИМЕН и СИНД.”
Гази Баба Худжа, “ Гази-Барадж Тарихъ”
“преди 33 хиляди години предците на хоните – именците обитавали в Големи и Малки Рум, а народът на синдийците – по бреговете на Идел (река Волга), наричана тогава Ура”
Изяснихме кои са хоните и кога, как и къде се появяват. Нека сега да илюстрирам къде се намира Малки и Големи РУМ и къде са синдийците. Сигурен съм, че вече започва да ви става доста ясно и много неща да ви се изясняват.
Малки Рум е територията на целите Балкани включващи всички острови и Крит в средиземноморието. Джагфар е категоричен, че това е прародината на именците и синдийците (синди). Територията на пеласги, от които са траки и илири.
Големи РУМ е съвременна Мала Азия /днешна Турция, Сирия, Ливан и Палестина/. Така наречените стари филистимци са нищо друго освен пеласги. Джагфар казва и старото име на тази земя БАЛИСТАН. Днешните палестинци пазят много от културата на древните българи, но сега доминантата там е арабска – семитска. Цялата днешна Турска територия всъщност се състои основно от стари тракийски държави, които Джагфар нарича български. Всеизвестния град Троя, който античните автори определят като тракийски, а арабските летописи и Джагфар български под името Атряч. Нима изворите си противоречат? Не те са просто едно и също.
Нека сега видим общата картина на най-старите територии на именците и синдийците (това са праотците на българите).
За пореден път ще подчертая че Джагфар категорично показва територията на древните Арийци съставени от племената на Именците и Синдийците – Южни и Северни. Древния Идел споделя огромна територия, която включва Балканите и цялата територия до Волго (БОЛГО) УРалието. Началото е посочено преди 33 хиляди години. Основаването на Идел от древните седем племена е преди 15 хиляди години. Доста по-късно, буквално хиляди години след това част от иделските българи основават Шумер някъде между 5-то и 4-то хилядолетие пр. Хр.
Шумерските летописи в клинописната библиотека “описва, че Шумер е създаден преди 5-то хилядолетие и унищожен от потопа, след което отново възстановен”. Археологическите находки, обаче противоречат на това твърдение. В какъв смисъл ли? Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил. г. пр. н.е. Но ако внимателно изследвате и не оставате с затворени очи за различните източници за историята на българите става ясно следното:
Шумер е основан след потопа и копира градоустройството и държавността на Идел, Друга част от българите спасили се от потопа отива в Египет (Миср) и правят същото, както и на други места. Строят пирамиди и основат държавността, и започва великата Египетска цивилизация. Източниците категорично потвърждават, че първата египетска фараонска династия е основана от бяла раса. В разказа си към Солон (законодателят на Атина), египетски жрец, разказва от къде идват основателите на древен Египет: БАЛКАНИТЕ.
Сякаш умишлено шумерските клинописи отклоняват погледа коя държавност и кое градоустройство Шумерите буквално копират. Това не е плагиатство, те не крадат история, те следват знанието и историята от земите, от които идват, спасявайки се от потопа. Този случил се в Черно Море. Те просто пренасят историята и съхраняват знанието. И колкото повече приближавате Балканите, Голям и Малък РУМ. Археологията драстично започва да променя своята датировка в откритията на цивилизационни фактори. Днес вече знаем, че най-старите открити свастики пряко маркиращи арийците и тяхното възникване са от земите на Украйна, Румъния и България. Хиляди артефакти стигащи до 11 хиляди години назад във времето. Най-старите каменни градежи са открити в България и земите на днешна Турция. Отново простиращи се във внушителните цифри между 8 000 и 12 000 години.
Сведението на Джагфар ни казва, че българите са именно тези именци и синдийци. Синдийците се разделили на Синдийци УРА и Синдийци МУРдаси, които започнали да воюват помежду си. Нещо, което наблюдаваме и до ден днешен. Периодично.
