Цената на прогреса ще е неусетното самоубийство на Homo Sapiens и превръщането му във виртуална другост…
Някога, самотниците са се уединявали с книга в ръка, а сега със смартфон и лаптоп. И вече не са в реалния живот, а в този на пиксели и байтове. Днес дисплея дава илюзията за всичко накуп. Бързо, лесно и в реално време. Милиони кликат вглъбено в социални мрежи, проверяват ежеминутно мейлите си, споделят мисли, линкове, снимки и клипове. Посещават виртуално места, където не са били никога. Управляват виртуално бизнес и движат парични потоци, дори някои без покритие. Флиртуват със слово и образи и времето тече неусетно. Потъват във виртуалността, за да споделят самотата си и …успяват. Но парадоксът е, че макар и споделена, тя все повече нараства. Интернет се е превърнал в гениален инструмент, който им внушава, че са едновременно с всеки, който пожелаят, докато реално са все по-сами. Внушава им, че се случва това, което желаят, а продължават да са сами в стаята с компютъра. Докато се превърнат в същества, погълнати от илюзията, че са съвсем други.
Децата и младежите вече не спорят и не разговарят с родителите си, за това дали могат да излязат навън. Те просто си остават в къщи и родителите се успокояват, че детето им не е сред опасностите, които крие улицата, не пие, не пуши и не употребява наркотици. Но проучванията показват, че те все повече изпадат в зависимост от мрежата, неспособни да разделят реалния от виртуалния живот и остават в последния, където всичко е лесно и осъществимо. Превръщат се в частица от милионите зомбита, обитаващи мрежата, света на профилите. Живот в който милиони хора доброволно се преселват. Там всеки и всичко имат своя профил – хора, организации, проекти, дори мислите, чувствата и илюзиите. Това е светът на тяхната другост.
Дори имаше клип за 15 годишно американче, наказано с лишаване от електронните си джаджи, което е съумяло да пусне през smsrt хладилника им съобщение в Twtier със зов за помощ срещу тираничните си родители.
Безброй са клиповете, показващи вторачени в дисплея на телефона си персони, блъскащи се в стълбове, дървета, или падащи в басейн с вода. Предизвикващи, или попадащи в катастрофи. Дори този за безстрашна туристка, правеща си селфи на ръба на течаща река от лава до вулкана Килауеа, подхлъзнала се за миг и превърната в малък облак от собственото си изпаряване.
Напразно е упорстването да оставаш по-малко време в мрежата. И това става все по трудно.
Светът се е пренесъл изцяло в Интернет – онлайн библиотеки, училища, университети, правителствени сайтове, клубове, банки, борси, пазари, търговия, запознанства, проучвания, профили вместо хора. А в продолжаващата втора година битност в условията на Ковид, като че ли основна форма на комуникация.
Вместо жива връзка – призраци на самите себе си. Вече е почти без значение лицето, името, снимките, националността, възрастта, професията, външността и килограмите, щом чувстваш по-близки и по-истински тези, с които общуваш, макар и с, може би измислено име.
Губим много време за общуване и дори се влюбваме в призраците на илюзиите си. Интернет е идеалната среда, в която тези призраци виреят. Но е достатъчна една реална среща, за да осъзнаят грешките си. Защото реалните човеци създават проблеми, мрънкат, дишат, мляскат, пръцкат и се уригват, цупят се, сърдят се и имат претенции. А виртуалните са винаги привлекателни, защото дават очакваното от тях. Общуваме с профилите на копнежите си и неусетно се превръщаме в придатък на виртуалните технологии.
Затрупването ни с онлайн информация е проблем с две страни. Обемът и главоломно се увеличава, а способността да четем и се съсредоточим във всичко намалява. Хората все повече отвикват да обшуват реално помежду си. Имат бърз контакт с когото пожелаят и фалшиво усещане за общуване, без реално да се срещат с хора.
Днешните интернет потребители все по-трудно се съсредоточават, заради навика си ежеминутно да проверяват пощата си. Това се дължи на примитивния и инстинктивен импулс за отговор на моментни възможности, или заплахи, пораждащ приток на хормона допамин. Това според учените води до трайна промяна на поведението и нарастваща зависимост. Дали следващите поколения ще са способни да мислят задълбочено и въобще да се съсредоточат?
Пентагонът през 1995 г. превърна Интернет от локална мрежа в световна, като не са допускали, че сътворявайки софтуерно изкуствен интелект с прилежащия му хардуер, той няма да се доразвие, самоусъвършенства и предефинира.
Хиляди държавни и корпоративни организации и научни центрове се стремят да създадат и усъвършенстват изкуствен интелект, правят се опити за разработвяне на синтетичен живот, интегриране на мозъци с компютри и Интернет. Каква е гаранцията това да не се изроди в нещо чудовищно, след като начело в разработките са военните? Виртуалните технологии стигнаха дотам, че създадоха цяла нова реалност, нова жизнена среда, в която сме потопени всички. Тя се развива и иска да е все по-самостоятелна.
Еволюцията е доказала, че най-стабилните форми на живот не се създават насила, а вследствие на подходящо стечение на обстоятелства и среда, която да ги предизвика. В крайна сметка новата виртуална среда е равностойна на природната, но в друга форма. Генерират се виртуални модели на мозък и интелект, на път е да се създаде синтетичен вечен живот, в който да се прехвърлят индивидуалните характеристики на хора, мечтаещи за безсмъртие.
Преносът на съзнание в Интернет, ще бъде и краят на еволюцията, защото оттам нататък, тя ще започне своята револция и нов живот. Като небелтъчни форми на живот, в които няма място за Homo Sapiens.
Алтернативата е, или ние да я ограничим, или тя нас…
Светослав Атаджанов https://svobodnoslovo.eu/
