Трифонов, казваш, че имаш чувството, че живееш в лудница. Я виж кой е на първия етаж в тази лудница! Нали си в същата тази лудница ти и твоите депутати! И престани да говориш за суверена! Кои гласуваха за твоята партия? Нали стотничките ти, с които надмина ГЕРБ, дойдоха от чужбина.
Винаги съм се питала: защо тези, които напуснаха България, слугуват на други народи, плащат данъци там, трябва да решават съдбата на моите деца. Ако много са милеели за България, да са стояли тук, да живеят с български заплати, да плащат данъци в България и да гласуват тук.
Я да си помислим кои още гласуваха за теб и твоята партия? Младите, които гледат твоите скечове и се учат на лош български език. Това същите млади ли са, които не са живяли при комунизма? Май са същите. Да им припомним, че в училищата се ходеше с черна престилка с бяла якичка, с ниски обувки, със сплетени коси на плитки, с пола под коленете, с неоскубани вежди, без грим, че имаше вечерен час, че моралът се оценяваше с примерно поведение, че не можеше да се закъснява за час, а камо ли да те няма в час, и че не можеше да слушаш фалшивото пеене на Трифонов на стадион след 8 часа вечерта.
Да припомним на студентите, че имаше разпределение и три години завършилите висше образование отиваха на другия край на страната, колкото може по – далече от родното място, за да са полезни и благодарни, че БКП ги е учила без пари! Да припомним, че нямаше право не на стачки, а да продумаш против БКП, иначе отиваш на места, за които разбрахме , че съществуват чак след 10 ноември 1989 година? Дали твоите гласували за теб са чули за Белене, за урановите мини, за лагерите край Ловеч?
На какво ги научи ти, Трифонов? Да гледат скечове и да слушат песни, които спряха хубавата българска музика по радиостанциите? А, забравих най- важното – момчетата ходеха войници. И като погледнеш снимката на един двадесет годишен младеж от онова време и сегашния двадесет годишен, ще останеш поразен – оня от миналото – як, здрав, с широки рамене, мъж на място, а днешният – нежен, с епилирани гърди, ръце и крака. А после се питаме защо нямало деца в 250 хиляди семейства.
Трифонов, на априлските избори върна мандата, на юлските го взе, но никой не те иска, сега пък се обявихте за опозиция.
Вие, Трифонов, си играете с нервите на хората. Оставиха ви в реката. Конят ви си поигра. Наиграхте ли се? Да, но не си въобразявай, че дори и да те бяха подкрепили, можеш да ръководиш държава! Това не ти е частната фирма. И недей с този назидателен тон!
Най- добре е от днес нататък да не учиш другите на демокрация. Когато пораснеш политически, ще разбереш някои от седемте смъртни гряха според един много известен човек:
– че политиката трябва да има принципи,
– че е грях богатството да е придобито без труд,
– че е грях знанието да е без характер, а търговията без морал.
Тогава ще си готов за друг път в живота. И не си мисли, че този път може да е свързан с пеенето. Ти трябва да се обърнеш навътре към себе си и да се попиташ защо обърка цялата държава. Аз като знам, че ще ми
стане лошо на самолета, не се качвам в него. А вие се втурнахте във властта и сега разигравате сценарий, но тук се искат знания, а не подигравки с хората. Трифонов, мисли за това, че два пъти вече се проваляш. На третия път суверенът няма да ти прости.
ИРИНА КИРИЛОВА ТРАКИЙСКИ СВЯТ