Изключително интересно сведение дава Джагфар като точно и ясно локализира прародината на Българите, както и дава отговор какво правят българите, когато по една или друга причина се е налагало да търсят нова земя за заселване. Нека видим:
“Когато отишлите на изток именци се приближили до реките Ака-Идел и Шир, мурдасите се опитали да попречат на придвижването им и влезли в бой с тях. Но урците преминали на страната на именците и мурдасите били разбити. След
това именците отишли още по-далеч на изток, търсейки подобие на своята родина, като го намерили в Хин. Но част от именския род Дуло останала в Ура и предложила на урците да си опитат щастието в напуснатата от тях родина. Урците охотно се съгласили и отишли на юг, където се разделили на кара-саклани, ак-саклани или масгути, кашанци, сабани, перси, азербайджанци и синдийци. Това преселение било преди 11 хиляди години…”
Както видяхме, именците са основно на Балканите и в Мала Азия. В случая виждаме балканските българи да тръгват на изток в посока Волга и се приближават до реките Ака-Идел и Шир. Ака-Идел (Ака – река) е Ока, река в Русия, най-големият десен приток на Волга. Дълга е 1500 км. Извира от Средноруското възвишение. И Шир е река Дон (Шир е името и на Тигър, но във случая става ясно за коя се говори именно заради река Ока – Ака Идел ) става ясно че това са обитанията на Синдийците Мурдаси, които граничат със Синдийците Ура. Мурдасите (българи) влизат в битка с Балканските българи (именците), но синдийците Ура се съюзяват с именците. Всичко това е война между част от народите в днешна Русия и Балканите. Като част от народите на днешна Русия (Урците) се съюзяват с балканците срещу мурдасите. Бойното действие се развива на територията между днешните Москва и Казан. Мурдасите губят тази война преди 11 хиляди години. Сведението казва, че балканските именци отишли още по далеч на изток, търсейки ЗЕМЯ ПОДОБИЕ НА СВОЯТА. Намират тази земя в ХИН. Важен фрагмен е сведението за родът Дуло. Част от рода Дуло остава в Ура. Рода е именски сиреч от БАЛКАНИТЕ. Тези Дуло предлагат на Урците да се върнат в ПРАРОДИНАТА СИ. Урците синдийци приемат и потеглят с именците към прародината им Малки Рум. На територията на Балканите и днешна Украйна те се разделят на посочените по-горе племена, първите сакланите, са това което античните извори наричат скити. Това е СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Нека напомня че всичко това са племена от Територията на Идел, древните 7 и първите назовали се БЪЛГАРИ. Малък Рум е най-древната точка на възникване на именците и синдийците, Голям Рум е разширение в разселения на именците, а Ура на синдийците. Началото е на Балканите и части от Мала Азия и Джагфар потвърждава това категорично.
Споделих всичко това за онези от вас които лекомислено игнорират източници, които са само привидно противоречиви на някой хипотези. Правите грешка, защото сте пристрастни и заслепени от теорията, на която сте поддръжници.
Тези източници разкриват древно величие, което днес не споделяме, защото сме разделени. Звучи фантастично и грандиозно. За много хора тези източници не заслужават внимание. За мен всеки източник, митологичен, фантастичен заслужава доволно внимание. Той съхранява знание, та било то и “ПРИКАЗНО”.
Някои антични карти потвърждаващи горе написаното:
Древния свят на аргонавтите (Източник и размер в мащаб: тук). Във волжко-българските средновековни летописи пише, че “началото на нашите начала е в племената синд и имен”. ИМЕН е древното име на Стара планина. Още АЙМ, ИМ. Съответно населението именци.
Интересна карта относно древните синди (Източник и размер в мащаб: тук). Нов прочит на историята относно произхода на индоевропейската раса започва да се оформя в съвременната наука.
ИЗОБРЕТАТЕЛИТЕ НА МЕТАЛУРГИЯТА И РУДОДОБИВА (Източник и размер в мащаб: тук).
Едно от най силните потвържденията на написаното до тук е дифузията в развитието на металургията (дифузия е процес на пренос на материя или енергия от област с по-висока концентрация към област с по-ниска концентрация). Това е илюстрирано в следващата карта. Особено отчетливо се вижда къде се е появила металургията и как познанието за добив и обработка на металите се е разпространило в Европа и Близкия изток.
Източник: kreksofin
