Ей, царе сме на закриването! Като казах „царе“, та се присетих как закрихме Третото българско царство през 1946-та. Пата-кюта, а-у, референдумче леко, шменти-капели, айде царчето у Египет, това беше Третото българско царство, довиждане. Ние сме такива царе на закриването, че можем да закрием и царство, голяма работа сме. То, момчето-царчето като поотрасна се повърна по нашия край, но това е друга история.
Най-обичаме да закриваме и най-мразим да мислим коги закриваме. А то, всяко закриване си има последствия, нали, то не е като да няма последствия, нали.
Ето например, като закриха супермаркета в „Изгрев“ така стана, че най-близкият супермаркет се оказа „Лидъл“-а в „Изток“. Да ходиш от „Изгрев“ в „Изток“ е малко като да ходиш от ферегето в гедерето — хем е съседно такова, хем не е много близо. Пък и няма какво да се лъжем, „Изгрев“ си е ферегето. И това дори не съм го казал аз, а го каза самият Бойко Борисов, когато беше данданията с апартаментите на Цветанов. Тогава Бацко каза: „Аз не мога да разбера защо се мести от по-хубавата част на квартала!?“. Ами и аз не мога да го разбера, ама аз по принцип не го и разбирам. Може заради супермаркета да се е преместил, де да го знам.
Но, да не се отклоняваме: гледал съм си го на телефона, от нас до „Лидъл“-а е километър и двеста. В едната посока. И два километра и четиристотин в двете посоки. Съответно, тия като закриха супермаркета до нас, мен ми се отваря два километра и четиристотин метра ходене — ето това е последствие. Но, никой не мисли за последствията, всеки бърза да закрива. Като тръгна с торбите от „Лидъл“-а по „Елемаг“, то като „Камино“ ми се вижда тоя „Елемаг“, няма извървяване. Направо ми иде някой път да потропам на къщата на някой кротък дъновист и да го помоля да преспя. Последствия.
Гледам сега, тръгнало е към закриване на 46-та целодневна детска градина „Парламентче“. Ама ние не я ли открихме сега!? То по детските градини места няма, тия закриват!? Дето се вика, хората с години чакат за места в детските градини, децата им вече мустачките с „Gillette“ си бръснат и мрежести чаропогащници носят, а те още чакат. Хората се развеждат, за да получат точки за детска градина, и пак не ги получават. А тия от 46-та целодневна: юхуууу, откриваме, тупа-лупа, аз пък вече не ща да си играем, моля другарко, кой ми взе мандата, ама той ме обижда, не ти ща мандата, аз пък сам ще си играя, никой не иска да си играе с мен, къв е тоя канадец, никой не иска да си играе с никой, айдееее, затваряме.
Ние разбираме, че децата са трудни, даже понякога направо са невъзможни. То и шефката на „Парламентче“ мисис Ива си го каза преди няколко дни. Мисис Ива вика: „Аз изобщо не знам дали ставам за тая работа“. Демек, малко ад е работата.
Гледам преди време един от питомците на 46-та целодневна, офъкал се нула номер. Ти хаймана ли ще ставаш, бе!? Да не говорим, че имаше и много хубава коса. А той се ежи и вика: „Вие знаете кога ние се офъкваме в нашата група, проверете в интернет“. Ние не знаеме кога се офъквате във вашата група, обаче това не го правят и в първа група на другите детски градини, аз пък да ти кажа.
Има и побойници. Има там две момчета, дето много искат да бъдат полицаи. То, нормално е за момченца да искат да бъдат полицаи. Ама тия насъсквали други хора да бият деца. Еми, не може така.
Абе, 46-та целодневна „Парламентче“ е проблемна работа. Обаче, ако се закрие, ние трябва да си дадем сметка за последствията и за това дали те няма да бъдат по-големи от това човек да ходи до „Лидъл“-а в „Изток“. Защото, може и по-големи да са.
Страшни неща стават по тоя свят, ей. Ето, четвърта вълна на вируса се задава, инфлация, талибаните на блъскащи колички се возят, а в една реклама Милена Славова пее за мазилка. 46-та целодневна е малко ад, ама и навън е не по-малко ад.
Та, все си мисля, че при третия мандат е добре да пробват малко по метода „Монтесори“. Че, аман от последствия.
Изображения
01. Детското предаване на Бате Слави е сред любимите програми на децата от 46-та целодневна.
02. Мисис Ива: „Не излагайте родителите си, които са ви изпратили в тази най-престижна детска градина. Като ви записваха те твърдяха, че сте кротки деца, а аз такова чудо не съм виждала“.
03. В 46-та целодневна се обръща много индивидуално внимание на развитието на таланта. Малкият Мануоил е написал стихотворение, което е оценено като най-доброто в неговата група.
04. (Кадър от филма „Опасен чар“). Бай Ставри е нещо като Торбалан за 46-та целодневна детска градина. Когато едно дете плаши друго дете му вика, че ще го прати при Бай Ставри.
Мартин Димитров
